№ 1589
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110134511 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от В. И. К. срещу „В.БГ“ ЕООД,
с която са предявени установителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл.
22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит №
98658***** от 14.08.2019г. и евентуален на него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане в размер на 226,94 лева. Предявен е и обусловен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 264 лева, представляваща
недължимо платени суми по недействителен договор при начална липса на основание, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.06.2024г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът В. И. К. твърди, че на 14.08.2019г. сключил като заемател чрез средства за
комуникация от разстояние с търговско дружество „4финанс“ ЕООД /настоящо
наименование „В.БГ“ ЕООД/ Договор за кредит № 98658*****/14.08.2019г. за сумата от 1100
лева. Срокът на договора бил 30 дни- от 14.08.2019г. до 13.09.2019г., годишният лихвен
процент бил 40,99 %, ГПР бил 49,70 %, а общата сума, която трябвало да се върне била 1364
лева. В нея била включена и такса за експресно разглеждане в размер на 226,94 лева. Сочи,
че погасил изцяло кредита на 05.09.2019г. Поддържа, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 226,94 лева е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, на закона и заобикаляща чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същата била в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага съображения, че
естеството на услугата по експресно разглеждане на искането на кредитополучателя за
1
отпускане на кредит изключва квалифицирането й като допълнително благо, за което е
обосновано насрещно възнаграждение за търговеца и то равняващо се на 25 % от стойността
на престацията. Поддържа, че характерът на вземането за такса за експресно разглеждане
представлява възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването му
в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен и поради посочен неверен ГПР.
Счита, че доколкото е налице неправилно изчисление и посочване на действително
прилагания по договора ГПР, това нарушение следва да бъде приравнено на хипотеза на
непосочен ГПР и целият договор да бъде обявен за недействителен. Обосновава, че е налице
и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че съгласно чл. 23 ЗПК се дължи
само чистата стойност на кредита, която в случая възлизала на 1100 лева. Поради което
недължима била сумата от 264 лева, която подлежала на връщане. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Изложени са
съображения, че дружеството не съхранява в личната си база данни информация относно
твърдяното от ищеца правоотношение с посочения номер и размер. Сочи, че е в обективна
невъзможност да вземе становище по основателността на иска, респ. да потвърди или отрече
сключването на договора. Твърди, че искът се основава на предположение, обосновано на
недоказано съществуващи факти. Поддържа, че е в обективна невъзможност да указва
съдействие на вещо лице-счетоводител. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1)
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените
клаузи; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на
исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор. В тежест на ответника
е да докаже, наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а
именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
От представения от ищеца Договор за кредит № 98658***** от 14.08.2019г., сключен от
разстояние между ищеца В. И. К. като кредитполучател и „4финанс“ ЕООД /с настоящо
наименование „В.БГ“ ЕООД/ като кредитор се установява, че между страните е налице
правоотношение по договор за кредит, по силата на което ответникът е отпуснал на ищеца
сумата от 1100 лева – главница по кредита за срок от 30 дни, при годишен лихвен процент от
40,99% и годишен процент на разходите от 49,7%, като е уговорена такса за експресно
разглеждане от 226,94 лева и обща дължина сума от 1364 лева. Въпреки довода на
ответника, че не съхранява информация за кредита поради изтеклия период от време,
2
сключването на договора се потвърждава по категоричен начин от представеното от „Банка
ДСК“ ЕАД извлечение по кредитната сметка, от което е видно, че на 05.09.2019г. ответникът
е получил от ищеца сумата от 1364 лева с основание „погасяване на кредит № 98658*****.“
В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че такса за
експресно разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по
искане на кредитополучателя, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит/и/ при срокове и
условия, посочени в общите условия.
Съгласно представените общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на
допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за
бързо разглеждане и такса за удължаване.
В чл. 2.1 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на
кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни
дни, считано от датата на получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му даде
изричен отговор. Ако седмият ден се пада в неработен ден, то тогава се смята, че отговорът
трябва да бъде даден в първия следващ работен ден.
Съгласно чл. 2.2 кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви
получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
кандидатури за кедит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя. Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира
получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 /петнадесет/ минути от
изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването
на искането за отпускане на кредит. Когато искането за отпускане на кредит постъпи
извънработното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска
забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира
приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на
първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата веднага, когато
това стане възможно. Съгласно чл. 2.4 за заявката на допълнителната незадължителна услуга
за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучател и – както за кредит, така и за
допълнителен кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит.
Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на
кредитора и е описана в специалните условия към договора за кредит. Съгласно чл. 2.5.
таксата за експресно разглеждане се дължи само когато кредитът бъде одобрен, а според чл.
2.6. от договора. допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане не е
задължително условие за отпускането на кредита/допълнителния кредит и не повишава
шансовете на кредитополучателя за получаването му.
По действителността на договора съдът намира следното:
3
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване
на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по
усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с
действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит представлява
такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което същата не
представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗПК. Видно от
гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на
заетата сума и периода на договора. С оглед на това размерът на таксата се преценява във
всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързана с
предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл
по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която следва
да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите
следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а
от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение №
4
1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. №
6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Ето защо съдът намира, че уговорената в процесния договор такса за експресно
разглеждане представлява по съществото си допълнително възнаграждение на кредитора за
извършване на действията по оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на
самия кредит, а не е налице хипотеза на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита
за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед установената по-горе характеристика на таксата за експресно разглеждане като
допълнително възнаграждение на кредитора за извършване на оценка на
кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита, това възнаграждение
представлява общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да
бъде включено при определяне размера на годишния процент на разходите. Като взе
предвид, че размерът на таксата от 226,94 лева надхвърля 20% от главницата по кредита в
размер на 1100 лева, краткия срок на договора от само 30 дни и обстоятелството, че
обявеният годишен процент на разходите е 49,7%, съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че при включване на таксата в състава на ГПР, последният надхвърля 50%,
какъвто е бил пределният му размер към датата на сключване на договора за кредит.
Следователно от доказателствената съвкупност по делото се установява, че посоченият в
договора за кредит годишен процент на разходите от 49,7% не отговаря на действителния
размер и не позволява да прецени икономическите последици от сделката, каквато именно е
функцията на ГПР. Посочен в договора ГПР, който е неверен и негоден да изпълни своята
функция, не представлява годишен процент на разходите, поради което договорът за
потребителски кредит се явява сключен в нарушение на императивното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за
5
прогласяване нищожността на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен,
поради което евентуалният иск за прогласяване нищожността на клаузите, уреждащи
услугата по „експресно разглеждане“ не следва да бъде разглеждан самостоятелно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. От приетото извлечение от
кредитната сметка, представено от „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че ищецът е заплатил
на ответника по процесния кредит сумата от общо 1364 лева.. След приспадане на платената
главница от 1100 лева следва изводът, че ищецът е платил на ответника без основание
сумата от 264 лева, представляваща разлика над чистата стойност на кредита съгласно чл. 23
ЗПК. Ето защо предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 264 лева, платена без
основание по договора, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски
за държавна такса в размер на 104,56 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло. На
следващо място ищецът е бил защитаван безплатно по делото от адв. М. Д. на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения договор за правна защита и съдействие. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 436,40 лева съобразно материалния интерес по делото и вида и броя на
извършените от адвоката процесуални действия, както и предвид обстоятелството, че в
случая установителният иск по чл. 22 ЗПК има характера на инцидентен такъв, за
установяване със сила на пресъдено нещо липсата на основание за имущественото
разместване като предпоставка за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което
възнаграждението по тях следва да бъде определено за един иск с цена от 1364 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения В. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“,
бл. 39, ет. 3, ап. 17, срещу „В.БГ“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д.Х“ № 52-54, иск с правно основание чл. 22 ЗПК, нищожността
на сключения между страните Договор за кредит № 98658***** от 14.08.2019г.
ОСЪЖДА „В.БГ“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д.Х“ № 52-54, да заплати на В. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Л“, бл. 39, ет. 3, ап. 17, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 264 лева,
представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на кредита по Договор за
кредит № 98658***** от 14.08.2019г., ведно със законната лихва считано от 11.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
104,56 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.БГ“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д.Х“ № 52-54, да заплати на адв. М. Д. Д., САК, с адрес: гр. София, ул. „Д“ № 1,
6
ет. 2, ап. 3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 436,40 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно представителство по делото на В. И. К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7