Решение по дело №2173/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20193330102173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                           № 593, 20.12.2019 г., град Разград

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                      състав

 На деветнадесети декември                                   две хиляди и деветнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                            

 Секретар Ганка Атанасова

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 2173 по описа за 2019 г.

 

              Предявен е иск по чл.23 от СК.

              Депозирана е искова молба от П. М. В., който твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е  прекратен с Решение №426 /19.11.2018г. по бр.д.№1309/2018г. по описа на РРС. Страните са сключили брак на 15.05.99г. По време на брака си ищеца придобих по предварителен договор от 02.11.2006г. и окончателен договор за покупко-продажба от 01.12.2006 г. по нотариален акт №*** г. на нотариус В.Тодорова с лични средства, дарени от родителите ми следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №61710.502.1264.1.2,адм.адрес: гр.Р., ул.„*****. Предназначение на сградата - ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, а на самостоятелния обект- Жилище, апартамент. САМОСТОЯТЕЛНИЯТ ОБЕКТ се намира на 2 етаж в сграда с идентификатор №61710.502.1264.1,разположена в поземлен имот с идентификатор №61710.502.1264.Брой надземни етажи 2,брой подземни етаж 0. Брой нива на обекта - 1, със застроена площ от 79.65 кв.м., състоящ се от три стаи и салон с бетонно външно стълбище за него откъм двора, северната половина на мазата с площ от 40 кв.м., с вход откъм двора, като върху мазата е учредено право на ползване и целия таван на къщата с площ от 80 кв.м., заедно със стълбището към него от втория етаж до тавана и 1/2 ид.ч. от покривната конструкция на къщата, която жилищна сграда е построена в поземлен имот - дворно място с площ от 289кв.м., съставляващо парцел IX-1264, в кв.29 по плана на град Разград, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: №61710.502.1264.1.1 и над обекта: няма (Нотариален акт 81, т.6, рег.11220, д.886/11.12.2006г. на нотариус В.Т.

             Имота ищецът твърди, че е закупил за сумата от 63 000лв., като заплащането на продажна цена е направил на четири различни вноски, а именно: на 02.11.2006г.-10000лв. в брой, при сключване на Предварителния договор; на 01.12.2006г. с платежно нареждане - 45000лв. по банков път; на 01.12.2006г. - 8 000лв. в брой, при сключване на окончателния договор;

            Цялата продажна сума му бела подарена от неговите родители с Договор за дарение от 28.11.2006г. за придобиване на описания недвижим имот като негова лична собственост. Парите за това родителите му  осигурили от продажбата на техен собствен недвижим имот за общата сума от 67 000.00 лв. през 2006г.- Нотариален акт **, т.*, рег.***, д.***г. на нотариус Р.К.

             От гореизложеното според него се следва правния извод, че макар и придобит по време на брака процесния недвижим имот е лично негова  собственост, т.е. липсва съвместен принос от страна на ответницата.

            Представя писмени доказателства:Решение 426/19.11.2018г. по бр.д. 1309/2018г.;Предварителен договор от 02.11.2006г.; Нотариален акт **, т.*, рег.***, д.**/**г.;Нот. акт **, т*, рег.**, д.***г.;Договор за дарение от 28.11.2006г.; Сметка ****г.; Нареждане разписка от 29.11.2006г.; Платежно нареждане от 01.12.2006г.; Схема; дан. оценка.

             Ответницата Р.В.П. е отговорила в срок. Предоставя на съда преценката дали предявеният иск е допустим. Твърди, че с поведението си никога не съм ставала повод за завеждане на настоящата искова молба, тъй като за нея не е имало какъвто и да било спор или съмнение относно собствеността вьрху процесния имот, като твърди, че винаги е считала, че този имот е на бившия й съпруг. Твърди, че е водила и множество разговори с него, както преди, така и след прекратяване па брака, в които е заявила категоричното си становище, че имота е негов и нямам каквито и да било права по отношение на този имот, както и, че ако той желае може да прехвърли някаква част от имота на родените от брака ни деца. Не оспорва правото на иск на ищеца, тъй като действително имота е придобит след брака. Предявеният иск е изцяло основателен и аз не го оспорвам. Счита, че процесният недвижим имот е индивидуална собственост па ищеца, придобит в резултат на пълна трансформация на лично негово имущество- парични средства, дарени му от неговите роди тели. Не оспорва обстоятелствата, посочени от ищеца в исковата молба. Прави признание на иска и Ви моля, да се произнесете с решение при условията на чл.237 от ГПК. Моли съда на основание чл.78 ал.2 ГПК, да не й възлага разноски на ответника, тъй като с поведението си не е давала повод за завеждане на настоящото дело.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 15.05.1999г. Бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение, считано от 19.11.2018г. На 01.12.2006г. ищецът е закупил процесното жилище с идентификатор 61710.502.1264.1.2, находящо се в гр.Р.****** със ЗП 79.65кв.м., състоящо се от три стаи и салон с бетонно външно стълбище откъм двора, северната половина от мазата с площ от 40кв.м., с вход откъм двора, като върху мазата е учредено право на ползване и целия тавана къщата с площ от 80кв.м.,заедно със стълбището към него от втория етаж до тавана и 1/2ид.ч. от покривната конструкция към къщата.  За сумата от 63лв. Сумата му е дарена от родителите му с договор за дарение от 28.11.2006г., с нот.заверка на подписите.

              Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск следва да бъде уважен, тъй като ответницата изрично заявява, че признава иска.

             На основание чл.237 ал.2 ГПК съдът не е длъжен да излага мотиви в решението си, а само да укаже, че то се основава на признанието на иска.

              Страните не претендират разноски.

              Воден от гореизложеното съдът

               

                                                        Р    Е    Ш    И     :

 

               ПРИЕМА за установено по отношение на Р.В.П. ***, ЕГН **********, че придобитият през време на брака недвижим имот с адм.адрес гр.Р.****, находящ се в в еднофалимна жилищна сграда с идентификатор 61710.502.1264.1, находяща се в имот с идентификатор 61710.502.1264 и представляващ самостоятелен обект в сграда-жилище, апартамент с идентификатор №61710.502.1264.1.2 със застроена площ от 79.65 кв.м., състоящ се от три стаи и салон с бетонно външно стълбище за него откъм двора, при граници на обекта: на етажа-няма, под обекта-61710.502.1264.1.1, над обекта-няма, както и северната половина на мазата с площ от 40 кв.м., с вход откъм двора, като върху мазата е учредено право на ползване, целия таван на къщата с площ от 80 кв.м., заедно със стълбището към него от втория етаж до тавана и 1/2 ид.ч. от покривната конструкция на къщата е придобит изцяло с лични средства на П.М.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.23 СК.

               Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: