№ 834
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100112958 по описа за 2023 година
искове с пр.осн. чл. 439 от ГПК:
Ищецът – П. А. Н., твърди, че бил пенсионер. Разбрал, с оглед Писмо, изх. № 3056-
19-129/05.07.2022г. на НОИ, ТП-Сливен, че от пенсията му се извършвали удръжки в размер
на 808,48 лева месечно. Удръжките били в резултат на наложен запор по изпълнително дело
№ 20118370401324 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС-
Сливен, като към същото ЧСИ имало образувано и друго дело.
Дългът бил погасен по давност, а изпълнителното дело перемирано.
Изпълнителното дело било образувано по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, който впоследствие бил цедирал вземането си на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********. Последното дружество било конституирано като
взискател с Разпореждане на ЧСИ П.Г. от 26.03.2019г. (л. 280 от изп.д. № 788/2011г.).
Вземането на взискателя произтичало от Договор за банков кредит-овърдрафт №
37/13.12.2007г., по който кредитополучател било дружеството „Карбон Инвест“ ООД, ЕИК
*********. Ищецът бил солидарен длъжник.
Ищецът бил включен като длъжник по изпълнително дело № 20118370401324 (изп.д.
№ 1324/2011г.) по описа на ЧСИ П.Г., образувано по молба на „Общинска банка“ АД, ЕИК
*********. Вземането на този взискател произтичало от Запис на заповед от 28.06.2007г.,
издаден от „Карбон Инвест“ ООД, подписан и от него в качеството на менителничен
поръчител - авалист, в размер от 40 000 лева. Сумата била присъдена ведно със законната
лихва от 17.08.2011г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдено било и
обезщетение за забава в размер на 833,45 лева.
1
С Разпореждане за присъединяване на кредитор от 27.05.2015г. по изп.д. № 788/2011г.
била присъединена, като взискателя „Общинска банка“ АД. Паралелно с това, с
Разпореждане от 03.02.2016г. по изп.д. № 1324/2011г. бил присъединен взискателя и
„УниКредит Булбанк“ АД (цедент). В този смисъл и по двете изпълнителни дела са
конституирани двамата ответници.
С Уведомление от „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, получено на 08.03.2022г.,
дружеството съобщило на ищеца за извършена цесия с Договор за прехвърляне на вземания
от 18.12.2019г., сключен между „Общинска банка“ АД, в качеството й на цедент, и „Колект
БГ“, в качеството му на цесионер. В Уведомлението цесионерът се представя като
пълномощник на „Общинска банка“ АД, съгласно пълномощно с peг. № 4013/28.04.2020г. на
нотариус М.Ш. с per. № 042, район на действие СРС.
Съгласно Уведомлението, вземанията на „Общинска банка“ АД от договор за кредит
№ 04-104059, сключен между нея и „Карбон Инвест“ ООД, били прехвърлени. Договорът за
кредит бил подписан от ищеца в качеството му на авалист по запис на заповед.
Към настоящия момент „Колект БГ“ АД не се било конституирало по никое от
изпълнителните дела пред ЧСИ П.Г., а удръжките от пенсията на ищеца постъпвали по
сметката на „Общинска банка“ АД. Това означавало, че взискателят по изп.д. № 1324/2011г.
не бил носител на материалното право, а дружеството, което било титуляр на вземанията,
бездействало.
Уведомлението по цесията - по отношение на изп.д. № 788/2011г., било нередовно.
Интересът по отношение на „Общинска банка“, произтичал от обстоятелството, че тя
продължавала да е страна в изпълнителното дело.
С оглед изложеното, ищецът моли да се установи:
- по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че дружеството не
притежава подлежащо на принудително изпълнение вземане за главница в размер на 30 000
лева, ведно със законната лихва от 21.04.2011г., произтичащи от Договор за банков кредит-
овърдрафт № 37/13.12.2007г., във връзка с които е образувано изпълнително дело №
20118370400788 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС-
Сливен, поради погасяването им по давност.
- по отношение на „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, съответно и „Колект БГ“
АД, ЕИК *********, че дружествата не притежават подлежащо на принудително
изпълнение вземане за главница в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от
17.08.2011г. произтичащи от Запис на заповед от 28.06.2007г., подписан от П. Н. в
качеството му на авалист, във връзка с които е образувано изпълнително дело №
20118370401324 по описа на ЧСИ П.Г., per. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен,
поради погасяването им по давност.
Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, оспорва иска:
започналата да тече погасителна давност на 26.06.2015г. била прекъсната от взискателя на
2
02.05.2017г., на 20.05.2019г., на 02.09.2020г., на 22.05.2023г. и следвало да изтече на
22.05.2028г. Излага изрични доводи относно перемцията. Същевременно тя (перемцията)
била без правно значение за прекъсването на давността. Тя имала значение при действието
на Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи били длъжни да съобразяват
поведението си с него. В смисъла на гореизложеното били Решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020г., IV г.о, ГК, ВКС.; Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д. №
2884/2021г., III г.о., ГК; Решение № 510 от 12.04.2022г. на САС по в.гр.д. № 3570/2021г.;
Решение № 265910 от 28.09.2021г. на СГС по в. гр. д. № 1077/2021г.; Решение № 265417 от
10.08.2021г. на СГС по в.гр.д. № 4154/2020г. и др.
С оглед изложеното моли да се отхвърли претенцията.
Ответникът - „Общинска банка“ АД, счита, че искът по отношение на нея е
недопустим.
Освен това, не била настъпила нито давност, нито перемция. Цесията имала
последващо действие.
Ответникът - „Колект БГ“ АД, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът е страна (длъжник) по изпълнителното дело, съобразно
изложеното в исковата молба, а това включва и размерите на остатъчните задължения.
1. Изп.д. № 788/2011г. е образувано по молба на „УниКредит Буулбанк“ АД през
2011г.
Съобщението за доброволно изпълнение е получено лично на следния адрес: гр.
Сливен, ул. „******* (л. 89 от изп.д.), а той е такъв и по заповедното производство (л. 12 от
изп.д.). Адресът дори е потвърден – Възражение (л. 102 от изп.д. и л. 208).
Конституирането е съобщено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК (л. 278 от изп.д.;
съобщено е и относно запора в ЦКБ АД – л. 304 от изп.д.).
Запорно съобщение е изпратено на 30.03.2017г. (л. 198 от изп.д.). Посочени са и двете
банки. Не става въпрос за публична продан, както се сочи в исковата молба.
Запорно съобщение е изпратено и на 07.05.2019г. (л. 274 от изп.д.), като то включва и
евентуални сметки на ищеца (и л. 291). Тук кредитори вече са първият ответник и
„Общинска банка“ АД.
Следващите изпълнителни действия, прекъсващи давността са от 2023г. (л. 338-42 от
изп.д.).
Вземането на „УниКредит Булбанк“ АД е цедирано на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
3
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД на 15.10.2018г., поради което второто дружество е депозирало молба
конституиране като взискател (л. 243 от изп.д.). Приложена е молба за уведомяване на
длъжника (ищеца) – л. 248 от изп.д., изготвена от банката. Адресът е този, посочен по-горе.
Съобщението е върнато с отбелязване от „Български пощи“, като неполучено (л. 251 от
изп.д.). Към книжата са били приложени договор за цесия и пълномощно по отношение на
банката (л. 253-5 от изп.д.). Доводът за обратното, сторен в исковата молба, е
неоснователен.
2. Общинска банка е конституирана на 27.05.2015г. (л. 128 от изп.д.).
Вземането ù е цедирано на „Колект БГ“ АД на 18.12.2019г., а длъжникът е уведомен
за това едва на 08.03.2022г. (л. 13). „Общинска банка“ АД не оспорва, че е цедирала
вземането си.
В исковата молба се признава изпълнително действие от 12.03.2019г. (следва да се
отбележи, че номерацията, сочена от страните, не отговаря на тази по представеното
копие от изпълнителното дело).
Удръжки по пенсията са правени, считано от 01.10.2020г. (л. 11), което установява
твърдението на „Общинска банка“ за активност от тази година.
от правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015г.
1. по изп.д. № 788/2011г.:
1.1. Според Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:
установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/.
само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/ , но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното
право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
188, ал. 3 ГПК (отм.).
Цесионерът обаче може да бъде упълномощен да уведоми длъжника - Решение №
156 от 30.11.2015г. по т.д. № 2639/2014г., т к., ІІ т.о. на ВКС: С оглед данните по делото обаче за
надлежното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на
вземането му към него, вззивното решение изцяло е съобразено с Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о., с което е дадено разрешение по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/
може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. С цитираното решение
е прието, че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие, но това не
4
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
1.2. Съобщението от „Български пощи“ (това съдържащо книжата по цесията) е
редовно – то е сторено на адреса посочен по делото, на който длъжникът е уведомен веднъж
(а това е и адресът по съдебното дело). Той е единственият релевантен в материалното
правоотношение, а и в изпълнителното такова, доколкото друг не е посочен. Кредиторът
няма задължение да издирва адресите на длъжника, за да го уведомява. Непотърсването е
равносилно на отказ от получаване (арг. от предходната уредба на ГПК, според която
залепеното съобщение по чл. 47 от ГПК на релевантен адрес е достатъчно, за да се приеме,
че длъжникът в заповедното производство е уведомен и приема наличието на дълга, както и
Определение № 153 от 4.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 114/2006 г., ГК, IV-А: Щом законът не
изключва възможността призоваването да стане по пощата - чл. 52, вр. чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.), то, приложими
са нормативните актове, които уреждат извършването на пощенските съобщения. Това са Законът за пощенските
услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000г., с последващи изменения и допълнения) и Наредба № 4 за пощенските
съобщения /обн., ДВ, бр. 97 от 7.12.1979г., попр., бр. 98 от 11.12.1979г., изм. и доп., бр. 48 от
18.06.1991г./; също: Определение № 142 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 724/2009г., I т.о. на ВКС:
... „пощата" трябва да се тълкува съобразно Закона за пощенските услуги; също: Р. № 897 от 09.10.2008г.
на ВКС, III г.о., по гр.д. № гр.д. № 4142 от 2007г.: Неоснователно е твърдението на касатора в жалбата
му за необоснованост на извода на въззивния съд, че представената по делото справка от „Български пощи" ЕАД
доказвала, че той е бил уведомен за получените пощенски записи и е отказал да получи сумите по тях. Видно от
съдържанието на тази справка, изпратените на касатора пощенски записи не са изплатени, поради
непотърсването им в 30-дневния срок по чл.87 от Наредба № 4 за пощенските съобщения. Това означава, че на
касатора е била връчена покана за получаване на тези пощенски записи, но той не се е явил в пощенската
станция, за да получи паричната сума по тях. Неотговарящо на истината е твърдението му , че поканата за
получаване на пощенски запис била непрепоръчана пратка и като такава можела да се пусне в пощенската кутия
на адресата, поради което изпращането на такава покана не доказвало, че той я е получил. Никъде в Закона за
пощенските услуги не е записано, че поканите за получаване на парични суми по пощенски записи са
непрепоръчани пратки. В чл.36 от Закона, на който се позовава касатора, са посочени само местата за връчване на
пощенските пратки /в пощенските кутии, в пощенските служби, в други звена от пощенската мрежа, в места и
съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите/. А съгласно чл.164 от Наредба № 4 за
пощенските съобщения от 1979 г., която съгласно на пар.1, ал.1 от Преходните разпоредби на Закона за
пощенските услуги от 2000 г. продължава да е действаща и след приемането на този закон, поканите за
получаване на пощенски записи се доставят в дома на адресата като препоръчани писма; също: Решение №
229 от 03.04.2014г. по т.д. № 956/2012г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Съгласно формираната по реда на чл. 290
и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страна практика на ВКС, материализирана в решение № 283/06.04.2010
г., по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о., за да е надлежно връчването по пощата не е необходимо то да е извършено
лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл. 37-
49 ГПК, или съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги).
1.3. не е необходимо изпълнителното действие да е довело до резултат, тъй като
обратното би било санкция за кредитора, полагащ усилия, за да събере вземането си
(например: Решение № 333 от 8.10.2019 г. на ОС - Русе по в.гр. д. № 535/2019г. и Решение №
561 от 3.05.2019г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 593/2019г.).
Съдът би приел, че след 2019г. е настъпила перемпция и че изпълнителното дело е
следвало да се прекрати служебно, ако не бяха удръжките от пенсията на ищеца, които би
следвало да ползват кредиторите и по двете задължения (л. 11). Дори и да се приеме
5
обратното по отношение на първия дълг, последвалото изпълнение, съобразно довода на
първи ответник, действително покрива хипотезата на т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков
и ТР № 2 от 4.07.2024г. на ВКС по тълк.д. № 2/2023г., ОСГТК, докладчици съдия Е. Томов и
съдия Мадлена Желева.
Давността обаче е 5 годишна, доколкото вземането е установено със акт на
съда, приравнен на решение (Р № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 1030 по
описа за 2022г.; О. № 522 от 09.08.2010г. по т.д. № 171/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, в което се
препраща към отменения Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000
година (заповед за изпълнение) и по-специално чл. 32 / същото в момента е уредено в чл. 2,
т. а от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември
2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела - ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ; Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г.,
ГК, IV г.о., докл. Белазелков; Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №
1366/2015г., II т.о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова) – влязлата в сила заповед (глава
36 от ГПК) се ползва със сила на пресъдено нещо (res judicata).
Това означава, че към момента на депозирането на иска – 2023г., вземането не е
погасено по давност. Тогава има и събрани суми.
Или, този иск е неоснователен.
2. по изп.д. № 1324/2011г.:
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). До този момент титуляр на вземането за
третите лица остава цедентът. Вътрешните отношения между двете дружества не
интересуват ищеца. Не е налице злоупотреба, банката е процедирала правомерно до
08.03.2022г. Съобразно и цитираното от ищеца Решение № 50207 от 28.11.2022г. на ВКС по
гр.д. № 3597/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова, след съобщаването
на цесията, банката вече не е взискател, тъй като е загубила активната си материална
легитимация (изложеното не се отнася за процесуалната такава, доколкото тя продължава да
е страна в изпълнителния процес).
В писмените бележки на ищеца решението (Решение № 50207 от 28.11.2022г. на ВКС
по гр.д. № 3597/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова), се цитира
некоректно. Там всъщност е прието, че при цесия настъпва правоприемство в
изпълнителното производство: Неправилен – незаконосъобразен е обобщеният правен извод на въззивния
съд, че съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК в хода на изпълнителния процес по издаденото изпълнително основание може
да се суброгира в правата на взискателя само платилият дълга поръчител или солидарен длъжник, но не и
цесионерът по сключен в хода на изп. процес договор за цесия, следващ датата на възникване на изпълнителното
основание. Незаконосъобразни и необосновани са и конкретните му фактически и правни изводи по …
Причината за конституирането (присъединяването) на банката (вероятно по нейна
молба – което се предполага, доколкото изпълнителното дело явно не е копирано изцяло –
6
бе взето вече отношение по въпроса), е без значение. Това действително не е факт,
прекъсващ давността.
Не е необходимо, в хипотеза на образвано изпълнително дело, издаденият
изпълнителен лист да се предава на цесионера, ако той пожелае да встъпи в него.
Би следвало процесуалното изпълнително производство по отношение на банката да
бъде прекратено и то по инициатива на банката.
Важи вече изложеното относно съотношението перемпция / давност и срока на
последната, ако вземането е установено със съдебно решение – 5 години (чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД). Искът по отношение на банката е основателен. Претенцията е призната, но предвид
пасивността на дружеството, последваща уведомяването по чл. 99 от ЗЗД, тя дължи
разноски.
Претенция по отношение на последния ответник е неоснователна.
по разноските:
1. На първия ответник се дължат разноски – юрисконсултско възнаграждение – 350
лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
2. На процесуалния представител на ищеца се дължат разноски (чл. 78, ал. 1 от ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА). Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения практически е отменена с оглед практиката на ЕС (Решение на
съда (пети състав) от 28 юли 2016г., по дело C‑57/15 (т. 21, 23 и 24); и в същия смисъл:
Решение на съда (втори състав) 25 януари 2024 година. „Преюдициално запитване —
Конкуренция — Картели — Член 101 ДФЕС — Определяне от съсловна организация на
адвокатите на минималните размери на адвокатските възнаграждения — Решение на
сдружение от предприятия — Забрана за съда да присъжда разноски за адвокатски
възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери — Ограничаване на
конкуренцията — Обосновки — Легитимни цели — Качество на предоставяните от
адвокатите услуги — Изпълнение на решение от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България
и Фронтекс Интернешънъл (C 427/16 и C 428/16, EU:C:2017:890) — Възможност за
позоваване на съдебната практика Wouters при наличие на ограничение на конкуренцията с
оглед на целта“, по дело C 438/22 – т. 39, 41, 44, 50, 53-55).
Съобразена е и практиката на ВКС - Определение № 24 от 21.01.2021г. на ВКС по т.д.
№ 2972/2019г., II т.о., ТК, докладчик съдията Николай Марков; Определение № 102 от
14.03.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2481/2021г., I т.о., ТК, докладчик съдията Десислава
Добрева; Определение № 138 от 15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д. № 2085/2020г., II т.о., ТК,
докладчик председателят Татяна Върбанова. Набляга се на качеството на предоставената
юридическа услуга.
В хипотеза на чл. 38 от ЗА, възнаграждението се определя от съда, а не в договора,
сключен от страните (Определение № 599/20.10.2017г. по ч.т.д. № 2487/2017г. на ВКС, II
т.о.).
Единият от исковете е основателен, но полезният ефект за ищеца е минимален.
7
Спокойно би могло да се депозира и молба в изпълнителното производство в тази насока.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сума в размер на 500
лева.
3. вторият ответник дължи държавна такса, а именно – 1 600 лева (чл. 77 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Н., ЕГН **********, гр. Сливен, ул. *******,
съд.адр.: гр. София, ул. „Проф. ******* 8888, чрез адв. Е. Е., САК, ЛНА *******, срещу
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. (ССЕВ – л. 112), иск с пр. осн.
чл. 439 от ГПК, да се признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 30
000 (тридесет хиляди) лева, произтичащи от Договор за банков кредит-овърдрафт №
37/13.12.2007г., във връзка с които е образувано изпълнително дело № 20118370400788 по
описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПРИЗНАВА на основание чл. 439 от ГПК по иска предявен от П. А. Н., ЕГН
**********, гр. Сливен, ул. *******, съд.адр.: гр. София, ул. „Проф. ******* 8888, чрез адв.
Е. Е., САК, ЛНА *******, срещу „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Врабча“ № 6, представлявана от изпълнителните
директори Н.Н. и Б.Ч., чрез пълномощника С.С.С., ЕГН **********, упълномощен с
пълномощно с per. № 6266, 6267 от 03.09.2018г. на нотариус Д.Ж.в, peг. № 101 на НК,
(ССЕВ), че ищецът не дължи на ответника сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева,
задължение, свързано със Запис на заповед от 28.06.2007г., подписан от П. Н. в качеството
му на авалист, във връзка с които е образувано изпълнително дело № 20118370401324 по
описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Н., ЕГН **********, гр. Сливен, ул. *******,
съд.адр.: гр. София, ул. „Проф. ******* 8888, чрез адв. Е. Е., САК, ЛНА *******, срещу
„Колект БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Рачо
Петков Казанджията” № 4, ет. 6 (ЕПЕП – л. 94), че ищецът не дължи сумата от 40 000
(четиридесет хиляди) лева, задължение, свързано със Запис на заповед от 28.06.2007г.,
подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с които е образувано изпълнително
дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие
ОС-Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, П. А. Н., ЕГН **********, гр.
Сливен, ул. *******, съд.адр.: гр. София, ул. „Проф. ******* 8888, чрез адв. Е. Е., САК,
ЛНА *******, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю.
(ССЕВ – л. 112), сумата от 350 (триста и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „Общинска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Врабча“
№ 6, представлявана от изпълнителните директори Н.Н. и Б.Ч., чрез пълномощника С.С.С.,
ЕГН **********, упълномощен с пълномощно с per. № 6266, 6267 от 03.09.2018г. на
нотариус Д.Ж.в, peг. № 101 на НК, (ССЕВ), да заплати на адв. Е. Е., САК, ЛНА *******,
сумата от 500 (петстотин) лева, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Врабча“ № 6, представлявана от
изпълнителните директори Н.Н. и Б.Ч., чрез пълномощника С.С.С., ЕГН **********,
упълномощен с пълномощно с per. № 6266, 6267 от 03.09.2018г. на нотариус Д.Ж.в, peг. №
101 на НК, (ССЕВ), да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 600
(хиляда и шестстотин) лева, дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9