Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Производството по делото пред РРС е образувано по "граждански иск", подаден от Г. А. Ч. против П. Б. П., на основание чл. 84 от НПК зазаплащане на сумата 75 000 лв. като "обезщетение за нанесени материални и нематериални вреди". След многократно давани от съда възможности за уточняване на претенциите от ищеца и определение №175 от 17.06.2014 г. постановено по в. ч. Г. д. №.../ 2014 г. на ВТАС, както и с доклада на съдията докладчик е прието ,че са предявени следните искове: 1. за обезщетение за претърпени от ищеца в периода 07.05.2009г.-07.09.2013 г. имуществени вреди в размер на 45 000 лева причинени от намаления размер на имота му със 194.71 кв.м. съгласно изготвено от ответницата като вещо лице по Г. д. №697/09 г по описа на Русенски РС заключение на съдебно-техническа експертиза-частично предявен иск за сумата 1200 лева; 2.обезщетение за претърпени в същия период имуществени вреди в размер на сумата 4500 лв., представляващи пропуснати неполучени наеми от имота предмет на изследване от експертизата, частично предявен за сумата 1200 лева; 3.обезщетение за претърпени в същия период неимуществени вреди в размер на 25 000 лева представляващи "негативни задължения на ищеца"-невъзможност да си ползва имота по предназначението-да го отдава под наем по пазарни цени,болки и страдания,безпокойство и страх че е изгубил имота,безсъние загуба на апетит,авторитет,чест и достойнство-частично предявен за сумата от 1200 лева, както и законна лихва върху всеки от исковете, считано от 07.05.2009 г до окончателното изплащане. По исковата молба е постъпил отговор от ответната страна , в който е взето становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди се, че гражданския иск на основание чл. 84 от НПК и искането за конституиране на ищеца като граждански ищец по преписка №21 393/15.5. 2013 г. по подадена тъжба срещу ответницата е недопустимо. Твърди се, че не е образувано частно наказателно дело от ищеца,по което да се предявяват тези искове.Твърди се ,че по цитираната тъжба е постановен отказ от РРС да образува дело от частен характер срещу ответницата, за което се представя справка от съда. Твърди се също, че не е налице деликт по смисъла на чл. 45 ат ЗЗД, причинен от ответницата на ищеца, което да е основание за предявяване на исковете. Твърди се, че исковете на Г.Ч. по Г.д. № .../2009 г. на РРС /по което е депозирано заключението на ответницата/ са отхвърлени изцяло, като решението не е основано единствено на това заключение. Твърди се ,че не е налице присъда срещу ищцата за извършено престъпление от нея престъпление от общ характер по чл. 291 от НК и то във връзка с депозираното заключение. Твърди се също ,че решението на РРС не е отменено и по реда на чл. 303 от ГПК. Освен това се твърди ,че не е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, освен това за това не са налице и предпоставките за това. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и се претендират разноски по делото. Съдията в доклада си на 16.12. 2014 г. е приел, че предявени искове са за обезщетение за вреди/ правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД/, причинени от ответницата вследствие на заключение, /което се твърди че е неистинско/ по експертиза, приета от съда по Г.дело № .../2009 г. на РРС. На страните са дадени указания и е разпределена доказателствената тежест. Великотърновският О. С. като се запозна с твърденията на ищеца,становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: За да бъде уважена една такава претенция на посоченото основание-непозволено увреждане, е необходимо ищецът да установи в производството, че са налице елементите от фактическия състав- деяние, извършено от ответника, противоправност на деянието, вина, вреди за ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Не се спори по делото и се установява от представената по делото справка от РРС/ л.10/, че по тъжбата вх.№ 21393/15.5. 2013 г. , подадена от ищеца пред РРС/л.76/ е постановен отказ за образуване на дело от частен характер, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 80 от НПК. Не се спори също, че по отношение на ответницата не е налице наказателно производство от общ характер по чл. 291 от НК във връзка с депозираното заключение. Не се спори по делото и е видно от приложеното Г.д. .../2009 г. на РРС, че в с.з. на 19.5. 2009 г. съдът е приел заключението по СТЕ/вх.№ 20534/11.5. 2009 г./ изготвено от ответницата по делото. Ответници по това дело са били едно дружество и едно физическо лице, като по отношение на дружеството е прекратено производството поради отказ от иска. по отношение на физическото лице постановено решение 581/9.4. 2010 г., като е отхвърлен предявения иск и това решение е потвърдено от въззивната инстанция. По подадената от Г.Ч. молба за отмяна по чл. 303 от ГПК ВКС се е произнесъл, като я е оставил без разглеждане. Както се посочи вече ищецът твърди ,че имуществени вреди в размер на 45 000 лева са му причинени от намаления размер на имота му със 194.71 кв.м. съгласно изготвено от ответницата заключение по посочената СТЕ. Видно от посочената задача на последната ВЛ е следвало да провери с оглед специалните си технически знания/замервания на място и документите по делото/ дали имотът, който е бил предмет на иска пред РРС/магазин на първия етаж/ е предмет на покупко-продажбата, извършена с НА 68/98 г.-отразен като титул за собственост. В съдържанието на СТЕ са описани подробно ползваните от експерта документите, приложени към Г.д. № .../2009 г. на РРС, представените от страните документи и констатациите на вещото лице при огледа на място на процесния дюкян. В тази връзка вещото лице е отразило в заключението си, че описания имот в посочения нот. акт не съвпада със спорния дюкян-помещението за което се спори за наем. С оглед изложеното съдът счита ,че заключението на ответницата П. няма отношение към установяване право на собственост на ищеца върху негов имот, като това не е било и предмет на делото пред РРС, както не е предмет и на настоящото дело. Видно от мотивите на решението на РРС, искът на Ч. е отхвърлен поради това, че ищецът не е установил наличието на кумулативните предпоставки,предвидени в чл. 59 ЗЗД. По настоящото дело липсват доказателства, които да установяват, че заключението по посочената СТЕ е невярно, както и не е налице хипотезата на чл. 291 от НК. По делото са разпитани двама свидетели, чрез които ищецът твърди че установява основателността на претенциите си. Свидетелят Кулишовски твърди ,че ответницата като вещо лице по Г.д. 697/2009 г. на РРС "го лишава от имот,който му се полага", като пояснява, че спорът по делото е за "правна собствеността".Твърди се ,че подадената от Ч. тъжба до РРС и образуваната по нея преписка "я няма нито в деловодството ,нито в архива, беше изчезнала". Твърди също, че срещу Ч. са "водени дела-имуществени спорове, нак. дело 2422" в резултат на което ищецът се е променил физически, косата му побеляла,вдигал кръвно,отслабнал, бил разстроен,като този тормоз продължавал и до днес". Твърди се ,че на Ч. е забранено да влиза в имота си. Тези показания на свидетеля не кореспондират с констатираното по-горе от съда по приложените дела.Св. Коларов твърди, че е бил назначаван за вещо лице по дела водени от Ч. и се излага виждането му по изготвените от него експертизи, които обстоятелства са без значение за настоящия спор по делото. Видно от показанията и на двамата свидетели същите считат, че Г.д. 697/2009 г. на РРС е свързано с установяване право на собственост на Ч. върху конкретни имоти, което е без значения за настоящия спор и свидетелските показания са неотносими към настоящите искове. От доказателствата по делото не се установява, че ответницата е дала невярно или неистинско заключение по Г.д. № 697/2009 г. на РРС, т.е не се установява да извършила противоправно деяние, с което да е причинила някакви вреди на ищеца. Не се установява да са налице каквито и да са вреди за ищеца, както и да е налице връзка между претендираните такива и депозираното по Г.д. № 697/2009 г. на РРС, заключение. Обстоятелството, че вещото лице, изслушано в настоящото производство е изчислило общата стойност на пазарната наемна цена за т.н. дюкян не обосновава основателността на ищцовите претенции. Какво вече се посочи в тежест на ищеца е да установи наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, каквото не бе сторено в настоящото производство. С оглед изложеното съдът счита ,че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора право на разноски има ответната страна . Последната претендира заплащане адвокатски хонорар 3250 лв. Съдът като взе предвид общия размер на исковете/74500 лв. / и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. минималният размер на адвокатския хонорар е 2 765 лв. Съдът съобразявайки този размер, както и договорения и платен адвокатски хонорар 3250 лв., счита ,че претендираният му размер не е прекомерен и възражението на ищеца в тази насока е неоснователно. При този изход на спора следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за заплащане на разноски по делото. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Г. А. Ч., ЕГН * от Г.Р., ул.Б." № 2/втори адрес- Г.Р., ул."М."№./ против П. Б. П., ЕГН * от Г.Р. л."Ц. О."50,съдебен адрес: Г.В.Т., ул."В.Л."27 вх.В, чрез адвокат Иван Няголов, искове за заплащане на 1. за обезщетение за претърпени от ищеца в периода 07.05.2009г.-07.09.2013 г. имуществени вреди в размер на 45 000 лева причинени от намаления размер на имота му в Г.Р.,ул."М."№., със 194.71 кв.м. съгласно изготвено от П. Б. П., като вещо лице по Г. д. №.../09 г по описа на Русенски РС заключение на съдебно-техническа експертиза-частично предявен иск за сумата 1200 лева; 2.обезщетение за претърпени в същия период имуществени вреди в размер на сумата 4500 лв., представляващи пропуснати неполучени наеми от имота,описан по-горе предмет на изследване от експертизата, частично предявен за сумата 1200 лева; 3.обезщетение за претърпени в същия период неимуществени вреди в размер на 25 000 лева представляващи "негативни задължения на ищеца"-невъзможност да си ползва имота по предназначението-да го отдава под наем по пазарни цени, болки и страдания, безпокойство и страх че е изгубил имота, безсъние загуба на апетит, авторитет, чест и достойнство-частично предявен за сумата от 1200 лева, както и законна лихва върху всеки от исковете, считано от 07.05.2009 г до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Г. А. Ч., ЕГН * да заплати на П. Б. П., ЕГН * разноски по делото в размер на сумата 3250 лв., представляваща платен адввокатски хонорар. ОТХВЪРЛЯ искането на Г. А. Ч. за заплащане разноски по делото. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКР. СЪДИЯ: |