Р Е Ш Е Н И Е
№ .………./18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина К.
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7954 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Р.С. ***, съдебен адрес:*** срещу "В и К В" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 11 255.33 лв. /единадесет хиляди двеста петдесет и пет лева
и 0.33 ст./, претендирана като цена за ползвани и
неплатени ВиК услуги за периода от 08.04.2019г. до 13.05.2019г., по
партида с абонатен номер ****, за обект-имот, находящ
се в ****.
Ищецът твърди, че на 13.05.2019г. е извършена
проверка на средството за търговско измерване – водомер № 35357 и са отчетени
показания 3552 м3. Сочи, че не е присъствал на проверката. Оспорва, че ответникът е доставил, а
ищецът потребил соченото количество ВиК услуги. Заплащал е цената за доставяните ВиК услуги. Навежда доводи, че водомерът е повреден. Счита,
че ОУ са неприложими в отношенията между страните. Извършваните от ответното
дружество услуги не са с необходимото качество. Съобразно консуматорите в
обекта, не е възможно да се изразходва отчетеното количество вода. Моли за положително решение
по предявения иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
между страните е налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията
си по нея е доставял непрекъснато вода в обект на потребление, находящ се в ****, отчитан по абонатен номер ****. На 13.05.2019г. инкасаторът отчел показание
на водомера от 5087м3 (разлика за плащане в размер на 3552м3)
при ползване на електронен карнет, поради което не съществувало изискване за
полагане на подпис от потребителя или негов представител. На 10.09.2019г. в присъствие на ищеца бил
извършен отчет на водомера му (обективиран в КП № 102 от 10.09.2019г.), при който било
отчетено показание на водомера от 5430м3, което той е удостоверил с
подписа си. На 31.07.2013г. бил монтиран фабрично нов индивидуален водомер на
ищеца с показание 0м3. На осн. чл.34а от
Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ, индивидуалните водомери на потребителите подлежали на последваща проверка с изтичането на десетгодишен срок. Към 13.05.2019г. срокът не бил изтекъл. На
25.10.2019г. водомерът бил подменен с нов, за което е изготвен протокол № ****. Демонтираният водомер бил свален с
показание 5559м3, а новият е монтиран с показание 0м3.Показанията
били удостоверени с подписите на водопроводчика и на свидетел, присъствал на
смяната. Ищецът не е оспорил пред ВиК оператора
показанията на водомера от 5087м3 отчетено на 13.05.2019г., от 5430м3
отчетено на 10.09.2019г., от 5559м3 отчетено на 25.10.2019г.
Не е поискал и провеждането на експертиза на водомера, каквото указание му било
дадено в КП № 102 от
10.09.2019г.. Абонатът е заплатил задълженията по предходните фактури, така и
тези след издаване на фактура № ********** от 17.05.2019г. В случая се касаело
за изравняване съобразно действителната консумация през зимния период. В обекта
на потребление живеели около двадесет
души, като отчетеното количество вода на 13.05.2019г. е съответно на
потребителите. Твърди се, че фактурата е
издадена за реално потребено количество вода. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират
сторените по делото разноски.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е
потребител на ВиК услуги в имот, находящ
се в ****, които се отчитат по партида с аб. № ****. Не е спорно между страните и, че отчитането е извършвано до 25.10.2019 г.
посредством водомер № 035357, а след тази дата чрез водомер № 10281717.
Не е спорен между страните и въпросът за приложимостта
в отношенията между тях на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „В и К – Варна“ ООД от
11.08.2014 г., публикувани на официалния сайт на ответника.
Установява се от Констативен протокол № 102 от 10.09.2019г.,
че в присъствие на абоната е извършена проверка на водомер 035357, като
отчетеното показание е 5430 куб.м.
Установява се от Констативен - двустранен протокол № ****
за подмяна на индивидуален водомер от 25.10.2019г., че на посочената дата е
извършена подмяна на водомера отчитащ потребените от
ищеца В и К услуги в обект на адрес: ****. В посоченият протокол са вписани данните на двата
водомера /демонтираният и монтираният/. Отразени са и показанията на
демонтирания водомер – 5559 куб.м.. Протоколът е подписан от абоната.
Представена е справка за облога и плащанията на частен
абонат № ****, от която е видно какви количества вода са начислявани средномесечно.
Представена е справка от Кметство Т., от която е видно, че по настоящ
адрес на обекта са регистрирани 20 лица /14 възрастни и 6 деца/.
В показанията си свидетелят Д.Д.(служител на ответника) сочи, че от м.01.2019 г. е
инкасатор в района, където се намира имотът на ищеца. Обектът представлява 5-6
етажна жилищна сграда. Водомерът
се намира на ъгъла между улицата и една локална уличка, която води към самата
жилищна сграда. До блока има парник с градина с капково напояване. Сочи, че в района отчитането се
извършва ежемесечно, с изключение на зимните месеци, тъй като шахтите се
зазимявали. През м. май
2019г. извършил отчет на водомера. Консумацията била голяма, водомерът бил
зазимен. Зимно време водомерите се зазимявали и не се отчитали, като се
начислявала служебна консумация. На пролет при първия възможен момент,
водомерите се отчитали и се изравнявала консумацията. При отчета в началото на
м. май около 13-то число, водомерът бил с показания 5087 куб.м.. През
следващите месеци, водомерът също е отчитан, като през м. октомври бил подменен
с дистанционен.
В показанията си свидетелят В.М.(служител на ответника) сочи, че той е извършил смяната на
водомера, написал протокола, който бил подписан от него и от абоната. Водомерът захранва цяла жилищна
сграда.
По делото са ангажирани специални знания чрез провеждане на СТЕ.
Съобразно заключението на вещото лице В.Г., периодите на отчитане на водомера
са следните: 2011 г. - от 5-10 м3 - 2
отчета; 2012г. - от 5-15 м3 -10 отчета; 2013г. -
от 10-20 м3 -15
отчета; 2014г. -от 20-25
м3 - 5 отчета; 2015г. - няма отчет; 2016г. - от 25-35 м3 -11 отчета; 2017г. -
от 20-30 м3 -12
отчета; 2018г. - от 30-50
м3 -12 отчета; 2019г. -
от 43-45 м3 - 4
отчета; 2019г. - от 66-97 м3
- 4 отчета. За този период има следните
приравнявания: 06.10.2011 г. -
80 м3
/при монтиране/; 23.07.201 Зг. - 600 м3 /изравняване при нов
водомер/; 12.08.2016г. - 100 м3
/закръгляване/; 13.05.2019г.-3552 m3. На
06.10.2011г. е монтиран водомер с отчет 0.00.; На 23.07.2013 г. е измерен отчет
915 м3.. Тези 656 дни / почти 2 години/ са 22 месеца. Средният месечен отчет се
получава 42 м3.
На 23.07.2013 г. е монтиран нов водомер с отчет 0.00. На 12.08.2019 г. е измерен отчет 5331 м3. Тези 2210 дни / 6 години+/
са 74 месеца/след
новия водомер/. Средният месечен отчет се получава 72 м3.
На 11.11.2019 г. е монтиран нов водомер с отчет 0.00. На 26.01.2021 г. е измерен отчет 1362 м3. Тези 442 дни /над година/ са 14.5 месеца. Средният месечен отчет се
получава 94 м3.
Максималната
норма на човек е 200 л/ден. За 20 човека - 4м3/ден или 120 м3/мес. Водомерната
шахта на имота е извън границите му. Сградата е 4-етажна с по 2 апартамента на всеки. Водоснабдяването
е с нормално налягане. Няма
разминаване с реално отчетени количества. Отчетът отразява натрупани и
неотчетени през годините водни количества. Липсват данни за повреда на водомера
след 08.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е, да установи
съществуване на основание за получаване на спорната сума, т. е. че е налице
валидно облигационно правоотношение, както и че са настъпили юридическите
факти, от които произтича задължението за заплащане процесното
вземане. От своя страна ищецът, следва да установи, че липсва основание за
плащане на спорната сума, или че е заплатил задълженията си към ответника.
Основния спор между страните се свежда до това дали е
изразходвано процесното количество вода. Ищецът не
твърди факти и обстоятелства, сочещи на липса на доставка на ВиК услуги на посочения адрес.
От страна на ответника не се твърди да е извършван
регулярен месечен отчет на измерващото устройство в имота на ищеца, а напротив
твърди се извършвано реално отчитане два пъти годишно, при начислявани
прогнозни месечни количества, в хипотезата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. Тези
твърдения кореспондират с показанията на св. Д., който е извършил годишното
отчитане през 2019 г..
Установява се от събраните доказателства, че
констатирането на показания на водомера – 5087 куб.м. е в резултат на извършено
реално отчитане през м. 05.2019г. (показанията на св. Д.). При следваща проверка на
10.09.2019г. са отчетени показания 5430 куб.м.. При извършената смяна на
устройството на 25.10.2019г., в съставения за целта констативен протокол от
същата дата са отчетени показания 5559 куб.м.. Протоколът е подписан от абоната
без възражения. При това положение, констативният протокол макар и частен
свидетелстващ документ е противопоставим на ищеца, тъй като отразява неизгодни
за него факти, а именно показания на измерващото устройство, в резултат от
които е установена разлика в количеството заплатена вода, в размер на 3552м3.
Ищецът е оспорил консумирането на цялото количество
вода да е извършено през периода, за който е извършено начисляването. От
събраните доказателства се установява, че действително макар и начислено за
периода от 08.04.2019г. до 13.05.2019г., количеството от 3552м3 е
изразходено за по-дълъг период, предвид начина на отчитане на измерващите
устройства в този район. Следва да се съобрази, че в имота живеят 20 лица, като
вещото лице дава заключение, че средният месечен отчет след изравняването е 72 м3. Максималната норма на човек е 200 л/ден. За 20 човека - 4м3/ден или 120 м3/мес. Установи се, че при реалното отчитане на водомера от
м.05.2019г. до подмяната му през м.10.2019г. са потребени
472 куб.м. или по 94.4 куб.м. на месец. Начислените количества съответстват на
потреблението. Не са
налице данни ищецът да е сигнализирал
ответното дружество за авария, а от друга страна поддържането в изправност на
вътрешната водопроводна мрежа в имота на ищеца е негово задължение, както и
изправността на измервателното устройство.
Неизвършването на ежемесечно отчитане на водомера, не
опорочава като цяло процедурата по отчет на потреблението, тъй като в случая е
налице реален отчет, при който както вече се посочи, е отчетено цялото
количество потребена до този момент вода и нейната
цена се дължи от абоната при всяко положение. Самият ищец с бездействието си е
допуснал натрупване на значително количество вода, като въпреки числото на
живеещите в имота 14 възрастни и 6 деца, не е проявил активност да предостави
данни за консумацията на инкасатора на района, по телефон или чрез формата за самоотчет на сайта на ответника, или да инициира отчитането
на водомера, а е заплащал начислените в занижени размери прогнозни количества /Решение
по в.т.д. № 278/2020 г. по описа на ВОС, ТО/.
В заключение съдът намира, че отразената в процесната фактура сума, съставлява цена на количества
реално потребени В и К услуги от ищеца, в процесният имот, поради което същия дължи тяхната стойност.
Ищецът не твърди и не ангажира доказателства да е
извършил плащане на задължението, поради което и претенцията му се явява
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на ответника се дължат
разноските на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, разноските възлизат на 5.00 лв./държавна
такса/, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., при съобразяване на правната и фактическа
сложност на спора, вкл. размера на иска.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. Р.С. ***, съдебен адрес:*** срещу "В и К В" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 11 255.33 лв. /единадесет хиляди двеста петдесет и пет лева
и 0.33 ст./, претендирана като цена за ползвани и
неплатени ВиК услуги за периода от 08.04.2019г. до 13.05.2019г., по
партида с абонатен номер ****, за обект-имот, находящ
се в ****, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В и К В" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 305
лева /триста и пет лева/, представляваща реализирани в хода на делото от ответника
съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 ГПК. Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: