№ 13246
гр. *****, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА М. Гражданско дело
№ 20241110158727 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД срещу П. С. Г. и Е. С.
М. по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж. к. „******“, бл. 410, вх. Г, ет. 6, ап. 84, аб. № ******. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не
е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти на
топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че всеки от ответниците му дължи поотделно следните суми: сумата от
1331,66 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 157,22 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., сума в размер на 37,24 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 6,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
1
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2020 г. до
21.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 17164/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав.
Ответниците П. С. Г. и Е. С., чрез назначения по делото особен представител
адв. С. Д., са подали отговор на исковата молба в рамките на законоустановения
едномесечен срок, в който оспорват исковете като неоснователни. Оспорват наличието
на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за релевирания
период и размера на начислените вземания. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за признаване за установено срещу
ответниците, че дължат претендираната цена по договор за продажба на доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
2
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото.
Качеството на ответниците на собственици на процесния имот се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. От Нотариален
акт за собственост върху апартамент построен върху държавно място от ЖСК „З. В.
К.“, бл. 410, ж.к. „****** IV част“ № 50, том XXXVIII, дело № ****/1988 г. от
29.12.1988 г. се установява, че С. Т. Г. е придобил правото на собственост върху
апартамент № 84, находящ се в сградата на ЖСК „З. В. К.“, бл. 410, ж.к. „****** IV
част“. Същият е починал на 16.09.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон
двете си деца Е. С. М. и П. С. Г. – ответници по делото. Следователно на основание чл.
5, ал. 1 ЗН същите са придобили въз основа на наследственото правоприемство от
3
баща си по ½ ид.ч. от процесния имот.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. 410, вх. Г, с което
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че за сградата, където се намира
процесният имот, е сключен договор за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т. С.“ ЕООД, като разпределението е извършвано след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на етажните
собственици. По време на отчетите за процесния период са попълнени документи за
главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на дружеството,
извършващо дялово разпределение, в имота са монтирани 5 бр. отоплителни тела,
съответно и 5 бр. топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има 2
водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Процесният имот е с отоплителен
обем по проект от 194 куб.м., на базата на който е разпределена енергията, отдадена от
сградна инсталация.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на начислената сума за главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на
сумата от 2667,31 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената
стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. Според
заключението по счетоводната експертиза размерът на непогасеното вземане за
главница за релевирания период възлиза на сумата от 2663,33 лева. При разминаване
между стойностите по счетоводната и техническата експертиза следва да се даде
предпочитание на последната, а при разглеждане на основателността на иска съдът се
произнася в рамките на диспозитивното начало.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за
подгряване на топла вода се явява доказан по основание срещу всеки от ответниците
при квоти по 1/2 ид.ч. – а именно за сумата от 1331,66 лева срещу всеки от
ответниците с оглед диспозитивното начало.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
4
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 31.03.2023 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че нито една част от претендираните в производството вземания не е
погасена по давност.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу двамата ответници са основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2014 г. и 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
5
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 74,48 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. Същата не е и погасена по давност.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи срещу всеки от ответниците за ½ от начислената
сума предвид квотите им в съсобствеността, като всеку от тях бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 37,24 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т.С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза (таблица 4)
размерът на начислената законна лихва възлиза на сумата от 308,22 лв. Същата не е
погасена по давност. Ето защо и с оглед установените квоти в съсобствеността
исковете срещу всеки от ответниците следва да се уважат за сумата от 154,11 лева, а за
разликата над сумата от 154,11 лева до пълния предявен размер от 157,22 лева да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът и ответниците, но
последните са представлявани от особен представител и не са направили разноски,
поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Разноските, които претендира ищецът възлизат на обща стойност от 1267,87 лв.
исковото производство и 111,31 лв. в заповедното производство. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
6
заплатят на ищеца сумата от 1259,80 лв., представляваща разноски направени в
исковото производство, и сумата от 110,60 лв., представляваща разноски направени в
заповедното производство – при условията на разделност /при квоти по 1/2/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че П. С. Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 1331,66 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 37,24 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 154,11 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж. к.
„******“, бл. 410, вх. Г, ет. 6, ап. 84, аб. № ****** и за които вземания е заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г., издадена по ч.гр.д.
№ 17164/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Е. С. М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 1331,66 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 37,24 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 154,11 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж. к.
„******“, бл. 410, вх. Г, ет. 6, ап. 84, аб. № ****** и за които вземания е заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г., издадена по ч.гр.д.
7
№ 17164/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу П. С. Г., ЕГН ********** искове, както следва:
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 154,11 лева до
пълния предявен размер от 157,22 лева, като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж. к.
„******“, бл. 410, вх. Г, ет. 6, ап. 84, аб. № ****** и за които вземания е заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г., издадена по ч.гр.д.
№ 17164/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Е. С. М., ЕГН ********** искове, както следва:
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 154,11 лева до
пълния предявен размер от 157,22 лева, като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж. к.
„******“, бл. 410, вх. Г, ет. 6, ап. 84, аб. № ****** и за които вземания е заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г., издадена по ч.гр.д.
№ 17164/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. С. Г., ЕГН ********** и Е. С.
М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1259,80 лв.,
представляваща разноски направени в исковото производство, и сумата от 110,60 лв.,
представляваща разноски направени в заповедното производство – при условията на
разделност /при квоти по 1/2/.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.
С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9