Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 05.01.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………..….…. в
публично заседание ………………..…..……
на деветнадесети декември ………………………………..…….……………………………………….……………………….………………….….…..
през 2023/две хиляди двадесет и трета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………………………....….……...………
Мариана Кадиева, ………..……......................
като разгледа докладваното от ................................................. съдията
Виктор Атанасов ......................
административно дело …………..…. №424 …. по описа за .................................. 2023 година .....................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.10, ал.6, във вр. с ал.5 и чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за
деца/ЗСПД/.
Делото е образувано по жалба от Н.М.Г., *** гражданка, с ЛНЧ **********, с
настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила №***, издадена на 17.02.2023 год. от Държавна агенция за
бежанците при МС, действаща в качеството на майка и законен представител на М.
А. Г., роден на *** год., с ЛНЧ ********** и Г. А. П., роден на *** год., с ЛНЧ
**********, подадена чрез пълномощника й – адвокат С.П.Д.
от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***,
против Заповед №ЗСПД/Д-К/6573 от 11.10.2023 год., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която заповед, на
жалбоподателката е отказано отпускане на месечни
помощи за две деца, по чл.7, ал.1 от ЗСПД.
Жалбоподателката Н.М.Г. счита оспорената
заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди,
че административния орган е мотивирал отказът за отпускане на исканата помощ с това, че не били налице условията на
чл.3, т.5 от ЗСПД, според която разпоредба право на семейни помощи за деца имат
бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно
пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи
е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република
България е страна, както и с това, че в конкретния
случай лицето било със статут на чужденец с временна закрила и РБългария нямала
договор сключен с *** за получаване на помощи по реда на ЗСПД.
Жалбоподателката сочи, че съгласно
чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до
пълнолетието им се подпомагало от държавата, като освен
това,
Конституцията била прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане
(чл.51, ал.1). Сочи също, че по силата на
чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивавали в Република България,
имали всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които
Конституцията и законите изискват българско гражданство.
На следващо
място излага съображения, че Законът за убежището и бежанците, от
своя страна,
определял условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на
територията на Република България, както и техните права и задължения, като в
чл.39, ал.1, т.4 от същия изрично било предвидено, че чужденците с предоставена
временна закрила (каквато била предоставена на жалбоподателката и на дъщеря
й) имат право на социално подпомагане. Счита, че предвид горецитираната нормативна уредба, семейството на децата М.
Г. и Г. П. имало право на месечни помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД, въпреки, че
настоящият случай не попадал в нито една от изброените в чл.3 от ЗСПД хипотези,
предвиждащи право на семейни помощи за деца.
В жалбата се
излага довод,
че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не трябвало
да се прилага и по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата
на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила от
03.07.1991 год.), защото
съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, били част от вътрешното право на страната, като имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
На следващо място в жалбата се твърди,
че обжалваният акт се явявал в противоречие и с норми на правото на Европейския
съюз, а именно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 год. относно минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица. Сочи, че съгласно
чл.13, т.2 от Директивата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне
на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила и че
такива
разпоредби в българското законодателство се съдържали именно в цитирания ЗСПД
(според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива
2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна
закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за
поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на
такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган,
издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на
обжалвания акт, което не е направил.
С жалбата се
моли
съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед
№ЗСПД/Д-К/6573 от 11.10.2023 год.
на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали, след което делото да бъде изпратено като
преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация
с Вх.№ЗСПД/Д-К/6573/29.09.2023
год., за отпускане на месечни помощи
по чл.7,
ал.1 от ЗСПД, подадено от Н.М.Г., *** гражданка,
с ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на
чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена на 17.02.2023
год. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща
в качеството си на майка и законен представител на децата
М. Г. и Г. П., при съблюдаване на дадените от съда
указания по тълкуването и прилагането на закон. Претендира се и
присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2,
във вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Редовно
призована за съдебно заседание, жалбоподателката Н.М.Г. не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален
представител - адвокат С.Д. от АК-***, която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи и
аргументи. Подробни съображения в подкрепа на
жалбата излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата -
директорът на дирекция „Социално
подпомагане” – град Кърджали, редовно призован за съдебно заседание,
не се явява и не се представлява. От същия е постъпила преди съдебното заседание писмена защита, в която
заявява, че оспорва
депозираната жалба от Н.М.Г. и намира същата за
неоснователна. В писмената защита са изложени подробни съображения в подкрепа и
защита на оспорената заповед, като в същата ответникът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдена Заповед №ЗСПД/Д-К/6573 от 11.10.2023 год.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, с която е
отказано отпускането на месечни помощи за отглеждане на деца по чл.7, ал. 1 от
ЗСПД, като правилна и законосъобразна. В условията на алтернативност
моли, в случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение, то да бъде присъдено в минимален размер, съобразно
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Заповед №ЗСПД/Д-К/6573 от 11.10.2023 год., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – град Кърджали, е била получена лично от жалбоподателката
Г. на датата 20.10.2023 год., видно от приложеното към административната
преписка и прието като доказателство по делото Известие за доставяне/ИД/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.19/. Жалбата против заповедта е
подадена направо в Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната
система на съда с Вх.№2884/30.10.2023 год., видно от положения върху същата
щемпел/л.2/, т.е. жалбата е била подадена на 10-ия/десетия/ ден
след получаване на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6, предл. I/първо/ от ЗСПД, заповедта по
ал.5/т.е. за отказ за отпускане на семейна помощ за деца, в т.ч. и на месечни
помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД/, подлежи на обжалване пред съответния
административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, което означава, че жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок,
считано от получаването/съобщаването/ на акта, съгласно чл.149, ал.1 от АПК.
Предвид горното съдът счита, че така подадената жалба е допустима – същата е
подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен
срок, в предвидената от закона писмена форма, от лице – надлежна страна, която
е адресат на административния акт и с който акт се засягат негови законни права
и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право на интерес от
оспорването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството
пред административния орган е започнало по повод на постъпило в Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6573
от 29.09.2023 год., подадено от жалбоподателката Н.М.Г.,
за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл.7
от ЗСПД/л.23-л.24/. С това заявление-декларация жалбоподателката е
поискала да й бъде отпусната месечна помощ за децата й Г. П., с ЛНЧ **********
и М. Г., с ЛНЧ **********, като е декларирала семейно положение – „***“, съпруг
– О. Г. Г., с гражданство – ***. В това заявление-декларация – в т.12, същата е
декларирала, че със семейството и децата си живее постоянно в страната, а в т.13,
че брутният доход на семейството за предходните дванадесет месеца, считано от
месец 03.2023 год. до месец 08.2023 год., е в вразмер
на ***/*** лева и ***/ лева, за което обстоятелство към заявлението-декларация
е било приложено Удостоверение от 13.09.2023 год., издадено от „***“ ЕООД, на Н.Г., с ЛНЧ **********, родена на *** год./л.25/, в уверение на
това, че същата е получила брутен доход за периода от 01.03.2023 год. до
31.08.2023 год., общо в размер на *** лева.
По
административната преписка е представена и приета като доказателство по делото Регистрационна
карта на чужденец №***, издадена на 17.02.2023 год. от Държавна агенция за
бежанците при МС,
със срок до 04.03.2024 год./л.8/, с която, на жалбоподателката Н.Г., *** гражданка,
е предоставена временна закрила, като в същата е посочено, с
име и ЛНЧ, придружаващо я *** дете - М., роден на *** год., с ЛНЧ №***.
По делото е
прието като доказателство и Регистрационна карта на чужденец №***, издадена на
20.02.2023 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, със срок до 04.03.2024
год./л.9/, видно от която, на Г. П. (също
дете на жалбоподателката Н.М.Г.), *** гражданин, е
предоставена временна закрила.
По повод
горното заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6573 от 29.09.2023 год. на Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали, подадено от Н.Г., е издадена и
оспорената Заповед
№ЗСПД/Д-К/6573
от 11.10.2023 год. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали/л.18/, с която, на
основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД,
във вр. с чл.7,
ал.1
от ЗСПД, на жалбоподателката Н.М.Г. е отказано
отпускането на еднократна/месечна (!?) помощ за 2 деца:
М. А. Г. и Г. А. П.. Като мотиви за отказа в заповедта е
посочено, че не са налице условията за подпомагане на чл.7 от ЗСПД по отношение
и на двете деца, както и че на основание чл.3, ал.5 (!? – вероятно се има предвид т.5) от същия закон, право на семейни
помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди
граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако
получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна. В заповедта е отразено, че лицето
е със статут на чужденец с предоставена временна закрила и в чл.2, ал.1, т.1 от
Договора между Република България и *** за социално осигуряване от 21.03.2003 год.
не са регламентирани права по отношение на семейните помощи за деца.
При така установеното от
фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при извършената служебна
проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената жалба по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира
най-напред, че същата е издадена от материално и териториално компетентен
орган, т.е от компетентен по място,
материя и степен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град
Кърджали, съгласно нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, която регламентира, че
семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане” или упълномощено от него лице, което означава, че и
отказите за отпускане на семейна помощ за деца се постановяват във формата на
заповед, издадена от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане”.
Отказът за
отпускане на семейна помощ за посочените две деца, освен това, е издаден при
спазване на изискуемата се писмена форма, във формата на нарочен акт – заповед
за отказ, съгласно изискването на чл.10, ал.5 от ЗСПД, която заповед е съобщена
писмено на жалбоподателката, макар и не в изискуемия
се от тази норма 7-дневен срок от издаването й, като следва да се посочи, че същата
е издадена на 11.10.2023 год., но е получена от лицето, т.е. от жалбодателката Н.Г., на 20.10.2023 година. Заповедта, също
така, съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването й, като съдът счита, че
при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които
самостоятелно да обуславят наличието на отменително
основание по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение
на материалната законосъобразност на оспорената заповед, т.е. съответствието й
с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
съдът намира следното:
Отказът за
отпускане на исканата от жалбопотелката Н.Г. семейна
помощ по чл.7 от ЗСПД е мотивиран всъщност с нормата на чл.3, т.5 от ЗСПД.
С
разпоредбата на чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД е предвидено предоставяне на месечни
помощи за отглеждане на дете до завървшване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД
месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията
по чл.4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: не е настанено
за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на
детето; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или
подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на
децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно
посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му
състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактини
прегледи съобразно възсрастта и здравословното му
състояние; живее постоянно в страната.
Безспорно е, че по
отношение на Н.Г. не е налице някоя от хипотезите на чл.3 от ЗСПД, регламентиращ,
че семейни помощи за деца се отпускат на: т.1 - бременните жени
- български граждани; т.2 -
семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; т.3 -
семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с
българско гражданство, които отглеждат в страната; т.4 -
семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по
реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; т.5 -
бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които
постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на
такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
В случая
обаче, както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено,
че по силата на регистрационна карта на чужденец №***, на Н. М. Г. и децата й М.
Г. и Г. П. (последния също притежаващ регистрационна карта на чужденец №***), е предоставена
временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС.
Съгласно чл.26, ал.2 от Констутуцията на Република България/КРБ/ чужденците, които пребивават в Република България
имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията
и законите изискват българско гражданство. С оглед предоставената временна
закрила на жалбоподателката, то приложима е и нормата на чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, по силата на
която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.
Също така, според §1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за
предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица
и за мерките за поддържане на баланса между държавите - членки
в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от
този прием, Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти
относно приемането на лица, търсещи убежище, глава пета на Директива 2003/86/ЕО
на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2004/83/ЕО на Съвета
за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила и Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми
относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в
държавите - членки.
На следващо място,
относно исканата помощ за децата М. Г. и Г. П.,
е приложима и
Конвенцията за правата на детето (ратифицирана с решение на ВНС, в сила за РБългария
от 03.07.1991 год.), ползваща се с
приоритет пред нормите на вътрешното
законодателство, които й противоречат - чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България, като разпоредбата на чл.27, т.1 от
Конвенцията регламентира, че държавите - страни по Конвенцията, признават
правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно т.3 на
посочената разпоредба, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с
националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите
мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да
осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ,
програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и
жилището.
В настоящия случай приложение намира
и Директива 2011/95/ЕС от 13 декември 2011 год.
относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без
гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния
статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна
закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, като
съгласно
чл.29, §1 от цитираната директива, държавите - членки
гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила,
получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на
необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. В §2 на
нормата изрично е предвидено, че чрез дерогация от общото правило, установено в
параграф 1, държавите - членки
могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е
предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се
предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им.
Според настоящия съдебен състав, възможността за ограничаване на
това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че
обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в
случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива
помощи се предоставят на гражданите, съгласно националното право. С други думи,
семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е
предвидена възможност да бъдат ограничавани по отношение на лица с международна
закрила.
С оглед
изложеното
съдът намира, че след като не се е съобразил с горепосочените норми и е
постановил отказ за отпускане на месечна помощ за 2/две/ деца по чл.7, ал. 1 от ЗСПД, позовавайки се на чл.3, т.5 от ЗСПД,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, явяващ се в противоречие
с материалноправните
разпоредби, както и в противоречие с целта, която преследва
законът, с постановяването на административни актове от категорията на процесния такъв.
При така
установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена
от Н.М.Г., с изложените в нея оплаквания, се явява основателна, като при
съобразяване с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспорения
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в
установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправно
разпоредби и несъответсвие с целта на закона, т.е.
съдът намира, че по отношение на същия са налице отменителните
основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. На това основание, Заповед
№ЗСПД/Д-К/6573
от 11.10.2023 год.,
издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД
и чл.4, ал.1 от ППЗСПД,
във вр. с чл.7, ал.1 от ЗСПД, е отказано отпускането на месечни помощи
за отглеждане на
дете, е незаконосъобразна и като такава, следва с решението по настоящото дело да бъде отменена.
Тъй като
естеството на акта не позволява решаването му по същество от съда, съгласно чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали, за издаване на
нов административен акт по подаденото от Н.М.Г., ***
гражданка,
с ЛНЧ **********, действаща в
качеството си на майка и закононен представител на
децата М. А. Г., с ЛНЧ ********** и Г. А. П., с ЛНЧ **********, заявление –
декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6573
от 29.09.2023
год. за
отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл.7 от ЗСПД, при
задължително съобразяване и спазване на указанията по тълкуване и прилагане на
закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
В настоящото
производство, в подадената жалба срещу оспорения административен акт и в хода
по същество, се претендира и заплащане на минималното, предвидено за този вид
дела по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение
за един адвокат, който е осъществил процесуалното представителство и защита на жалбоподателката в настоящото производство, на основание
чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата/ЗАдв./. Съдът намира, че своевременно направеното
искане е основателно и следва да бъде уважено, т.к. от приложения на л.6 от
делото, Договор за правна защина и съдействие от 27.10.2023
год., подписан от жалбодателката Н.Г., като упълномощител и от адвокат С.П.Д. от АК-***, е видно, че жалбоподателката не е заплатила каквато и да е сума като
адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, т.е. предоставената
правна помощ е била безплатна, на посоченото по-горе основание. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., т.е. на материално затруднено лице, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 от ЗАдв., което възнаграждение се присъжда на
адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е в затруднено материално положение. Посочените предпоставки в случая
са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, в полза на адвокат С.П.Д. от АК-***, в размер на 1000.00/хиляда/
лева, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която норма регламентира,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, минималният размер на
възнаграждението е 1000.00 лева.
Освен
горното, с оглед изхода на спора, разноски се дължат и в полза на жалбоподателката Н.М.Г., като на същата следва да бъдат
присъдени единствено направените разноски, представляващи внесена държавна
такса, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно представеното и приложено по
делото платежно нареждане за плащане към бюджета от 06.11.2023 год., референция
*** на Банка „ОББ“ АД/л.27/. Това е така,
защото както се посочи по-горе, договорът за правна защита и съдействие, по
силата на който се дължи адвокатско възнаграждение, е сключен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и доколкото отговорността за
разноските е от облигационно естество, за дължимите от ответника адвокатско
възнаграждение в посочения минимален размер и внесената държавна такса, следва
да бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – град София, която, съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за социално подпомагане ЗСП/ и на чл.2,
ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за
социално подпомагане/приет с ПМС
№25 от 07.02.2003 год., обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2003
год., в сила от 01.01.2003 год./, е самостоятелното юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище –
град София и с адрес на управление - ***, в чиято структура се намира
административният орган, издал оспорената заповед, която следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Мотивиран от
така изложеното и на
на основание чл.172, ал.2, предл. II/второ/, във връзка с чл.172,
ал.1
и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-К/6573 от
11.10.2023
год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– град Кърджали, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във вр. с
чл.7, ал.1 от ЗСПД, на Н.М.Г., *** гражданка, с ЛНЧ **********, с настоящ
адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила №***, издадена на 17.02.2023 год. от Държавна агенция за
бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на
децата М. А. Г., с ЛНЧ ********** и Г. А. П.,
с ЛНЧ **********, е отказано отпускането
на месечни помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД, за
отглеждане на две деца.
ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, за ново произнасяне
по заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6573 от 29.09.2023 год. за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл.7 от ЗСПД, подадено от Н.М.Г., *** гражданка, с ЛНЧ **********,
с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с
предоставена временна закрила №***, издадена на 17.02.2023 год. от Държавна
агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен
представител на децата М. А. Г., с ЛНЧ ********** и Г. А. П., с ЛНЧ **********, съобразно задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като му
определя 14/четиринадесет/-дневен срок за произнасяне, считано от датата на
получаване на преписката.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане - град София,
***, ***, с ЕИК ***, да заплати на адвокат
С.П.Д. ***, с адрес на упражняване
на дейността: град Кърджали, ул.„Сан Стефано“ №20, разноски по настоящото съдебно производство, в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, представлявал по пълномощие Н.М.Г..
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
- град София, ***, ***, с ЕИК ***, да заплати
на Н.М.Г., *** гражданка, с ЛНЧ **********,
с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с
предоставена временна закрила №***, издадена на 17.02.2023 год. от Държавна
агенция за бежанците при МС, направените по делото разноски, в размер на 10.00/десет/ лева, представляващи внесена държавна такса за образуване
на делото.
Решението, на основание чл.10, ал.6, предл.ІІ/второ/ от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/,
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпрати или връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: