РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502130 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от К. К. Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат С. М. против Решение №1755 от
14.04.2025 г., постановено по гр. д. №934/2025 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII гр. с., с което e обявен за нищожен отказът на К. К. Т., ЕГН
**********, от гр. П., Пловдивска обл., ул. ***, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Шипченски проход“ № 18 – „Галакси Трейд Център“, ет.1, адв. С. М., от
наследството на покойния й баща К.А.Т. починал на 24.10.2018 г., вписан в
Особената книга на Съда под № 809/2021 г. по частно гражданско дело №
20215330116980/2021 г. по описа на ПРС и ответницата К. К. Т. е осъдена да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ’’ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” №260 направените
разноски за производството по делото в размер на 775 лева.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, изразяваща се в необоснованост, постановено
в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като се излагат подробни доводи. Отправя се
искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски в настоящото производство и пред първа инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ’’ АД чрез пълномощника –
адвокат Х. И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат
подробни доводи в тази насока. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
1
законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД – гр. София срещу К. К. Т. иск за прогласяване нищожността
на направеният от нея отказ от наследството на покойния й баща К.А.Т.,
починал на 24.10.2018 г., вписан в особената книга на съда под № 809/2021 г.
по частно гражданско дело № 20215330116980/2021 г. по описа на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит №FL892815 от 02.02.2018 г., сключен между ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и К.А.Т., банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 16 323 лв., който бил изцяло
усвоен на 02.02.2018 г. На 24.10.2018 г. кредитополучателят К.А.Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. *** починал, като оставил
наследници по закон – Е. И. Т. – съпруга, И.К.Т.-син и ответницата К. К. Т. –
дъщеря. Посочва се в исковата молба, че Е. Т. и И.Т. са направили отказ от
наследство, които са вписани под №412/2019 г. и №413/2019 г. в особената
книга на РС-Пловдив, като единствен наследник бил К. Т.. Излагат се
твърдения, че поради неизпълнение на задълженията по договора за банков
кредит – неплащане на месечната вноска с падеж – 02.03.2019 г. с нотариална
покана, изпратена чрез нотариус Е. С., с рег.№645 на НК до К. Т., банката
отнела преимуществото на срока по договора, за което ответницата Т. била
уведомена лично чрез получаване на поканата на 20.07.2020 г. Посочва се, че
ищецът на 28.10.2020 г. подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, като било образувано ч.гр.д.№14145/20 г. на
ПдРС и били издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист на 19.11.2020 г. Било образувано изпълнително дело
№187/21 г. по описа на ЧСИ М.К., по което била връчена заповедта на
ответницата, като не постъпило възражение в срок. Поддържа се, че на
13.05.2021 г. в деловодството на ищеца под вх. №272-101 е постъпила молба
от ответницата, с която иска разсрочване на задълженията на починалия й
баща и доброволното им изплащане. Посочва се в исковата молба, че въз
основа на молба, с вх. №1683/05.11.21 г., депозирана от К. Т., с приложено към
нея удостоверение за отказ от наследство, с изх. №30358 от 29.10.2021 г.,
вписан в особената книга на съда под №809/2021 г. по ч.гр.д.
№20215330116980/21 г. на ПдРС, с постановление №3300/22.11.21 г. по изп.
дело №187/21 г. на ЧСИ М.К. изпълнителното производство било прекратено.
В исковата молба са изложени твърдения, че К.Т. имал задължения към ищеца
и по друг кредитен продукт – Договор за кредитна карта №А1403215002 от
24.03.2016 г. Посочва се, че по искане на ответницата в качеството си на
2
наследник на Т. на 13.05.2020 г. е сключено споразумение с ищеца, по силата
на което ответницата поела задължение за изплащане на месечни вноски на
задълженията по кредитната карта, като при плащане на половината от
текущото към 13.05.2020 г. задължение, банката поемала ангажимента да
опрости остатъка. Ищецът счита, че в преамбюла на споразумението, изрично
било вписано, че ответницата е приела откритото наследство на Т. и като
наследник е подписала споразумението. Предвид това според ищеца
ответницата е приела наследството на К.Т. с конклудентни действия, а поради
това и последвалият приемането на наследството отказ от същото бил
нищожен.
С отговора на исковата молба К. К. Т. е оспорила иска като
неоснователен. Излагат се доводи, че вноска по кредит на починал
кредитополучател и наследодател не представлява действие по приемане на
наследство. Прави възражение за нищожност на споразумението на осн. чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.1-во и 3-то ЗЗД. В
отговора на исковата молба се излагат твърдения, че представеното от ищеца
споразумение от 13.05.2020 г. и молбата до Пощенска банка не означава, че е
налице воля за приемане на наследството. Посочва се, че подписването на
споразумението и молбата били по „съвет“ на служител на Банката, като
поддържа, че в случая липсва воля за приемане на наследството. Твърди се, че
след внезапната смърт на баща си, ответницата е изпаднала в силно душевно и
психическо разстройство и не е могла да разбира свойството и значението и да
ръководи постъпките си, като се била грижела за майка си, а съобщенията, че
баща й е имал кредит към банка още повече я разстройли. С отговора на
исковата молба се прави възражение за унищожаемост на споразумението и
молбата поради въвеждане в заблуждение на ответницата от служители на
Банката. Поддържа се, че липсата на установени действия на ответницата, въз
основа на които да се направи извод за приемане на наследството по
недвусмилен начин, правят извършения от нея отказ от наследство, вписан в
особената книга, за действителен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд и намерил иска за
основателен и е прогласил нищожността на отказа от наследство, тъй като е
приел, че подписаното споразумение между страните по делото на 13.05.2020
г. и искането за разсрочване на задължението представляват конклудентни
действия по приемане на наследството на Т., осъществени от дъщеря му чрез
поемане на задължение да изплати част от дълга му към ищеца.
Видно от приложения на л. 11-16 от гр.д.№16199/22 г. на ПдРС Договор
за потребителски кредит №FL892815 от 02.02.2018 г., сключен между ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и К.А.Т., ведно с погасителен план, ищецът е
предоставил на кредитополучателя Т. потребителски кредит в размер на
16 323 лв., който е бил изцяло усвоен на 02.02.2018 г. видно от бордеро
№9021241/02.02.2018 г.
К.А.Т., бивш жител на гр. Пловдив, е починал на 24.10.2018 г., което се
установява от представения препис-извлечение от акт за смърт /л. 20 от гр.д.
№16199/22 г. на ПдРС/. Същият е оставил трима наследници по закон – Е. И.
Т., с ЕГН ********** (съпруга), И.К.Т. (син) и ответницата К. К. Т. (дъщеря)
видно от представеното удостоверение за наследници, с изх. №10У-
6219/26.10.2018 г. /л.21 от гр.д.№16199/22 г. на ПдРС/.
Е. И. Т. и И.К.Т. са се отказали от наследството, останало от починалия
К.Т., като са вписани в особената книга на Районен съд-Пловдив отказ от
наследство с №412/2019 г., респективно №413/2019 г., което се установява от
3
представените съдебни удостоверения от 04.07.2019 г. /л. 22 и л. 23 от гр.д.
№16199/22 г. на ПдРС/.
Представено е на л.38-39 от гр.д.№16199/22 г. на ПдРС споразумение от
13.05.2020 г., сключено между ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
ответницата К. Т., в което е посочено, че последната ще е наричана
„наследник“. Видно от преамбюла на споразумението страните са взели
предвид, че К.Т. е сключил договор за кредит/кредитна карта с №А1403215002
от 24.03.2016 г., К.Т. е починал на 24.10.2018 г. Съгласно чл. 1 от
споразумението – към датата на подписване на същото задължението по
кредита – главница, лихви и съдебни разноски, произтичащи от
горепосочения кредит в размер общо на 414,40 лв., от които Банката намалява
50% и с така намаления размер задължението по кредита се намалява и става
общо 207,20 лв. Съгласно чл. 2 наследникът се задължава да внася: при
подписване на споразумението внася еднократно сума в размер на 207.20 лв.
С нотариална покана от ищеца до ответницата /л.24 от от гр.д.
№16199/22 г. на ПдРС/, получена от последната на 20.07.2020 г., кредиторът-
ищец е уведомил наследника Т., че поради неиздължаване в уговорения срок
на месечна вноска с падеж 02.03.2019 г. на осн. чл. 14 от Договор за
потребителски кредит №FL892815 от 02.02.2018 г. и чл. 60, ал. 2 ЗКИ обявява
цялото й задължение по него към 26.06.2020 г. в размер на 17 105,77 лв. за
незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора.
На 28.10.2020 г. кредиторът-ищец подал до РС-Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата К. Т.-
наследник по закон, с което се претендират вземания по Договор за
потребителски кредит №FL892815 от 02.02.2018 г., сключен между заявителя
и починалия наследодател К.Т.. Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 17.11.2020 г. от РС-
Пловдив, II бр.с. по ч.гр.д.№14145/2020 г., с която се разпорежда длъжникът
К. Т., в качеството й на наследник на К.Т., починал на 24.10.2018 г. да заплати
на кредитора „Юробанк България“ АД подробно посочените суми, като е
упоменато, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на
банката за задълженията на кредитополучателя по Договор за потребителски
кредит №FL892815 от 02.02.2018 г., с предоставена сума от 16323 лв., сключен
между кредитора и наследодателя на длъжника – К.Т.. Издаден е и
изпълнителен лист №262618 от 19.11.2020 г. от РС-Пловдив по ч.гр.д.
№14145/20 г. срещу ответницата във връзка с заповедта /л. 34 от гр.д.
№16199/22 г. на ПдРС/.
Подадена е молба, с вх.№5338/23.04.2021 г. от кредитора до ЧСИ М.К.,
рег.№823 на КЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника К. Т.,
като е представен изпълнителния лист по ч.гр.д.№14145/20 г. и е образувано
изп. дело №187/21 г.
На 13.05.2021 г. ответницата е подала молба, с вх.№272-101 по описа на
ищеца „Юробанк България“ АД /л. 37 от гр.д.№16199/22 г. на ПдРС/ в която е
посочено „желая като наследник К. К. Т. с ЕГН: ********** с настоящ адрес
гр. София, Студентски град: бл. 34А; 1700 на К.А.Т. с ЕГН: **********, Моля
да ми бъде дадена възможност за разсрочено плащане.“
Представено е удостоверение, с изх.№30358/29.10.2021 г. по ч.гр.д.
№16980/21 г. по описа на РС-Пловдив /л. 40 от гр.д.№16199/22 г. на ПдРС/,
издадено на ответницата К. Т., в което е посочено, че с Определение
№8805/27.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.№16980/21 г. по описа на РС-
Пловдив, III бр.с. е вписан в особената книга на съда под №809/2021 г. отказ на
4
К. Т. от наследство, останало от покойния наследодател К.А.Т., бивш жител на
гр. Пловдив, с ЕГН **********, починал на 24.10.2018 г.
Видно от представеното на л. 41 от гр.д.№16199/22 г. на ПдРС
постановление №3300/22.11.2021 г. е прекратено производството по изп. дело
№20218230400187 по описа на ЧСИ М.К. поради липса на пасивна
процесуална легитимация.
По делото е разпитана свидетелката Е.К.Г.. От свидетелските показания
на Е.Г. се установява, че ответницата била много близка с баща си, подкрепяли
се взаимно, имали много силна връзка баща и дъщеря, но няколко седмици
преди той да почине се били скарали. Свидетелката посочва, че доколкото
ответницата й е споделяла, К.Т. е оставил в наследство единствено дългове,
като ответницата не е имала намерение да приема някакво наследство, понеже
не е имало какво да се приеме. Свидетелката съобщава, че преди да почине
бащата на ответницата, майка й имала проблеми и претърпя някаква
операция, която допълнително допринесла за натрупването. След като баща й
починал, майка й се пропила, което впоследствие довело до проблемите, като
свидетелката сочи, че ответницата е била изгонена от вкъщи два пъти от
майка си. Свидетелката посочва, че ответницата била разсеяна, тъгувала,
плачела постоянно, не можела да вземе елементарни решения за ежедневни
проблеми. След препоръка, през 2021 г. ответницата се обърнала към психолог
за професионална помощ в гр. София, но продължила да се чувства сама и
неразбрана, като към момента на разпита ответницата не посещавала психолог
по данни на свидетелката. Свидетелката съобщава, че ответницата била
разсеяна. Към 2020 г. ответницата била студентка, като прекъснала
обучението си, защото не си взела изпитите. Към момента на разпита
свидетелката сочи, че ответницата учи, но в ХТМУ университет.
Съдът кредитира свидетелските показания на Е.К.Г., като ги намира са
последователни и житейски логични.
По делото се установява от събраните по делото доказателства, че
ищецът е кредитор на наследството, оставено от починалия длъжник К.Т..
Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори
могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели
наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с
възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят
дали приемат наследството или се отказват от него – чл.51 от ЗН. Когато
наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството,
то кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 от ЗН по отношение
на призованите наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на
законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към
държавата. Този път за защита обаче е на разположение на кредитора само
тогава, когато отказът от наследство е валиден. Ако отказът от наследство е
недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му
наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с възможността по
чл.51 от ЗН. За защита на правата си в този случай той може единствено да
предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от
наследство за нищожен. Какъвто именно е настоящият случай.
Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от
наследството, като той може да направи това, само ако не го е приел.
Извършеният след приемане на наследството отказ е недействителен и
на тази недействителност могат да се позоват заинтересуваните трети лица.
По силата на чл. 49 от Закона за наследството ЗН/ приемането на
5
наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района
по местооткриването на наследството или мълчаливо, с извършването на
действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено
имущество.
Придобиването на наследство става с приемането му и има обратно
действие, т.е. от датата на откриване на наследството. Приемането може да
бъде изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е налице, когато от
действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме
наследството, като законът е дал възможност на съда - при всеки конкретен
случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да
прецени дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството.
Отказът от наследство е изричен акт. След вписването на отказа – за
отказалият се от наследството не съществува възможност да оттегли своя
отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след което последвалото
приемане е нищожно /така решение № 310 от 09.04.2009г. по гр.д. №
721/2008г. на ВКС/. Както приемането на наследството, така и отказът от
наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се
извърши точно обратното му действие. Второто по ред изявление е нищожно
поради липса на предмет.
Отказът от наследство по своето правно естество представлява
формална едностранна сделка, която прекратява правата и задълженията на
отреклия се наследник и с оглед на чл. 53 ЗН поражда права и задължения за
неговите сънаследници. Според чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите
намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите,
когато законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорите, които имат невъзможен
предмет, са нищожни. Тъй като отказът от наследство прекратява права и
задължения за едно лице и същевременно поражда такива за друго, за него се
прилага нормативното правило, уредено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл.
1-во ЗЗД.
За да се прецени дали извършения от ответницата изричен отказ от
наследство по реда на чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил
правното действие, което е целено с това формално едностранно
волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди извършването
му наследницата, отказала се от наследството, не е извършила други
недвусмислени фактически и правни действия, с които да го е приели същото,
т. е. с конклудентни действия - арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
Спорният между страните въпрос е представляват ли извършените от
въззивницата Т. действия по сключване на споразумението от 13.05.2020 г. с
ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и подаването на молба на 13.05.2021 г. от
ответницата до ищеца конклудентни действия, от които несъмнено се
предполага намерението за приемане на наследството.
Споразумението е сключено между ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
и ответницата К. Т. по повод задължение на починалия й баща К.Т. към ищеца
по договор за кредитна карта. В споразумението, подписано от ответницата,
изрично се сочи, че същата е наследник на К.Т. и именно поради това сключва
споразумението с кредитора. Съгласно чл. 1 от споразумението страните са
приели, че към датата на подписване на същото задължението по кредита –
главница, лихви и съдебни разноски, произтичащи от горепосочения кредит е
в размер общо на 414,40 лв., от които Банката намалява 50% и с така
6
намаления размер задължението по кредита се намалява и става общо 207,20
лв. Съгласно чл. 2 наследникът се задължава да внася: при подписване на
споразумението внася еднократно сума в размер на 207.20 лв. От това
действие на наследничката се разбира непоколебимото й намерение да приеме
наследството, тъй като ответницата действа като наследник на починалия си
наследодател и поема задължение да плати сумата от 207,20 лв.,
представляваща 50% от размера на задължението, останало от починалия
наследодател към Банката по договора за кредитна карта. Споразумението,
сключено от ответницата и ищеца, по естеството си води до промяна в
наследственото имущество – изменение/погасяване на задължения на
наследодателя – размерът на задължението по договора за кредитна карта се
намалява с ½ и става 207,20 лв. от 414,40 лв.
В молбата от 13.05.2021 г. на ответницата до ищеца, същата изрично е
посочила, че желае като наследник на К.А.Т. да й бъде дадена възможност за
разсрочено плащане. От това действие на наследничката също се разбира
непоколебимото й намерение да приеме наследството, тъй като ответницата
действа като наследник на починалия си наследодател и желае да заплати
задълженията към Банката разсрочено.
Наследството на починалото лице включва както притежаваните от него
приживе имуществени и облигационни права и фактически състояния, така и
неговите задължения.
Трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква
действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени,
така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на
наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да
са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка
дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /така: решение
№ 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №
535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010г. на ІІ г.о. на ВКС/. Същевременно, в
практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо
приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо
имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти,
целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в
активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество.
От тази гледна точка сключването на споразумение от ответницата с
ищеца, с което по естеството си се намалява размерът на задължението с ½ по
договора за кредитна карта, поемането на задължение от ответницата да плати
сумата от 207,20 лв., представляваща 50% от размера на задължението,
останало от починалия наследодател към Банката по договора за кредитна
карта, както и изричното писмено искане на ответницата до ищеца с молбата
от 13.05.2021 г. като наследник на К.А.Т. да й бъде дадена възможност за
разсрочено плащане - несъмнено се отразяват на обема на наследството и
съответно обективират приемането му от наследника.
Настоящият въззивен състав приема, че по своето правно естество
извършените от ответницата действия засягат пряко обема и размера на
наследствената маса и от тази гледна точка могат да бъдат приравнени с
обратен знак на фактическо разпореждане с наследствено имущество, което
съдебната практика несъмнено приема като конклудентно действие по
приемане на наследството.
Ето защо, като е сключила споразумение с кредитора и е подала молба за
разсрочено плащане на задълженията по кредита на К.Т. след смъртта му,
7
съзнавайки, че действа като негов наследник и намалява размера на
задълженията към банката, то ответницата К. Т. е извършила действия, които
несъмнено предполагат намерението й да приеме наследството на покойния й
баща, т. е. тя го е приела мълчаливо.
Поради това и извършеният след мълчаливото приемане отказ от
наследството /през 2021 г./ се явява недействителен, което обуславя
основателността на предявения иск.
Предвид гореизложеното неоснователни са доводите на въззивницата,
изложение във въззивната жалба, че сключването на споразумението и
искането за разсрочване не представляват действия по приемане на
наследството. В случая не се касае за двусмислени действия, от които да могат
да се направят други изводи, респективно да не сочат на приемане на
наследството. Както се посочи, в настоящия случай се касае за мълчаливо
приемане на наследство, което е недвусмислено и води до единствен извод за
намерение за приемане на наследството. Поддържания довод от
жалбоподателката, че наследодателят не претежавал активи и имал само
дългове, респективно същата не би се съгласила да се обвърже с договор за
заплащане на задължение е неоснователен. Не съществува правна пречка
наследникът да приеме наследство, в което съществуват единствено
задължения, каквото се поддържа, че е процесното наследство. Право на
наследника е да приеме или да се откаже от наследството на починалия си
наследодател.
На следващо място, неоснователни са доводите, поддържани във
въззивната жалба за наличие на пороци в споразумението, водещи до
нищожност или унищожаемост на същото. Касае се за сключено в писмена
форма споразумение от наследник, с което по естеството си намалява размера
на задължението с 50% и наследникът поема задължение да заплати остатъка
от намаления размер. В тази връзка не е налице поддържаното противоречие с
добрите нрави, доколкото се касае за намаляване на размера на задължението.
Не се установява по делото К. Т. към момента на сключване на
споразумението и подаването на молбата до ищеца да не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да е била умишлено
въведена в заблуждение, както се поддържа във въззивната жалба. В тази
връзка следва да се посочи, че от свидетелските показания на св. Галева се
установява, че на ответницата й се е отразило психически тежко загубата на
баща й, което е и житейски логично, но не се доказва ответницата да е
изпаднала в състояние, в което да не разбира свойството и значението на
постъпките си. Напротив, свидетелката сочи, че към 2020 г. ответницата се е
обучавала във ВУЗ като е била студентка. Извършените от ответницата
конклудентни действия по приемане на наследство са близо 2 години след
смъртта на родителя й. По делото не са ангажирани медицински документи
или СМЕ, от които да се установява, че ответницата не е могла да разбира или
да ръководи действията си през процесния период. Показанията на
свидетелката не доказват това.
Изложените от жалбоподателката доводи във въззивната жалба, че по
договора за кредит е била сключена застраховка „защита на плащанията“ са
неотносими към предмета на настоящото делото, доколкото в случая е
предявен иск за установяване на нищожност на отказ от наследство, а не се
претендира присъждане на вземания по договор за кредит.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери за
неоснователна. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
8
на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваема страна,
която претендира такива, но не е представила доказателства за извършването
им, предвид което искането е неоснователно.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1755 от 14.04.2025 г., постановено по гр.
д. №934/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9