№ 1034
гр. Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203339 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*” ЕООД, ЕИК *, срещу Предупреждение
№ *-F*/11.07.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Бургас, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при
извършване на друго административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ЗСч), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като посочва, че
е изтекъл срокът за съставяне на НП по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, която доразвива изложеите в жалбата доводи.
За Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване (видно от
разписката на л. 5-гръб актът е връчен на жалбоподателя на 26.07.2023 г. ,а жалбата е
депозирана на 09.08.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.09.2022 г бил съставен акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството - жалбоподател. Отговорността на дружеството била ангажирана за това,
че като задължено по ЗКПО лице не е подало в законоустановения срок - до 30.06.2022
година годишна данъчна декларация по чл.92,ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат
и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2021 година, през която година
1
била осъществявана дейност.
АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, след като на дружеството била изпратена покана и неин
представител не се е явил в ТД НАП Бургас на посочената дата за съставяне на акта.
Дружеството били търсено два пъти- на 01.12.2022 г. и на 09.12.2022 г. за връчване на
АУАН, но не бил открит представител, поради което производството било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Същото било възобновено на 10.05.2023 г., когато бил връчен
и АУАН, който бил подписан с възражения.
Въз основа на материалите по преписката на 11.07.2023 г. АНО издал
преупреждението, предмет на настоящата въззивна проверка. В издаденото предупреждение
АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, но преценил, че се
касае за маловажен случай.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и
безпротиворечива. На практика и страните не спорят по фактите, които са се осъществили, а
се съсредоточават върху правната им оценка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Предупреждението е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Предупреждението е било съобразено с нормата на чл. 28, ал. 2
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът обаче счита, че е налице формално нарушение в
административнонаказателното производство, което води до отмяна атакуваното
предупреждение, по следните съображения:
Съдът намира, че е изтекъл 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3
ЗАНН за издаване на предупреждението.
Съдът намира, че макар в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН да се говори за издаване единствено
на наказателно постановление, този срок се прилага и за издаването на предупреждение по
чл. 28 от ЗАНН. Този извод се извлича от разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
съгласно която АНО прекратява административнонаказателното производство, когато в
срока по чл. 34, ал. 3 не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е
предупреден по реда на чл. 28 или не е сключено споразумение за приключване на
производството. След като законът вменява задължение на АНО да прекрати
производството, ако в срок от 6 месеца от издаване на АУАН, не е налице акт за
приключване на производсвото с решаване въпроса за отгворността на нарушителя- НП,
предупреждение или споразумение, то издаването на такъв акт след срока се явява
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на съответния акт.
Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е давностен, поради което и към него са приложими
правилата за спиране и прекъсване. В случая се твърди производството да е било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН- деецът след щателно издирване за връчване на АУАН, не е
бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 е спрян надлежно, трябва да се
установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6, т.е. че нарушителят не
е намерен след щателно издирване. Според настоящия състав такова издирване не е било
проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса му в рамките на 9 дни не следва
да бъде приемано за щателно издирване. Доколкото се касае за производство, с което се
2
ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице, то би следвало да
намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 НПК относно това кога издирването
е щателно. Естествено, административнонаказващите органи не могат да ползват абсолютно
всички механизми, които могат да бъдат използвани от органите на досъдебното
производство и от съда, но следва да положат максимални усилия за намиране на
нарушителя. Тук следва да се отбележи, че дори Гражданско-процесуалният кодекс
предвижда в чл. 47 търсене на лицето поне три пъти в рамките на поне месец, за да се
приеме надлежно връчване. Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на
предупреждението, срокът за това по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е
съставен на 30.09.2022 г., а предупреждението е издадено на 11.07.2023 г.
Изложеното предпоставя допуснато от страна на административно-наказващия орган
процесуално нарушение при издаване на предупреждението, което е съществено, не може да
бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното
предупреждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 34), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло. Доколкото
се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция за приходите-
София да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по
съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № */11.07.2023 г., издадено от директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН дружеството
„*” ЕООД, ЕИК *, е предупредено, че при извършване на друго административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- София, да заплати на „*” ЕООД, ЕИК *,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
3
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4