Решение по КНАХД №366/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на В. В. А. от [населено място], депозирана чрез адвокат Д. К. от Адвокатска колегия – Русе, против Решение № 173/24.06.2025г. постановено по АНД № 20253630200373 по описа Районен съд – Шумен за 2025г. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия „К“ № 9596124 на ОДМВР - Шумен, с който на В. В. А., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи, че за едно и също деяние е санкциониран с два електронни фиша – с оспорения ЕФ № 9596124 и с ЕФ 9601749, като счита, че в преписката не се съдържат документи, установяващи надлежното анулиране на ЕФ № 9601749. В допълнение към поддържаните отменителни основания навежда и доводи, че замерената от техническото средство скорост на движение е била на другия автомобил, видим на приложените снимки. Оспорва се и валидността на техническото средство. По изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт, съответно за отмяна на ЕФ № 9596124. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, като се противопоставя на присъждането на разноски в полза на ответната страна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, жалбоподателката се представлява от адвокат К., който заявява, че поддържа касационната жалба и насочените в нея основания.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И..С., оспорва предявената жалба. По аргументи за правилност на съдебния акт, моли същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 26.08.2024г. в 11,03 часа в обл. Шумен, път I-2 км 99+840 (р-н [населено място]), посока на движение към [населено място], при ограничение 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26 и отчетен толеранс от - 3км с АТСС „ARH CAM S 1“ била засечена скорост на движение на МПС - л.а. „Форд фокус“ с рег. № [рег. номер] - 75 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е В. В. А.. За заснето нарушение, от ОДМВР - Шумен бил издаден електронен фиш серия „К“ № 9596124 на ОДМВР, в който при текстовото описание на нарушението, са посочени дата, час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 75 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването от „-3км“ и превишението от 15 км/ч.

На жалбоподателката на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП. ЕФ бил връчен на 28.01.2025г.

При тази фактическа обстановка предходната инстанция счела, че са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на водача, поради което потвърдила атакувания електронен фиш, отклонявайки претенцията за неговата отмяна.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота от районния съд, като при тяхната преценка е изведен обоснованият и съответен на доказателствената съвкупност и на приложимия закон правен извод за съставомерност и доказаност на нарушението, вменено на касатора.

Касационният състав намира за неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати нарушаване на принципа „non bis in idem“. Действително, установява се, че за едно и също деяние, вменено на жалбоподателката, са издадени два Електронни фиша - ЕФ № 9596124 и ЕФ № 9601749. По несъмнен начин е установено и обстоятелството, че ЕФ №9601749 е бил анулиран, за което свидетелстват приложените по делото Справка от 12.02.2025г., видно от която е направено предложение за анулиране на ЕФ № 9601749, съобщение с рег.№ 869000-2494/25.02.2025г., с което В. А. е уведомена за анулирането му, както и извлечения от АИС АНД, от които се установява, че посоченият санкционен акт е бил анулиран. По делото е приложена и справка за нарушител / водач, от която е видно, че сред ЕФ, издадени спрямо В. А., фигурира единствено ЕФ № 9596124 по законосъобразността, на който се е произнесъл и районният съд, поради което поддържаните отменителни основания в тази им част не могат да бъдат споделени.

Жалбоподателят аргументира извод за порочност на ЕФ № 9596124 с доводи за некомпетентност на служителя, боравил с техническо средство АТСС „ARH CAM S1“ и с липса на доказателства, че устройството е минало валиден технически преглед. И тези твърдения настоящата инстанция намира за неоснователни. Това е така, тъй като по делото е приложен от периодична проверка Протокол от проверка № 143-СГ-ИСИС/01.12.2023г. от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване на скорост“. Съобразно изискванията на чл.43, ал.4, във връзка с чл.10в, ал.2, т.1 от Закона за измерванията периодичността на проверка на средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол се определят от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В изпълнение на възложените му правомощия председателят е издал Заповед №А-616/11.09.2018г., като в т.31 е определил периодичността на последващите проверки на скоростомерите на една година и към момента на установяване на конкретното нарушение (26.08.2024г.) не са били налице пречки за използването на техническото средство.

Видно от изготвения протокол на основание чл.10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, техническото средство е работило в стационарен режим на заснемане спрямо отдалечаващите се превозни средства, поради което не се споделя твърдението на касатора, че замерената скорост е на другото превозно средство, приближаващо се към техническото средство, а не на управлявания от В.Апрозянова автомобил, както и доводите на инициатора на настоящото производство за неправилно разположение на устройството.

В касационната жалба се релевира довод за некомпетентност на служителя, използвал апарата, което твърдение се опровергава от приложения по делото Протокол от 05.02.2018г. за проведено обучение на служители от звено АСКПД в сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР – Шумен за работа с АТСС ARH CAM S1, сред които е бил включен и свидетелят Х. Х..

Процесният ЕФ напълно съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП данни. В същия е налице точно и ясно описание на нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. Съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Видът на превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ, като са посочени марката, модела и регистрационния номер, нарушението е извършено на път I-2 км 99+840 (р-н за [населено място]), посока на движение към [населено място] при въведено ограничение от 60 км/ч. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се счете, че е налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала неяснота за това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между отразеното в описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения снимков материал.

От приобщените по делото доказателства се установява, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на дееца. До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева. Законът изрично предвижда, че страните в производствата по ЗАНН имат право на разноски и твърдението, че такива в случая не следва да се присъждат в полза на ответната страна поради възможност за обогатяване на учреждението, представлявано от юрисконсулт, не намират нормативна опора и не могат да бъдат споделени.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/24.06.2025г. постановено по АНД № 20253630200373 по описа Районен съд – Шумен за 2025г.

ОСЪЖДА В. В. А. от [населено място], [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.