Р Е
Ш Е Н
И Е №158
гр.В**, 08.10.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС, гражданска колегия в открито
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В** М**
при секретаря В** К** като разгледа
докладваното от съдия Ан*П** въззивно гражданско дело № 250 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба ГД „Г** П***"
против решение № 277/31.01.20г.
по гр.д.№1959/19г. на ВРС, с което е осъдена ГД „Г*
П**" - гр.С**, бул. „К** М**
Л**" № **, представлявана от Главен комисар С** К** - Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М.М.Б., сумите: 1325,44
лв. - неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 18.07.2016
г. - 18.07.2019 г. - на осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2019 г.
-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 112,24лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от падежа на всяко месечно плащане до 18.07.2019 г.,
Осъдена е ГД
„Г** П**" - ГР. С**, бул. „К** М** Л*" № 46, представлявана от Главен
комисар С** К** - Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – В*, 103.00 лв.
-държавна такса (съобразно уважените обективно съединени искове), 90.00лв. - възнаграждение за вещо лице и 5.00
лв. - в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за присъдените
му суми.
Осъдена е ГД
„Г** П**" - ГР. С**, бул. „К** М** Л**" № 46, представлявана от
Главен комисар С** К** - Директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б.,представляван от адв. С** И**, направените по делото
разноски в размер на 622.75 лв. - адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 242, ал. 1
ГПК е постановено предварително
изпълнение в частта за присъденото възнаграждение за работа.
Поддържа се във въззивната
жалба, че обжалваният съдебен акт е
неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излага се, че съдът бил приел, че е налице празнота в
специалната нормативната база - ЗМВР и в издадените въз основа на него наредби
и че тази празнота следвало да бъде
запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство -КТ и в частност от
издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Това тълкуване съответствало на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, но
било неправилно, вследствие
на неправилно приложение на
материалния закон.
Сочи се, че
в закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
субсидиарно както разпоредбите на КТ,
така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.
ч. и НСОРЗ,тъй като ЗМВР бил специален
нормативен акт, обосноваващ различен метод на правно регулиране на работното
време, трудовото възнаграоюдение и др. С оглед специалния характер на акта,
размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на
министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.
Основавайки
се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал.
4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи бил издал
приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3, при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.5 като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от
приетата по делото експертиза , трудът, който служителят бил полагал, е по 8 часа нощен труд.
Твърди се , че
разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ, от които съдът е приел, че ал. 2 е относима в
случая, били приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от
продължителността на дневния
труд, каквато продължителност в
общия случай установявал КТ - 7
часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В този смисъл, с цел изравняване
заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при
полагане на дневния труд, се прилагала разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
За служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер
на работа, е била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния
труд, а именно 8 часа (арг. чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР). В подкрепа на
становището за наличие на специален (различен от работещите по КТ) статут на
служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било и изложеното от проф. Васил Мръчков в
писмената му консултация от 27.09.2019 г.
Сочат
се и становища на експерти на МТСП в горния смисъл, от които било видно, че преизчисляването на нощния труд към дневен не
било абсолютно правило. То не се прилагало дори за всички категории и
служители, чиито статут се урежда от КТ.
Поддържа се,
че освен неправилно прилагане на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ съдът допускал нарушение на материалния закон и като приемал, че
на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава
защо приема, че такъв е полаган. Липсвали
мотиви за този извод. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от
29.07.2016 г. държавните служители изпълнявали служебните си задължения извън
редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън
редовното работно време, издадена от ръководителя, по чл. 11 или оправомощено от
него длъжностно лице с ръководни функции". Такива заповеди не се твърдяло
от ищеца да са издавани.
Чл. 22, ал.
1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. сочел какво точно включва
отработеното време .В този смисъл
бил и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент е на Съвета от 4.03.2003 г., съгласно който работно време
е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а
"почивка" означавало всеки период, който не е работно време. Часовете,
които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22, ал. 1
хипотези. Работата при тези хипотези пораждала задължение за работодателя да
заплати на служителя съответното възнаграждение, но в настоящия случай това не
било така.
Иска се да бъде
отменено Решение № 277 от 23.03.2020 г.,
постановено по гр. дело №1959/2019 г. по описа на Районен съд – В* .
В случай, че
съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се иска направените от ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер,
посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Ответникът
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи относно
неоснователността на същата.
ВОС ,за де се произнесе, взе
предвид следното :
Пред ВРС са предявени обективно съединени искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл. 178, ал. 1, т.З, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн.
чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищецът е служител на МВР от 2016 г., като през последните 3 години заемал длъжността „полицай“ на ГКПП Б** при ГПУ –Б**, при РДГП Д**. Твърди, че работил на сменен режим на работа, като
смените му са с продължителност 12 часа, респективно че е полагал труд повече от 40
часа седмично. Сочи, че предвид сменния режим на работа, е полагал и нощен труд
за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от страна на ответника не му е
заплатено възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните
часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че не му е
изплатен положения от него извънреден труд за периода 18.07.2016 г. - 18.07.2019 г.,
за отработени 1 312 часа. Твърди, че основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.
2. Твърди се в исковата молба, че по силата на чл. 31 ал.
2 от Наредба № 8121 3-407 на МВР от 1 1.08.2014г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи, че по смисъла на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се
определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се
раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради
това, че възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.
Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.07.2016 г. - 18.07.2019 г., получен в резултат
на това преизчисляване, в размер 1325,44 лв., както и обезщетение за забава в размер на 112,22 лв., ведно със законните
лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете, до
окончателното й изплащане. Претендират се направените по
делото разноски.
По искане на процесуалния представител на ищеца по
делото е допусната и изслушана съдебно — счетоводна експертиза, в която вещото
лице е изчислило размера на претендиралото от ищеца възнаграждение, посредством
съответните изчисления. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и е приобщено към останалия събран по делото
доказателствен материал.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
обективно предявените искове и изразяват подробни доводи в тази насока. Твърди, че не е налице
положен от ищеца извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време било в рамките на смени и представлява редовно
работно време, а за положения от ищеца нощен труд му е заплатено възнаграждение съгласно
специалните закони и заради работата на смени, ищецът е компенсиран с други
материални блага и компенсаторни механизми. Сочи, че не е
налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове прилагане по аналогия
на КТ и НСОРЗ. ЗМВР бил приложимият Закон, а НСОРЗ била неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена
еднаква продължителност на дневния и за нощния
труд. Твърди, че бил заплатил
на ищеца полагащите
му се трудови възнаграждения за положения
труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват
неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното
вземане, както и искането за разноски.
При
така установената фактическа обстановка ВОС
приема за установено от правна страна следното :
Обжалваното решение,
предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Не е спорно
между страните по делото, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника, като заема длъжността „полицай“ на ГКПП Б** при ГПУ –Б**, при РДГП Д**.
От събраните
по делото доказателства се установява, че през исковия период 18.07.2016 г. - 18.07.2019
г., ищецът е работил на сменен режим със
смени от 24 часа или 12 часа, респективно е полагал и нощен труд. Липсват
каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, да се е
противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е
отработил нормативно установените работни часове. От представените по делото
доказателства и от приобщената по делото съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за положения
от него труд.
Съгласно разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З
ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и
че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Същата
е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел, че липсата на такава норма
не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. За пълнота на изложението
въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този коефициент е 1,143 и
че се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8
часа (установена
в чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг
математически начин, който
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Може
да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е
възприел подхода, установен
в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими
по аналогия и
по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната
му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители
,полагащи труд. Поради това включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд, че исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по
своето основание.
Във въззивната жалба се поддържа, че бил неправилен
изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Горните доводи са неоснователни с оглед
на изложените по –горе мотиви, които
се възприемат и от другите равни по степен съдилища-напр.решение
№186/10.10.2017 г.на ОС-Търговище по в
гр.д.№182/2017 г.,решение №64/21.01.2019 г. на ОС-Варна по в .гр.д. 2300/2018 г. , решение №464/12.04.2019 г. на ОС-Варна по в .гр.д.
255/2019 г., решение
от 16.02.2018 г. на ОС-Плевен по
в .гр.д. 912/2017 г., решение №400/29.03.2019 г. на
ОС-Варна по в .гр.д. 44/2019 г. и мн.др.
По спорния въпрос има формирана
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 /08 януари 2019 г.на ВКС
, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г . в
производство по чл. 290 от ГПК. С
определение № 588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли субсидиарно
приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1
и т. 3 от ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за
работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при
действието на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съдебният състав е приел, че отговорът на
този материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви
:“През периода 09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на
ЗДСл (респ. - на разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по
отношение на държавните служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а
(нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г.
(отм.). Съгласно принципните разяснения, дадени в мотивите
към т. 23 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид
които е прието, че разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл за освобождаване от
държавни такси продължава да намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители в системата на МВР и след отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР
от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след тази отмяна и независимо от
нея, и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от
ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници,
продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в
системата на МВР - до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането
в сила на действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал.
1 от който, отново изрично е предвидено да им се заплащат
допълнителните възнаграждения за труд през нощта и на официалните празници.
Възприемането на обратното разрешение на поставения материалноправен въпрос би
довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в
течение на един продължителен период от време (01.01.2011 г. - 30.06.2014 г),
като по този начин би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл.
14 от ЕКЗПЧОС.“
На въззивната
инстанция е известно наличието на противоречива съдебна практика относно
приложението на горецитираните правни норми, което обстоятелство е
наложило образуването на Тълкувателно дело на ОСГК. Известни
са и подробните мотиви в защита на всяка една от двете тези, като въззивната инстанция в
настоящия състав счита за правилно изложеното по-горе тълкуване на закона. При
наличието на неяснота в правната уредба съдът тълкува закона, като търси целта на закона
съобразно Чл.46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на
законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се
спази конституционната повеля на Чл.48 ал.5 от Конституцията на РБългария
заплащането да съответства на извършената работа. Повече от очевидно е, че предвиденото в закона заплащане
от 0,25 лв.на час нощен труд нито има характера на
допълнително трудово възнаграждение, нито корелира
по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото
възнаграждение да съответства на положения труд .
Основателна е и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава, както правилно е прието от
РС.
С оглед на горното
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение
на разноските пред въззивната инстанция
На основание чл.78,ал.2
от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото от
страна на ответника е представен договор за правна помощ в размер на 700лв. С
оглед обема на предоставената помощ по делото, неголямата фактическа и правна
сложност на делото и направеното възражение за прекомерност на възражението,
съдът счита, че на основание чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението, което следва
да бъде присъдено следва да бъде в минималния размер на чл.36 от ЗАдв. Съгласно
чл.36,ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Предвидения минимален размер на адвокатското
възнаграждение в чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес до 1000лв. е 300лв. и 7
% за горницата над 1000 до 5000 лева или 69 лева. Сумата, която следва да бъде
присъдена на ответника е 330 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 /23.03.2020 г. по гр.д.№ 1959/2019 г. по
описа на Районен съд-В**.
ОСЪЖДА - ГД „Г** П**" - ГР. С**, бул. „К** М**Л**"
№ ** представлявана от Главен комисар С** К** - Директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б., ЕГН ********** *** направените
по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 330.00 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: