О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1243 14.10.2019 година Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Десислава
Динкова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 148 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Континентал 99“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“,
бл.79, вх.4, ет.5, представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев, против „Лита“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“, бл.169, партер,
представлявано от управителя Иван Георгиев Събев, чрез адв.Петя Колева, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №5, вх.А, ет.1, ап.2, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 25 618,22 лв., дължима поради разваляне на договор №29
от 21.07.2006 г. за доставка и монтаж на асансьорна уредба и отпаднал интерес
от изпълнението, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска (25.03.2019г.) до окончателното ѝ изплащане, както и за осъждане на
ответника да демонтира и вдигне за своя сметка един пътнически асансьор,
четириместен, с шест спирки, хидравличен, монтиран на адрес: гр.Бургас, ул.
„Средна гора“ №6 - хотел „Континентал“.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК), а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция и
седалището на ответника.
С допълнителни молби, в изпълнение на дадените от съда
указания, ищецът е уточнил исковата молба и е внесъл дължимата държавна такса.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между
страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски
спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на
положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на
правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от ищеца.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че страните сключили договор №29 от
21.07.2006 г. за доставка и монтаж на асансьорна уредба. По силата на договора,
ответното дружество като изпълнител се задължило в срок от 90 дни, след
авансово плащане на договорената цена, да достави и монтира един пътнически
асансьор, четириместен, с шест спирки, хидравличен, съгласно приложена оферта
от същата дата. Пояснява, че уговорената
цена била в размер на 13 400 евро без ДДС, платима на 3 вноски: 40% аванс при сключване на договора; 50% седем
дни преди доставката; 10% при техническо освидетелстване на асансьора.
Посочва, че ищцовото дружество платило на ответника
общо 25 618,22 лв., от които 11 360 евро и 3 400 лв., както следва: на
21.07.2006. г. – 5 360 евро; на 16.07.2009 г. - две плащания от по 3 000 евро,
или общо 6 000 евро; на 01.12.2009 г. 3.400
лв. Т.е. платени били изцяло първите две вноски и частично последната. Твърди
се още, че ответникът не изпълнил пълно и точно договора. През 2018 г. бил
направен оглед на асансьора и било установени липсващо командното табло,
стърчащи електрически кабели и невъзможност асансьорът да бъде пуснат в експлоатация.
Ответникът направил неуспешни опити да стори това на 19.07.2018 г., 21.07.2018
г., 30.07.2018 г. и в началото на месец август 2018 г.
Ищецът изпратил до ответника нотариална покана за разваляне
на договора от момента на получаването ѝ поради отпадане на интереса от
по-нататъшно изпълнение на договора, тъй като ответникът бил престирал морално
остаряла техника, която не можела да бъде приведена в движение, както и за незабавно
връщане на цялата платена сума от 13 098,39 евро, заедно със законната лихва
върху нея за времето от 10.09.2015 г. до цялостното изплащане на сумата, както
и за демонтиране и вдигане на доставения морално остарял, невъведен в
експлоатация асансьор в двуседмичен срок. Поканата била връчена на ответника на
05.09.2018 г.
С допълнителна молба ищецът уточнява по отношение на
претенцията за демонтаж и вдигане на асансьора за сметка на ответника следното:
претенцията се основава на виновно неизпълнение на насрещната страна по
договора. Асансьорната уредба не била монтирана в своята комплектност.
Командното табло било разбито и неподдържано, въжетата ръждясали и при
незавършен монтаж и непускане на същата в експлоатация, тя била абсолютно
негодна за ползване по предназначение. Предвид изключителното забавяне в
изпълнението от страна на ответника, договорът бил развален с нотариална
покана. Посочва, че било налице пълно отпадане на интереса на ищеца-възложител
от получаване на негодна за експлоатация техника, която била морално остаряла и
не отговаряла на актуалните нормативни изисквания на ЕС за монтаж и
експлоатация на асансьорни уредби.
Подчертава се от ищеца, че до настоящия момент,
ответникът не изпълнил задълженията си. Предвид изложеното, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Представя доказателства
и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Заявява, че такъв договор действително бил сключен, но уговорената цена
била 13 400 евро без ДДС, т.е. 16 080 евро с ДДС. Ответното дружество било
регистрирано по ДДС и цената се дължала ведно с дължимия ДДС. От нея ищцовото
дружество било заплатило само 8.360 евро, от
които 5 360 евро при подписване на договора и 3.000
евро на 16.07.2009 г. На 16.07.2009 г. било извършено само едно плащане от 3.000 евро, като и двете разписки установявали получаването
на една и съща сума. Оспорва като неистински и приходния касов ордер за сумата
от 3 400 лв.
Твърди, че след получената нотариална покана,
управителят Терзиев получил инсулт. Научавайки за това, управителят на ищцовото
дружество, се свързал с негови близки и заявил, че има да плаща пари по
договора от 2006г.
Сочи, че бил изправна страна по договора, като бил
доставил и монтирал асансьорната уредба още през 2009 година след плащането на
сумата от 3.000 евро, въпреки, че ищцовото
дружество не било платило дължимата по договора стойност.
Оспорва твърденията ответното дружество да е правило
неуспешни опити да бъде пуснат в експлоатация асансьора на посочените в
исковата молба дати. Заявява, че мястото било посетено само веднъж от
управителя Ламбов със служител на дружеството - ответник. Твърди, че
асансьорната система е технически изправна и към момента на монтирането била
съобразена с нормативните и технически изисквания.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, като
счита, че правото на ищеца да развали договора било погасено по давност, както
към датата на подаване на нотариалната покана 04.09.2018 г., така и към датата
на получаване ѝ - 05.09.2018 г.
Оспорва твърдението, че договорът е развален. Сочи, че
не са налице предпоставките, визирани в чл.87 ал.1 от ЗЗД, тъй като нито е
налице неизпълнение на ответника, нито е даден подходящ срок за изпълнение с
поканата. Наред с това твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищеца,
който не платил дължимата цена и не изпълнил задълженията си съгласно т.III.
1.4 от договора да поиска назначаване на приемателна комисия за приемане на
асансьорите в 10-дневен срок след завършването на монтажа. Възложителят не бил
изпълнил и задълженията си за приемане и съхранение на асансьорната уредба.
Твърди, че към датата на доставяне и монтиране
асансьорната уредба била изправна и напълно съобразена с нормативните
изисквания в Р.България, а ответникът, освен това, изпълнил и всички свои
задължения вкл. и по техническия паспорт и гаранционната карта, поради което
развалянето на договора било недопустимо.
Представя доказателства и прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, с
която поддържа исковата молба, доказателствата и доказателствените искания.
Взима становище по направените с отговора оспорвания. Твърди, че представените
с исковата молба документи са истински. Поддържа твърденията си, че
престираната от ответника техника е морално остаряла и не би могла да бъде
приета от приемателна комисия, и договорът между страните не би могъл да бъде
изпълнен по вина на ответника. Сочи редица технически неизправности по
асансьорната уредба, дължащи се на лоша / некачествена изработка, респективно
повредени или липсващи по вина на служители на ответното дружество и синовете
на управителя му. Отрича твърдяното от ответника, че е възнамерявал да плаща
суми по договора за дооправянето на асансьора. Поддържа твърденията си за
опитите за поправка от ответното дружество през 2018г. и несъответствието на
асансьора с новите технически изисквания, като сочи конкретни дефекти. Твърди,
че давността не е започнала да тече, тъй като не бил подписан приемо-предавателен
протокол по т. II.3 от договора, а с нотариалната покана бил даден срок за
изпълнение, но такова липсвало. Счита, че е изправна страна по договора, като е
изплатил 91% от сумата и не дължи ДДС, както и че не е в забава за свикване на
приемателна комисия, тъй като ответникът-изпълнител по договора първо трябва да
завърши монтажа на асансьора, което не е сторено. Твърди, че не е в забава за
свикване на приемателна комисия, тъй като монтажът на асансьора още не бил
завършен и поради това не бил приел асансьора. Твърди, че в хода на забавата на
ответника настъпили изменения в нормативната уредба на изискванията към
асансьорите, а процесният бил произведен през 2010г.
Оспорва доказателствата и доказателствените искания на
ответната страна. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество е
депозирало допълнителен писмен отговор на исковата молба, с който поддържа оспорването
на исковата претенция. Счита, че ищецът не е изправна страна и не е изпълнил
задълженията си по договора.
На първо място заявява, че договорът не е за
производство на асансьорната уредба и производителят е друг. Договорът
предвиждал задължения за проектиране, доставка и монтаж, поради което счита, че
исковата молба е нередовна и ищецът следва да уточни правния си интерес от
водене на настоящия иск. Освен това, твърди, че действителната стойност на
монтажа на асансьора била разликата между стойността на произведения асансьор и
стойността на атакувания договор.
Излага възражения в детайли по наведените с
допълнителната искова молба твърдения и доводи. Твърди, че задължение на ищеца
е да съхранява монтирания асансьор и единствен той разполага с ключ за сградата
и машинното помещение. Излага подробна хронология на отношенията от 2018 г. Оспорва
твърдението, че поради липса на приемо-предавателен протокол давността не е
започнала да тече. Сочи стокови разписки от 2006, 2007, 2008 и 2009 г., от
които били видни доставката и монтажът на асансьора, който отговарял на всички
изисквания към онзи момент. Твърди, че ищецът не бил изпълнил задълженията си
по чл.II.3.2, II.4.a и б, III.1.1.1 и III.1.3. Последният бил собственик на
имота и негово било задължението да съхранява и опазва от повреди. Посочва, че
строително монтажните работи по сградата и до момента не били довършени, а разрешението
за строеж било от 2001г. Представя доказателства.
Правна
квалификация: Предявени са обективно кумулативно съединени искове за репариране
на последиците от развален договор за проектиране, доставка и монтаж на
асансьорна уредба - чл. 88, ал. 1, от ЗЗД, вр.чл. 55, ал. 1, предл.трето и
чл.86 от ЗЗД – за връщане на платеното с оглед отпаднало основание и за осъждане
на ответника да изпълни едно дължимо поради разваляне на облигационната връзка действие.
На доказване
подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. Съобразно въведените твърдения,
при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже, че
сумата, чието връщане се претендира, е предадена в полза на ответника на
основание, което е отпаднало. Страната, която претендира последиците от
развалянето на договора, поради неизпълнение, е необходимо да установи
възникнало и надлежно упражнено право на разваляне на договора по чл. 87 от ЗЗД,
както и че за настъпване на правното действие на волеизявлението за разваляне
на договора, са налице законовите предпоставки на специалната норма на чл. 265,
ал. 2 от ЗЗД – отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
Ответникът носи
тежестта да докаже всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения, в това число и основанията за задържане на полученото.
Не са налице
обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са
общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.
Представените от
ищеца писмени доказателства са относими и допустими и следва да се приемат.
С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил на основание чл. 193 от ГПК следните
представени с исковата молба писмени доказателства: 1. приходен касов ордер без
номер и дата на стойност 3 400 2. ръкописна разписка без номер от
16.07.2009г.; 3. приходен касов ордер 12 от 16.07.2009г., като счита същите за
неверни и отрича материалната им доказателствена сила на свидетелстващи
документи. Моли съда да задължи ответната страна да представи оригиналите на
документите и да заяви дали ще се ползва от тях. С допълнителната искова молба,
ищецът е заявил, че представените с исковата молба документи са истински и ще
се ползва от тях. По направените искания съдът намира, че се касае за частни
документи, които могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 193 от ГПК единствено
досежно авторството. Съдът ще се произнесе по оспорването след представяне на
оригиналите, като вземе предвид становището на оспорващата страна в съдебно
заседание и уточненията на страните досежно принадлежността на подписите под
оспорените документи. Същото се отнася и за поисканата от ищеца графологична експертиза на горните
документи, както и за искането на ответника да му бъде предоставена възможност
да постави въпроси към експертизата.
С отговора на
исковата молба ответникът е поискал допускането до разпит на един свидетел в режим
на довеждане, като е посочил, че ще бъде разпитван за фактите относно
контактите между страните през 2018г. Съдът намира, че искането следва да бъде
уважено.
С допълнителната
искова молба, ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, с която да се докаже извършването на плащане в общ размер на 13
098,39 евро. Искането е условно - в случай на откриване на производство по чл.
193 от ГПК за оспорените от ответника документи, изброени по-горе. Предвид
условността на искането, съдът ще се произнесе по него в съдебно заседание след
разрешаване на въпросите по оспорването на документите.
Ищецът е оспорил
представените от ответника писмени доказателства, както следва: Сертификатът от
2009г. и приложение №1 към него се отнасят до асансьор със 7, а не с 6 спирки, т.е.
за друго техническо подемно-транспортно средство; стоковите разписки са
неотносими към спора и засягат отношенията на ответника с фирма от с.Ветрен,
като моли да не се приемат като доказателства; представените листи, за които се
твърди, че били паспорт, са за прототип, а за процесния асансьор няма
представен паспорт и липсва такъв фабричен номер, нямат характер на документ, оспорва
ги като неистински и съставени за нуждите на процеса; оспорва гаранционната карта
като неистинска и предоставена за нуждите на процеса, липсват дата на
производство и на издаване, номер на фактурата за закупуване, купувач и дата на
гърба на картата; липсва дата на заключението за заводски асансьор, като го оспорва
като неистинско и невярно. По тези оспорвания съдът дължи произнасяне с крайния
си акт.
Ищецът е направил
доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, като е
посочил предмета и задачите на експертизата. С допълнителния отговор ответникът
също е поставил въпроси към експертизата. Исканията са основателни и следва да бъдат
уважени, като се поставят въпроси и от съда.
Ответникът е
направил и искане за допускане на съдебно-оценъчна експертиза, след изготвянето
на съдебно-техническата експертиза, като е посочил предмета и задачите на
експертизата. По направеното искане съдът ще се произнесе в съдебно заседание,
след като вземе предвид становището на страната кои твърдения и възражение се
домогва да докаже чрез поисканата експертиза и значението им за делото.
Ответникът е
направил доказателствено искане да бъде задължено ищцовото дружество да даде следните
обяснения: от кого твърди, че е получена сумата по оспорените разписки и какъв
е точният ѝ размер.
Ответникът с
допълнителния отговор е направил доказателствено искане за допускане до разпит
на трима свидетели, всеки от които да установява различни обстоятелства
относно: 1. твърденията за проведените разговори след инсулта на управителя на
ответника – Ламбо Терзиев и извършеното от ищеца признание на дължими суми; 2. че
след 2009г. не са извършвани монтажни или довършителни дейности от ответника;
3. обстоятелствата около издаването на две разписки за една и съща сума от
3 000 евро на 16.07.2009г. и предаването само на една сума. Свидетелски
показания са относими и допустими само по втория кръг обстоятелства.
Разговорите на страните са ирелевантни, включително и ако се установи
извънсъдебно признание за съществуващи задължения по договора от ищеца. По
третото искане, предвид факта, че се касае за писмен договор на стойност над
5 000 лева, а с направеното оспорване ответникът се домогва да докаже
липса на изпълнение на задължения, установени с писмен акт, при това
удостоверени с изходящ от него частен документ, свидетелски показания са
недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, 4 и 6. Дори при успешно
провеждане на оспорване по чл. 193 от ГПК по отношение на двете разписки, свидетелски
показания отново биха били недопустими на първите две основания.
По изложените съображения
и на основание чл.374
от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Континентал 99“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“, бл.79,
вх.4, ет.5, представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев, против „Лита“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“, бл.169, партер,
представлявано от управителя Иван Георгиев Събев, чрез адв.Петя Колева, АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №5, вх.А, ет.1, ап.2, искови
претенции за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 618,22 лв.,
дължима поради разваляне на договор №29 от 21.07.2006 г. за доставка и монтаж
на асансьорна уредба и отпаднал интерес от изпълнението, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска (25.03.2019г.) до окончателното
ѝ изплащане, както и за осъждане на ответника да демонтира и вдигне за
своя сметка един пътнически асансьор, четириместен, с шест спирки, хидравличен,
монтиран на адрес: гр.Бургас, ул. „Средна гора“ №6 - хотел „Континентал“.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 148/2019год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи доказателства за избор и упълномощаване на адв. Петя
Колева по чл. 71, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „Континентал 99“ ЕООД на основание чл. 183 от ГПК да
представи в оригинал: приходен касов ордер без номер и дата на стойност
3 400; ръкописна разписка без номер от 16.07.2009г.; приходен касов ордер
12 от 16.07.2009г., най-късно в съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че ако не представи изисканите оригинали,
преписите ще бъдат изключени от делото.
ОБЯВЯВА на страните, че по оспорването на тези документи ще се
произнесе в съдебното заседание, в зависимост от това дали ищецът ще ги
представи в оригинал.
УКАЗВА на основание чл.145 ал.1 и 2 от ГПК на ищеца в седмичен
срок от съобщението да уточни писмено, с препис за другата страна, от кого са
подписани приходен касов ордер без дата за сумата от 3 400 и разходен
касов ордер №10 без дата за сумата от 5 360 евро, както и каква е валутата
в първия документ.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели в режим на довеждане на
страната на ответника, всеки от които ще бъде разпитван за различни
обстоятелства, коментирани в мотивната част на определението.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението да заяви изрично
иска ли събиране на гласни доказателства и за кои обстоятелства.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
въпросите, формулирани от страните в допълнителната
искова молба и в допълнителния
отговор, както и на въпросите на съда:
1.
Довършен ли е монтажа на асансьора съобразно задълженията, поети от
изпълнителя в договор №29/21.07.2006 год.?
2.
Може ли от техническата документация да се установи датата на монтаж?
3.
Налице ли са недостатъците, описани в допълнителната искова молба? Ако те
съществуват, могат ли да бъдат забелязани при обикновен преглед на вещта, или
са скрити недостатъци?
4.
Годен ли е асансьора за обикновено или за предвиденото в договора
предназначение към датата, на която е бил монтиран?
5.
Асансьорът има ли идентификационен номер?
6.
Приложената по делото техническа документация, вкл.Работен проект по част
ЕЛ. за сграда в п.ХІ-1380, сертификат, паспорт, гаранционна карта, заключение,
стокови разписки, отнасят ли се за процесния асансьор?
7.
Как се осъществява достъпа до сградата, в която е монтиран асансьора –
свободно или е ограничен, във втория случай – как може да се осъществи?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мариана Тодорова Георгиева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., вносим по равно от ищеца и
от ответника (по 300 лв.) в седмичен срок от съобщението.
ОБЯВЯВА на страните, че останалите искания за назначаване на
счетоводна и оценъчна експертизи ще се
произнесе в съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 26.11.2019 год. от 13.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищеца да се връчи препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи
на обжалване.
Съдия: