Р Е Ш Е Н И Е
№ 1745 02.11.2017
г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХXІ
– ви граждански състав
на двадесет
и четвърти октомври две
хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав
Районен съдия: Моника Яханаджиян
при секретаря Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №1590 по описа на РС-Бургас за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на Заложна къща „Алекс и Дилан 74”
ООД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в гр.С., кв.”Л.”, ул.”Ц.”
№..., ет...., представлявано от Т.И.Д., съдебен адрес:*** – партер, офис ...,
против Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, за установяване по отношение на
ответника съществуването на претендирано от ищеца вземане в размер на 50 лева,
представляваща получена в заем сума и неустойка в размер на 300,00 лева,
дължима на основание чл.8, б.”б” от договор за заем и залог от 11.02.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава върху всяка една от посочените главници,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8/2017 г. по описа на РС-Бургас на 03.01.2017 г., до пълното изплащане
на сумите, за които суми има издадена Заповед №18/04.01.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8/2017 г. по описа на
РС-Бургас.
Твърди се в исковата
молба, че между страните има сключен договор за заем от 11.02.2016 г. за сума в
размер на 50 лева, сключен за срок от 15 дни и падеж на изпълнение – 26.02.2016
г., обезпечен с договор за залог върху предаден в държане на заложната къща на
ищеца мобилен телефон, марка „.........”, модел „..........” с IMEI ...................,
съгласно заложен билет №..................../11.02.2016 г. Ищецът твърди, че
във връзка със сключения договор ответницата е декларирала изрично, че е
собственик на предадената в залог вещ, която е придобила чрез покупка, както и
че поради неплащане след датата на падежа, предаденият в залог телефон е бил
обявен за продажба, а именно на 20.04.2016 г., когато е бил закупен. Твърди се,
че непосредствено след продажбата телефонът е бил предаден доброволно от
купувача на органите на МВР, тъй като е бил предмет на престъпление, поради
което и ищецът е компенсирал купувача с друг мобилен телефон със същите
характеристики.
Ищецът счита, че с
изземването на заложната вещ имуществените му интереси са били увредени от
ответника, поради което и претендира от съда да установи дължимостта на исковите
суми, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8/2017 г. по описа на РС-Бургас
на 03.01.2017 г., до пълното им изплащане.
В подкрепа на иска са
ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С.К., който поддържа иска и моли за уважаването му на
подробно изложени в съдебно заседание аргументи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен
представител на ответника – адв.А.Г., в който иска се оспорва по основание и
размер. Поддържат се доказателствените искания на ищеца.
В съдебно заседание
ответницата се представлява от назначения й от съда особен представител – адв.Г.,
която моли за отхвърляне на иска.
Правното основание на
предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.92,
вр.чл.149 от ЗЗД.
Съдът констатира, че
исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №1590/2017
г. по описа на Районен съд Бургас, против длъжника в заповедното производство
по ч.гр.д.№8/2017 г. по описа на Районен съд Бургас – Д.Н.К., е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, считано от 06.02.2017 г., от легитимирано
да предяви иск лице, поради което и предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск се
явява допустим.
Бургаският районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на
страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се
спори относно следните факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен
доказателствен материал – заложен билет №8250314/11.02.2016 г. и ДП №69/2016 г.
по описа на РУ-Камено, а именно, че между Заложна къща „Алекс и Дилан 74” ООД и
ответницата Д.К. са съществували облигационни отношения по договор за паричен
заем, по силата, на който ищцовото дружество е предоставило в заем на
ответницата, сума в размер на 50,00 лева за срок от 15 дни и падеж – 26.02.2016
г., при 3 % месечна лихва и 12.0 % такса за управление на заема, или общ размер
на разходите от такси и лихви – 15.0 % месечно. В чл.8, б.”б” от договора
страните са уговорили неустойка в размер на 300,00 лева в случай на невярно
деклариране в декларацията по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи или при изземване на заложната вещ от компетентните разследващи
органи.
Между страните не се
спори и по това, че договорните им отношения са били обезпечени с договор за
залог върху мобилен телефон, марка „...........”, модел „.............” с IMEI:
..................,
за който ответницата е декларирала, че е нейна собственост и който е бил
закупен на 20.04.2016 г. от Д.Н.С., от когото впоследствие е бил иззет с
Протокол за доброволно предаване от 20.12.2016 г. по ДП №69/2016 г. по описа на
РУ-Камено.
По делото е приложено
като доказателство ч.гр.д.№8/2016 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което става ясно, че е образувано по заявление на Заложна къща „Алекс и Дилан
74” ООД и въз основа на същото има издадени Заповед №18 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.01.2017 г., с която е разпоредено
длъжникът К. да заплати на кредитора сума в общ размер от 395,00 лева, дължима
на основание Заложен билет №8250314/11.02.2016 г., представляваща сбор от 50,00
лева – главница, 45,00 лева – разноски и 300 лева – договорна неустойка, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 03.01.2017 г. до окончателното
й изплащане.
Така изяснената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен
предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на валидно договорно отношение с ответника, по което е
изправна страна, както и наличие на валидна неустоечна клауза; в тежест на
ответника е да установи, че е заплатил изцяло търсените суми.
В съответствие с
указаната от съда с доклада му от 20.09.2017 г. доказателствена тежест, ищецът
проведе успешно доказване относно наличието на облигационни отношения по повод
сключен с ответника договор за заем, обезпечен с договор за залог върху движима
вещ – мобилен телефон, по който е изправна страна, тъй като е изпълнил
основното си задължение да предаде в собственост на ответницата сумата от 50,00
лева, за което свидетелства приетия като доказателство заложен билет №8250314
от 11.02.2016 г., който е подписан от ответника и не е оспорен от него.
На основание чл.240,
ал.4 от ЗЗД, предоставената в заем сума подлежи на връщане в едномесечен срок
от поканата, ако друго не е уговорено. В настоящия казус между страните е
уговорен изричен падеж - 26.02.2016 г., с настъпването, на който дългът е станал
изискуем и подлежи на заплащане от страна на ответницата.
Дотолкова, доколкото
по делото не са ангажирани от ответника доказателства, че сумата е върната, то тя
се явява неизправна страна по договора, което е основание за ангажиране на
отговорността й.
По иска с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 300,00 лева, съдът намира същият за изцяло
доказан по основание и размер. Страните са договорили в чл.8, б.”б” от договора,
неустойка в размер на 300,00 лева в случай на невярно деклариране в
декларацията по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи или при
изземване на заложната вещ от компетентните разследващи органи. По делото по
несъмнен начин се установи посредством приложеното ДП №69/2016 г. по описа на
РУ Камено, че мобилен телефон, марка „.............”, модел „.......” с IMEI .....................
не е собственост на ответницата, както и че е бил иззет от компетентния
разследващ орган, т.е., че ответницата е нарушила изчерпателно посочените в чл.8,
б.”б” от договора задължения, което поражда за нея задължение да заплати договореното
обезщетение.
По делото не се твърди
и не се доказа така дължимите главници да са платени, поради което ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сборната главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, поради което установителният иск е основателен и
доказан и в тази му част.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодни разноски в размер на 950,00
лева, съгласно представения списък, от които 50,00 лева – платена държавна
такса, 600,00 лева – платен адвокатски хонорар и 300,00 лева – възнаграждение
за особен представител на ответника.
Съдът съобразява
тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските
по заповедното производство, които са в общ размер на 325,00 лева.
Воден от изложеното и
на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответницата
Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца Заложна къща „Алекс и Дилан
74” ООД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в гр.С., кв.”Л.”,
ул.”Ц.” №...., ет......, представлявано от Т.И.Д., съдебен адрес:*** – партер,
офис ....., сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева) по Заложен билет №................../11.02.2016
г., представляваща сбор от получена в заем сума в размер на 50,00 лева и 300,00
лева – договорна неустойка, ведно със законната лихва за забава върху сборната
главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№8/2017 г. по описа на РС-Бургас на 03.01.2017 г., до
пълното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №18/04.01.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8/2017 г. по описа
на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Заложна
къща „Алекс и Дилан 74” ООД, ЕИК ..............., седалище и адрес на
управление в гр.С., кв.”Л.”, ул.”Ц.” №...., ет....., представлявано от Т.И.Д.,
съдебен адрес:*** – партер, офис ....., сумата от 950,00 лева (деветстотин и
петдесет лева), представляваща направени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски и сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева),
представляваща направени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.