№ 44072
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112573 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания” ООД срещу Е. В. Ш..
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ООД чрез процесуалния си представител
юрк. Нели Атанасова /л. 5/ твърди, че на 24.06.2016 г. е бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който „Ти би ай банк“ ЕАД е
предоставило на Е. В. Ш. сумата от 3800 лв. Общата сума, която следвало ответникът да
върне, била в размер на 5277,34 лева, като договорната лихва била 27,09 %.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на равни месечни погасителни
вноски до 25.06.2019 г., всяка в размер на 215,70 лева, без последната вноска, която била
изравнителна в размер на 215,71 лв. Между ищеца и „Ти би ай банк“ ЕАД на 31.08.2018г.
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, индивидуализирани в
Приложение № 1 от 21.07.2020 г. Поддържа, че на ответницата е било изпратено писмо с
уведомление за извършената цесия от 29.07.2020 г., което се върнало в цялост като
неполучено. Посочва, че с приложено към исковата молба копие от уведомлението,
ответницата следва да се счита уведомена за извършената цесия с получаване на препис от
исковата молба. Обосновава, че е легитимиран да предяви настоящите искове по подробно
изложени в исковата молба съображения. В тази връзка моли съда да бъде признато за
установено, че ответницата му дължи сумата от 4553,81 лева – неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № **********, сумата 1701,43 лева – възнаградителна
лихва за периода 25.02.2017 г. – 26.04.2017 г., както и лихва за забава върху непогасената
главница в размер на 155,94 лева за периода от 25.02.2017г. до 11.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 68998/2017 г. по описа на СРС, 57 състав. Претендира разноски.
Предвид обстоятелството, че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство, ч.гр.д № 68998/17 г. по описа на СРС, 57 състав, следва да бъде приложено.
В срока по чл. 131, ал 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адв. Н. И., с който се навеждат доводи за недопустимост и
неоснователност на заявените претенции. Счита същите за неоснователни, като твърди, че
процесният договор за кредит е недействителен, тъй като бил сключен в нарушение на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че на ответника не била
предоставена по пълен и разбираем начин необходимата на потребителя за сключване на
договора преддоговорна информация. Поддържа, че не е спазена разпоредбата на чл. 10 ал. 1
ЗПК договорът да е съставен по ясен и разбираем начин и да е спазен изискуемият шрифт.
1
Твърди да са нарушени и правилата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, за което излага подробни
съображения. Сочи нищожност на клаузата, предвиждаща еднократна такса за оценка на
риска. Излага подробни съображения и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
като поддържа, че размерът на същата протИ.речи на добрите нрави. Счита, че
задължението за сключването на договор за застраховка не е индивидуално уговорено. Не се
оспорва, че ответницата е усвоила сума в размер на 3500 лева. Въвежда възражение за
давност. По така изложените доводи счита, че целият договор за кредит е недействителен,
поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в
настоящото и заповедното производство разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че предявените искове не са недопустими, както е приел СГС в
Определение № 7215/13.06.2023г., тъй като ищецът се явява легитимирано лице съгласно
разрешението дадено в т. 10б на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, намира че следва да допусне
съдебно-счетоводна експертиза по въпросите поставени в исковата молба. С оглед
възраженията на ответника съдът счита за необходимо да постави на вещото лице следните
допълнителни задачи: Правилно/по формулата съгласно приложение № 1 от ЗПК/ ли е
изчислен ГПР-те по договора и какви компоненти /лихви, такси, застрахователни
премии и др./ са били включени в него. Да се изчисли ГПР-те по формулата съгласно
приложение № 1 от ЗПК като се включат всички допълнителни задължения към
кредита /такса за еднократна оценка, застрахователни премии и др./, ако не са били
взети предвид при изчисляването му.
Тъй като е въведено възражение в отговора на исковата молба относно шрифта на
договора, за произнасянето по което на съда са необходими специални знания, следва да се
назначи служебно СТЕ със задача: Да се определи размера на шрифта на Договор за
потребителски кредит № ********** от 24.06.2016г.
По чл. 190 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи конкретен документ, а
не и да изисква информация/справки, още повече предмет на въпрос № 2 по допусната ССчЕ
е размерът на извършените от ответника плащания, поради което искането следва да се
остави без уважение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
ответника и трето лице „Ти би ай банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, че
кредиторът е изправна страна по договора за кредит, че е предоставил на ответницата
съответната сума, изискуемостта на претендираните вземания и изпадането в забава за
тяхното заплащане, възникнало по силата на договора за кредит задължение за плащане на
възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца за процесния период, както и
валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова /на ищеца/ полза и
уведомяването на ответницата за това прехвърляне. По възражението за давност - че от
момента на настъпване на изискуемостта на процесните вземани са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на дължимите
суми по договора за кредит, както и правоизключващите и правопогасяващите възражения,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч., че оспорените клаузи на
2
договора са неравноправни.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и с цел
изясняване на правния спор, следва да бъдат приети.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр. д. № 68998/17 г. по описа на СРС, 57 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба и на поставените допълнителни задачи от съда
при депозит в размер от 350 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаване на
настоящото определение, за което да бъде представена вносна бележка.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата след
представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по поставената
служебно от съда задача при депозит в размер от 100 лева, вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице И. Р. Д., на което да бъде съобщена задачата след
представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2023 г. от
10,40 часа, за която дата и час да бъдат призовани, да им бъде изпратен препис от
определението, а на ищеца и от писмения отговор.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото, като им разяснява, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3