О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 263447 11.08.2021 г.
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVІІI
гр. състав, в закрито заседание на 11.08.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15724/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по обективно съединени установителни искове по чл.415, вр. с чл.
422 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Д.И.Т.,
с която са предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, с която са предявени
искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за дължимостта на следните суми: 700 лева – главница по Договор за паричен заем № ***** от 03.12.2018 г.; 122.69 лева – възнаградителна
лихва за периода 03.01.2019 г.– 31.08.2019 г.; 330.75 лева – неустойка; 330.75
лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 43.50 лева – лихва за забава върху непогасената главница от 04.01.2019 г.
до 19.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.07.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4023/24.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7608/2020
г. по описа на ПРС, VIІІ гр.с.
С
влязло в законна сила Определение № 260418 от 18.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 15724/2020 г. по описа на ПРС и въз основа на молба от 14.01.2021 г.,
депозирана от ищеца, с която заявява, че оттегля частично претенцията си за
сумата в размер на 43.50 лева – мораторна лихва, е прекратено производството по гр.д. № 15724/2020 г. по описа на ПРС, в
частта за сумата от 43.50 лева – мораторна лихва, за периода от 04.01.2019 г.
до 19.06.2020 г.
На 03.06.2021 г. е депозиран Отговор на исковата
молба от Д.И.Т..
Видно
от изисканото за послужване ч.гр.д. № 7608/2020 г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с.,
е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
вх. № 37049/01.07.2020 г., депозирано от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника Д.И.Т., за следните суми: 700
лева – главница по Договор за паричен заем № ***** от 04.12.2018 г.; 122.69 лева – възнаградителна
лихва за периода 03.01.2019 г.– 31.08.2019 г.; 330.75 лева – неустойка; 330.75
лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 43.50 лева – лихва за забава върху непогасената главница от 04.01.2019 г.
до 19.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда. Съдът е издал Заповед № 4023 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2020 г., за процесните суми и периоди, като изрично
е посочил, че същите се дължат по Договор за паричен заем № ***** от 04.12.2018 г.
Съдът е констатирал нередовности в подадената искова
молба относно
момента на възникване на правоотношението – Договор от 03.12.2018 г., какъвто е посочен и приложен в исковата молба, а в
заповедта и заявлението – 04.12.2018 г. Посочени са неблагоприятните последици при
неизпълнение.
В уточнявяща исковата молба с вх.
№ 285295 от 06.08.2021 г., ищецът
изрично се позовава на Договор за паричен заем № ***** от 03.12.2018 г..
В условията на евентуалност, в случай, че
съдът отхвърли предявените установителни искове, предявява осъдителни искове:
за сумата от 700 лева – главница по Договор за паричен
заем № ***** от 03.12.2018 г.; 122.69 лева – възнаградителна лихва за периода 02.01.2019 г.– 30.08.2019
г. и 139.64 лева – лихва за забава върху непогасената главница от 03.01.2019 г.
до 04.08.2021 г.
Предвид така изложените твърдения се констатира
разминаване между обстоятелствата, на които се позовава страната в исковата
молба и тези, които са посочени в заповедта за изпълнение.
С оглед горното, предявените установителни искове
са недопустими.
За да е допустимо производството
по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията,
за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва. При
описаната фактическа обстановка се налага извод за разминаване между основанията на вземането по издадената заповед за
изпълнение и тези, въз основа на които се претендира сумата в настоящото
производство. За да обоснове дължимостта на сумата ищецът въвежда различни обстоятелства, които имат
съществено значение за възникването и съществуването на спорното право.
Конкретизира, че търсените суми са дължими по различен договор от този, посочен в заповедта – Договор за паричен
заем № ***** от 04.12.2018 г..
Дори в заявлението да са допуснати технически
грешки, последиците им следва да се понесат от заинтересованата страна, която
не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно
действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство.
При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен
иск за съществуване на вземането е
недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на
вземането. Ищецът не би могъл да въведе
други, различни правопораждащи факти. Посочването на друго основание, от
което произтича вземането /в случая – друг договор/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1,
предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта
на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение
№ 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би
следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията –
така, както са присъдени със заповедта/.
С оглед изложеното, производството е недопустимо по
предявените установителни искове и подадената искова молба следва да бъде
върната. За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и
заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г.,
I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС;
Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. №
1331/2015 г. ПОС и др./.
Съгласно т.13 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената
заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Относно предявените, с уточняваща
молба от 06.08.2021 г., в условията на евентуалност, в случай, че съдът
отхвърли предявените установителни искове, осъдителни искове, съдът намира, че
е недопустимо на този етап от производството да се предявяват нови искове.
Освен това, в уточняващата молба от 06.08.2021 г., ищецът се позовава на ново
основание – Договор за паричен заем от друга дата, както и е направено ново искане
– да се заплатят определени суми за главни и акцесорни вземания. Поради което,
съдът намира, че се предявяват изцяло нови искове. Разпоредбата на чл. 214 ГПК,
не допуска подобно изменение, поради което същите не следва да бъдат приемани.
Ето защо и съдът, намира, че
производството по делото, следва да се прекрати изцяло.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба, ведно с уточняващите такива, подадена от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Д.И.Т., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15724/2020 г. по
описа на ПРС, XVІІI гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4023/24.07.2020 г., издадена
по ч.гр.д. № 7608/2020 г. на ПРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Препис от
Определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ