РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 23.05.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
при
секретаря АКСЕНИЯ
КРЪСТЕВА като разгледа докладваното
от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело №
136 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е
решение № 3/ 08.01.2018 година на Луковитския районен
съд по гражданско дело № 427/ 2016 година, с която К.В.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, е лишен от родителски права на основание чл. 132, ал. 1,
т. 2 от СК, по отношение на детето ******** П., ЕГН **********, постоянен адрес
***. Определен е режим на лични отношения на основание чл. 134, т. 2 от СК на бащата К.В.П., с детето ********** П.,
както следва: всяка трета събота от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа, по местоживеенето на детето, в
присъствието на ********* с ЕГН **********, постоянен адрес ***, в семейството
на която детето е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗДет. с Решение № 58/02.08.2016 г. по гр. д. №
291/2016 г. по описа на Районен съд - Луковит. Изменен
е на осн. чл. 134, т. 1 вр.
чл. 150 от СК, размера на определената по гр. дело № 96/2012 г. по описа на
Районен съд - Луковит издръжка, дължима от К.В.П., в полза на малолетното дете ****** П., като е увеличена от 80,00 лева и бащата е осъден да
заплаща на детето си ******** П. месечна
издръжка в размер на 130,00 лева, считано от 03.11.2016 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са и направените по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба
вх. № 429/ 29.01.2018 година от К.В.П. ***, чред адв.
Е.И.И., с адрес ***, против Решение № 3/ 08.01.2018 година по гр.д. № 427/2016
г. по описа на РС - Луковит, с което на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК е
лишен от родителски права по отношение на малолетното дете ******* П., ЕГН **********,
определен е режим на лични отношения и присъдена издръжка, както и следващите
се разноски. Счита, че то е неправилно, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и
постановено отхвърляне на предявените искове.
Изтъква, че неправилно съдът е приел, че доверителят й
не е полагал грижи и не се е интересувал от детето си ********** П., като
приложените в хода на делото доказателства от тяхна страна не били обсъдени и
разгледани. Излагат се твърдения, че целта на ********, при която детето е
настанено, е да обсеби парите на ******** като в подкрепа сочат Решение от
06.03.2017 г. по гр. д. № 27/2017 г., с което съдът е отхвърлил искането й за
издаване на разрешение за изтегляне на сумата от 50 000 лева от детския влог на
***********., както и че опитът за измама на съда е идентичен с този по
образувано по гр. д. № 337/2016 г. по описа на РС -Луковит.
Изтъква, че при постановяване на решението си
районният съд не е обсъдил изложените обстоятелства, принудителното отнемане на
детето на доверителя й и "защо" и "на всяка цена" К.П.
трябва да бъде лишен от родителски права. Счита, че причина за настоящото
производство е желанието ******* и свързаните с нея лица, да
"източат" парите от банковите сметки на децата. Излага съображения,
че лишаването от родителски права на доверителя й не е в интерес на децата, с
оглед защита на техните права и запазване на имуществото им.
Посочва, че съгласно установената от ВКС практика на
първо място е разбирането, че за налагането на мярката лишаване от родителски
права при основанието на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е от първостепенно значение
преценката, свързана с изпълнението на родителския дълг при особеностите на
всяка конкретна ситуация. Съставът не е формален и резултатен от липсата на
обратно доказване на редовно давана издръжка и фактът на неполагане на лични
грижи от родителя - ответник, от значение е причината, степента, трайния
характер на създаденото противоправно положение, като
и тук на първо място е не санкцията, а интересът на детето /Определение № 238
по гр.д. № 7072/2013 г. III ГО, ГК на ВКС, Реш. №
1649/1969 г. гр. д. № 1238/69, II ГО, Реш № 1422/2008
г. по гр. д. № 4999/2007 IV ГО, Реш. № 53/2009 на IV
ГО на ВКС и Реш. № 406/2011 по гр. д. № 1125/2010 г.
IV ГО/, а също и кои обстоятелства могат да бъдат преценявани като оправдателни
за родителя - ответник по иска за лишаване от родителски права, по отношение на
личните грижи и контактите с детето и връзката с него. Конкретната ситуация в
семейството на доверителя й не е била предмет на изследване от страна Районен
съд - Луковит. Счита, че действията на Д „СП" са с репресивен характер, в
полза на други лица, но не и в полза на интереса на малолетния М***********П..
Дори и доверителят й според първоинстанционния съд да не разполага с
необходимия родителски капацитет, задължение на компетентната администрация,
респ. на съда потвърждаващ нейните действия, е да осигури защита на правата на ********
да осуети измамливите действия на трети лица с доказано користни намерения.
Посочва допуснати от районния съд процесуални
нарушения, касаещи неуважено искане за отлагане на делото поради заболяване на
процесуалния представител невъзможност да се запознаят със социалния доклад и в
тази връзка да сочат доказателства, както и препятстване възможността
ответникът да се яви лично и да доведе свидетели за разпит.
В този смисъл моли да бъде постановено въззивно
решение, с което бъдат отхвърлени исковите претенции.
Алтернативно, моли съдът да вземе отношение по
установените и приложените по делото обстоятелства, доказващи криминални
действия във връзка с опит за обсебване на парични средства при доказана симулативна сделка за закупуване на недвижим имот и ако
приеме, че такива са налице, да сезира компетентните разследващи органи и спре съдопроизводствените действия до установяване на твърдените
от нас престъпни обстоятелства.
В срока по чл.263
от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът не се явява,
представлява се от адв.Е.И., поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна Д”Социално подпомагане” – Луковит се
представлява от *****, началник отдел „Закрила на детето” с юридическа
правоспособност, оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението
на първоинстанционния съд.
От доказателствата по делото, приложени към гр. д. №
427/ 2016 година по описа на РС – Луковит, представените писмени доказателства,
свидетелските показания, както и от становището на страните по делото,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
Ответникът К.В.П. е баща на малолетното
дете ****** П., родено на *** година, видно от удостоверение за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане № 136/14.09.2005. на **********
С определение № 177/ 19.07.2012 година по
гражданско дело № 96/ 2012 година по описа на РС – Луковит, е одобрена
постигнатата между ********* като майка и законен представител на детето *******
и бащата К.В.П., спогодба, по силата на която вторият се е задължил да заплаща
месечна издръжка в размер на 80 лева месечно, считано от 03.04.2011 година. Въз
основа на определението е издаден е изпълнителен лист от 25.07.2012 година
От Удостоверение Изх. № 3081/03.08.2017 г.
на ДСИ при Районен съд Луковит, се установява, че за дължимата издръжка по
издадения изпълнителен лист по гр. дело № 96/2012 г. по описа на РС Луковит, е
било образувано изпълнително дело № 74/2012 г. по описа на ДСИС при РС Луковит,
с взискател ************, като майка и законен
представител на малолетното дете ********* П., против длъжника К.В.П.. С
постановление от 18.07.2017 г.на ДСИ при РС Луковит, делото е изпратено на ЧСИ *********** с рег. № 900 на Камарата на
ЧСИ и район на действие Окръжен съд Враца за продължаване на производството. В определен период
издръжката на детето е била изплащана от държавата чрез Община Луковит по реда
на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена
издръжка. До датата на изпращане на изпълнителното дело за продължаване на
производството от ЧСИ, от длъжника К.В.П. не са постъпвали суми за изплащане
издръжката на малолетния взискател **********
Представено е писмо изх. № 01-2640 от
08.08.2017 г. от Община Луковит, от което е видно, че за периода м.март 2016 -
м. април
Поради заболяване, с експертно
решение № 0188-011/ 21.01.2013 г. на
ТЕЛК при МБАЛ АД гр. Ловеч на малолетното дете е призната инвалидност с обща
диагноза: Пълна глухота с увреждане на говора и водеща диагноза: Смесена звукопроводна и невросензорна
глухота - двустранна, и е определена 80 % степен на увреждане с чужда помощ.
Видно от представения трудов договор № 03/
10.07.2012 г., майката ******* е била назначена за личен асистент на детето *******
П. по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" - дейност
"Личен асистент"
Майката на детето ********** е починала на
24.04.2016 г., съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 0052/ 25.04.2016
г., съставен в град Луковит, Област Ловеч.
След нейната смърт, с Решение № 58/
02.08.2016 г., по гр. д. № 291/2016 г. по описа на Районен съд Луковит, влязло
в законна сила на 10.08.2016 г., детето ******** по реда на чл. 26 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за закрила на
детето (ЗЗДт)
е настанено в семейството на неговата леля ********* до навършване на
пълнолетие или настъпване на обстоятелства налагащи промяна на мярката, като
съдът е приел, че бащата трайно не полага грижи за детето, без да има
основателна причина за това, а майката на детето е починала.
При извършено проучване от Дирекция
”Социално подпомагане” (Д”СП”) - Берковица, по искане на Д ”СП” - Луковит
(писмо Изх. № ДК/Д-М-БЦ-151/ 04.08.2017 г.) се установява, че при посещение от
социален работник на адреса на ответника в *********, същият не е намерен там.
Според информация на близки и роднини жилището е продадено, като същите
споделили, че той е лош човек, краде, бие се и те се страхуват от него, че
според тях, желанието му да се грижи за детето си е с користна цел - планирал
да вземе детето, за да изтегли парична сума натрупана по сметка на детето и
след това да го върне на лелята по майчина линия, която да продължи да се грижи
за него. По отношение на родителския му капацитет, преценката на близките била,
че той е лош баща, не се интересува от нито едно от децата си. По данни на
близки на ответника, които след смъртта на майката посещавали дома, в който се
отглежда детето Митко, последното се страхувало от баща си и избягвало да
говори по теми, свързани с него. По данни на роднините здравословното състояние
на П. бил нестабилно - често припадал, но отказвал да се консултира с лекар. В
писмото социалният работник е изразил сатновище, че К.П.
не разполага с подкрепяща среда.
Представена е характеристична справка от
04.08.2017 година за К.В.П. ***, в която е посочено, че същият не живее на
заявения от него постоянен и настоящ адрес ***. Живеел на квартира, но към
момента на справката е с неизвестен адрес. При справка в информационните масиви
на МВР се установило, че П. има многобройни криминални прояви, подробно
конкретизирани. Посочено е, че често злоупотребява с алкохол, в резултат на което
става агресивен и конфликтен. Сред познатите си в гр. Вършец не се ползва с
добро име. Посочено е, че по характер е хитър и безскрупулен, с органите на МВР
и други държавни институции се държал арогантно и нагло.
В хода на производството, по повод жалба
от К.В.П. против лелята ********** с твърдения, че ограничавала достъпа до сина
му, че детето скитало по улиците, било оставяне без надзор, е образувана
прокурорска преписка № 44/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Луковит.
След извършена проверка, с постановление на РП Луковит от 17.03.2017 г. е
отказано образуване на досъдебно производство, тъй като не се установило
изнесеното в жалбата. В мотивите е посочено, че жалбоподателят П. не е бил
установен на адреса, който сам е посочил в жалбата си - ********, съгласно
приложената докладна записка ответникът пребивавал в ******* било продадено още преди 2-3 години.
На основание чл. 15 от ЗЗДт
детето ******* П. е изслушано от първоинстанционния съд само в присъствието на
социалния работник и прокурора, като е посочило, че не познава баща си, не знае
последният да го е търсил, че не му е изпращал никакви подаръци. Заявило е, че
за него и сестра му И****** се грижи леля им ******* и че се чувстват добре там
и иска да остане при нея.
Социалният работник при ДСП Луковит ******,
в съдебното заседание в първоинстанционното
производство, изразява становище, че изцяло в интерес на детето ******* е то да
продължи да бъде отглеждано от лелята по майчина линия ********. Посочва, че приживе майката е
отглеждала изцяло сама децата си М*и сестричката му *******, като живели в едно
дворно място с лелята и нейното семейство. След смъртта на майката децата са
били настанени за отглеждане в семейството на дядото и бабата по майчина линия,
а след тяхната смърт при лелята, с която ******* и сестричката му имат силна
емоционална връзка. Посочва, че лелята полага адекватни грижи за задоволяване
потребностите на детето, то се развива добре, посещава училище, научило се да
говори, въпреки заболяването. По отношение на бащата К.В.П., социалният
работник изтъква, че не е поддържал контакти с детето *******, като детето дори
не го познава. *********, контактите между бащата и детето не биха се отразили
добре върху емоционалното, физическо и нравствено развитие на детето, тъй като
самото дете споделяло, че не познава баща си, не знае той да го е търсил, знае,
че след смъртта на майката, единствено лелята осъществява грижите за неговата
прехрана, облекло, учебни пособия, при разговор за бащата детето се чувствало
застрашено и стресирано. Бащата не е
проявявал интерес към детето дори и когато майката е била жива, при
проучването, във връзка с настаняване на детето за отглеждане извън
семейството, бащата не е бил открит на регистрирания постоянен и настоящ адрес
от социалните работници, не е търсил нито веднъж ДСП - Луковит или ДСП –
Берковица, във връзка се детето - да се поинтересува за детето или да изяви
желание за контакт с него.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че майката ******* е живяла на семейни начала с ответника-въззивник в настоящото производство в **** около
година, след което се разделили. Според свидетелите причината за това е, че той
упражнявал върху нея системен физически и психически тормоз. След раздялата ********
до смъртта си на 24.04.2016 г. сама отглеждала децата *******, с помощта на
родителите си, като бащата не ги е посещавал и не е заплащал издръжка. Това
наложило майката да предяви иск за издръжка и след присъждането й издръжката е
била плащана чрез Община Луковит - по 80 лева месечно. Според свидетелите,
докато майката е била жива К.П. не е идвал в Луковит да види детето си Митко,
не го е търсил и не се е интересувал от него, не му е плащал издръжка, нито по
друг начин да се е грижил за него. Дори след смъртта й, не е идвал на
погребението й, нито е потърсил контакт с детето или да се е поинтересувал за
него. ******** (вуйчо на детето) и св. ******** (леля на детето) твърдят, че
детето не познава баща си, не пита за него и дори не иска да се запознае с
него, ако има някакви спомени за него, то те са бегли.
При действието на чл. 133, ал.2 от СК на ответника е
било указано да се яви лично в съдебно заседание, за да бъде изслушан, но той
не е изпълнил указанието на съда, без да посочи уважителна причина за това и да
представи доказателства в тази насока.
При установената по-горе фактическа обстановка,
настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
При преценка за
наличие на предпоставките по чл. 132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от родителски
права – трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка без основателни
причини, съдът следва да съобрази поведението на родителя, както и съществува
ли основателна причина за това поведение, като се изхожда от интересите на
детето.
Съгласно
практиката на ВКС „трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов
или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл.
132, ал.1, т. 2 от СК” (решение № 209/ 06.04.2010 по гр.д. № 4468/
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че главно до смъртта си майката е полагала
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, в т.ч. и на
детето ******** с помощта на родителите си. След нейната смърт, те са поели
грижите за децата, а след тяхната смърт – лелята ********.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че бащата не е
поддържал контакт с детето, не е полагал грижи за него, както приживе на
майката, така и след нейната смърт, не е давал средства за издръжка или по друг
начин да е участвал финансово в отглеждането му. От данните по делото е видно,
че дори определената издръжка, вследствие на постигната между родителите
спогодба, не е заплащана от него, а от Община Луковит по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане
от държавата на присъдена издръжка. От представеното по делото удостоверение от
съдебния-изпълнител е видно, че по образуваното изпълнително дело няма
постъпили суми от въззивника П.. Такива доказателства – за даване на издръжка,
не са били представени и в хода на съдебното производство, като липсват и
доказателства за уважителни причини, поради които той не е могъл да изпълнява
родителските си задължения по полагане на грижи и даване на издръжка.
Едва
в хода на съдебното производство в първа инстанция бащата е подал жалба до
прокуратурата срещу св. **********, в чието семейство е настанено детето, че
препятства контактите му с детето М********. При извършената проверка, не са
установени данни за наведените в жалбата твърдения.
Предвид
изложеното настоящият състав счита, че искът по чл.132, ал.1, т.2 от СК се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бащата К.В.П., бъде
лишен от родителски права по отношение на ********** П..
Съгласно
разпоредбата на чл. 134 от СК при ограничаване на родителски права чрез
настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски
права, съдът определя издръжката на детето, ако не е присъдена, както и мерките
относно личните отношения между родителя и детето.
В случая издръжка е определение, како в исковата молба
е заявена претенция за изменение на определената издръжка по гр. д. № 96/2012 г. по описа на РС Луковит в размер на 80 лева месечно.
Издръжката по чл. 143, ал.2 от СК, която се дължи от
родител на ненавършило пълнолетие дете, е безусловна от гледна точка на
положението на детето, дори тогава когато то е трудоспособно и има имущество от
което да се издържа. В конкретния случай такава издръжка е определена по гр. д.
№ 96/2012 г. по описа на РС Луковит в размер на 80 лева месечно. За да се
увеличи размерът на така определения размер издръжка, следва да са налице
изискванията на чл. 150 от СК, а именно да са се изменили обстоятелствата, при
които тази издръжка е била определена. Видно от доказателствата първоначалната
издръжка е била определена през 2012 година, оттогава са изминали около шест
години и детето е на почти на 13 години и безспорно нуждите му са се увеличили,
както и разходите за издръжка. В този смисъл е налице трайно изменение на
обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. По делото
не са представени доказателства за възможностите на ответника – въззивник в настоящото производство, от друга страна няма
данни същият да страда от някакво заболяване, което да намалява неговата
трудоспособност, и при условията на чл. 143, ал.2 от СК дължи безусловно
издръжка.
При действието на чл. 142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С
постановление № 316/ 20.12.2017 година на МС за определяне на нов размер на
минималната работна заплата за страната, от 01.01.2018 година минималната
месечна работна заплата е 510 лева, т.е. минималният размер на дължимата
издръжка е 127.50 лева. Определената издръжка за предходния период издръжка е
под минималния размер, поради което следва да бъде изменен нейния размер на 130
лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска - 03.11.2016 г.
Правните изводи на
районния съд относно режима на личните отношения и издръжката на децата,
формирани въз основа на установената от настоящия състав фактическа обстановка,
са правилни и при действието на чл. 272 от ГПК въззивният съд възприема изцяло
мотивите му в тази част и препраща към тях.
Във въззивната
жалба са изложени съображения за наличие на данни за преследване на користни
цели от страна на *******, при която детето е настанена по реда на ЗЗДт. В конкретния случай, това е извън предмета на
настоящия спор, при който от значение за постановяване на решение по предявения
иск, има само поведението на родителя, срещу когото е предявен искът.
С оглед изложеното решение № 3/ 08.01.2018 година на Луковитския районен съд по гражданско дело № 427/ 2016
година по описа на същия съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса разноски не следва да се
присъждат тъй като не са претендирани от въззиваемата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно решение
№ 3/ 08.01.2018 година на Луковитския районен съд по
гражданско дело № 427/ 2016 година по описа на същия съд.
Решението подлежи
на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК,
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.