№ 5552
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110210977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. Х. чрез процесуалния си
представител срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
9206030, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП. Твърди, че при издаването на ЕФ били
допуснати съществени нарушения на материалния закон – нарушени били
материалноправни норми при съставянето на протокола по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, лабораторията, извършила
проверката относно годността на АТСС, не отговаряла на квалификацията по
чл.30 от ДР на Закона за измерванията за „трета независима лаборатория”, не
били посочени достатъчно характеристики за мястото на нарушението. Моли
съда да отмени Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9206030,
издаден от СДВР. Претендира за изплащане на направените по делото
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват в
1
съдебно заседание. Депозират писмени становища по делото, с които се
поддържа въззивната жалба на основанията, въведени с нея.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за
прекомерност на евентуално заплатеното възнаграждение за адвокат.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу обжалвания електронен фиш е депозирана в срок. В
случая жалбоподателят С. М. Х. е упражнил законоустановеното си право да
сезира съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 20.05.2024г., в 19,50 часа, С. М. Х. управлявал лек автомобил
„***“ с ДК № *** в гр.София, по Софийски околовръстен път, с посока на
движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“, като срещу № 36 се
движил със скорост от 96 км/ч - над разрешената скорост от 80 км/ч,въведена с
пътен знак В-26 за населено място. Скоростта на движение била установена с
автоматизирано техническо средство – АТСС CORDON М2 MD1197,
записващо и заснемащо дата, скорост, час и регистрационен номер на
автомобила, като нарушението било извършено в условията на повторност – в
едногодишния срок от влизане в сила на 13.02.2024г. на ЕФ серия К №
7673511, издаден от ОДМВР-Монтана. Въз основа на изготвения снимков
материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
9206030, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100лв. на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 ЗДвП.
С разпоредбата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
2
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
По отношение на средството за измерване на процесната скорост на
движение на лекия автомобил „***“ с ДК № ВР7365СА съдът приема, че са
спазени изискванията за използване на автоматизираното техническо средство
– АТСС CORDON M2-MD1197 е преминала проверка, видно от представените
по Справка-преглед на документи, издадено от Български институт по
метрология относно Решение за одобрение на типа на уреда за измерване Клас
UP/1-034-02/17.04/10, Рег.№ 558-02-01-01/1-17-3 на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия и Протокол за проверка № 038-СГ-
ИСИС/21.03.2024г., издаден от Български институт по метрология. Видно от
тези доказателства възражението за липса на техническа годност на
измервателното устройство е неоснователно.
Относно твърдението, че последващата проверка на средството за
измерване е извършена от институция, която не е трета независима страна за
проверките, т. е. която не отговаря на изискванията на чл.47, ал.1, т.2 ЗИ,
настоящият състав съобрази следното: Скоростта в конкретния случай е
измерена с АТСС CORDON М2 MD1197, която е одобрен тип средство за
измерване, съгласно Справка-преглед за вписан тип средство за измерване, и
3
което средство за измерване е преминало последваща проверка в отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” при Българския институт по
метрология. Конкретното средство за измерване е посочено в приложение №1,
към чл.2, съгласно §4 от ПЗР на Наредбата, в което приложение,
представляващо Списък на средствата за измерване, за проверката на които се
оправомощават лица по т.7, са посочени радарскоростомери, като самата
проверка не е извършена от служители на СДВР, а от специалист в отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” в Българския институт по
метрология, която не е подчинена нито териториално, нито функционално на
административния орган, издал обжалвания ЕФ.
Но дори и лабораторията да беше включена в структурата на МВР, в
чиято структура е и наказващият орган, този факт не обуславя зависимост на
същата от органите, ангажирани с използване на конкретното средство за
измерване, поради което попада в кръга на оправомощените да извършват
проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл.47, ал.1 от Закона
за измерванията вр. §1, т.30 от ДР на същия закон, съгласно който "трета
независима страна за проверките" е лице, което не е участвало в разработката
и не произвежда, внася, монтира, ремонтира, притежава или не използва
средствата за измерване, за проверката на които кандидатства, и може да
гарантира безпристрастност и независимост на персонала си. Анализът на
разпоредбата на §1, т.30 от ДР на ЗИ налага извода, че законодателят не е
установил като условие в структурата на коя институция се намира
съответната лаборатория. Предпоставките, необходими да се извърши
преценка дали е трета независима страна за проверките, за които
кандидатства, се отнасят до съвсем различни фактически установявания,
лимитативно посочени в §1, т.30 от ДР на ЗИ /арг., Решение № 1212 от
25.02.2022 г. на АдмС - София град, Х касационен състав, по адм. д. №
11773/2021г./.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е
посочено мястото за контрол /гр.София, по Софийски околовръстен път,
срещу № 36/, посоката на движение на лекия автомобил /от бул.“Черни връх“
към бул.“България“/, ограничението на скоростта в пътния участък /80 км/ч/.
Същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба,
издадена на основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че
приложеният по преписката протокол е годно доказателствено средство и
4
може да служи за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил. Видно от
снимковия материал, фактическата скорост на процесния автомобил е била 99
км/ч. В слуая административнонаказващият орган е определил правилно
приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост на движение – 96
км/ч.
Изискан и е приложен снимков материал, както и справка Изх.№
СОА24-ДИ11-4319 от Столична община, от които е видно разположението на
уреда, измерил скоростта на лекия автомобил, както и пътен знак В-26, сочещ
ограничение на скоростта от 80 км/ч.
Установена е скорост на движение с 16 км/ч повече от позволената
скорост от 80 км/ч. като лекият автомобил е заснет като единствено МПС към
момента на отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Жалбоподателят прилага документ за платена глоба по чл.189, ал.9
ЗДвП като в основанието за плащане е посочено, че сумата се отнася за
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9206030.
Видно, обаче, от писмо УРИ 433200-13079/12.12.2024г. на ОПП-
СДВР, глобата по процесния ЕФ не е платена.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
В обжалвания ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено
при условията на повторност, като са посочени видът и номерът на акта, въз
основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на
този съставомерен признак, макар да не е налице нормативно изискване,
съгласно което при издаването на ЕФ в условията на повторност да следва в
същия да се описва предходното извършеното нарушение. Достатъчно е да се
5
отрази наличието на това обстоятелство и с кой акт се установява, като по
делото се представят и съответните доказателства, което в случая е сторено.
Факт е, че предходно издаденият ЕФ Серия К № 7673511, въз основа на който
е приета квалификацията за повторност, е влязъл в сила на 13.02.2024г., видно
от приложения списък с намерени фишове. Процесното нарушение е
извършено на 20.05.2024г., т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
Серия К № 7673511. Налице са предпоставките, за да се приеме, че
процесното нарушение е извършено в условията на повторност по смисъла на
§ 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Видно от разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2
ЗДвП, санкцията за констатираното нарушение е в размер на 100 лв.
Определяйки административната санкция в размер на 100 лв. СДВР е
приложила правилно закона.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна.
Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
9206030, издаден от СДВР, с който на С. М. Х. от гр.София, ул.”*** №х 28А,
ет.3, ап.12, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. М. Х. от гр.София, ул.”*** №х 28А, ет.3, ап.12, да
заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
6
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7