МОТИВИ от 26.02.2018 г. по НОХД № 451/2017 г. на РС-А.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д.Т.И.:
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес:***, български
гражданин, безработен, основно образование, неженен, осъждан /към момента на
привличанетов качеството на обвиняем намиращ се в ареста към Затвора гр. Б.,
приведен в хода на друго наказателно производство/, ЕГН ********** в това, че:
на 12.07.2017 г., за времето от около 09:00 часа, до около 16:00 часа, в гр. А.,
обл. Б., от апартамент намиращ се на ***, чрез проникване през незаключената
входна врата, отнел чужди движими вещи: - 1 бр. мъжка чанта с презрамка, черна
на цвят, изработена от изкуствена кожа на стойност от 20.00 лева и сумата от
900.00 лева /състояща се от девет банкноти с номирал от по 100 лв./, намираща
се в чантата, всичко на обща стойност от 920.00 лева /деветстотин и двадесет
лева/, от владението на собственикта им П.В.П. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
било извършено в условията на опасен рецидив (след като И. е бил осъждан на
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и по дело №
407/2015 г., присъда № 15/18.04.2016 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, в сила
от 27.04.2017 г., като впоследствие е определено общо наказание, увеличено на
основание чл.24 от НК – лишаване от свобода за срок от шест години, като
определението е влязло в законна сила от 04.07.2017 г. и по НОХД № 505/2012 г.,
споразумение № 111/06.07.2012 г. на Районен съд гр. Несебър, влязло в сила на
06.07.2012 г. на лишаване от свобода от шест месеца, при строг режим, като
наказанието е било изтърпяно на 23.06.2013 г.), поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и „б“ от НК
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите
си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание лишаване от
свобода от една година и четири месеца след отчитане на намаляването с една
трета по чл.58а от НК, като акцентира върху смекчаващите обстоятелства.
Защитникът на
подсъдимия пледира за определяне на наказание на лишаване от свобода около
минимума, което да се редицира с една трета по чл.58а от НК, като също подробно
анализира смекчаващите обстоятелства, наблягайки върху личността на дееца и
съдействието му за протичане на наказателното производство както на досъдебната
фаза, така и в съдебната фаза.
Подсъдимият, в
производство по чл.370 и следв от НПК, признава при условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
Д.Т.И., ЕГН: **********, е роден на *** ***. Постоянният му адрес е: ***, а настоящият
адрес е: ***. Той е български гражданин, трудово неангажиран, с основно
образование, неженен. Към настоящия момент се намира в Затвора-гр. Б., задържан
в хода на друго наказателно произволство.
Подсъдимият
е осъждан многократно, като от представенатасправка
за съдимост е видно, че актовете на съда са влезли в сила преди да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен акт.
С Присъда № 15/18.04.2016 год. на ОС-гр. Стара Загора, в сила от 27.04.2017 г.
ИJIИЕВ е бил осъден за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от
снобода за срок от 4 години, чието изпълнение не е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК, като впоследствие е определено общо наказание, увеличено на
основание на чл. 24 от НК - лишаване от свобода за срок от 6 години по
цитираното дело и други дела – НОХД № 1783/2014 г. на РС-Стара Загора, НОХД №
495/2014 г. на ОС-Стара Загора, НОХД № 2077/2014 г. на РС-Стара Загора, НОХД
№2119/2014 на РС-Стара Загора, НОХД №2/2015 г. на ОС-Стара Загора, НОХД №
528/2015 г. на РС-Стара Загора, НОХД № 894/2015 г. на ОС-Б. и НОХД № 407/2015
г. на ОС-Стара Загора, като определението е влязло в законна сила от 04.07.2017
г. С определение е одобрено Споразумение № 111/06.07.2012 година по НОХД №
505/2012 г. РС - гр. Несебър, влязло в сила на 06.07.2012 г., И. е бил осъден
за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, при строг режим, като наказанието е било изтърпяно на 23.06.2013 г.,
т.е. изпълнението не е било отложено по
реда на чл. 66, ал. I от НК.
Свидетелят П.В.П.
работел като строител на частна практика. На 12.07.2017 г., той отишъл на
обекта на който работел към момента - апартамент намиращ, се на ***, тъй като
имал да извърши довършителни работи. Със себе си носил мъжка чанта С презрамка,
черна на цвят, изработена от изкуствена кожа. В чантата носел и сумата от
900,00 лв., състояща се от в девет банкноти с номинал от по 100 лв.
На същия ден,
сутринта, подсъдимият пристигнал в гр. А. и тръгнал да търси строителни обекти,
където работят майстори, с намерение да открадне пари. Разхождайки се из града
подсъдимият стигнал до обекта, където П. извършвал довьршителнитс действия.
Чул, че на втория етаж се извършва ремонт и решил ца влезе и да се направи, че
търси някого и ако види нещо ценно, да го открадне. Това се случило на
посочената дата, в неустановен точно час - в периода от 09.00 часа до 16.00 часа.
Подсъдимият се качил на втория етаж, успял да вземе чантата незабелязано и
напуснал обекта. След като излязъл, взел намиращите се вътре банкноти, а
чантата изхвърлил в контейнер за смет. Самият П. разпознава подсъдимия като лице, което няколко дни по-рано
забелязал на обекта да търси някого, т.е. подсъдимият два пъти посетил обекта,
като извършил кражбата втория път.
За случая били
уведомени служители на РУ МВР – А., съответно било образувано настоящото
досъдебно производство.
Назначена е
била оценъчна експертиза, според която стойността на чантата, която е била
открадната заедно с паричната сума, възлиза на 20 лв. Общата стойност на
нанесените вреди възлиза на 920 лева.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които се допълват и кореспондират със самопризнанието на
подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 от НК, а именно: събраните на
досъдебното производство показания на свидетелите П.В.П., С.В.Б., протокол за
извършено разпознаване на лица и фотоалбум към него; оценъчна експертиза;
справка за съдимост на подсъдимия.
С така
описаното деяние, подсъдимият е осъществил състав напрестъпление
от общ характер по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, а именно - на 12.07.2017 г., за времето от около
09:00 часа, до около 16:00 часа, в гр. А., обл. Б., от апартамент намиращ се на
***, чрез проникване през незаключената входна врата, отнел чужди движими вещи:
- 1 бр. мъжка чанта с презрамка, черна на цвят, изработена от изкуствена кожа
на стойност от 20.00 лева и сумата от 900.00 лева, състояща се от девет
банкноти с номирал от по 100 лева, намираща се в чантата, всичко на обща
стойност от 920.00 лева, от владението на собственика им П.В.П. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е било
извършено в условията на опасен рецидив, след като И. е бил осъждан на лишаване
от свобода за умишлено престъпление от общ характер по НОХД № 407/2015 г. с
присъда № 15/18.04.2016 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, в сила от
27.04.2017 г., като впоследствие с влязло в сила определение е определено общо
наказание, увеличено на основание чл.24 от НК – лишаване от свобода за срок от
шест години и по НОХД № 505/2012 г. с влязло в сила определение, с което е
одобрено споразумение № 111/06.07.2012 г. на Районен съд гр. Несебър на
лишаване от свобода от шест месеца, при строг режим, изтърпяно на 23.06.2013 г.
-
С Присъда №
15/18.04.2016 год. на ОС-гр. Стара Загора, в сила от27.04.2017 г. ИJIИЕВ е бил
осъден за тежко умишлено престъпление на
наказание лишаване от снобода за срок от 4 години, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл.66, ал. 1 от НК, като впоследствие е определено общо
наказание, увеличено на основание на чл. 24 от НК - лишаване от свобода за срок
от 6 години, като определението е влязло в законна сила от 04.07.2017 г. по
цитираното дело и други дела, като изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК, което дава основание за квалификация на
деянието като престъпление, извършено при условията на опасен рецилив, в
хипотезата в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. С определение
е одобрено Споразумение № 111/06.07.2012 година по НОХД № 505/2012 г. РС - гр.
Несебър, влязло в сила на 06.07.2012 г., И. е бил осъден за тежко умишлено
престъпление на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при строг
режим, като наказанието е било изтърпяно на 23.06.2013 г., т.е. изпълнението не
е било отложено по реда на чл. 66, ал. I
от НК. Изложените осъждания дават основание за квалификация на деянието като престъпление,
извършено и при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал.1, б.
"б" от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, според чл.11, ал.2 oт HК, с пряк
умисъл, тъй кaтo подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Налице е присвоително намерение, което е било обективирано чрез отнемането на
вещите.
За
престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и
„б“ от НК, извършено от подсъдимия, законодателят предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години. При определяне
на наказанието съдът взе предвид степента на обществена
опасност на личността на дееца и деянието – оказаното изключително съдействие
от страна на подсъдимия в хода на наказателно
производство, с което улеснява протичането на наказателното производство както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, невисоката
стойност на вредите от престъплението, както и проявеното критично отношение относно извършеното от него престъпление.
Подсъдимият осъзнава допуснатата
от него грешка
и проявява искрено съжаление за стореното.
С оглед на това и като отчете, че е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че
наказателната отговорност следва да се реализира чрез наказание „лишаване от
свобода“ в размер на минималния от две години, което след задължително
предвидената от законодателя редукция с една трета по чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 от НПК, наложи на подсъдимия в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“
от ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът
намира, че не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК, чието приложение
изисква кумулативното наличие на две предпоставки - изключителни и или
многобройни смекчаващи обстоятелства от една страна и най-лекото предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко от друга страна. Втората
предпоставка не е налице, тъй като вредите от престъплението не са
възстановени, а е видно също така от предходните осъждания на подсъдимия, че
същият има склонност да върши престъпления против собствеността. Налагането на
наказание при условията на чл.55 от НК при така посочените фактически данни би
довело до неоправдан толеранс при определяне на наказанието, което е в разрез с
целите на индивидуалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на
чл.36 от НК.
В обобщение
на изложеното, съдът намира, че така определеното
по вид и размер наказание се явяват адекватно на степента
на обществена опасност на извършеното
престъпление като деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските са в тежест на
подсъдимия.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: