Присъда по дело №532/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 183/16.10.2024 година, постановена по НОХД
№ 532/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 257/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият Х. А. (H.A.), гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.08.2024г., в района на гранична
пирамида № 269, находяща се в землището на с. Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, е влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.И. С. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – С. С.
поддържа повдигнатото против подсъдимия Х. А. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия Х. А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено
наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Х.
А., адв.С. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуА.зиране на наказанията по вид и размер спрямо подсъдимия Х. А.,
че са нА.це условията за определянето на предвидените наказания при условията на чл.55,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК, а именно: - под предвидения в престъпния състав минимален размер,
като бъде прието, че са нА.це многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: -
младата възраст на подсъдимия, доброто му процесуално поведение в хода на ДП, пълното
съдействие на органите на реда и направените самопризнания.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият Х. А. е роден на **********г., в гр. Дер Алзор, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази страна.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около месец е
напуснал родината си по произход – Сирия поради несигурността и водените военни
действия, като влязъл в Република Турция и заживял в гр.Истанбул, на квартира, като
намерението му било от Р. Турция да се придвижи до ФР Германия, където живеел негов
чичо. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на
територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият се свързал с каналджия, който му
обещал срещу сумата от 3 000 евро да го преведе нелегално през границата на Република
Турция в Република България, а впоследствие до Сърбия. Подсъдимият се съгласил.
В изпълнение на договорката, каналджията осигурил транспорт и подс. Х. А. заедно
с още 12 лица, на 10.08.2024г. били събрани в гр.Истанбул и качени в микробус, с който били
извозени от гр.Истанбул до гориста местност, в близост до турско-българската граница.
1

Микробусът спрял в близост до тази местност и там подсъдимият и останА.те 12 лица от
групата били свалени, заедно с един водач – арабин от Тунис, който повел групата пеша през
гората към границата, а микробусът и шофьора му потеглили в обратна посока. Чуждите
граждани вървели след водача си и стигнА. до възпрепятстващото съоръжение, изградено на
границата между двете държави. Тогава водачът им обяснил, че след като преминат
съоръжението, ще влязат на територията на Р. България, но по негови указания групата
останала на място, изчаквайки удобен момент за преминаване през съоръжението.
На следващия ден – 11.08.2024г. около 10.00 часа водачът показал на подсъдимия и
на спътниците му от групата отвор в долната част на възпрепятстващото съоръжение, през
който всеки един от 13-те лица от групата преминА. и така се озовА. на територията на
Република България. По този начин подсъдимият Х. А. на 11.08.2024г. влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България в района на 269-та
гранична пирамида, намираща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол. По
същия начин съоръжението е било преодоляно и от останА.те от групата 12 лица и от водача
им.
След това подсъдимият Х. А. и останА.те 12 негови спътници продължили пеша
към вътрешността на страната ни, водени от водача им, към предварително избрано място.
ПридвижвА. се пеша няколко дни предимно през гористи местности. На 13.08.2024 г. в
следобедните часове достигнА. до посочено им от водача място, на което следвало да
изчакат пристигането на автомобил. Около 19.00 часа пристигнал на посоченото от водача
място един червен лек автомобил, комби. Водачът подканил всички от групата да се качат в
автомобила. Подсъдимият и спътниците му от групата се качили в автомобила, като Х. А. се
качил на предната седалка, до тази на шофьора, който бил арабин. След това автомобилът
потеглил като се движил по черен път. След около половин час подс. Х. А. забелязал, че след
автомобила се движи полицейски автомобил с включен светлинен сигнал. След като
шофьорът възприел подадения му светлинен сигнал отбил и спрял автомобила, в който бил
подсъдимият и останА.те 12 негови спътника от групата.
Междувременно, на същата дата – 13.08.2024г. разпитаният по делото като свидетел
Т. И. В. – на длъжност „ст.полицай“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово, бил
дневна смяна /за времето от 09.00 часа до 21.00 часа/, назначен наряд като автопатрул в
района между ГПУ-Елхово и ГКПП-Лесово. Около 20.00 часа на 13.08.2024г. свидетеля В. и
колегата му от автопатрула получили информация от ОД на ГПУ-Елхово за съмнителен
автомобил, който се движил в района, в който патрулирА.. Св.В. и колегата му от
автопатрула предприели незабавно ОИМ и не след дълго забелязА. търсения автомобил да
се движи по последната улица в с.Гранитово, в близост до гробищния парк. Автомобилът
бил марка „Пежо 307“, комби, цвят бордо, със софийски рег.номер. Свидетелят и колегата му
предприели действия за спиране на преследвания автомобил. След като въпросното МПС
спряло на подадения светлинен сигнал за спиране, св.В. и колегата му извършили проверка
на лицата в автомобила. В хода на същата шофьорът е представил на граничните полицаи
карта за статут на чужденец в Р. България. ОстанА.те констатирани в автомобила от св.В. и
от колегата му 13 други лица, чужди граждани, не представили документи за самоличност.
Същите били само от мъжки пол и отговаряли на описанието за нелегални мигранти, тъй
като не говорили български език и се самоопределили за граждани на Сирийската арабска
република. За откритите в лекия автомобил 13 чужди граждани и шофьора, св.В. докладвал
на ОД при ГПУ-Елхово и на прекия си Началник, който му разпоредил да остане на място до
пристигането на екип за съдействие. ПристигнА.ят на място екип от служители на ГПУ-
Елхово задържал и конвоирал до ПНЗЛ при ГПУ-Елхово шофьора на провереното МПС и
13-те чужди граждани, между които бил и подсъдимият Х. А., за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното на същата дата – на 13.08.2024г. прохождане на
обратната следа от свидетеля Т. Г. Ч. /на длъжност „полицай ВСК“ в 01 ГОДГ при ГПУ-
2

Елхово към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че задържаните в с.Гранитово 13 чужди
граждани, самоопределили се за граждани на Сирийската арабска република, между които
бил и подсъдимият Х. А., са преминА. турско-българската граница в района на 269 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. В района на посочената
гр.пирамида са били констатирани признаци за нарушение целостта на изграденото
възпрепятстващо съоръжение, изразяващо се в срез на мрежата в долната част на
съоръжението, както и следи от множество лица с направление от Р. Турция към
вътрешността на страната ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, чрез
преводач. Лицето се идентифицирало с имената: - Х. А. (H.A.), роден на **********г., в гр.
Дер Алзор, **********гражданин на **********с начално образование, неженен,
безработен, с адрес в гр. Дер Алзор, Сирийска Арабска Република. Тази самоличност
подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и
разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се
възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода
на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол уведомително писмо с рег. 105450-5569 от 30.08.2024г. на Началник отдел СДВНЧ –
Любимец, се установи, че подс. Х. А. на 28.08.2024 г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец и
предаден на РПЦ-Харманли.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240815005000347022 от 15.08.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
Х. А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Т. И. В. /на длъжност „ст.полицай“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и Т. Г. Ч. /на длъжност „полицай ВСК“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите В. и Ч., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Х. А. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите л.автомобил марка
“Пежо 307“, комби, на цвят-бордо и последвалото задържане на него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Т. И. В. и Т. Г. Ч. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Ч. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 11.08.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.Ч.
3

при прохождане на обратната следа, както и подс. Х. А. в самопризнанията си сочи и
направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което
напълно съвпада с установените от св.Ч. на 13.08.2024г. следи в района на гранична
пирамида № 269, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол. От своя
страна изложените от свидетеля В. в показанията му обстоятелства, които се припокриват с
обясненията на подсъдимия, са пряко относими към мястото, времето и начина на
откриване на подсъдимия, като установен в лек автомобил марка „Пежо 307“, комби, бордо
на цвят, заедно с още 12 чужди граждани, представили се за граждани на Сирия, който
автомобил е бил спрян за проверка на последната улица в с.Гранитово, в близост до
гробищния парк на селото, която улица свързва селото с главния път за гр.Тополовград, и
последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово. Съпоставени с
обясненията на подсъдимия показанията на св.В. напълно кореспондират с изложената от Х.
А. фактология по спирането на л.автомобил „Пежо 307“ и откриването от граничните
полицейските служители на 01 ГОД при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово, на групата от
13 чужди граждани като пътници в посоченото МПС и последвалото задържане.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел К. П. Г., за който
се установи, че е извършил прохождане на обратната следа по време на дневната си смяна от
09.00 часа до 21.00 часа на 13.08.2024г., но същият не успя да си спомни на коя конкретно
гр.пирамида е установил на посочената дата следи от нарушаване на държавната граница на
Р. България с Р. Турция.
Писмените доказателства, приложени по БП № 257/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 13.08.2024г., Протокол
за обиск на лице от 13.08.2024г., Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от
14.08.2024г., Декларация за правата на задържано лице, Приемо – предавателен протокол от
14.08.2024 г., Евродак-дактилоскопна карта, уведомително писмо с рег.№105450-5569 от
30.08.2024г. на Началник Отдел СДВНЧ-Любимец, както и изисканата от ГПУ-Елхово
справка с рег. № 686500-2852/20.09.2024г./, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Х. А. (H.A.), роден на
**********г., в гр. Дер Алзор, **********гражданин на Сирийска Арабска Република, с
начално образование, неженен, безработен, с адрес в гр. Дер Алзор, **********неосъждан,
без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279,
ал.1 от НК, тъй като на 11.08.2024г., в района на гранична пирамида № 269, находяща се в
землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, е влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Х. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 11.08.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
4

граница, като е задържан във вътрешността на страната ни - открит от служители на
гранична полиция между които св.В., в лек автомобил марка „Пежо 307“, комби, бордо на
цвят, заедно с други 12 чужди граждани, самоопределили се за сирийци, който л.автомобил е
бил спрян за проверка в района на последната улица в с.Гранитово, общ.Елхово, която е в
близост до гробищния парк на селото.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Х. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
около месец преди това родината си по произход – Сирийска арабска република поради
несигурността и водените военни действия, като намерението му е било да се придвижи до
ФР Германия, където живеел неговия чичо и където желаел да се установи. С оглед на това
поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са
нА.це основанията да се приеме, че Х. А. е влязъл на територията на страната ни, за да търси
закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение
и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход –
Сирийска арабска република. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че
действията на подс. Х. А. са били мотивирани по причини от социално-икономически
характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция
от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че Х. А. е бил наясно с
обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва
изискуемото се разрешение за влизане в Р България като държава-член на ЕС, бил е наясно
и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на
територията на Република България, от където да продължи за Сърбия, а от там до ФР
Германия, където желаел да се установи.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирА. подсъдимия да напусне на
неустановена дата преди около месец доброволно държавата си по произход – **********а
впоследствие и Р. Турция, от където е влязъл нелегално на територията на страната ни, които
са от социално-икономическо естество и го определят като икономически имигрант,
прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК спрямо
подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на
този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и от обстановката в
държавата по произход на подсъдимия - **********в която макар и да има размирици,
въоръжени сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие, характеризиращо нА.чие
на всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната общност и то в такава
степен, че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. А. (H.A.), гражданин на
Сирийска Арабска Република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
5

на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили Х. А. да напусне доброволно родината си -
Сирийската арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от
около месец, за да премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р.
България, от където желаел да се придвижи до Сърбия, а впоследствие до ФР Германия,
където имал намерение да се установи и заживее при чичо си.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Х. А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия Х. А. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Х. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Х. А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Х. А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Разноски:
При този изход на делото и по правилата на наказателния процес, на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Х. А. бе осъден да заплати направените във фазата на
6

съдебното производство, платими в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово разноски в размер на 16.07 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда
пътни разноски на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. В., както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7

Номер на акта:	183
Дата:	16 октомври 2024 г. (в сила от 1 ноември 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200532
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 август 2024 г.

Присъда по дело №532/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите