№ 433
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 10288/23.12.2022г. от Х. Н. К., ЕГН 60002214430
чрез адв. А. С. от ПАК против определение № 1120/06.12.2022г., постановено по гр. д. №
641/2022г. по описа на Районен съд Карлово, II гр. с., в частта, с която частично е
прекратено производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във вр. с чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД, само по отношение на следните ответници: Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. ..................................“ № 9; Ц. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
................................................................; М. Р. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.............................................; И. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
......................................................, вх. А, ет. 5, ап. 17; Г. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ......................................; Х. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
........................................................, действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ........................................................; Х. В. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. .........................; Й. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. .................................................“ № 11; М. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.................... „.........................................
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение.Оспорва се извода на районния съд, че ищцата няма правен интерес от
установяване привидността на постигнатото съглашение между страните по договора за
дарение, което прикривало договор за покупко-продажба и спрямо останалите
съсобственици, които не били страна по първия договор, както и по отношение на съпругата
на П. К..Същевременно се развиват доводи, че ответниците, спрямо които производството е
прекратено, попадат в понятието лица, непосредствено заинтересовани от съществуването
на валиден договор за дарение, тъй като по този начин отпада необходимостта от спазване
1
изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС във връзка с извършените от тях продажби на идеални
части от съсобствената вещ.Освен това според жалбоподателката установителният иск би
имал преюдициално значение спрямо иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, само в случай че той
формира сила на присъдено нещо спрямо всички участници в производството по втория
иск.В противен случай изходът на делото по първия иск няма да доведе до обвързване на
останалите съсобственици на имота и те във всички случаи ще могат да оспорват
необходимостта от спазване изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС.По отношение на съпругата
на ответника П. Д. К. – Й. Д. К., се обосновава, че уважаването на установителния иск би
рефлектирало на правото й на собственост.Моли се за отмяна на определението в
оспорваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.Евентуално, ако се приеме, че ищцата не е
обосновала правен интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във вр. с чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД, се иска описаните като ответници под номер 4 до номер 11 в исковата молба,
да бъдат конституирани като трети лица в процеса на основание чл. 219 от ГПК, като се
твърди, че по искането на ищцата в тази насока липсвало произнасяне от районния
съд.Претендират се разноски за настоящето производство.
В законовия едноседмичен срок е постъпил писмен отговор по частната жалба от
ответниците по нея - П. Д. К. и Й. Д. К., които считат същата за неоснователна и молят да се
остави без уважение.Молят обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящето производство.
Останалите ответници по частната жалба – Г. П. Д., Ц. Р. Д., М. Р. Ч., И. Р. М., Г. Д. Й.,
Х. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А., Х. В. С., Й. Т. Г. и М. Р. С.,
не са подали писмен отговор и не са изразили становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Х. Н. К. чрез
пълномощниците адв. Г.Ч. и адв. А. С. от ПАК против П. Д. К., Й. Д. К., Г. П. Д., Ц. Р. Д.,
М. Р. Ч., И. Р. М., Г. Д. Й., Х. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А.,
Х. В. С., Й. Т. Г. и М. Р. С., с която са предявени обективно и субективно съединени искове
– с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД - за
признаване за установено спрямо ответниците привидността на дарението, извършено с нот.
акт за дарение на недвижим имот № 12 от 05.04.2022г., том II, рег. № 1348, нот. дело №
161/2022г. и обявяване за действителна на прикритата с него покупко-продажба на
притежаваните от Г. П. Д. 3/36 ид. части от недвижимия имот, срещу продажна цена от
2 333, 33 лева, както и иск по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД за признаване, че ищцата има право да
изкупи продадените от ответниците, общо 21/36 ид. части от процесния имот, при
действително уговорените условия.
2
С писмения отговор на ответниците Ц. Р. Д., М. Р. Ч., И. Р. М., Г. Д. Й. чрез
пълномощника им адв. М. Р. от ПАК по чл. 131 от ГПК, исковете са оспорени като
неоснователни.
Ответницата Х. А. С., лично и със съгласието на своята майка Л. П. А. чрез
пълномощника адв. М. Р. от ПАК, също е оспорила предявените искове като неоснователни.
Ответниците Й. Т. Г., М. Р. С. и Х. В. С. чрез пълномощника адв. М. Р. от ПАК, по
реда на чл. 131 от ГПК са изразили становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът Г. П. Д. чрез пълномощника си адв. М. Р. от ПАК е изразил становище за
недопустимост на първия иск по отношение на ответниците под номер 4 до номер 11 от
исковата молба, а по същество е оспорил иска като неоснователен.Същият ответник е
оспорил и втория иск, тъй като не били налице изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Ответникът П. Д. К. чрез пълномощника си адв. С. П.-К. също е изразил становище за
недопустимост на първия иск по отношение на ответниците под номер 4 до номер 11 от
исковата молба, поради липса на правен интерес, а по същество е оспорил и двата иска като
неоснователни.
При постановяване на обжалваното определение районният съд е взел предвид, че
страни по сделката, която се твърди че е привидна, са само двама от ответниците – Г. П. Д. и
П. Д. К., поради което е счел, че не е налице правен интерес от предявяване на иска срещу
останалите ответници.Съобразил е също, че искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във вр. с чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД се явява преюдициален по отношение на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият състав на съда след запознаване с материалите по приложеното
първоинстанционно дело и доводите в частната жалба намира, че производството правилно е
прекратено по отношение на част от посочените ответници с исковата молба, по следните
съображения:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012г. по тълк. дело №
5/2012г. на ОСГК на ВКС нищожността на договора за дарение може да е предмет на
самостоятелен иск, съединен с този по чл. 33, ал. 2 от ЗС, или поставен от ищеца
преюдициален въпрос, по който съдът се произнася в мотивите си.
В Тълкувателно решение № 1 от 2009г. на ОСГК на ВКС на следващо място е
разяснено по отношение на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, че решението по него е
противопоставимо на неучаствалото в делото трето лице, което е придобило имота от
ответника по иска преди предявяването му.Тази противопоставимост произтича не от
субективните и обективни предели на силата на присъдено нещо на решението, тъй като
предявеният срещу него иск за собственост на същия имот е с различен предмет и страни, а
от задължителната за съда сила на това решение съгласно чл. 297 от ГПК.Това означава, че
съдът, който се произнася по иска за собственост срещу третото лице, не може да
преразглежда въпроса за нищожността на сделката, с която имотът е придобит от
праводателя на ответника.
Настоящият състав намира, че дадените задължителни разяснения в посоченото
тълкувателно решение са относими по аналогия и към разглежданата в настоящето
производство хипотеза, тъй като въпросът за нищожността на сделката, имащ
преюдициално значение за иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, не е допустимо да се преразглежда,
при наличие на влязло в сила решение по установителен иск, воден между страните по
сделката, което ще е задължително за съда, разглеждащ конститутивния иск, по който
ответници са останалите съсобственици.И това е така, тъй като нищожните сделки
изначално не пораждат целените от страните правни последици, като тази недействителност
е абсолютна.Когато нищожността бъде прогласена по съдебен ред, в производството
участват само страните по сделката и трето лице, чиято правна сфера е била засегната от
нищожността й.Въпреки това постановеното решение има действие erga omnes, тъй като по
начало нищожността действа по отношение на всички.
В настоящия случай легитимирана да участва като ответник по иска с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, освен страните по договора за
дарение, е и съпругата на ответника П. Д. К., тъй като евентуалното признаване на
дарението за нищожно като привидно и обявяването за действителна на прикритата сделка –
покупко-продажба, би рефлектирало в нейната правна сфера, досежно правата й в имота с
оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК.Останалите ответници под номер 4 до номер 11 от
подадената искова молба не са пасивно легитимирани да участват в производството по иска
3
за нищожност на дарението, тъй като не са страна по атакувания договор.Същевременно
конкретното засягане на правната сфера на ищеца не изисква защита чрез установяване на
правото му със сила на присъдено нещо по отношение на тези ответници.
Тъй като решението по установителния иск за признаване нищожност на дарението по
принцип има действие по отношение на всички, липсва правен интерес и от привличането
на подпомагаща страна на ищеца по реда на чл. 219 от ГПК.Такъв е налице за сочените
ответници, които обаче са заинтересовани да подпомагат и издействат благоприятно
решение за страните по атакуваната сделка /ответници по установителния иск/, с цел
отхвърлянето му, тъй като оспорват правото на изкупуване на ищеца.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта,
с която е прекратено частично производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, т. 5
във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата Й. Д. К., а по отношение на
ответниците Ц. Ранлелова Д., М. Р. Ч., И. Р. М., Г. Д. Й., Х. А. С., действаща лично и със
съгласието на майка си Л. П. А., Х. В. С., Й. Т. Г. и М. Р. С., определението е правилно и
следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение в тази част.Делото следва да бъде върнато на РС Карлово за продължаване на
съдопроизводствените действия по него при съобразяване с настоящето определение.
С оглед изхода на делото в настоящето производство следва да се осъдят ответниците
по частната жалба - П. Д. К., Г. П. Д., Ц. Р. Д., М. Р. Ч., И. Р. М., Г. Д. Й., Х. А. С.,
действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А., Х. В. С., Й. Т. Г. и М. Р. С., да
заплатят на жалбоподателката направените разноски за ДТ в размер на 15 лева
/доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство не са
приложени/, а жалбопадателката Х. Н. К. следва да се осъди да заплати на ответницата Й. Д.
К. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер
на 150 лева.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1120 от 06.12.2022г., постановено по гр. д. № 641 по
описа за 2022г. на Районен съд Карлово, II гр. с., в частта, с която се прекратява частично
производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във вр. с чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД, само по отношение на ответниците Ц. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
................................................................; М. Р. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.............................................; И. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
......................................................, вх. А, ет. 5, ап. 17; Г. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ......................................; Х. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
........................................................, действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ........................................................; Х. В. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. .........................; Й. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. .................................................“ № 11; М. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.................... „.........................................
ОТМЕНЯ определение № 1120 от 06.12.2022г., постановено по гр. д. № 641 по описа за
2022г. на Районен съд Карлово, II гр. с., в частта, с която се прекратява частично
производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във вр. с чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД, само по отношение на ответницата Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
...............................;
ВРЪЩА делото на Районен съд Карлово за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН ********** от ....................................... Г. П. Д., ЕГН
********** от гр. .................................1, Ц. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
................................................................; М. Р. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.............................................; И. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
......................................................, вх. А, ет. 5, ап. 17; Г. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ......................................; Х. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
........................................................, действаща лично и със съгласието на майка си Л. П. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ........................................................; Х. В. С., ЕГН
4
**********, с постоянен адрес: гр. .........................; Й. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. .................................................“ № 11; М. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.................... „.........................................да заплатят на Х. Н. К., ЕГН ********** от ....................
„.................., сумата от 15 лева – разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА Х. Н. К., ЕГН ********** от .................... „.................. да заплати на Й. Д. К.
от гр. ............................. сумата от 150 лева – разноски за настоящето производство.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5