ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 928
гр. София, 02.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110218089 по описа за 2024 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на 306, ал.1, т.4 от НПК вр.
чл.343б, ал.5 от НК и е образувано по служебна инициатива на съда.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт;
“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
С влязло в сила на 11.02.2025г. е била ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия И. К. К. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
извършено на 01.02.2024г. Подсъдимият К. е управлявал МПС - лек автомобил
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № ******** след употребата на наркотични
вещества - кокаин, установено по надлежния ред. Инкриминираният лек
автомобил към 01.02.2024г. бил собственост на дружеството „Панда Експрес
Варна“ ЕООД. Според изпълнената в ДП съдебна оценителна експертиза на
вещото лице Бранимир Марковски, лекият автомобил възлизал на пазарна
стойност към датата на престъплението от 2 145.00 лева.
II.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС се позова на доктрината на
наказателното право и трайната константна съдебна практика на съдилищата.
Законодателят е предвидил за престъпните състав на чл.343б, ал.1 и чл.343б,
ал.3 от НК едно от кумулативните наказания за тях да е индивидуализирана
парична глоба в определен размер. Към момента наказателното производство
е завършило с влязъл в сила съдебен акт. Санкционната последица по чл.343б,
ал.5 НК, включена към дефинираните по вид наказания по съставите на
чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, представляваща санкционна
мярка или „квази наказание“, сама по себе си не е наказание по смисъла на НК
и не е уредена като нормирано наказание, съгласно разпоредбата на чл.37 от
НК по системата на наказанията. Наказание по НК може да бъде само това
наказание, което е изрично предвидено в закон. Държавата по волята на
законодателя притежава признато субективно материално право по чл.343б,
1
ал.5 от НК да отнеме инкриминирания автомобил с определена парична
стойност (равна на стойността, която ще се определи, ако автомобилът не
може да бъде отнет), с което МПС са били извършени съставите на чл.343б,
ал.1 от НК или чл.343б, ал.3 от НК или да получи дължимата равностойност
на МПС, ако автомобилът не е собственост на дееца. Присъжда се
равностойността на автомобила и/или равностойността на съответната
идеална част на МПС (като разликата до останалата идеална част от МПС,
която е собственост на дееца, се отнема в полза на Държавата – такива
хипотези възникват при т.нар. съпружеска имуществена общност). Съдът
приема, че интересът на Държавата да не може да отнеме инкриминирания
автомобил с крайния си осъдителен съдебен акт не се накърнява, тъй като се
присъжда равностойността му в пари. Също така интересът на Държавата да
получи например само размера на паричната сума, която материализира
равностойността на МПС по съставите на чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от НК
не се накърнява и не се застрашава от увреждане. В случай че, деецът по тези
два престъпни състава по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от НК бъде осъден с
наказанията по НК от изрично предвидените такива, същият се превръща в
длъжник на Държавата на основание чл.343б, ал.5 от НК за равностойността
на МПС (или на съответната идеална част от него, на която не е собственик, а
тази идеална част, на която е собственик – се отнема в полза на Държавата)
или му се отнема правото да се ползва и разпорежда с движимото си
имущество, включително и с инкриминирания автомобил. Държавата в
качеството си на кредитор чрез приходната си администрация има правото
принудително да събере присъденото вземане на равностойността на
автомобила по чл.343б, ал.5 от НК, когато не може да се отнеме автомобила,
по реда на ДОПК или ГПК. Държавата е кредитор и/или привилегирован
кредитор за дължимите й вземания по реда на привилегиите (виж чл.136 от
ЗЗД). Нейният интерес да получи вземанията си е защитен. Последните се
ползват с предимство в законов удовлетворителен ред в рамките на събраната
сума по изпълнението при наличие на множество кредитори до изчерпването
й при извършващо се от органа по изпълнението разпределение. В
изпълнителното производство рискът всякога се прехвърля върху кредитора,
който по реда на изпълнението може да събере или да не събере чрез
публичния изпълнителен орган своето вземане или вземания. Положителното
разрешаване на този въпрос зависи от това дали длъжникът притежава
имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори. Кредиторът по
реда на Граждански процесуален кодекс (ГПК) и Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) има правото да поиска, дори връщане на имуществото на
длъжника в неговия патримониум, ако последният умишлено е накърнил
своето имущество чрез намаляването му с разпоредителни и управляващи
действия, за да затрудни в причинен каузалитет Държавата да може да отнеме
инкриминираната вещ и/или да получи последващо вземанията си, присъдени
в резултат на приложението на чл.343б, ал.5 от НК. Т.е. Държавата има
сигурна друга законова правна защита на нейния интерес да получи своето
удовлетворение чрез отнемането на автомобила и/или чрез присъдените й
суми по парични притезания на основание визираната разпоредба.
2
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК резултира
в значителен санкционен имуществен характер за виновния деец, чиято
наказателна отговорност е вече ангажирана с наложените му наказания от
системата на наказанията по чл.37 от НК по обвиненията му по съставите на
чл.343б, ал.1 от НК и чл.343б, ал.3 от НК.
Интересът на Държавата с изземването или без изземването на
автомобила (например) във връзка със съставите на чл.343б, ал.1 от НК или на
чл.343б, ал.3 от НК е винаги е защитен – отнема се същия автомобил в полза
на Държавата, или се присъжда неговата равностойност, ако МПС липсва.
Само съдът може да отнеме автомобила с присъдата си, при условие, че се
установи виновно извършено престъпление. Само съдът може да осъди
виновното лице, ако са налице законовите предпоставки за това, да заплати
равностойността на инкриминираната вещ, но не и прокурорът, независимо от
Инструкциите (Методическите правила) на Главния прокурор на Република
България в системата на Прокуратурата, които дописват закона, противоречат
на Конституцията и международното право относно приложението на чл.343б,
ал.5 от НК.
В тази насока съдът се позова на научната статия на адвокат доктор
Гергана Иванова, публикувана в списание „Адвокатски преглед, брой 1,
април/2024г. – страници 65 - 66, според която „висшият интерес на
Държавата винаги би бил защитен, доколкото с изземването или без
изземването на автомобила във връзка със съставите на чл. 343 б. „б“, ал. 1-4,
ще се отнеме същият автомобил в полза на Държавата или ще се присъди
неговата равностойност, ако последният липсва. Само съдът може да отнеме
автомобила с присъдата си, при условие че се установи виновно извършено
престъпление.“.
В ПОДКРЕПА НА ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА, ЧЕ разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НПК е противоконституционна е и искането на ВКС от
12.04.2024г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата
на чл.343б, ал.5 от НК.
Според ВКС предвиденото в чл. 343б, ал. 5 от НК присъждане на
равностойността на превозното средство представлява не е реакция на
извършеното престъпление, а самоцелно допълнително санкциониране на
съответното лице.
В решение № 4 от 23.02.2001 г. по к.д. № 15/2000 г. на КС , е прието,
когато със закон се въвежда ограничение, то трябва „да е разумно, дори
пропорционално (б.м. – в съответствие с принципите на Европейското
наказателно право, намиращи подкрепа в член 4, параграф 3 от ДФЕС и
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
17 юни 1999г.) и не може да надвишава степента, необходима за постигането
на съответната легитимна цел.“ Касае се за принципно положение, което
Конституционният съд е подчертавал, че е присъщо на всяка съвременна
правова и демократична Държава.
III.). ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ И С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО,
СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ И. К. К. с ЕГН: ********** (и с
установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.343б,
ал.5 от НК В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ ПРИХОДНАТА Й
АДМИНИСТРАЦИЯ сумата от 2 145.00 (две хиляди сто четиридесет и
пет) лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил лек
автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ********* при управлението на
което на 01.02.2024г. е било реализирано престъпление от общ характер по
състава на чл.343б, ал.3 от НК, ведно със сумата от 5.00 (пет) лева за дължима
в полза на Софийски Районен съд държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.
Определението на съда може да бъде обжалвано от прокурора по реда
на глава XXII от НПК пред СГС в седем дневен срок от съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните - прокурор,
защитник и подсъдим.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4