№ 101
гр. Кубрат, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100831 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искови претенции, обективно кумулативно съединени, намиращи
правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222 КТ,
и чл. 224, ал.1 Кодекса на труда, във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл. 78 от ГПК.
Ищцата – С. М. Х., ЕГН ********** от **, чрез адв. Д. Г., като твърди, че ответника -
Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат *********, **, представлявано от изп.дл.
директор Н. Б. Ц., като е прекратил трудовото правоотношение с нея, считано от 02.07.2023
г. със Заповед № 691/ 30.06.2023 г., изд.на основание чл. 259, ал. 1 ЗПУО и чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ, не й е платил дължимите й се увеличени размери на индивидуалната й основна работна
заплата – в размер на не по – малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г., както и обусловените
от нея увеличени размери на дължимите й се обезщетения с правно основание чл. 222, ал. 3
КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО и чл. 224, ал. 1 КТ, въпреки отправената към
него покана за плащане вх. № 101/ 03.10.2023 г., претендира осъждането на ответника –
бивш работодател, да й плати:
1/ 2 426.76 лева – дължима разлика между платеното и полагащото й се по Анекс № Д01-
192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 –
02.07.2023 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
2/ 4 743.20 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-
192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ,
1
във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД за СПУО, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
3/ 842.80 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-
192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
43 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
4/ 1 289.56 лева – сбор от дължимите й се обезщетение за забава върху главниците по
предходните три парични вземания за периода от 31.10.2023 г. – по отношение на първата
сума, и от 01.09.2023 г. – за вторите суми, до 18.11.2024 г., на основание чл. 86, във вр. с чл.
84, ал. 2 ЗЗД и чл. 228, ал. 3 КТ.
Претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът – Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат *********, **,
представлявано от изп.дл. директор Н. Б. Ц., на който е редовно връчено съобщение, чрез
адв. М. Х. депозира писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 845/ 07.03.2025 г., с който като
признава фактите и обстоятелствата, твърдяни от ищцата, заявява становище за допустимост
и вероятна основателност на исковите претенции; заявява оспорване на същите единствено
по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Установява се от представените по делото
писмени доказателства, че ищцата е работила на длъжност „заместник директор по учебната
дейност“, преди трудовото й правоотношение с ответното училище да бъде прекратено, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, със заповед на директора на училището № 691 от
30.06.2023 г. – л.23 от делото, считано от 02.07.2023 г. На 31.10.2023 г. ищцата е подала
заявление – л. 26 от делото, до директора на ответника да й бъдат изплатени допълнителни
възнаграждения и обезщетения, съобразени с измененията в Наредба № 4/ 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда и Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за периода
01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор с нея - 02.07.2023 г.. Молбата на ищцата е
оставена без уважение, видно от изпратеното й писмо изх. № 78/ 07.11.2023 г. – л. 27 от
делото, видно от съдържанието на което с изложени мотиви, че не й се дължи актуализация
и актуализиран с нея размер на изплатените й вече обезщетения, защото цитирания по –
горе анекс е подписан на 10.08.2023 г., към който момент тя не е имала действащ трудов
договор с училището, в съответствие с цитирано и представено становище на МОН. От
приложените към исковата молба документи се установява, че преди прекратяване на
трудовото й правоотношение ищцата е била член на синдикалната организация и е
пълноправен член на СБУ (съюз на българските учители) – л. 28 от делото, като по делото са
представени Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г., както и Анекс към него от 10.08.2023 г..
По делото е приета съдебна счетоводна експертиза – л. 70 – л. 72 от делото, която в
резултат на проверените документи, извършени справки, и на база отразеното в
2
констативно-съобразителната част, е изчислила полагащите се на ищцата суми в случай, че
съдът приеме, че измененията в Наредбата касаят нейното трудово правоотношение, както
следва: 1/ Разликата между увеличеното с 15% основно трудово възнаграждение и
производните му възнаграждения /клас прослужено време, СБКО, платен отпуск/ и
начислените по ведомост за периода януари юни 2023 г. вкл. на база ОРЗ 1 926.00 лева е
общо 2 462.78 лева.(Средно по 410.46 лева месечно);
2/ Разликата между начислените обезщетения по чл.222 и 224 по ведомост на база старата
ОРЗ от 1 926.00 лева и изчисления с база нова ОРЗ от 2 214.90 лева са:
= по чл. 222 от КТ: начислено 30 540.40 лева, преизчислено 34 989.46 лева или разлика
4 449.06 лева.
= по чл. 224 от КТ: начислено 5 426.60 лева, преизчислено 6 217.14 лева или разлика 790.54
лева;
3/ Размерът на законната лихва от датата на изискуемостта им до датата на завеждане на
исковата молба – 19.11.2024 г. е както следва:
За разликата във възнаграждението за периода – 359.76 лева
За разликата в обезщетението по чл.222 от КТ – 747.18 лева
За разликата в обезщетението по чл.224 от КТ - 132.77 лева, или общо лихва 1 239.71
лева.
С оглед заявеното от ищцата възражение, че в изчисленията си относно дължимите й
се обезщетения в.лице не е включило като част от брутното й трудово възнаграждение
сумата, платена й за допълнителна работа с ученици със специални образователни
потребности, вещото лице изчислява, че с включването на същото в размер на 25.91 лв.,
както е начислено в полза на ищцата в месеца предхождащ прекратяването на трудовия
договор с нея, то: = по чл. 222 от КТ: начислено 30 540.40 лева, преизчислено 35 288.90 лева
или разлика 4 748.50 лева.
= по чл. 224 от КТ: начислено 5 426.60 лева, преизчислено 6 270.26 лева или разлика 843.66
лева.
По същество спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото
изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по което същата е полагала труд за периода
от 01.01.2023 г. до прекратяването му със Заповед 691 от 30.06.2023 г. – л.23 от делото,
считано от 02.07.2023 г. от 21.07.2023 г., както и че основанието за прекратяване на трудово
правоотношение е поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не
се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за
пенсионирането и за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането на същите е
предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът
не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови
възнаграждения не е съобразил същите с измененията в Наредбата.
3
Спорният въпрос в производството е дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023
г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15% на основното трудово
възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е приложима и по
отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от
образователната система.
В случай, че тази Наредба е приложима и следва основното трудово възнаграждение да
бъде увеличено, то и съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения
по чл. 222 и чл. 224 КТ, доколкото техните размери зависят от него. В тази хипотеза, ако
увеличената стойност на обезщетенията не е била заплатена при прекратяване на трудовото
правоотношение или в предвидените за това срокове, на работника би се дължало и
обезщетение за забава.
По основния правен въпрос в производството е налице противоречива практика на
окръжните съдилища, като преобладаващата такава е в насока, че изменението в процесната
наредба следва да се прилага и за тези лица, които са работили в образователната система
след 01.01.2023 г., но трудовото им правоотношение е било прекратено преди 01.09.2023 г.
Настоящият състав споделя това становище. Задължителна практика за съдилищата все още
не е формирана.
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на
работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование на Република България, като работодатели и Синдиката на
българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдиката "Образование" към конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски
синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е
сключен колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищно
образование, с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и
на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са
минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите,
членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на
работодателите-страни по договора. На 10.08.2023 г. между същите страни, като
работодатели и синдикати, е сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното
и училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните
основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. В ал. 2 от анекса е посочено,
че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано
от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по
- високи от тях, се увеличават с не по малко от 15 %.
4
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ, колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В
случая, видно от титулната част на същия той е сключен на 06.12.2022 г., но с разпоредбата
на § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че
той влиза в сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за
срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В
разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, което съотнесено със
законодателното разрешение в такива случаи, то той е със срок от една година. Законът
обаче предвижда възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни
негови клаузи. Съгласно чл. 56 от КТ КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно
съгласие на страните по реда за неговото сключване. Така, изрично в следващия § 3 от ПЗР
на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния
бюджетна Република България за 2023 г. страните предприемат действия за изменения на
така сключения КТД. В доктрината е мотивирана и необходимостта от такава възможност, а
именно „... при условията на инфлация и липсата на механизми за „автоматичното“ им или
редовно периодично осъвременяване според официалния индекс на инфлацията. С
изтичането на тези по-кратки срокове - обикновено тримесечия, страните пристъпват към
ново колективно договаряне и сключването на допълнителни споразумения, наричани
„анекси“, които представляват част от колективния трудов договор.“ (Мръчков, В. Трудово
право, девето преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843). Именно такъв анекс е
сключеният в последствие на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г.
е следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на Закона за
държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г., но му е
придадено обратно действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г. След запознаване със
съдържанието на анекса, съдът констатира, че с него е изменен чл. 27 от КТД, като считано
от 01.01.2023 г. индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти
са увеличени. Предвидено е минималната основна работна заплата за заеманата от ищцата
длъжност да бъде увеличена, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. В анекса изрично е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на
524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата - в размер
на 465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в
системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния начин:
гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.
1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
5
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по
- високи от тях, се увеличават с не по - малко от 15%.
В случая трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно действие относимите
разпоредби и спрямо кои лица. Обратното действие на закон, наредба или на конкретна
разпоредба от тях означава „... действие назад във времето, но единствено ако изрично е
упоменато в правния източник и само в обществен интерес.“ (Ладжев, Б. Основни на
правото, Нов български университет, с. 50). Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните
актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба. В § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
(обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) се предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г. (с
изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.)
е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) наредбата влиза в сила от деня на обнародването й
в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението
на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните
основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни по
вид нормативни актове и това, че те се намират във взаимна връзка съдът стига до извода, че
на тези разпоредби е придадено обратно действие във времето, като с тях са предвидени по -
благоприятни последици за адресатите им. Чрез обратното действие законодателят
преурежда възникналите вече в предходен момент правоотношения между правните
субекти. От това следва необходимостта за обсъждане и на въпроса какво е действието на
всички тези разпоредби спрямо лицата.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ КТД произвежда правно действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора, в
индивидуалните им отношения с работодателя. Ищцата за периода от 01.01.2023 г. до
02.07.2023 г. е била синдикален член на една от сключилите го синдикални организации, а
наред с това е полагала труд в процесния период. Със забавеното приемане на Закона за
държавния бюджет за 2023 г. е разчетено от 01.01.2023 г. увеличение на минималните
основни възнаграждения на всички работещи в системата на образованието към тази дата,
т.е. за всеки, който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г. Паричните средства
предвидени за увеличение на индивидуалните работни заплати е съобразено именно с броя
на заетите към 01.01.2023 г. в системата за училищното образование. Никъде в анекса не е
посочено, че увеличението се отнася само за заетите в системата на образованието към
датата на подписване на анекса. Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто
трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г.
Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до неравно третиране на
6
служителите, полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след
01.01.2023 г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на
анекса към КТД 10.08.2023 г. Без значение е фактът, че трудовото правоотношение е
прекратено по – рано. Така прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди
подписването на анекса не представлява правопогасяващ юридически факт, който да я лиши
от правото й да получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от
01.01.2023 г. до 02.07.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и имат правно
действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията на закона - да са страни,
полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. Именно в тази хипотеза попада и ищцата и същата е в
кръга от лицата, които имат право на увеличение на заплатите, предвидено с анекса, със
задна дата от 01.01.2023 г.
С приетото изменение на КТД, обективирано в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022 г., се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се
прилага считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на
образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за
държавния бюджет за 2023 г., обнародван в ДВ на 01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД,
сключен на 10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така и
на подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане
на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието, относно размера на
работните заплати, е придадено обратно действие. При тълкуване разпоредбите на КТД и
сключения към него на 10.08.2023 г., Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила
от 01.09.2023 г., в § 3 на която е записано, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като в
§ 2 се предвиждат нови увеличени минимални размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти. В този смисъл и след като страните по КТД
изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага,
считано от 01.01.2023 г., това е моментът, към който следва да се преценява наличието на
съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените
разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента към който нормите
влизат в сила и имат правно действие - 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на закона
- да са страни и да са полагали труд по трудово правоотношение, и да са обхванати от
действието на КТД по силата на членството си правоотношение.
В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работила по трудово
правоотношение в системата на образованието, като е заемала длъжността заместник
директор по учебната дейност в СУ „Христо Ботев“ – гр. Кубрат и е била член на
7
Синдиката на българските учители, като независимо от пенсионирането си, считано от
02.07.2023 г. е продължила членството си в професионалната организация на българските
учители, както и към датата на приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и
към датата на подписване на Анекса към КТД.
С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни актове се
предвиждат по - благоприятни последици за адресатите на посочените по-горе разпоредби,
което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 14 от Закона за нормативните актове,
съгласно която разпоредба обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение, и то с изрична разпоредба. Ищцата, която е полагала труд през периода от
01.01.2023 г. до 02.07.2023 г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния
бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2
от КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд, какъвто ищцата
е полагала за посочения по-горе период. Този извод следва и от съдържанието на чл. 27, ал.
3, т. 2 от КТД, съобразно изменението му с Анекса от 10.08.2023 г., в която разпоредба е
предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на
всеки конкретен служител, след прилагане на увеличението, е реално получаваното от
служителя възнаграждение към момента на увеличението, а моментът на увеличението и
съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1, е от 01.01.2023 г. В този смисъл е и нормата на §
3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане
на труда, издадена от министъра на образованието и науката обн. В ДВ бр. 75 от 01.09.2023
г., в сила от 01.09.2023 г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й
в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. С анекса
от 10.08.2023 г. изрично е определен момента, считано от 01.01.2023 г., от която дата следва
да бъдат увеличени минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, от което следва и извода, че преуреждането със задна дата е
само по отношение размера основното трудово възнаграждение на заетите в системата на
образованието. Следва да се посочи, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023 г. е
предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към
момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Такова
изключение, според съда, би било дискриминационно.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на служителя. Приетото изменение
на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., на заетите в системата на
образованието, съответно в случая следва да бъде преизчислено вече начисленото и
изплатено трудово възнаграждение на ищцата.
Ищцата е полагала труд в периода от увеличението на минимални размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти - 01.01.2023 г. и
8
независимо от прекратяване на трудовото й правоотношение преди сключване на анекса, с
който се изменя чл. 27, ал. 1 от КТД и се определят минимални основни работни заплати,
считано от 01.01.2023 г., основното й трудово възнаграждение следва да се увеличи, тъй като
ищцата попада в кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата на образованието, и
доколкото с разпоредбите на КТД и на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД изрично не е
предвидено изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата
подписване на анекса - 10.08.2023 г. и нейното основно трудово възнаграждение следва да
бъде коригирано съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД.
В горния смисъл са Решение № 397 от 17.10.2024 г. по в гр. д. № 525/2024 г. на
Окръжен съд – Хасково, Решение № 242 от 14.10.2024 г. по в. гр. д. № 361/2024 г. на
Окръжен съд – Монтана, Решение № 283 от 07.10.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. на
Окръжен съд – Сливен, Решение № 3753/ 24.10.2024 г., постановено по гр. дело № 754/ 2024
г. на РС – Варна, Решение № 645 от 28.10.2024 г. на РС - Разград по гр. д. № 455/2024 г. и
др., каквото е и официалното становище на КНСБ.
Новият размер на трудовото възнаграждение съгласно Анекса от 10.08.2023 г. следва
да послужи като основа за изчисляване на дължимите към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 от
КТ. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 02.07.2023 г. и увеличението с 15% съгласно Анекса към КТД, възлиза на
сума в размер на 2 462.78 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и увеличението с 15%, с
включването като част от брутното й трудово възнаграждение на сумата, платена й за
допълнителна работа с ученици със специални образователни потребности в размер на 25.91
лв., както е начислено в полза на ищцата в месеца предхождащ прекратяването на трудовия
договор с нея, възлиза на сума в размер на 843.66 лева. Разликата между полученото от
ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и увеличението с 15 %, с включването като част от
брутното й трудово възнаграждение на сумата, платена й за допълнителна работа с ученици
със специални образователни потребности в размер на 25.91 лв., както е начислено в полза
на ищцата в месеца предхождащ прекратяването на трудовия договор с нея, възлиза на сума
в размер на 4 748.50 лева.
Неоснователно е заявеното от ответното училище възражение, че не следва да се
включва в брутното трудово възнаграждение на ищцата сумата, платена й за допълнителна
работа с ученици със специални образователни потребности в размер на 25.91 лв., тъй като
същото съставлява допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер, тъй като
размерът на дължимото й се обезщетение се определя по правилото на чл. 177, ал. 1 КТ – от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най – малко 10 работни дни, който в процесния случай е м. 06.2023
г.; начисляваните и несъмнено платени й възнаграждения за допълнителна работа с ученици
9
със специални образователни потребности(в размер на 25.91 лв. за м. 06.2023 г.) съставляват
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, независимо от това каква
система за отчитането на реално положения допълнителен труд е избрал и прилагал
работодателя. Предвид изложеното показанията на посочения и доведен от ответника
свидетел – И. М., работеща като гл.счетоводител в училището, не допринасят за
установяване на претендирания елемент от брутното трудово възнаграждение на ищцата
като допълнително възнаграждение с непостоянен характер.
Исковите претенции следва да бъдат уважени в размерите, уточнени с молбата вх. №
474/ 06.02.2025 г., както са в докладвани по реда на чл. 146 ГПК в о.с.з. по делото от
22.05.2025 г., както следва:
1/ 2 426.76 лева – дължима разлика между платеното и полагащото й се по Анекс № Д01-
192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 –
02.07.2023 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
2/ 4 743.20 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-
192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ,
във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД за СПУО, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
3/ 842.80 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-
192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
43 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение.
Доколкото ответникът е следвало да заплати на ищцата горните суми при
прекратяване на трудовото правоотношение или най-късно до края на съответната 2023
година, а той не е сторил това, въпреки отправената му от ищцата покана, несъмнено
достигнала до него на 31.10.2023 г., той е изпаднал в забава на 01.11.2023 г. и дължи
обезщетение върху главниците - общо в размер на 8 012.76 лева, за периода 01.11.2023 г. –
18.11.2024 г. в общ размер, установен със справка ел.калкулатор, на 1 164.50 лева, тъй като
задълженията, за които няма конкретен срок на изпълнение, каквото според ответника е и
процесното, стават изискуеми след покана - чл. 69 от ЗЗД, а длъжникът, в случая
ответникът, изпада в забава след поканата /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/, каквато представлява
депозираното Заявление вх. на ответното училище № 356/ 31.10.2023 г. – л. 26 от делото. За
разликата до предявения размер – 1 289.56 лева, претенцията следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, съставляващ уважаване на предявените искови претенции
по основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да възложат
сторените от ищцата разноски, съответно на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК
и доказателства за плащането им по приложен към исковата молба договор за правна помощ,
в размер на 2 100.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
10
Следва, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да бъде осъден ответника да заплати
държавна такса по всички предявени искове за присъдените главници, определена в размер
на 4% от същите, в размер на 386.80 лева (97.07 лв. – д.т. за претендираната разлика тр.
възнаграждение + 189.73 лв. – д.т. за претендираната разлика обезщ.по чл. 222, ал. 3 КТ +
50.00 лева – д.т. за претендираната разлика обезщ.по чл. 224 КТ + 50.00 лв. – д.т. за
претендираното обезщетение за забавено изпълнение). Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ размер от 586.80 лв., доколкото се дължат
и 200 лв. за платено от бюджета възнаграждение на вещото лице.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат *********, **, представлявано
от изп.дл. директор Н. Б. Ц., да заплати на С. М. Х., ЕГН ********** от **, чрез адв. Д. Г.,
сумите:
1/ 2 426.76 (две хиляди четиристотин двадесет и шест лева, седемдесет и шест ст.) лева –
дължима разлика между платеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към
КТД за СПУО брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 – 02.07.2023 г., на
основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
2/ 4 743.20 (четири хиляди седемстотин четиридесет и три лева, двадесет ст.) лева –
дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г.
към КТД за СПУО обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 11 брутни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1,
т. 2 КТД за СПУО, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;
3/ 842.80 (осемстотин четиридесет и два лева, осемдесет ст.) лева – дължима разлика между
изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 43 дни, на основание чл. 224, ал. 1
КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до
окончателното изпълнение;
4/ 1 164.50 (хиляда сто шестдесет и четири лева, петдесет ст.) лева - сбор от дължимите й се
обезщетение за забава върху главниците по предходните три парични вземания за периода от
периода 01.11.2023 г. – 18.11.2024 г., на основание чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД и чл. 228,
ал. 3 КТ, като отхвърля исковата претенция за разликата до предявения с исковата молба
размер на 1 289.56 лева.
ОСЪЖДА Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат *********, **,
представлявано от изп.дл. директор Н. Б. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С.
М. Х., ЕГН ********** от **, чрез адв. Д. Г., за разноските й по делото сумата 2 100.00 (две
11
хиляди и сто) лева – платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат *********, **,
представлявано от изп.дл. директор Н. Б. Ц., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по
сметка на РС – Кубрат държавни такси и направени разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 586.80 (петстотин осемдесет и шест лева, осемдесет ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
12