Определение по дело №376/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

             № 57

          гр. Пловдив,  12.02. 2020 година

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                                     ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                    

разгледа докладваното от съдия Г. Чамбов въззивно търговско дело № 376 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                   

          Производството е по чл. 248 ГПК.

          Образувано по молба с вх. № 486 от 21.01.2020 г. от адвокат Л.К. като пълномощник на ищеца Г.Д.А., за изменение на постановеното по делото решение № 383 от 12.12.2019 г. в частта за разноските, за присъждане на всички заявени разноски в производството пред Пазарджишкия окръжен съд. В подкрепа на молбата е посочено обстоятелството, че по делото са представени доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от другата  страна по делото – „Р. (Б.)“ ЕАД, с която се изразява становище молбата да бъде оставена без уважение.

          Пловдивският апелативен съд разгледа постъпилата молба, съобразно изложените съображения и възражения на страните, и намира следното:

С решение № 383 от 12.12.2019 г., постановено по в.търг.д. № 376 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, обжалваното решение, постановено по т.д. № 156 от 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е потвърдено в една част и обезсилено в друга, като с оглед изхода от спора между страните във въззивното производство, Пловдивският апелативен съд се е произнесъл отново относно дължимите разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Относно дължимите в полза на ответника Г.Д.А. съразмерно с отхвърлената част на иска разноски, съдът е изложил мотиви, основният от които е липсата на документ, установяващ извършването на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. В този смисъл е съдържанието на втория, предвид номерацията,  Договор за правна помощ и съдействие /л. 52 от т.д. № 334/2017 г. на ПОС/, в който са попълнени само графите за „уговорено възнаграждение“ и „начин и срок на плащане“, а изрично предвидените за удостоверяване на плащането - „платена сума“, „от които в брой“ и “по сметка“, са останали непопълнени. По делото е представен още един Договор за правна помощ и съдействие /л.51 от т.д. № 334/2017 г. на ПОС/ от същата дата и със същия предмет като този на договора на л. 52, но с различно съдържание. В първия договор действително е отбелязано, че уговореното възнаграждение от 3200 лева е платено. Макар съдържанието на двата договора относно плащането на уговореното възнаграждение да не съвпада, настоящият състав на Пловдивският апелативен съд счита, че отбелязването за извършено плащане дори само в единия от тях е достатъчно, за да се приеме, че тези разноски действително са направени и следва да се присъдят съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.

Неоснователно е поддържаното от представителя на „Р. (Б.)“ ЕАД възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение според цената само на единия от евентуално, обективно съединените искове , определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3118.77 лева, което означава, че уговореното и заплатено от ответника А. възнаграждение е само с 80 лева по-високо от минималното, при това без да се отчита изискването по чл. 2, ал. 5 от същата Наредба. 

В конкретни случай общият размер на направените от А. разноски възлиза на 4950.58 лева, от които 3200 лева заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд и 1750.58 лева - заплатени държавни такси за въззивната жалба и за въззивната частна жалба.  Следователно, изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ответника  Г.Д.А. следва да се присъдят допълнително още 3070 лева  направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по т.д. № 134 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, съответно т.д. № 156/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на който делото е изпратено по подсъдност. В този смисъл следва да се измени и постановеното решение в частта за разноските.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд, 

 

            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :                 

 

ИЗМЕНЯ решение № 383 от 12.12.2019 г. постановено по т.д. № 376 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на Г.Д.А., ЕГН ********** допълнително над присъдената с решението сума от 1680 лева, още 3070 лева деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по т. д.  № 134 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, съответно т.д. № 156/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

 Определението може да се обжалва с частна  касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.