№ 234
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20221100501060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението А.С.И., ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Ц.Й.-С. от САК срещу разпореждане от
24.11.2021г. за отказ за прекратяване на изп. дело № 20168410410800 по описа на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841, с район на действие СГС. С обжалваното разпореждане се отказва
прекратяването на производството по изпълнителното дело, поради липса на предвидените в
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на делото.
В жалбата се твърди, че в конкретния случай е настъпила перемпция, защото от
образуване на изпълнителното дело през 2016г. до настоящия момент срещу длъжника А.С.
И. не са извършвани изпълнителни действия нито по искане на взискателя, нито служебно
от съдебния изпълнител. По изложените съображения счита, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Поради което моли за отмяна като
неправилно и незаконосъобразно на разпореждане за отказ от 24.11.2021г. на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие гр. София, и постановяване на прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК както и отмяна на
последващите изпълнителни действия спрямо длъжника. Претендира разноски за
настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя по изпълнителното
дело „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез юрисконсулт В.Й.. В него се изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба, като се моли нейното оставяне без уважение.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди действията му.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20168410410800 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 по описа
на КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 17.11.2016г. въз основа на
изпълнителен лист от 17.10.2016г., издаден по гр. дело № 56638/2016г. по описа на СРС 60
състав. С него длъжникът В.С. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК **** сумата от 3600лв., представляваща главница по договор за
`предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 25.06.2013г. , ведно със
законната лихва за периода от 10.10.2016г. до изплащане на вземането; сумата от 243.18 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.07.2013г. до 14.07.2016г.;
сумата от 1713.64 лв., представляваща лихва за забава в периода от 25.07.2013г. до
09.10.2016г., както и сумата от 535.63 лв. разноски по делото, а именно 111.14 лв. държавна
такса и 424.49 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е поискал съдебният изпълнител да образува
изпълнително дело и да предприеме изпълни действия за събиране на вземането, като са
посочени и конкретни такива - запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение,
опис на движими вещи, находящи се в дома му по настоящ адрес. С нея взискателят е
възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи начина на
изпълнение.
С Разпореждане от 17.11.2016г. е образувано изпълнителното дело, съдебният
изпълнител е разпоредил да е изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да бъде
изпратена покана за доброволно изпълнение и да се насрочи дата за опис на движимото
имущество на длъжника. С посоченото Разпореждане е наложен запор върху вземанията на
длъжника за суми по банкови сметки, открити в Банка ДСК ЕАД; „Първа инвестиционна
банка“ АД; „Уникредит Булбнк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк
България“ АД. До посочените банки в качеството им на трети задължени лица са изпратени
запорни съобщения.
На 24.11.2016г. на длъжника В.С. И. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която не е връчена по надлежния ред. Изпратена е и втора покана за доброволно
изпълнение изх. № 004162/09.11.2017г., която също не е връчена на длъжника. Третата
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 107383/02.07.2019г. също не е връчена
на длъжника, защото той е отказал да я получи.
По делото е постъпила молба вх. № 050799/13.06.2018г., с която е представен
Договор за цесия от 31.01.2018г., с която взискателят „ОББ“ АД е цедирал вземането си на
„ЕОС М.“ ЕООД. С Разпореждане от 02.07.2019г. съдебният изпълнител е конституирал
цесионера като взискател по делото.
С молбата за конституиране и с последващи молби вх. № 054496/26.06.2018г. ,
молба вх. № 088384/25.10.2018г.; молба вх. № 051859/03.07.2019г. молба вх. №
053870/14.07.2020г. новият взискател „ЕОС М.“ ЕООД е поискал от съдебния изпълнител да
бъдат предприети конкретни изпълнителни действия по извършване на опис на движими
вещи на адреса на длъжника, както и налагане на запор на вземания по наличните му
банкови сметки.
Съдебният изпълнител с Разпореждане от 09.11.2020г. е насрочил опис на движими
вещи на длъжника В.С. И., находящи се на адреса, който обитава, като е изпратена
съответната призовка за това.
Междувременно по делото са постъпили данни, че длъжникът е починал. Единият
от наследниците - сестра му К.С.Д. е представила удостоверение за наследници и
удостоверение, за вписан отказ от наследство от нейно име. Съдебният изпълнител е
поискал издаване на удостоверение за наследници. След получаването му, че длъжникът е
починал на 30.05.2020г. с разпореждане от 13.09.2021г. като длъжници са конституирани
наследниците по закон на длъжника- К.С.Д. и А.С.И..
2
Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно плащане до длъжника
А.С.И. на 13.09.2021г. Същата не е надлежно получена от длъжника.
На 22.11.2021г. в кантората на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ е постъпила молба
вх. № 078207/22.11.2021г. от конституирания длъжник А.С.И., действащ чрез
пълномощника си Ц.Й.-С. от САК с искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Разпореждане от 24.11.2021г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство. Длъжникът чрез пълномощника адв. Й.-С. си е уведомен за
постановения отказ на 26.11.2021г. Същият е депозирал жалба срещу отказа за прекратяване
с вх. № 082361/08.12.2021г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано
лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
По съществото на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато:взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ
на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно
процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на
принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт,
3
който във всички случаи има единствено констативен характер.
Жалбоподателят твърди, че от образуване на изпълнителното дело – на 17.11.2016г.
до настоящия момент не са извършвани изпълнителни действия по изпълнително дело №
20168410410800 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ и е настъпила т. нар
„перемпция“. Твърденията на жалбоподателя, че съдебният изпълнител и взискателят по
посоченото изпълнително дело са бездействали и не са предприели никакви изпълнителни
действия е неоснователно. Видно от материалите от изпълнителното дело както
първоначалният взискател – „Обединена българска банка“ АД така и настоящият - „ЕОС
М.“ ЕООД регулярно са изисквали от съдебния изпълнител извършване на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжника. Такива са извършвани, кто освен наложените
запори на банкови сметки на длъжника В. И., съдебният изпълнител два пъти е насрочвал
опис на движими вещи, които е трябвало да се извършат съответно на 30.08.2019г. и на
23.02.2021г. Реално изпълнителните действия не са преустановявани за повече от година.
Съдебният изпълнител е изпращам покани за доброволно изпълнение до длъжника В. И. три
пъти. В същото време взискателят също не бездействал. Депозирал е молби молбата за
конституиране и с последващи молби вх. № 054496/26.06.2018г. , молба вх. №
088384/25.10.2018г.; молба вх. № 051859/03.07.2019г. молба вх. № 053870/14.07.2020г. , с
които е поискал от съдебния изпълнител да бъдат предприети конкретни изпълнителни
действия по извършване на опис на движими вещи на адреса на длъжника, както и налагане
на запор на вземания по наличните му банкови сметки. С тези свои активни действия е
прекъснато изтичането на срока за т. нар. „перемпция“, която претендира длъжникът като
основание за прекратяване на изпълнителното дело.
При преценка на наличието на основание за прекратяване на изпълнителното
производство следва да се има предвид, че изпълнителното производство по е било спряно
по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1 т. 2 от ГПК от
момента на смъртта на първоначалния длъжник В.С. И. - 30.05.2020г. до конституирането
на наследниците по закон като страна - 13.09.2021г. Със спирането настъпва временна
забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения по
делото, в т.ч. изпълнителният орган няма право да извършва изпълнителни действия.
В конкретния случай жалбоподателят – А.С.И. е конституиран като длъжник по
изпълнителното дело с разпореждане на съдебния изпълнител от 13.09.2021г. По
изпълнителното дело, считано от 14.07.2019г., на която дата е депозирана молба от
взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжника,
до смъртта на последния – на 30.05.2020 г. не е изтекъл период от две години, в който
взискателят да е бездействал. От този момент /30.05.2020 г./ изпълнителното дело е било
спряно по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т.
2 от ГПК до конституирането на наследниците на длъжника с разпореждане от 13.09.2021г.,
постановено от съдебния изпълнител. До момента на тяхното конституиране
жалбоподателят А.С.И. не е бил страна по изпълнителното дело. Едва след този момент по
отношение на тях започва да тече перемпционният двугодишен срок по чл. 433, т. 8 от ГПК.
От обстоятелството, че наследниците на починалия длъжник са конституирани като страни
по изпълнителното дело едва на 13.09.2021 г. следва извод, че не е изтекъл визирания в
разпоредбата на чл. 433 от ГПК двугодишен срок и не са налице предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в конкретния случай не са
налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство, посочени в чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013г. по т. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемане на кое и да е изпълнително действие
в рамките на определения изпълнителен способ, независимо дали е инициирано от
взискателя или е предприето от съдебния изпълнител в рамките на възложените му
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователна подадената жалба
4
срещу отказа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ да прекрати образуваното изп. дело №
20168410410800 поради настъпила перемпция, а обжалваното разпореждане от 24.11.2021г.
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски, като е представил документи, докязващи тяхното извършване и
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на спора претенцията му за разноски е е
неоснователна.
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията му се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство
чрез депозираната жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент
се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради
което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението А.С.И., ЕГН
**********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ц.Й.-С. от САК срещу
разпореждане от 24.11.2021г. за отказ за прекратяване на изп. дело № 20168410410800 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.С.И., ЕГН **********, с адрес гр.
София за присъждане на разноски по частно гр. дело № 1060 по описа за 2022г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5