№ 415
гр. Петрич, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101020 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН **********, гр.П.,
ул.“Ц. С.“ № **, действаща чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № **** седалище и адрес на управление гр.С., жк „М. л.“, бл.***,
вх.“*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М. срещу „С.К.“
АД, ЕИК 2*****, седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.“О.“ № **,
представлявано от С.Н.Т..
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски
кредит № 795600 от 22.02.2022 година, съгласно който дружеството -
ответник се е задължило да предаде на първата кредит в размер на 1 200 лева,
а последният се е задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 24
погасителни месечни вноски. Страните уговорили ГЛП 36 % и ГПР 42,58 %
или общо дължима от ищцата сума в размер на 1 844,77 лева. Твърди, че към
датата на депозиране на исковата молба в съда погасяването на задълженията
по Договора не е започнало.
Твърди се в молбата, че по силата на постигнатите договорености – чл.17,
ал.1 от договора, ищцата се е задължила да обезпечи кредита с гарант,
отговарящ на условията, посочени в ОУ, доход или банкова гаранция в полза
1
на институцията, отпуснала кредита. В чл.27 от договора страните уговорили
в случай на неизпълнение на задължението по чл.17 от договора, задължение
на кредитополучателя за неустойка в размер на 0.9 % от стойността на
усвоения кредит, платимо разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Страните уговорили, че непредставянето на договореното
обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Ищцата твърди, че в случая е била начислена неустойка в общ размер
2 342,67 лева, тъй като не изпълнила задължението да представи уговореното
обезпечение. Сочи, че общо дължимата на основание договора сума от
ищцата е в размер на 4 187,44 лева, а размерът на погасителната вноска 174,
48 лева.
Ищцата твърди, че е изпълнила изцяло задължението си по договора.
В молбата се релевират подробни съображения за нищожност на
процесната неустоечна клауза поради:
Неспазване на предвидената в чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК форма – договорът
не е написан по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните. Твърди, че на ищцата не е
предоставен екземпляр от договора, нито преддоговорна информация, ОУ и
СЕФ.
Нарушение на чл.11, ал.1 т.10 вр. с чл.22 ЗПК – не е налице съществен
елемент от договорното съдържание, а именно ГПР, тъй като в случая не са
изрично посочени данните, послужили за изчисляване на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формирана на ГПР по кредита, с което е нарушен
чл.19, ал.1 вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК. В договора е посочен
ГПЛ без да става ясно как тази стойност се отнася към ГПР. Твърди се в
молбата, че в договора е записан грешен ГПР, а действителният такъв е в
размер многократно над допустимия в чл.19, ал.4 ЗПК.
Релевира подробни правни доводи за нищожност на процесната неустоечна
клауза поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, както и за
неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП.
В исковата молба се релевират подробни доводи и за нищожност на целия
договор за кредит поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва
2
с добрите нрави.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което да :
обяви за нищожна неустоечната клауза на чл.27 от Договор за
потребителски кредит № 795600/22.02.2022 година, сключен между С. А. Т.,
ЕГН **********, гр.П., ул.“Ц. С.“ № ** и „С.К.“ АД, ЕИК 2*****, седалище и
адрес на управление гр.Ш., пл.“О.“ № **, представлявано от С.Н.Т., поради
заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.33
от ЗПК, поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и
неравноправност по чл.146 ЗЗП.
Ищецът представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в
законоустановения срок депозира писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Релевира подробни твърдения относно
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните, по силата на процесния договор за кредит. Оспорва като
несъстоятелни всички доводи и съображения, с които ищецът обосновава
тезата за нищожност на процесния договор за кредит и в частност на
процесната наустоечна клауза. В допълнение на посоченото в исковата молба
сочи, че договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организира от кредитора и
при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че ОУ са
неразделна част от договора и са общодостъпни на уебсайта на дружеството-
кредитор. Твърди, че сключването на договора е иницирано от ищцата на
22.02.2022 г. с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на
сайта на дружеството-ответник. Ответникът е изпратил необходимата
преддеговорна информация на ищцата, включваща СЕФ, след което на
потребителя е предоставена възможност да изтегли проект на договора за
кредит, ако е съгласен с неговото съдържание. Твърди, че на посочената от
ищцата електронна поща е изпратен проект на процесния договор с
приложение Погасителен план към него, Стандартен Европейски формуляр, с
които ищецът се е запознал, след което е подписал договора. С посоченото
обосновава теза, че договорът е подписан във формата на електронен
3
документ, съобразно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и всички други приложими
нормативни документи. Сочи, че е изпълнил задължението си да предаде на
ищеца –кредитополучател заемната сума, чрез изразено от последния
желание на каза на „Изипей“. Оспорва като несъстоятелни всички доводи за
нищожност на процесния договор и в частност на неустоечната му клауза.
Сочи, че в случая на ищцата не е начислявана неустойка, респективно такава
не е събрана.
С горното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като
недоказан и неоснователен.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. С
писмено становище поддържа предявения иск и сторените с исковата молба
доказателствени искания. По същество пледира за уважаване на иска като
доказан и основателен. Претендира съдебни разноски съгласно списък по
чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника възнаграждение за процесуален представител.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира
писмено становище, с което заявява, че поддържа доводите, възраженията и
доказателствените искания, сторени с писмения отговор. Претендира съдебни
разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Оспорва претендираните от ищеца
съдебни разноски като неоснователно. Счита, че в случая не са доказани
предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 795600, Общи условия
към договор за потребителски кредит предоставен от разстояние, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, Погасителен план към договора, установиха, че на 22.02.2022 г.
страните са сключили Договор за потребителски кредит № 795600, съгласно
който дружеството - ответник се е задължило да предаде на ищцата -
кредитополучател кредит в размер на 1 200 лева, а последният се е задължил
да върне кредитната сума чрез заплащане на 24 погасителни месечни вноски.
4
Страните по сделката уговорили ГЛП 36 % и ГПР 42,58 лева или общо
дължима от ищцата сума в размер на 1 844,77 лева.
Страните по сделката уговорили /чл.17, ал.1/ задължение за
кредитополучателя да обезпечи кредита с гарант, отговарящ на условията,
посочени в ОУ, доход или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. В случай на неизпълнение на това задължение, съгласно
договореността в чл.27 от договора, страните уговорили задължение на
кредитополучателя за неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоения
кредит, платимо разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Страните уговорили, че непредставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Не е спорно по делото, че по силата на постигнатите договорености е
уговорена и начислена неустойка в общ размер 2 342,67 лева, тъй като
кредитополучателят не е изпълнил задължението да представи уговореното
обезпечение, както и че общо дължимата от кредитополучателя на основание
договора сума е в размер на 4 187,44 лева, а размерът на погасителната вноска
174, 48 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищцата е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцата е усвоила заемната сума,
предоставена й от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищцата е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Както бе посочено по-горе не е спорно, че процесния договор съдържа
клауза за неустойка /чл.17, ал.1/ за неизпълнение на задължение за
5
предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9% от
стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечение. За потребителя е договорено /в чл.7, ал.1 от договора/, че
третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на
изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Съгласно чл.20,
ал.1 от ОУ поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило
21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с
непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и
не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други
изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При
неизпълнение на това задължение съгласно чл.17, ал.1 от договора се
начислява неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като
начислената неустойка се заплаща периодично заедно с вноските по
погасителния план.
Съдът счита, че така уговорената неустойка действително излиза извън
присъщите й функции, предвид уговорения с договора твърде кратък срок за
предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, и
многобройните изисквания към поръчителите. Налага се извод, че целта на
уговорената неустоечна клауза не е да гарантира предоставянето на
обезпечение за изпълнение на основното задължение на кредитополучателя
по договора за кредит – да върне получената в заем сума, и да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а
да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на кредита, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. Съдът счита, че в
случай, че кредиторът е искал да получи реално обезпечение на вземането си
под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като
кредитополучателя осигури поръчителя, или поради евентуалния висок риск
от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът,
че така уговорената неустойка представлява скрита добавка към
възнаградителната лихва се подкрепя и от начина, по който страните са
уговорили изплащането на вземането за неустойка – разсрочено, чрез всяка
от погасителните вноски съгласно погасителния план към договора.
Предвид горното съдът счита, че процесната неустоечна клауза излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
6
което прави клаузата нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този
смисъл са и разясненията по т.3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСГТК на ВКС. От събраните по делото писмени доказателства се установи
по несъмнен начин, че начислената на ищеца неустойка е близо два пъти
размера на предоставения кредит. В тази връзка при включване на
неустойката към разходите по кредита, ГПР по процесния договор ще
прехвърли законоустановения лимит на разходите по чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузи в договора, надвишаващи определените по
ал.4 ограничения, се считат за нищожни.
В допълнение следва да се посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4, чл.11, ал.1,
т.10 вр.чл.22 ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява
общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая в договора за кредит е посочен ГПР 42,58 % без
ясно да е разписана методиката на формирането му – кои компоненти
участват. Следователно не е ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя. Т.е. при формиране цената на предоставения от ответника
финансов ресурс кредиторът е задал допълнителни компоненти /вземането за
неустойка/, които го оскъпяват значително без да я предоставя по ясен за
потребителя начин, поради което договорът е недействителен на основание
чл.22 ЗПК.
С оглед на изложеното съдът счита предявения иск за доказан и
основателен и като такъв следва да го уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 50 лева
заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ****,
адрес на упражняване на дейността гр.С., жк „М. л.“, бл.***, вх.“*“, ет.*, офис
**, представлявано от управителя Д. М. М., следва да бъде присъдено
7
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, в размер на 480 лева /с вкл.ДДС/. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие / лист 70 в делото/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Т.е. искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски,
съгласно списък по чл.80 от ГПК е доказано и основателно и като такова
следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна неустоечната клауза на чл.27, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума
на ден, от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №
795600/22.02.2022 година, сключен между С. А. Т., ЕГН **********, гр.П.,
ул.“Ц. С.“ № ** и „С.К.“ АД, ЕИК 2*****, седалище и адрес на управление
гр.Ш., пл.“О.“ № **, представлявано от С.Н.Т., поради заобикаляне на закона
– чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, противоречие с добрите нрави –
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради неспазване на чл.143, ал.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК 2*****, седалище и адрес на управление гр.Ш.,
пл.“О.“ № **, представлявано от С.Н.Т. да заплати на С. А. Т., ЕГН
**********, гр.П., ул.“Ц. С.“ № ** съдебни разноски по делото в размер на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК 2*****, седалище и адрес на управление гр.Ш.,
пл.“О.“ № **, представлявано от С.Н.Т., да заплати на основание чл.38 от ЗА
сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
****, адрес на упражняване на дейността гр.С., жк „М. л.“, бл.***, вх.“*“, ет.*,
офис **, представлявано от управителя Д. М. М. за осъществената от
дружеството в полза на ищцата безплатна адвокатска помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Б. в двуседмичен
8
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9