Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Ловеч…25.10.2018 година

 

Ловешки   окръжен  съд …… първи гражд.състав………………  в  публично заседание на… двадесет и шести септември  двехиляди и осемнадесета година в  състав:

                                                                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                         2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при  секретаря Христина Х. в присъствието на…………

прокурора……………………..…………като разгледа    докладваното от

……………….съдия ДАНКОВА   …гр.дело………№327.. по описа

за       2018    година, и за да се произнесе съобрази:

 

               Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

 

        Постановено е съдебно решение № 47/20.04.2018 г. постановено по гр.д. № 835/2017 г., Районен съд - Тетевен , с което е   признато за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на М. И. И.,ЕГН:********** ***,че К.М.К.,ЕГН:********** ***, е собственик,на основание договор за дарение,сключен на 30.30.1989г и обективиран във формата на нотариален акт №96,том.І,дело №231/1989г на Районен съд-Тетевен, и давностно владение, на имот с площ от 344 кв.м./триста четиридесет и четири квадратни метра/,представляващ част от общ имот,от които 1275 кв.м. урегулирани в поземлен имот/УПИ/ ІІІ/трети/-332/имот триста тридесет и две/,в кв.46/четиридесет и шести/ по ПУП на село Златна Панега,Лов.обл. от 1985г.,който е застроен с двуетажна жилищна сграда, еднофамилно жилище и гараж/по нотариален акт/ и върху който е изграден друг гараж от трето лице,която част от 344 кв.м. е била предвидена с дворищно-регулационният план на село Златна Панега,Лов.обл. от 1985г. като придаваема част от имот с пл.№332 на праводателка на ищцата към УПИ- ІІ-336 в кв.46  на ответника,но в тази му част планът не е бил приложен и е прекратено отчуждителното му действие,която спорна част е отбелязана върху комбинираната скица към заключението на съд.-техническата експертиза  и обозначена с червен цвят, изписана като придаваемо място и площ от 344 кв.м. С цитираният съдебен акт е отхврълен като недопустимиска  за разликата до посочения в исковата молба размер на спорния имот от 1613 кв.м.,която е урегулирана в УПИ ІІІ-332 в кв.46 по плана на село Златна Панега, предявен при липсата на правен интерес от търсената съдебна защита и е прекратено производството по делото,в тази му част. Със съдебното решение на Тетевенски районен съд е осъден  М.И.И.,ЕГН:********** ***, да премахне следната постройка-гараж,находящ се  в УПИ ІІІ-332 в кв.46 по ПУП на село Златна Панега,Лов.обл.,който имот е собственост на К.М.К. ***,откъм улицата на имота,изграден от праводателя на ответника и ползван от последния,в нарушение на правото на собственост на К.М.К. *** бряг иса присъдени съдебно –деловодни разноски в размер  на сумата 960.00 лева.

                   Постъпила е въззивна жалба  №2531/22.05.2018 г. от М.И.И.,***, чрез адв. Л.Ф. от САК, с искане да бъде отменено решението като неправилно, тъй като съдът е посочил, че е неоснователно позоваването на М.И., че е придобил процесния гараж по давност. Твърдят, че праводателят на М.И.-И.И.придобива процесния гараж след непрекъснато владение в продължение на повече от десет години, за което е имало устна договорка между него и праводателя на въззиваемата, а след обстоятелствена проверка от нотариус е издаден и нотариален акт с № 38 от 1987 г., приложен към първоинстанционното производство. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като неправилно постановеното Решение № 47/20.04.2018 г. по гр.д. №835/2017 г. по описа на районен съд – Тетевен.

Въззивикът, редовно призован не се явява лично или чрез проц.представител. Заявява в писмена молба от 25.09.2018 г. делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

За въззиваемата в съдебно заседание участва адв. К.. Посочва, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено

От представените доказателства по гр.д. 835/2017 г. на ТРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Атакуваното съдебно решение е валидно,но въззивната инстанция преценява, че в частта в която иска по чл. 124 от ГПК е отхвърлен като недопустим поради липса на правен интерес е недопустимо. По исковата молба съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост на урегулиран поземлен имот пл. №332, в кв. 46 ,парцел ІІІ посочен с площ от 1200 кв.м. ,ведно с жилищна сграда и придаваемо от него място от 344 кв.м. към п. ІІ, пмл. №336 в кв. 46 по плана на с. Златна Панега.. С писмена молба №1154/01.03.2018 г. е заявено изменение на иска по чл. 124 от ГПК и в съдебно заседание на 26.03.2018 г. районният съд е приел изменение на иска по чл. 214 от ГПК по отношение петитума на иска. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка при положителния установителен иск по чл. 124 от ГПК и следователно след като е приел, че такъв липсва, съдът е трябвало да прекрати производството в тази му част като недопустимо с определение.Произнасяното на първоинстанциония съд по недопустимост на иска с решение определя, че в тази част съдебния акт следва да бъде обезсилен, а производството прекратено. В останалата атакувана част съдебното решение от 20.04.2018 г. на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

                        Въззиваемата –ищец извежда своята материално правна легитимация от придобиването на имота предмет на иска по чл. 124 от ГПК от давностно владение до и след 1989 година и дарение. К. А.М.-баба на въззивницата се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №134,.1,н.д. 230/1989 г. на 20.03.1989 г. относно застроено дворно място, находящо се в с.Златна Пенега Ловешка област от около 1200 кв.м. ,урегулирано в п.ІІІ с пл. №332 в кв. 46 по плана на селото с неуредени регулационни отношения, като от парцела се придават на п.ІІ,пл.№336 от около 300 кв.м. при граници :улица, И. МИ., шосе-главен път и К.К. ,ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда, едноетажно фамилно жилище и гараж.На същата дата 30.03.1989 г. К. А.М. е дарила на К.М.К. същия имота, а именно-поземлен имот:застроено дворно място от около1200 кв.м.,находящо се в село Златна Панега,урегулирано в парцела ІІІ-пл.№332 в кв.46 по плана на село Златна Панега,Лов.обл.,с не,редени регулационни отношения,като от парцелата се придават около 300 кв.м. на парцела ІІ-336 на И. МИ.,при описаните в акта граници ,ведно с находящите се в имота двуетажна паянтова жилищна сграда,еднофамилно жилище и гараж - нотариален акт №96,том.І,дело №231/89г на РС-Тетевен. Извършената сделка е валидна и е произвела правните последици относно придобиване на имота от въззиваемата. От свидетелските показания на Г.П.Г.и С.А.се установява ,че след 1985 г. , когато по силата на новия регулационен план на село Златна Панега е било предадено процесното в.дворно място към п. ІІ,пл. №336 кв.46 по плана на селото, владението му е било осъществявано единствено от праводателката на въззиваемата – ищца, а след това и от нея. Съдът възприема гласните доказателства като обективни, тъй като свидетелите възпроизвеждат непосредствените си впечатления, определят периода на владение и конкретното местонахождение на имота. Свидетелите установяват безусловно, а това се потвърждава и от заключението на вещото лице, че между двата съседни парцела п.ІІ,пл. №336 и п. ІІІ,пл.№332 в кв. 46 по плана на селото съществува ограда по вътрешната западна регулационна граница. За съда е безспорен факта наизграждането след 1985 г. ограда с бетонови колове и мрежа върху бетонова основа именно по западната имотната граница на придаваемото място и ползването му единствено от въззиваемата и нейното семейство.От заключението по съдебно-техническата експертиза/която е професионално защитена и съдът приема,че е компетентно изготвена/ , съдът счита за доказано, че в Община-Ябланица не се съхраняват документи за уреждане на регулационните отношения между процесните парцели и  на място съществува имотна граница. В западната част на придаваемото място от 344 кв.м. съществуват останки от стара къща-каменни основи ,в което жилище св. Св. А. посочва, че до смъртта си е живял бащата на С.С.. Посочва се, че до смъртта на И. МИ./наследодател на праводателите на въззивника/ и бащата на С.С. между тях не е имало конфликти относно имотите.

               И.И.МИ. –наследодател на  Р.И.МИ.а и И.И.С.-съпруга и дъщеря, е починал на 18.08.1992 г. Преди своята смърт той се е снабдил с акт №38/1987г,издаден въз основа на обстоятелствена проверка,,.ІІ,н.д. №2420/1987 г. на Тетевенски районен съд, По силата ана този нотариален акт от 29.06.1987 г. е констатирано ,че  е собственик на поземлен имот-застроено дворно място с площ от около 1168 кв.м.,урегулирано в парцела ІІ,пл.№336 в кв.46,с уредени регулационни отношения,при описаните в акта граници,ведно с находящите се в имота двуетажна масивна жилищна сграда,еднофамилно жилище и сайвант-стопанска сграда. Р.И.МИ.а и И.И.С. са дарили на 08.09.2017г. на въззивника  М.И.И. конкретизирания недвижим имот- нотариален акт №113,том.ІІ,рег.№2133,дело №244/2017г по описа на нотариус с рег.№305 и район на действие РС-Тетевен.

              Въззивният съд възприема, като обосновано и компетентно заключението по съдебно-техническата експертиза  №683/06.02.2018 г. и съобразява правните и фактически изводи по делото с него.

              Съдът е сезиран с два обективно съединени иска- положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК относно придаваемото място от 344 кв.м. и негаторен осъдителен иск с правно основание чл.109,ал.1 от ЗС относно гаража в имот п.ІІІ,пл. №332 в кв. 46 по плана на с. Златна Панега,Ловешка област.

      Съдът намира че положителния установителен иск за собственост е основателен, тъй като К.К. установява активната си материално правна легитимация-правото си на собственост върху  344 квадратни метра съставляващи понастоящем част от парцел втори планоснимачен номер 336 в квартал 46 по регулационния план на село Златна Панега. От свидетелските показания на изслушаните по делото свидетели може да се направи извод, че при условията на член 79 от ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС  дарителката на К.К. е придобило имота чрез давностно владение. След 1989 година и дарението на недвижимия имот, съставляващ парцел 3, планоснимачен номер 332 в квартал 46 по плана на селото, въззиваемата - ищца и нейното семейство са продължили да владеят процесните 344 квадратни метра,обособени чрез телена ограда спрямо имот пл. №336,п.ІІ, в кв. 46 по плана на селото. По представените гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза от 06.02.2018 година може да се приеме, че не се касае за приложена регулация. Независимо от извършеното отреждане на процесното дворно място от 344 квадратни метра с регулационния план на селото през 1985 година към парцел ІІ, пл. № 336 в квартал 46 на село Златна Панега   въззивникът, неговите праводатели и техния наследодател И. МИ.  не са упражнявали фактическа власт и завземали дворното място към нито един момент. Неосъществен е и административния елемент за придобиване на имота по регулация, тъй като в делото липсват доказателства за заплащане на обезщетение от приобретателя,а такива данни няма и в архива на община Ябланица.Приложен регулационен план касае съвпадане на имотните граници с регулационните  след завземане на придадените части при фактическа власт върху имота повече от 10 г. –чл. 33,ал.1 от ЗТСУ във връзка с чл. 32,ал.5 ,пр.5 от ЗТСУ/отм./. При действие на чл. 59 от ЗТСУ/отм./ към момента на отреждане на имота по плана от 1985 г. и последвалата прехвърлителна сделка е съществувала забрана за придобиване на реална част от поземлен имот в границите на населените места. При условията обаче на чл.59,ал.2 от ЗТСУ/отм./в текста, на който е  възпроизведен дословно в разпоредбата на чл. 200,ал.2 от ЗУТ, това правило не се прилага при присъединяване на имота  към съседен имот, както е в конкретния случай. Следва да се отчете действието и на пар.8, ал.1 от ЗУТ ,в който е предвидено, че след изтичане на сроковете по пар.6,ал.2 и ал.4 от ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.Следователно към момента на предявяване на иска, въззиваемата се легитимира като собственик на придаваемия имот от 344 кв.м. към п.ІІ,пл.№336 в кв. 46 , който е бил част от п.ІІІ,пл.№332 в кв. 46 по плана на с.Златна Панега.Възраженията на въззивника-ответник,че И. МИ., наследодател на неговите праводатели е придобил предаваемият имота по наследство, делба и давностно владение не са подкрепени от писмени или гласни доказателства по делото и остават недоказани. В изложената насока съдът отчита действието и на Тълкувателно постановление № 3/15.07.93 г. по гр.д.2/93 г. на ВКС.                                                                                               

                 Произнасянето на съда по втория негаторен осъдителен иск относно гараж  изграден в поземлен имот пл. №332,п.ІІІ в кв. 46 по плана на с.Зл.Панега обуславя правната заповед към въззивника-ответник да преустанови нарушението в правната сфера на ищеца. Следователно собственикът-ищец следва да докаже правото на собственост върху имота,въздействието върху него от въззивника и  да бъде осъден последния да прекрати своите действия. Процесният гараж е застроен откъм улицата в северозападната част на парцел ІІІ,пл. №332 в кв. 46 по плана на селото, който е изцяло собственост на К.К. по силата давностно владение и дарение. По съдебно техническата експертиза вещото лице  е констатирало ,че гаража,ползван от въззивника е продължение на оградата от западната страна на придаваемото място, изцяло попада в парцел ІІ пл. №332 в кв. 46 по плана на селото и за него няма никакви строителни книжа. Въззивникът не представи каквито и да са писмени документи относно застрояването на гаража, не се съдържат конкретни данни за строежа като време,както и периода на владението му и в гласните доказателства по делото. При това положение съдът приема,че предвид застрояване на гаража изцяло в имота на въззиваемата, за който факт е категорично и заключението на вещото лице, възражението на въззивника, че е собственик на гаража е необосновано и недоказано. С използването на гаража въззивникът осъществява незаконосъобразно въздействие върху имота на въззиваемата, препядства осъществяването на правото и на собственост в пълен обем  и следователно негаторния иск е основателен и следва да бъде уважен.

                  Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното съдебно решение № 47/20.04.2018 г. постановено по гр.д. № 835/2017 г. на Районен съд – Тетевен, следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 124 от ГПК като недопустим и производството в тази му част да бъде прекратено, а останалата атакуваната част да бъде потвърдено като законосъобразно.

                 Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 200 лева адвокатско възнаграждение. Искането на въззиваемата за присъджане на сумата 50 лева е неоснователно, тъй като в договора за правна помощ от 04.07.2018 г. е посочена сума 200 лева и не са представени писмени доказателства за други разноски във въззивното производство.

                 Водим от горните мотиви съдът

 

 

 

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

                 ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо съдебно решение № 47/20.04.2018 г. постановено по гр.д. № 835/2017 г. на Районен съд – Тетевен,в частта в която е отхвърлен като недопустим поради липса на правен интерес, иска с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за разликата от 344 кв.м. до посочения в исковата молба размер на спорния имот от 1613 кв.м., която е урегулирана в УПИ ІІІ-332 в кв.46 по плана на село Златна Панега и прекратява производството в тази му част.

                       ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно съдебно решение № 47/20.04.2018 г. постановено по гр.д. № 835/2017 г. на  Районен съд – Тетевен в останалата част.

                      ОСЪЖДА М. И. И.,ЕГН:********** ***, че К.М.К.,ЕГН:********** *** с настоящ адрес *** съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 200 лева /двеста лева/ за въззивна инстанции.

                      Решението е обжалваемо в едномесечен  срок от съобщение на страните, че е изготвено ведно с мотивите пред ВКС.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                 

 

 

 

                                                                                       2.