Решение по дело №1630/2008 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 138
Дата: 23 февруари 2009 г.
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20085220101630
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№............../23.02.2009г.,гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,граждански състав на седемнадесети февруари през две хиляди и девета година,в публично заседание,в следния състав:

Председател:М.Д.

секретар Р.Ц. като разгледа докладваното от съдия Д. *** по описа за 2008г.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.99,ал.І от Семейния кодекс.

            Ищцата В.А. *** ,чрез пълномощника си-адв.М.П. в исковата си молба против Н.В.З. *** твърди,че с ответника по иска са сключили граждански брак на 05.02.1986г.,втори по ред и за двамата ,от който брак имат родено едно дете –В. Н. З.-роден на 07.02.1986г. Твърди,че първоначално семейните им отношения били нормални,но с течение на годините са се отчуждили един от друг, дистанцирали са се, в брачните им отношения настъпил разрив,всеки живеел свой собствен живот. Твърди,че в семейството им изчезнали отношенията на взаимно уважение,привързаност и зачитане личността на другия,вместо което са се установили отношения на отчужденост,безразличие и незаинтересованост. Посочва,че през 1994г. е напуснала ответника по иска и се е установила да живее при родителите си в с.Мало Конаре,а през април 2001г. е заминала да работи в Испания,където се намира и към настоящия момент. Твърди,че от лятото на 1994г. до сега никой от двамата не е правил опит да заздравят връзката си,както и че не са поддържали контакти помежду си. Моли Съда  да постанови решение,с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата,да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Пещера,както и да постанови да носи предбрачното си фамилно име Д..В съдебно заседание чрез пълномощника си-адв.П. поддържа предявения иск,сочи доказателства.

            Ответникът,чрез назначения му представител-адв.Л. неоспорва така предявения брачен иск.

            Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност,прие за установено следното:

            Няма спор по делото,а и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак,изд. въз основа на акт за граждански брак №56/05.02.1986г.,съставен от Община-Пазарджик  се установява,че страните са съпрузи,сключили граждански брак на 05.02.1986г.,от който брак имат родено едно дете : В. Н. З.-роден на 07.02.1986г.

            Като свидетел по делото е разпитан А.В.Г.,от чийто показания се установи,че ищцата през 1994г. е напуснала ответника ,установила се е да живее при родителите си и от тогава до настоящия момент не поддържат никакви контакти помежду си.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна Съдът приема,че предявения брачен иск е основателен.Съображенията на Съда за това са следните: Няма спор по делото ,а и от събраните гласни доказателства се установи,че съпрузите се намират във фактическа раздяла от приблизително петнадесет години,когато ищцата е напуснала семейното жилище,т.е същата е осъществила следното брачното нарушение-отклоняване от съвместното си живеене с ответника по делото,произтичащо от неизпълнението на своето съпружеско задължение за съвместно живеене-чл.16 от СК. Но,въпреки липсата на доказателства,установяващи осъществени от ответника брачни нарушения Съдът приема,че двамата съпрузи не са изпълнили своите брачни задължения,визирани в чл.15,чл.18 от СК,а именно:за доверие,привързаност,уважение, грижа за благополучието на семейството,честност,зачитане личността на брачния партньор и пр. , двамата не са положили усилия да изградят своята брачна връзка на основата на посочените отношения.Съдът приема,че съпрузите не са положили усилия да изградят отношения си на посочените нравствено-етични норми,вследствие на което помежду им се е появило отчуждение, отклоняване от съвместното си живеене.В отношенията между съпрузите са се породили проблеми от морално естество,които Съдът приема,че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Помежду им липсват чувствата на взаимно уважение,обич,доверие ,взаимопомощ и пр.Следва да се има предвид,че личните неимуществени отношения между съпрузите,включващи в своето съдържание елементи от нравствено-морално естество имат доминираща роля в съпружеските отношения като цяло,и когато Съдът констатира такива брачни нарушения,довели до изпразване на брачната връзка от необходимото й съдържание-в конкретния случай:доверие,взаимна помощ и уважение,съпричастност към общите проблеми,обич следва да допусне развод. Ето защо Съдът приема,че предявения брачен иск е основателен и доказан.Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.Със своето поведение-нарушавайки посочените по-горе свои неимуществени задължения са нарушили целостта на брачната връзка Поведението им е рефлектирало върху сплотеността на семейството,взаимното посрещане на проблемите,съпричастността, взаимното уважение,доверието,честността ,верността и пр. неимуществени отношения между съпрузите,които представляват най-важната част от съдържанието на брачната връзка.

            Съдът,след като съобрази становището на страните по делото,и разпоредбата на чл.103 от СК,счита,че след прекратяване на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име Д.,както и че семейното жилище,находящо се в гр.Пещера бъде предоставено на ответника.

            С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се присъди държавна такса по брачния иск в размер на 25,00 лева -част от окончателната държавна такса в размер на 50,00 лева.

            Воден от горното,Пазарджишкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ДОПУСКА развод между В.А.З. ***,с ЕГН **********,***-адв.М.П.-ПАК и Н.В.З. ***,с ЕГН **********,сключили граждански брак на 05.02.1986г.,удостоверено с акт за гр.брак №56/ 05.02.1986г.,съставен от Община Пазарджик,като дълбоко и непоправимо разстроен.

            ОБЯВЯВА,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

            ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака В.А.З. да носи предбрачното си фамилно име Джонгова.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,находящо се в гр.П.,ул.”Г.С. Р.”№4,ап.1 на Н.В.З..

ОСЪЖДА Н.В.З. ***,с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 25,00 /двадесет пет/  лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                                                                                                      Съдия: