№ 4660
гр. ***, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110118768 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от *** срещу Т. А. М..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните били сключени два броя договора за кредит:
1/ Договор за заем № *** г., по силата на който предоставил на ответника
сумата от 26 000 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент за договорна
лихва от 25%, който е изменен с Допълнително споразумение към него от
21.08.2018 г., с което след осъществено от длъжника частично плащане на
сумата от 5 000 лв. е намалена главницата, като дължимата от
кредитополучателя главница е в размер на 21 000 лв., а също така е уговорено
договорната лихва по кредита да се погасява на месечни вноски в размер на
437,50 лв., платими ежемесечно на 21-во число на всеки месец, започвайки от
21.09.2018 г. (дата на първата погасителна вноска). По договора за заем са
останали незаплатени сумите от 21 000 лв. – главница по допълнително
споразумение към Договор за заем № *** г., 6 562,50 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.12.2021 г. до 21.03.2023 г. и 2 441,64
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата
на подаване на исковата молба). 2/ Договор за заем № ***, по силата на който
предоставил на ответника сумата от 4 000 лв., при уговорен фиксиран лихвен
процент за договорна лихва от 25% и е договорено договорната лихва по
кредита да се погасява на месечни вноски в размер на 83,33 лв., платими
ежемесечно на 21-во число на всеки месец, започвайки от 21.03.2018 г. (дата
1
на първата погасителна вноска). По договора за заем са останали незаплатени
сумите от 4 000 лв. – главница по допълнително споразумение към Договор за
заем № ***, 1 416,61 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
22.10.2021 г. до 21.03.2023 г. и 465,08 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на
договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба).
Твърди, че двата договора за заем са прекратени на 21.03.2023 г. и са
останали незаплатени задължения от страна на длъжника поради неплащане
на вноски за възнаградителни лихви, съгласно погасителните планове по
всеки от двата договора и невърната главница. При тези твърдения моли да
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв. –
главница по допълнително споразумение към Договор за заем № *** г., 6
562,50 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.12.2021 г. до
21.03.2023 г. и 2 441,64 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на договора) до
13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), 4 000 лв. – главница по
Договор за заем № ***, 1 416,61 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 22.10.2021 г. до 21.03.2023 г. и 465,08 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на
срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба).
Претендира разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът се
представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и
моли съдът да се произнесе с неприсъствено ррешение, с оглед процесуалното
поведение на ответниика.
Ищецът – редовно призован за о.с.з., не изпраща представител. От същия
е постъпила молба с която моли съдът да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени, осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, присъждане на
ищеца на следните суми: 21 000 лв. – главница по допълнително
споразумение от 21.08.2018 г. към Договор за заем № *** г., 6 562,50 лв. –
договорна/възнаградителна лихва за периода от 22.12.2021 г. до 21.03.2023 г. и
2 441,64 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатената главница за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока
на договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), 4 000 лв.
– главница по Договор за заем № ***, 1 416,61 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 21.03.2023 г. и 465,08 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на договора)
2
до 13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба).
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в
общ размер на сумата от 5 686,83 лв. от която 1 586,83 лв. – платена държавна
такса за производството и 4 100 лв. – адв. хонорар, изплатен изцяло и в брой
съобразно разписка по ДПЗС от 04.01.2024 г. Разноските се доказват като
реално извършени, поради което с оглед резултата от делото, същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***,
*** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. ***,
*** сумата от 21 000 лв. (двадесет и една хиляди лева) – главница по
допълнително споразумение от 21.08.2018 г. към Договор за заем № *** г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба –
15.02.2024 г. (СГС) до окончателното й плащане; сумата от 6 562,50 лв. (шест
3
хиляди петстотин шестдесети и два лева и 50 стотинки) –
договорна/възнаградителна лихва за периода от 22.12.2021 г. до 21.03.2023 г. и
сумата от 2 441,64 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и 64
стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатената главница за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока
на договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), сумата от
4 000 лв. (четири хиляди лева) – главница по Договор за заем № ***, ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба –
15.02.2024 г. (СГС) до окончателното й плащане; сумата от 1 416,61 лв.
(хиляда четиристотин и шестнадесет лева и 61 стотинки) – договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 21.03.2023 г. и сумата от
465,08 лв. (четиристотин шестдесет и пет лева и 8 стотинки) – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатената главница за периода от
21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата
на подаване на исковата молба).
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ***, *** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление,
гр. ***, ***, сумата от 5 686,83 лв. (пет хиляди шестстотин осемдесет и шест
лева и 83 стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4