Решение по дело №2353/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1488
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20234520102353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Русе, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Антоанета П. Христова
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102353 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” АД против С. Д.
К., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия за имот в гр. Русе, ******* с абонатен № ******. За
периода от 22.10.2021г. до 27.09.2022г. в този имот дружеството доставило и
разпределило на ответника топлинна енергия на обща стойност 1051,81 лв. по
21 броя фактури. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си в
предвидения 45-дневен срок след периода на доставката до 05.01.2023г.,
дължал и обезщетение за забава в размер на 61,09лв. За събиране на тези свои
вземания ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № 192/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и
издадена заповед за изпълнение. С оглед дадените от съда указания до
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземането си, ищцовото
дружество претендира в настоящото производство да бъде признато за
установено, че С. Д. К. дължи на "Топлофикация Русе" АД гр. Русе сумата от
1051,81 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 22.10.2021г. до 27.09.2022г. по 21 броя фактури, лихва за забава в
размер на 61,09лв., законната лихва върху главницата от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски в двете
производства.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен
по реда на чл.47, ал. 6 ГПК не е депозирал становище, а в проведеното
съдебно заседание не възразява срещу исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.1994г. е сключен договор за доставка на топлинна енергия
чрез топлоносител гореща вода за обект жилищен блок „.............“, вх. В и вх.
1
Г. На 19.11.2001г. между „Дикей-Л“ ООД и двете етажни собствености е
сключен договор №55, с която е възложено на дружеството да извършва
услугата „топлинно счетоводство“ и индивидуално отчитане на отделните
самостоятелни обекти в етажната собственост. Сключването на договора е
предшествано от проведено преди това, на 04.11.2001г. общо събрание на
отделните етажни собственици, на което според представения списък е
присъствал и ответника (на девети ред), който е дал съгласие за назначаване
на топлинен счетоводител.
На 25.08.2003г. ответникът С. К. е депозирал в ищцовото дружество
заявление, с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на
топлоенергия на адрес бл. „.............“ вх. Г, ет.2. На проведено на 13.10.2017г.
общо събрание на посочените по-горе етажни собственици, във връзка с
упълномощаване на техен представител пред топлопреносното дружество,
ответникът също е присъствал лично (ред 10 от представения списък).
С влязло в сила Решение от 28.09.2022г. по гр.д.№........г. по описа на
РС – Русе (служебно известно на съда), ответникът е осъден да заплати на
„Топлофикация Русе“ АД потребената за същия имот топлинна енергия за
периода непосредствено предшестващ посочения в настоящото производство
– 2020-2021г.
За периода от 22.10.2021г. до 27.09.2022г. ищцовото дружество е
издало 21 броя фактури за начислената в процесния имот топлоенергия и
услугата „дялово разпределение“ на обща стойност 1051,81лв.
В полза на „Топлофикация Русе“ АД, срещу С. Д. К. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №99
от 06.01.2023г. по ч.гр.д.№192/2023г. по описа на РС-Русе за сумите
1051,81лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 22.10.2021г. до 27.09.2022г. по 21 броя фактури, лихва за забава в
размер на 61,09лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
05.01.2023г., законната лихва върху главницата от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства безспорно
установяват, че преди процесния период, между ищцовото дружество и
ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за обект в гр. Русе, бл. „.............“, вх.Г, ет.2. Служебно
известно е на съда, че това обстоятелство е установено и със сила на
присъдено нещо по други влезли в сила съдебни решения, между същите
страни и за същия предмет, но за предходни периоди. По делото няма данни
това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с
оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило
да съществува, ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на
топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане, аргумент
от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Допълнителен аргумент за това
се извлича и от справката съдържаща се по делото за постоянен и настоящ
адрес на ответника, съвпадащ с адреса на потребление на топлинна енергия
2
посочен от ищеца. Реалното ползване от ответника на доставената за
процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от него на жилището)
не е предпоставка за дължимостта от негова страна стойността на същата.
Представените по делото фактури не са оспорени и липсва основание
да не бъдат ценени като доказателство относно размера на исковата
претенция, още повече, че в конкретния случай няма данни по делото
ответникът да е упражнил правото си да възрази срещу изравнителна сметка,
включваща процесния период и да е поискал преизчисляване на задълженията
му както и тези на останалите етажни съсобственици. Поради това,
предявеният иск в частта за главница, следва да бъде изцяло уважен.
Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал.1 от
ОУ падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тази част исковата претенция като неоспорена
също следва да бъде изцяло уважена.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 425лв.( 75 лв. разноски за държавна
такса, 250лв. за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение). За заповедното производство в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 77,20лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Д. К. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ............., бл. „.............“ вх. Г, ет.2, дължи на "Топлофикация Русе"
АД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор С.Ж.Ж. сумите: 1051,81лв. - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 22.10.2021 г. до 27.09.2022г. по 21 броя
фактури за имот с аб. №****** в гр. Русе, бл. „.............“ вх. Г, ет.2, 61,09лв.
обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
05.01.2023г., законната лихва върху главницата от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №99/06.01.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№192/2023г.
по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С. Д. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ............., бл.
„.............“ вх. Г, ет.2 да заплати на "Топлофикация Русе" АД, гр. Русе, ул.
"ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор С.Ж.Ж.
сумата от 425лв. разноски за настоящото производство и сумата от 77,20лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№192/2023г. по описа на РС –
Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3