МОТИВИ към решение № 479/09.10.2019г. по АНД № 696/2019г. на РРС.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 12.09.2019г., с което по
реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Н.Б.Н. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него
престъпление по чл.354, ал.1 от НК.
Нарушителят не се явява в с.з. при редовност в
призоваването и не заявява становище по постановлението. Не се явява и
упълномощеният му защитник адв.Р.М., който също е редовно призован за с.з. и не
сочи уважителни причини за неявяването си.
Представителят на Районна прокуратура- Разград поддържа
постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното
от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Нарушителят Н. В. Н. ***.
През м.февруари 2019г. служители в ТД “Национална сигурност“-Разград
получили оперативна информация,че нар.Н. В. Н. съхранява „Hydrargyrum vivum
puriss“ /живак/, 500гр., произведен 1932г., проба на живака № 41463.
На 18.02.2019г. от ТД“НС“ - Разград е подаден сигнал до ОП-Разград,
касаещ постъпилата оперативна информация за съхранение на живак. Образуваната в
ОП-Разград преписка е препратена същият ден на РП- Разград, с оглед данни за извършено
престъпление по чл.353д, ал.1 от НК.
В резултат на извършени оперативно-издирвателни мероприятия
било установено, че от няколко години нарушителят Н.Н. обитава имот, находящ се
на *****в****, собственост на негови роднини.
На 18.02.2019г. разследващ полицай от ОД МВР - Разград извършил
претърсване в обитаваният от Н. ***, при който присъствал екип от РД ПБЗН - Разград,
използващ специализирана апаратура и облекло. След отправена към нарушителя Н.Н.
покана да предаде евентуално намиращи се в имота незаконно притежавани или забранени
за притежаване предмети, същият обяснил, че съхранява живак и доброволно посочил
мястото, където го съхранявал - дървен шкаф, намиращ се в преддверие на къщата,
в дясно от входната врата. Върху посоченият от него шкаф била установена дървена
кутия, съдържаща сиво на цвят шишенце с надпис „Hydrargyrum vivum puriss“, иззети
и приложени като веществени доказателства към образуваното по случая досъдебно производство.
Посредством измерване с електронна везна било установено, че иззетото шишенце е
с тегло 345 грама.
В изготвеният протокол за претърсване и изземване нар.Н.Н.
вписал, че живакът, намерен в обитаваният от него имот, е взел от „Губито“.
В хода на проведена беседа със св.И. Й. С. - служител на
„ПКП“ при ОД МВР-Разград, нар.Н.Н. обяснил, че дървената кутия и намиращото се в
нея шишенце с живак взел от стара къща, находяща се на ул.*** в гр.Разград. Той
заявил, че първоначално не знаел, че в шишенцето има живак, но впоследствие по надписа
на етикета му чрез интернет узнал, че съдържанието на шишенцето е живак.
В хода на разследване по делото е установено, че на
21.12.2018г. св.К. Г. М. продала на св.Н. Р. М. от гр.Разград, находящата се на
ул.***в гр.Разград къща на покойните си родители, заедно с обзавеждането. Бащата
на св.К.М. бил стоматолог, който имал частен кабинет в дома си, където работел до
началото на 70-те години, когато била забранена частната практика. Впоследствие
той не ползвал кабинета си, но същият останал оборудван. След закупуване на къщата
св.Н.М. помолила своя брат- св.М. Р. М. /с прякор „Г.“/ да й помогне да транспортира
вещите от закупената от нея къща до дома си в с.Дянково. Понеже не разполагал с
подходящо превозно средство, св.М.М. помолил нар.Н.Н. да пренесат вещите с неговият
бус.
На неустановена дата през м.декември 2018г. двамата на няколко
пъти транспортирали стари вещи от посочената къща в гр.Разград до с.Дянково. Една
от откритите в къщата вещи била дървена кутийка, съдържаща сиво на цвят шишенце.
В показанията си св.М.М. заявил, че не знае какво е имало в посоченото шишенце,
което дал на нар.Н.Н., който го поискал, като обяснил, че ще излее съдържанието
му в двигателя на буса си. В показанията си по делото свидетелите Н.М., Кр.М. и
Е.М. /съпруг на св.К.М./ посочили, че не са знаели, че в къщата, находяща се на ул.**** в гр.Разград, е имало живак.
В показанията си св.Ф-. О. О. посочил, че познава нар.Н.Н.,
който при тяхна среща през м.януари 2019г. му казал, че има медицински живак.
В своите показания св.Д. Д. И. заявява, че работи като закупчик
в база за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на „Икомед“ ЕООД - Разград.
Той обяснил, че познава нар.Н.Н. като клиент на базата, който през месец януари
2019г. отишъл в базата и попитал дали изкупуват живак, като показал снимки на шишенце
от телефона си. Св.Д.И. му обяснил, че живакът е забранен за изкупуване, след което
нарушителят си тръгнал.
От заключението по назначената по делото съдебна физико-химична
експертиза /л.43-44/ е видно, че представеното за изследване течно сиво вещество
с метален блясък е метален живак (Hg) с висока чистота (над 99,95 %), съдържащ като
примес химичния елемент магнезий - хилядни от процента. Същият е с нетно тегло
272 грама и е поставен в стъклено шише с етикет с надпис „500 g.. .Hydrargyrum
vivum puriss.. .Quecksiber, reinst Hg...“.
От заключението по назначената по делото допълнителна физикохимична
експертиза /л.53-54/ е видно следното:
Според кратка химическа енциклопедия (том 1 А/М, изд.“Техника“,
София, 1971, стр.358): „Живакът се изпарява при обикновена температура и парите
му могат да причинят отравяния“.
Според проф.д-р Ставри Стоянов, д.м.н. („Тежки метали в околната
среда и хранителните продукти, токсично увреждане на човека, клинична картина, лечение
и профилактика“, изд.“Пенсофт“, София, 1999г., стр.166-167, стр.174): „Токсичността
на живака и съединенията му зависят от химичната форма и пътя на постъпване в организма
на човека, както и от количеството (дозата) на абсорбирането.“
Поемането през устата на течен живак е рядко и безопасно,
понеже резорбцията в стомаха и червата е доста малка и се отделя чрез изпражненията.
Много опасно е вдишването на живачни пари, които преминават през алвеолите в кръвния
поток и се превръщат в йонни видове, които са с голям токсичен потенциал. Живакът
може да се абсорбира и през кожата, поради разтворимостта си в липидите.
Установено е, че при краткотрайна експозиция с високи дози
живачни пари се увреждат белите дробове. ... Обикновено това настъпва при концентрации
на живака, превишаващи 1 мкг/куб.м.
Когато експозицията на живачни пари е продължителна, критичен
орган е мозъкът. Микромеркуризъм е наблюдаван при работници, експонирани с концентрации
на живака около 0,1 мкг/куб.м.“
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза /л.58-60/ е видно, че:
Отровата е вещество, което вкарано отвън или попаднала в организма
в относително малко количество, чрез своите физико-химични свойства, при определени
условия предизвикват разстройства на здравето или смърт.
Химичният елемент живак е отровно вещество - деструктивна
отрова, която предизвиква дистрофични и некротични изменения предимно в органите,
откъдето се елиминират.
Живачните пари проникват през дихателната система и кожата.
При инхалиране се развива пулмонален (белодробен) синдром, който се проявява с дразнене
и болки зад гръдната кост, кашлица, дифузен бронхит, бронхиолит, бронхопневмония
дихателна недостатъчност.
В съдебномедицинската токсикология е прието, че леталната
доза на чистия живак е около 5 гр.
Живакът е слабо летлив на стайна температура, но се изпарява
и парите му могат да причинят отравяния.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от всички събрани на ДП и приети от съда писмени и гласни доказателства-
обясненията на нарушителя, показанията на свидетелите, заключение на химическа
експертиза, протокол за претърсване и изземване, допълнителна физико-химическа
експертиза, съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост, характеристика и
др. писмени и веществени доказателства, които са единни и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието
си, при пряк умисъл, нарушителят Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.354, ал.1 от НК.
От обективна страна в периода от 21.12.2018г. до
18.02.2019г., в с.Д***, обл.Разград, нарушителят Н. е държал без надлежно разрешение
отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим
- живак, с тегло 272 грама.
Живакът и живачните съединения и смеси са обект на разрешителен
режим, въведен с редица нормативни актове в Р България, част от които са Конвенция
МИНИМА относно живака, ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на
02.09.2016г., в сила за Р България от 16.08.2017г., Закон за защита от вредното
въздействие на химичните вещества и смеси и Наредба за реда и начина за съхранение
на опасни химични вещества и смеси. Съгласно всички тези разпоредби по несъмнен
начин се установява, че намереното у Н. вещество е живак и същият е отровно вещество
- деструктивна отрова, която предизвиква дистрофични и некротични изменения предимно
в органите, откъдето се елиминират. Същият, макар да не е наркотично вещество е
поставено под разрешителен режим, а Н. не притежава такова.
От субективна страна нар.Н.Б.Н. е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него и е целял настъпването
на общественоопасните последици.
Престъплението по чл.354, ал.1 от НК е формално и за съставомерността
му не е необходимо настъпването на други последици извън осъществяването на самото
изпълнително деяние.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години или “глоба” от 100 до
300 лева, чистото съдебно минало на Н., както и че с деянието няма причинени
имуществени вреди и, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната
му такава, а именно глоба.
При определяне и индивидуализиране на наказанието- 1000
лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен
целите на наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: