РАЗПОРЕЖДАНЕ №
261769
гр. Несебър, 01.07.2021г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на първи юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа гр.д. № 86 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., съдът намира
следното:
Производството
е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД срещу П.А.Х. искове по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от
34,36 лв., представляваща сбор от
месечни абонаментни такси за потребление и сумата от 221,31 лв. – главница по
договор за лизинг.
С разпореждане от 15.02.2021г. съдът е
разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата, да се изпратят на
ответника. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че при посещения на
08.03.2021г., 27.03.2021г. и 09.04.2021г. лицето не е открито. Събрани са
данни, че живее в чужбина. При тези данни на 07.06.2021г. на адреса на П.А.Х. е
залепено уведомление, като в указания срок (до 21.06.2021г.) ответникът не се е
явил, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 3 ГПК съдът
служебно е проверил адресната регистрация на Ибрам Фикрет Осман, като видно от
справка от НБ „Население” регистрираният постоянен и настоящ адрес на лицето съвпада
с този, на който е търсен. Не се установяват актуална месторабота или място на
стопанска дейност на лицето.
С оглед изложеното и
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК съдът намира, че съобщението до П.А.Х. следва да
се смята за редовно връчено. Съдебният връчител при спазване на чл. 47, ал. 1 ГПК е събрал данни, че ответникът не живее на адреса и е удостоверил това
обстоятелство с посочване на източника на тези данни. При извършените справки
по чл. 47, ал. 3 ГПК не се установява друг адрес, на който могат да бъдат
връчвани съобщения до ответника по делото. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК
съобщението следва да се приложи по делото, а на ответника – да се назначи
особен представител на разноски на ищеца. Според чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК
възнаграждението на особения представител се определя от съда по реда на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От своя страна цитираният текст препраща
към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 300 лв. При преценка на фактическата и правна
сложност на делото по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК съдът намира, че към момента
същото не се характеризира като такова с голяма фактическа и правна сложност. Към
момента не са наведени твърдения от ищеца за усложнения от правно естество, а и
обемът на доказателствения материал не е голям. Поради изложеното и
възползвайки се от правомощията си по чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК съдът намира,
че съобразно фактическата и правна сложност на делото възнаграждението за
особен представител следва да бъде определено в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ
ПРИЛОЖИ към делото съобщението по чл. 131 ГПК, изпратено до ответника П.А.Х.,
като същото да се счита за редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за особен представител на
ответника в производството по гр.д. № 86 по описа на Районен съд Несебър
за 2021г. в размер на 200 лв.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства за внесен депозит по
сметка на Районен съд гр. Несебър в размер на 200 лв., представляващ разноски
за особен представител на ответника.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: