№ 20784
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110104289 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 415,60 лева,
представляваща остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ по преписка по щета №
**********/11.03.2022 г., представляващи разходи за заместващ автомобил,
вследствие на ПТП, станало на 08.03.2022 г., в района на републикански път
II82 (посока от к.к. Боровец към с. Радуил) по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач
на МПС с рег. № ..., който при осъществяване на маневра за завой наляво
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с правомерно
движещия се МПС с рег. № ..., застрахован при ищеца, и му нанесъл вреди,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по
следния механизъм: на 08.03.2022 г., в района на републикански път II-82
(посока от к.к. Боровец към с. Радуил) водач на МПС с рег. № ..., застрахован
при ответното дружество, при осъществяване на маневра завой наляво
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с правомерно
движещия се МПС с рег. № ..., застрахован при ищеца, който при опит да
избегне удара, излязъл извън платното за движение и се ударил в снежна
преспа. За описаното ПТП водачите съставили двустранен констативен
протокол. Твърди, че щетите са на стойност 1895,72 лв., от които 415,60 лв. за
заместващ автомобил, като поддържа, че е изпълнил задължението си за
1
заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и
предоставил заместващ автомобил. Твърди, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също,
че е поканил ответника да заплати регресното вземане с покана, получена на
27.05.2022 г., но цялата дължима сума не била платена – платена била само
сумата от 1495,12 лева /ведно с включени ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лева/. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати
описаната сума ведно със законна лихва от исковата молба. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е
постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не
оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност, сключена за л.а. с
рег. № ..., управляван от Георги Стоянов. Сочи, че изплатената сума от
1495,12 лева покрива изцяло претърпените от ищеца вреди. Оспорва
наличието на причинна връзка между процесното ПТП и нуждата от
предоставяне на заместващ автомобил. Аргументира, че наемната цена,
платена от ищеца за ползване на заместващ автомобил няма характер на
застрахователно обезщетение, а представлява допълнителна услуга, чиято
стойност не се включва в реалната възстановителна стойност на
застрахованото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника
към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на
виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за
плащане на вземането, която е получена от последния. На основание чл. 411
от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 3 КЗ, ищецът следва да докаже имуществената
вреда, настъпила за него в изпълнение на имуществена застраховка при
покритие по клауза „Е“. В тежест на ответника и при установяване на горните
факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, а освен това и от представените доказателства
се установява, че: на 08.03.2022 г. между двата процесни автомобила е
настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, поради виновно и
противоправно поведение на водача на МПС с рег. № ...; че МПС с рег. № ... е
бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; че МПС с рег. № ... е бил застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с покритие А-Пълно
Каско; че ищецът е платил на автосервиза, извършил ремонта 1480,12 лева,
2
както и сумата от 415,60 лв. представляваща разходи за заместващ
автомобил; че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното
обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и
ответникът е погасил регресната претенция на ищеца до размера 1495,12 лв.
/в които са включени и 15,00 лв. ликвидационни разноски/.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от
страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо
неизгодни за ответника факти. Изявлението на страната по делото, което
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер
на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието
води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е
указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение,
затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по
делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС,
ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва изводът,
че с извършеното частично плащане ответното дружество прави
извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр.
1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция /чл.45, ал.2 ЗЗД/, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка
„Гражданска отговорност“ попадат извършените от застраховател по
застраховка „Каско“ разходи /изплатено застрахователно обезщетение/ за
заместващ автомобил.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ е законоустановено, че
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1/ неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, 2/ вредите,
причинени на чуждо имущество, 3/ пропуснатите ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от увреждането, /4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования /5 лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Причинната връзка се разглежда като необходимо
следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича
3
от самото деяние, т. е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато
деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/ свързано с
резултата, т. е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е обусловена от отговорността на
делинквента, респективно с оглед правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, със
сигурност и в причинна връзка делинквента би дължал и сумата за
заместващия автомобил, която се явява претърпяна загуба, доколкото ако
липсваха застрахователни отношения, то между страни би било налице
класическа хипотеза в която едно лице наема за да ползва автомобил, поради
факта, че неговият автомобил е бил увреден от делинквента – без значение
предвидимост, тъй като такава при деликта не се изисква. В случая е
засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права,
задължения, фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден,
нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го
ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране
автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за собственика.
В случая ответникът не е оспорил срока за извършване на ремонт, а видно от
САТЕ наем е начислен за около 14 дни, което е разумен срок за ремонт на
увредения автомобил от оторизиран сервиз с оглед претърпените вреди.
Видно от приложената полица по застраховка „Каско на МПС“ и
Добавък № 1 към процесната застрахователна полица КЛАУЗА „Е+“ –
„Заместващ автомобил“ /л. 13 и л. 15 /, в случай на настъпване на
застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени условия
застрахователят предоставя на застрахования услугата „Заместващ
автомобил“ /чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1/, като конкретния автомобил се
предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от
застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите „рент – а – кар“
и заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200
лв. от страна на застрахования /чл. 2, т. 3 и т. 4 от Добавък № 1/.
От приложеното на л. 28 по делото копие на възлагателно писмо за
заместващ автомобил се установява, че ищцовото дружество, в качеството му
на застраховател по застраховка „Каско“ е възложило на фирма „ Еспас Ауто“
ЕООД по силата на клауза „Е“ във връзка с приемане за ремонт на увредения
лек автомобил да предостави заместващ автомобил за срок от 30 дни. Видно
от приложеното на л. 31 копие на договор за наем, заместващият автомобил е
предоставен за ползване на 23.03.2022 г., като същият е върнат на 06.04.2022
г., респективно периодът, за който е ползван предоставеният заместващ
автомобил „Опел Корса“ е 23.03.2022 г. – 06.04.2022 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация се установява, че средният пазарен наем на предоставения
заместващ автомобил за процесния период е 539,56 лв. С оглед изложеното и
съобразявайки принципа на диспозитивното начало, съдът намира, че
претенцията с правно основани чл. 411 КЗ се явява изцяло основателна за
предявения размер от 415,60 лева.
За пълнота следва да се посочи и че обстоятелството, че добавък № 1
4
към застрахователната полица не е подписан от застрахования, е ирелевантно
в случая досежно доказателствената му стойност. Действително формалният
характер на застрахователния договор изисква всяко негово изменение или
допълнение да бъде извършено в писмена форма, за да обвърже страните по
застрахователното правоотношение. В случая, формалното отсъствие на
подпис на застрахования върху добавък № 1 към застрахователна полица,
касаещ клауза „Е +“ – „заместващ автомобил“, е в нарушение на
императивното изискване за форма на застрахователния договор, в т. ч. и за
неговото изменение или допълнение /чл. 344, ал. 1 КЗ/, но предвид характера
на този договор като абсолютна търговска сделка и препращащата разпоредба
на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по този начин е преодоляно изискването за
форма на добавъка към застрахователния договор. Това е така, тъй като
данните по делото сочат, че застрахователят не е оспорвал действителността
на изявлението на застрахованото лице, нито относимостта на сключения с
него добавък към процесния автомобил.
С оглед всичко гореизложено предявеният иск следва да се уважи
изцяло, като следва да се присъди и законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер на 350,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса, 200,00
лв. – депозит вещо лице и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да
заплати на Застрахователно дружество ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., на основание чл. 411 КЗ сумата от 415,60 лева,
представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по преписка по щета № **********/11.03.2022
г., представляващи разходи за заместващ автомобил, вследствие на ПТП,
станало на 08.03.2022 г., в района на републикански път II82 (посока от к.к.
Боровец към с. Радуил) по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на МПС с рег. № ..., който
при осъществяване на маневра за завой наляво навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализирал ПТП с правомерно движещия се МПС с
рег. № ..., застрахован при ищеца, и му нанесъл вреди, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да
заплати на Застрахователно дружество ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 350,00
лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6