Решение по дело №16775/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 646
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100516775
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./23.01.2020г

гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 16775 по описа за 2019г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на взискателя Д.Р.Ф. срещу постановлението за прекратяване изп.д. №20198510402516/20.11.2019г по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851. Доводите са за незаконосъобразност, тъй като съдебния изпълнител неправилно е приложил разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, защото договора за цесия от 18.07.2018г сключен с Ф.Б.ЕООД е нищожен.

Длъжникът Гаранционен фонд счита действията за законосъобразни, тъй като е погасил дълга извънсъдебно, за което е представил доказателства по изпълнителното дело.

Съдебния изпълнител мотивира действията си.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, т.1 от ГПК, съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато длъжникът представи надлежни доказателства, че дългът е погасен, преди образуване на изпълнителното производство. Фактическия състав на разпоредбата е осъществен. От представеното платежно нареждане от 20.12.2018г. се установява плащането от длъжника към взискателя Ф. на сумата от 107 000,00 лева. А от представените платежни нареждания от 28.12.2018г и от 03.01.2019г се установява плащане от длъжника на сумата от 21 100,00 лева, респ. 22 100,00 лева към „Ф.Б.“ ЕООД и В.Г., които според представените договори за цесия от 05.10.2018г и от 18.07.2018г, ведно с уведомленията по чл. 99, ал.3 ЗЗД от 03.10.2018г и от 13.08.2018г, се явяват частни правоприемници на взискателя за посочените суми. Спорът се концентрира по въпроса дали съдебния изпълнител може да преценя други доказателства освен изрично посочените в чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Според настоящия състав по аргумент от чл. 429, ал.1 ГПК съдебния изпълнител може да съобразява настъпило частно правоприемство на страната на взискателя в следствие на сключен договор за цесия на вземането. В случая от представените по делото договори за цесия (валидността, на които не може да бъде изследвана в хода на изпълнителното производство, включително и по жалба срещу действията на ЧСИ от съда) се установява твърдяното от длъжника правоприемство на страната на взискателя. Установява се и твърдяното плащане, преди образуване на изпълнителното производство. при това положение в правилното приложение на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

При тези мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Р.Ф. срещу постановлението за прекратяване на изп.д. №20198510402516/20.11.2019г по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на съдебния изпълнител.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                                  2.