Р Е Ш Е Н И
Е № 3403
гр. Пловдив, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на десети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2479 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от М.С.Т. и П.С.Щ.
против А.А.Т..
В исковата молба се твърди, че страните
по делото – двете ищци и ответника, били съсобственици на УПИ ****, целия с
площ от 260 кв.м., с административен адрес: гр. С ****, ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда, от която ответникът притежавал целия първи
жилищен етаж, а ищците – сутерена и втория етаж. Описват в хронологичен ред как
е възникнала съсобствеността по отношение на имота, както следва: С Н.а. ***на ***при
Пловдивски народен съд П.С.С. /дядо на двете ищци/ е
признат за собственик по давност на следния недвижим имот: КЪЩА с ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо имот планоснимачен номер ***, за който е
отреден парцел УПИ *****, с площ от 560 кв.м., при граници: от две страни
улици, парк, Г.К. и К. и Н.Т.. С Нотариален акт № **** по описа на ***при Пловдивски
народен съд П.С.С., със съгласието на с. си М.Д. С.
продава на Л.С.Т. ½ ид.ч. от дворно място,
цялото с площ от 540 кв.м., намиращо се в гр. К., представляващо имот № ***, за
който е отреден парцел ХХIII в *** по
плана на с. Гара К., с площ от 560 кв.м., при граници: от две страни улици,
парк, Г.К. и К. и Н.Т., с право на реално ползване на източната част от
граничната линия от към запад пусната перпендикулярно север-юг на разстояние
три метра от старата къща, ведно със старата къща, построена в източната част
на дворното място. С Нотариален акт № ***** по описа на ***при Пловдивски
районен съд П.С.С. и с.та му М.Д. С. даряват на д. си
С.П.К. 130 ид.ч. от дворно място с площ 270 кв.м.,
находящо се в гр. Н. К., съставляващо парцел ***** по плана на гр. Н. К., при граници:
от две страни улици, парк, Г.К. и К. и Н.Т., ведно с първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, застроена в северозападната половина на парцела, който етаж има
самостоятелен вход от към източната страна на сградата. С Нотариален акт № ****
г. по описа на ***при Пловдивски районен съд П.С.С. и
с.та му М.Д. С. продават срещу задължение за гледане и издръжка на в. си М.С.Т.
75/560 ид.ч. от дворно място в гр. С. , съставляващо
имот пл. № ***, за който имот по плана на гр. С. е отреден парцел *** целия от
около 560 кв.м. по нотариален акт, а по скица 580 кв.м., при съседи на парцела:
от две страни улици, парк, Г.К. и К.Т., заедно с 1/4 ид.ч.
от целия втори жилищен етаж, включващ и пристроена стая от къща построена в
северозападната половина на парцела, заедно с двете южни стаи от сутерена и
съответни ид.ч. от общите части на сградата. С право да
владее пристроената стая към същия този втори етаж. С Нотариален акт№ *** г. по
описа на ***при Пловдивски районен съд П.С.С. и с.та
му М.Д. С. продават срещу задължение за гледане и издръжка на в. си П.С.Щ.
75/560 ид.ч. от дворно място в гр. С. , съставляващо
имот пл. № *** от кв. *, за който имот по плана на гр. С. е отреден парцел **
целия от около 560 кв.м. по нотариален акт, а по скица 580 кв.м., при съседи на
парцела: от две страни улици. парк, Г.К. и К.Т., заедно с 3/4 ид.ч. от втори жилищен етаж с пристроена към него стая, от
къща построена в северозападната половина на парцела, заедно със
североизточната стая от сутерена и съответни ид.ч. от
общите части на сградата. С Нотариален акт № *** г. по описа на ***при
Пловдивски районен съд С.П.К. продава на А.Й.Т. 130/580 ид.ч.
от дворно място, находящо се в гр. С., планоснимачен
№ *** от кв. *, за който имот по плана на гр. С. е отреден парцел ХХШ целия от
около 560 кв.м. по нотариален акт, а по скица 580 кв.м., при съседи на парцела:
от две страни улици, парк, Г.К. и К.Т., ведно с първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, без стълбищна клетка, застроена в
северозападната половина на парцела, който етаж има самостоятелен вход от към
източната страна на сградата и съответни ид.ч. от
общите части на сградата. През 1996 г., при изготвяне на нов регулационен план
на гр. С., парцел ХХШ целия от около 560 кв.м. е разделен като от него са
образувани два Н. УПИ, а именно - процесният УПИ ***
по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 413/18.07.1996 г., целия
с площ от 260 кв.м. и УПИ *** по регулационния план на гр. С., одобрен със
Заповед № 413/18.07.1996 г., целия с площ от 330 кв.м., собственост на
наследниците на Л.С.Т..
Ищците посочват, че с констативен
нотариален акт № *** г., извършен въз основа на обстоятелствена проверка, А.Й.А.
е призната за собственик на първи етаж със застроена площ от 88 кв.м. без стълбищна клетка от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно
с 130/260 ид.ч. от УПИ, в който с построена описаната
сграда, представляващ УПИ *** с площ от 260 кв.м., с право на реално ползване в
източната част на гореописания УПИ. С Нотариален акт № *** г. по описа на СВ –
П. А.Й.А. продава на А.А.Т. описания по-горе недвижим
имот, в това число и 130/260 идеални части от дворното място.
Ищците оспорват ответникът да е
собственик на ½ идеални части от дворното място. Поддържат, че са
собственици на 170/260 идеални части по силата на правни сделки и придобивна
давност, като 130/260 идеални части били придобити въз основа на правни сделки,
обективирани в НА № *** г. и НА № *** г., а 40/260
идеални части били придобити по давност, въз основа на упражнявано в
продължение на повече от 10 години, считано от 1996 г., давностно владение.
Поддържат, че спокойно и несмущавано владеели западната и южната част на дворното
място, като праводателката на ответницата била наясно
с намерението им за своене. Твърдят, че ответникът
притежава 90/260 идеални части от имота, а не общо ½ идеална част.
Посочват, че предвид начина на застрояване на дворното място ответникът
осъществявал достъпа до имота от североизточната му страна, като имал
самостоятелен вход за собственият си първи жилищен етаж от сградата, като
достъпът бил предвиден по този начин, още при застрояването на сградите от
дядото на ищците П. С.. Поддържат, че имотът бил ползван по този начин без
разногласия между страните. Предвид изложените твърдения предявяват настоящия устаН.телен иск, с който претендират да се устаН. със сила на пресъдено нещо
между страните, че ищците са собственици на общо 170/260 идеални части от УПИ ***
с площ от 260 кв.м., като 130/260 идеални части били придобити въз основа на
правни сделки, обективирани в НА № *** г. и НА № ***
г., а 40/260 идеални части били придобити по давност, въз основа на упражнявано
в продължение на повече от 10 години, считано от 1996 г., давностно владение.
Молят за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника А.А.Т., с който оспорва
предявения иск. Ответникът не оспорва, че вследствие на нов регулационен план
на града от 1996 г. парцел XXIII с площ от около 560 кв.м. бил разделен, като
от него били образувани две УПИ-та – УПИ
*** с площ от 260 кв.м. и УПИ *** с площ от 330 кв.м. Поддържа, че след влизане
в сила на плана от 1996 г. и разделянето на УПИ ***, със снабдяването с
нотариален акт по обстоятелствена проверка от праводателката
на ответника, била прекратена съсобствеността по отношение на ответника.
Оспорва ищците да са владели спокойно и необезпокоявано твърдяната идеална част
от процесния имот, като сочи, че по отношение на ползването на дворното място
винаги имало спорове между страните. Посочва, че е правил опити за доброволно
уреждане на споровете между страните във връзка с дворното място, но те били
неуспешни, поради което бил предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС,
станал повод за образуване на гр.д. № 20441/2018 г на ПРС, XVII гр.с. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
С нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот по давност № *** г. П.С.С. е
признат за собственик по давност на следния недвижим имот, а именно: къща с
дворно място, съставляващо имот с планоснимачен № ***,
за който се отрежда парцел *** по плана на село Г. К., състоящо се от 560 кв.м.
С нотариален акт № *** г. П.С.С., със съгласието на с.та си М.Д. С. продава на Л.С.Т.
½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 540 кв.м., съставляващо
имот пл. № ***, за който е отреден парцел XXIII – *** в квартал *, с право на реално ползване на
източната част с гранична линия от към запад, пусната перпендикулярно север –
юг, на разстояние три метра от старата къща.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** г. П.С.С., със съгласието на с.та
си М.Д. С. подарява на д. си С.П.К. следния свой недвижим имот, а именно: 130
идеални части от дворното място от 270 кв.м., представляващо парцел XXIII, имот пл. № *** от *** по плана на гр. Н. К., заедно
с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена в северо-западната
половина на парцела, които етаж има самостоятелен вход от към източната страна
на сградата.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № *** г. П.С.С. и с.та му М.Д. С. продават на в.та си М.С.Т. следния
недвижим имот: 75/560 идеални части от дворно място в гр. С., съставляващо имот
пл. № *** от ***, за който по плана на гр. С. е отреден парцел ***, срещу
задължението на приобретателката да гледа и издържа
прехвърлителите.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № **** г. П.С.С. и с.та му М.Д.
С. продават на в.та си П.С.Щ. следния недвижим имот: 75/560 идеални части от
дворно място в гр. С., съставляващо имот пл. № *** от ***, за който по плана на
гр. С. е отреден парцел ***, срещу задължението на приобретателката
да гледа и издържа прехвърлителите.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. С.П.К. продава на А.Й.Т. следния недвижим имот, а
именно: 130/580 идеални части от дворно място, находящо се в гр. С., с пл. № *** от квартал *, за който имот по плана на гр. С.
е отреден парцел ***, с площ от 560 кв.м. по нотариален акт, а по скица – с
площ от 580 кв.м. С нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот (обстоятелствена проверка) № **** от
22.12.2017 г., вписан в СВ Пловдив под акт № **** от 22.12.2017 г. А.Й.А. е
призната за собственик на основание давностно владение, упражнено самостоятелно
в продължени на повече от 10 години на следния недвижим имот, а именно: първи
етаж със застроена площ от 88 кв.м. от двуетажната жилищна сграда, ведно с
130/260 идеални части от УПИ *** от *** по регулационния план на гр. С.,
одобрен със Заповед № 413/ 18.07.1996 г. с площ от 260 кв.м., с право на реално
ползване на източната част от гореописания УПИ.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **** от 22.12.2017 г. А.Й.А. продава на А.А.Т.
описания по-горе недвижим имот.
От заключението на изслушаната по делото
СТЕ на в. л. В.К., прието по делото като неоспорено от страните, се установява,
че процесният УПИ XXVII-*** от *** по плана на гр. С. от 1996 г. е част от
бивш парцел (УПИ) XXIII – ***, *** по плана от 1962
г., и е с площ от 260 кв.м. В. л. е дало заключение, че ответникът ползва от
УПИ *** застроеното и незастроено дворно място, достъпно от североизточния вход
на дворното място по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 1 с площ от 45 кв.м., които
съответстват на 90/260 идеални части. От своя страна, ищците ползват от УПИ *** застроеното и незастроено дворно място, достъпно от
северозападния вход на дворното място по т.9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 11, 10, 9 с
площ от 125 кв.м., която съответства на 170/260 идеални части. от парцела. При
огледа извършен на място вещото лице е констатирало, че не може да бъде
осъществен достъп до ползваните от ищците западна и южна част от процесното
дворно място от североизточния вход на имота, ползван от ответника и обратно.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитания на ищците свидетел А.Ф.И.
се установява, че процесният имот е разделен на две части, от които южната и
западната се ползват от ищците, а източната – от ответника, като ищците ползват
по-голямата част – 2/3, а ответникът – по-малката част – 1/3. Изяснява, че А. –
праводателката на ответника и негова б., не е имала
претенции да ползва повече от имота и реално не била ползвала повече.
От показанията на свидетеля П. Б. А. се
установява, че имотът е бил собственост преди на П. – д. на двете ищци, които
имал син (баща на ищците) и д. (леля на ищците и праводателката
на б.та на ответника). Свидетелят пояснява, че дядо П. бил разпределил имота,
като на сина дал по-голямата част – 2/3, както било обичайно, а на д.та –
по-малката. Не знае между съсобствениците да е имало спорове по отношение на
ползването на имота.
На ответника също са разпитаните двама
свидетели. От показанията на свидетеля А.И.В. се установява, че при
придобиването на имота А. – б.та на ответника и негова праводателка,
закупила етажа от къщата и половината от дворното място, но нейната праводателка й казала, че по-късно щели да оправят нещата,
тъй като към момента на прехвърлянето било започнало строителство в дворното
място. Пояснява, че А. настоявала да
оправят нещата, но живеещите на втория етаж (ищците) само обещавали, но нищо не
правели. Последните й казвали: „Ще се оправим, спокойно!”. А. е искала винаги
да ползва това, което е придобила, като настоявала за това пред ищците.
От показанията на свидетеля Д.К.С. се
установява, че още когато б.та на ответника е била собственик на имота, тя е
правила опити да „оправи нещата с парцела”, но съсобствениците все отлагали
нещата за по-нататък. Ответникът и б. му не се били съгласявали ищците да ползват
по-голямата част от дворното място.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
допустимостта на предявения иск:
Съдът е
сезиран с положителен установителен иск за
собственост, с който ищците претендират да бъде признато по отношение на
ответника, че са собственици на общо 170/260 идеални части от УПИ ***, находящо се в гр. С., от които 130/260 идеални части – на
основание правни сделки, а останалите 40/260 идеални части – на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от *** г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда. Задължителна процесуална предпоставка за
допустимост на предявения положителен установителен иск
за собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на
производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице,
когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на
ищеца. В случая, ищците твърдят, че праводателката на
ответника А.Й.А. се е снабдила в нотариален акт за обстоятелствена проверка № ***
г., с който е призната за собственик на 130/260 идеални части от процесния
имот, които впоследствие са прехвърлени на ответника с договор от същата дата.
Освен това, самите ищците твърдят, че ответникът не оспорва те да са
собственици на 130/260 идеални части от дворното място, а е спорно те да са
придобили по давност 40/260 идеални части, доколкото самият ответник се е
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за 130/260 идеални части
от имота. В писмения отговор ответникът също заявява, че не е спорно, че ищците
са придобили общо половината от процесния имот по силата на правни сделки, като
твърди, че самият той е собственик на другата половина от имота.
При така
изложените твърдения на всяка една от страните по спора, съдът приема, че за
ищците липсва правен интерес от предявения иск за признаване за установено, че
са собственици на 130/260 идеални части от процесния поземлен имот, доколкото
нито ответникът оспорва тези му права, нито пък ответникът претендира права,
които изключват техните досежно тези идеални части. Същински спор е налице по
отношение на правото на собственост за 40/260 идеални части от имота, за които
ищците претендират да са придобили въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, считано от 1996 г. до момента.
Поради
изложеното производството по делото следва да се прекрати като недопустимо, в
частта му, с която се иска да се признае за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на 130/260 идеални от процесния имота на
основание правни сделки. Предмет на разглеждане по същество е предявеният иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на 40/260 идеални части от процесния имот на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност, считано от 1996 г. до момента.
По
съществото на правния спор:
Наведеното от ищците придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и
предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен
от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са
обективният (corpus) – осъществяването на фактическа
власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя
извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява
владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
В случая, както се изтъкна и по-горе,
между страните не е спорно, че ищците притежават 130/260 идеални части от
процесния имот на основание правни сделки. Установи се, както от показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от заключението на приетата по делото
СТЕ, че фактическото положение по ползването на дворното място е такова, че
ищците ползват по-голямата част от дворното място – около 2/3, а ответникът –
останалата 1/3. Установи се също, че ответникът не би могъл от ползваната от
него част да навлезне в частта на ищците предвид
изградени от ищците постройки. От така установеното фактическо положение се
прави извода, че ищците упражняват фактическа власт по отношение на процесната
идеална част, т.е. повече от това, което те са придобили по правни сделки. За
да е реализиран обаче фактическият състав на владението, то следва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
По делото се установи, че праводателката на ответника и негова б. А. А. от
закупуването на имота през 1994 г. е заявявала постоянни претенции по отношение
на съсобствениците – ищците, да се разпредели дворното място с оглед правата на
всеки от тях, доколкото същата е претендирала, че тя е придобила половината от
имота, респективно ответниците са били собственици на другата половина. От
показанията на разпитания свидетел А.И.В. се установи, че всеки път, когато б.та
на ответника е искала от ищците да разрешат проблема, те са и отговаряли: „Ще
се оправим, ще се оправим”. По този начин и с тези свои думи, ищците по никакъв
начин не са манифестирали спрямо съсобственика си намерение за своене на процесните идеални части. Дори напротив, по този
начин те са се съгласили, че праводателката на
ответника е придобила половината от парцела и е било въпрос на време да
установят ползването съобразно правата им. По този начин упражняваната от тях
фактическа власт не е отговаря на характеристиките за владение, описани
по-горе, доколкото не е била несъмнена, явна и непрекъсвана. Затова макар
ищците да са упражнявали фактическа власт по отношение на процесните идеални
части, т.е. в повече от това, което са придобили по правни сделки, то те не са
били владелци на тези идеални части, а само техни държатели. Въпреки изтеклият
продължителен период от време, това държане не е годно да ги направи
собственици на наведеното оригинерно придобивно
основание. Затова предявения иск подлежи на отхвърляне.
Съдът намира за необходимо за пълнота на
изложението да добави и следното: Ищците твърдят, че процесното дворното място
е съсобственост само между тях и ответника. При преценка дали това е така,
следва да се отчита регулационната история на имота. По плана на гр. С. от 1962
г. процесният УПИ е бил включен в парцел XXIII от ***, с площ от 560 кв.м. След приемането на нов
регулационен план през 1996 г. имотът е бил разделен на две – процесният УПИ XXVII и УПИ XXVIII.
Извършените до приемането на Н.я план през 1996 г. разпоредителни сделки са
били с предмет именно парцел XXIII с площ от
560 кв.м. След разделянето на имота не се представиха доказателства да е
извършвана делба между съсобствениците на парцел XXIII, от което следва изводът, че съсобствеността се е
разпростряла по отношение на двата урегулирани имота. Тези обстоятелства обаче не
биха променили извода на съда за отхвърляне на предявения иск на наведеното
правно основание, нито пък извода за недопустимост на иска на основание правни
сделки.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ответника на основание чл.78, ал.3 и
ал.4 ГПК. По делото се доказа да са сторени разноски в размер на 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
08.04.2019 г. Съдът намира за основателно възражението на ищците по реда на
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се присъди
сумата от 700 лв. Последната е обосновава от решаването на делото само в две
заседания, в които са събрани всички поискани от страните и допуснати от съда
доказателствени средства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и П.С.Щ.,
ЕГН: **********, адрес: *** против А.А.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на основание придобивна давност въз основа на
упражнявано от тях давностно владение, считано от 1996 г., на 40/260 идеални части от УПИ * от *** по плана на гр. С.,
одобрен със Заповед № *** г., с площ от 260
кв.м., находящ се гр. С ****, при граници и
съседи: от две страни улица, УПИ ***, УПИ *-***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2479 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ по
отношение на предявения от М.С.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** и П.С.Щ., ЕГН: **********, адрес: *** против А.А.Т.,
ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на основание правни сделки на 130/260
идеални части от УПИ *** от ***
по плана на гр. С., одобрен със Заповед № *** г., с площ от 260 кв.м., находящ
се гр. С ****, при граници и съседи: от две страни улица, УПИ ***, УПИ *-***, като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА искова молба вх. № 10005/ 11.02.2019 г., В ЧАСТТА й по отношение на предявения
от М.С.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и
П.С.Щ., ЕГН: **********, адрес: *** против А.А.Т.,
ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на основание правни сделки на 130/260 идеални части от от
УПИ *** от *** по плана на гр. С.,
одобрен със Заповед № *** г., с площ от 260
кв.м., находящ се гр. С ****, при граници и
съседи: от две страни улица, УПИ ***, УПИ I-***, като НЕДОПУСТИМА.
В тази част решението има характер на
определение.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и П.С.Щ., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК на А.А.Т., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 700 лв. (седемстотин лева) – разноски в
първоистанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив,
а в частта за частично прекратяване на производството по делото, имаща характер
на определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ В. Кърпачева
Вярно с оригинала!
РЦ