Р Е Ш Е Н И Е

№

 

23.07.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ВАЛЯ СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1273 по описа за 2018 - та година и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1628187, издаден от ОД НА МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата, на LILIAN EXPRESS EL-RO SRL /адрес - ***/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу издадения електронен фиш (ЕФ) санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като недопустимо е наложено административно наказание на юридическо лице, при положение, че съобразно чл.188 ЗДвП, глобата е следвало да бъде наложена на съответно физическо лице; в хода на административнонаказателното производство не е назначен преводач, при положение, че се касае за нарушител, който не владее български език; изтекъл е предвиденият в чл.34 ал.1 ЗАНН едногодишен давностен срок, считано от датата, посочена като време на извършване на твърдяното административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН,  представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна. По делото не са представени данни /въпреки изричното изискване от страна на ОДМВР - ПЛЕВЕН/ за спазване на срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законовия срок и се явява допустима.

След като съобрази събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 23.08.2016г. в 20:01часа на Първокласен път БЯЛА-БОТЕВГРАД, Е 83 км.89.2 Околовръстен път гр.ПЛЕВЕН, посока гр.СОФИЯ, с МПС „***” рег.№ ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С: при разрешена скорост – 70 км/ч, установена е скорост - 92 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Отбелязано е, че е отчетен толеранс на измерената скорост – 3 %. Като собственик, на който е регистрирано МПС е посочен „LILIAN EXPRESS EL-RO SRL“ с постоянен адрес ***. На тази основа, на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата, на посоченото юридическо лице, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП, в ОДМВР – гр.ПЛЕВЕН не е представена писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени възражения в срока по чл.189 ал.6 ЗДвП.

Необходимо е да бъде припомнено, че административното наказване по реда, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, дадена в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСК на ВАС.

Именно предвид особения характер на ЕФ като властнически акт и особения ред за неговото издаване, неоснователно е възражението, че е изтекъл предвиденият в чл.34 ал.1 ЗАНН едногодишен давностен срок, считано от датата, посочена като време на извършване на твърдяното административно нарушение, тъй като посочените в същата правна разпоредба срокове, не намират приложение при издаването на ЕФ.

На следващо място обаче – и отново във връзка с особения характер на електронния фиш като властнически акт - следва да бъде напомнено и това, че ЕФ се характеризира с реквизити, отличаващи се както от посочените както в чл.42 ЗАНН, така и в тези по чл.57 ал.1 ЗАНН. Съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП в относимата редакция /ДВ бр. 19 от 2015 г./, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. В представения за разглеждане по настоящото дело ЕФ е посочено, че моторното превозно средство, с което е извършено нарушение за скорост е „***” рег.№ В37SRF. В действителност обаче, не се касае за моторно превозно средство, а за пътно превозно средство – ремарке /л.54 от делото/. Съобразно легалната дефиниция на §6 т.17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата“. Безспорно, както ремаркетата, така и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”. Също така, не подлежи на оспорване и очевидната житейска истина, че всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е случаят по настоящото дело. Въпреки това, разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени, наред с другото, „регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство”. Едва ли може да има съмнение, че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни средства. Впрочем, този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8 и 15), в които Законодателят е използвал изрично словосъчетанието „моторно превозно средство” и съществителното „автомобил”. От друга страна, никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието „пътно превозно средство”, което още един път затвърждава убеждението, че на местата, където Законодателят е използвал словосъчетанието „превозно средство” се имат предвид именно и само моторните превозни средства. В така представения контекст, Съдът намира, че волята на Законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е изпълнено в настоящия случай. От друга страна, да се приеме обратното – че на административно наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства, каквито са ремаркетата и полуремаркетата, поражда и друг проблем: напълно възможно е МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на който е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не е уреден изрично в чл.189 ЗДвП, като същевременно здравият юридически разум предполага такава уредба да е налице, доколкото нарушаването на правилата за разрешена скорост, при наличието на прикачено ремарке/полуремарке, в никакъв случай не разкрива по – ниска, а напротив – често разкрива дори по – висока обществена опасност на деянието. Следователно, в очертаната насока е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, чието запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46 ал.3 ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност.

Тъй като в случая обсъденият по-горе законов реквизит не е налице, следва и извода, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв, подлежи на отмяна. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, които се налага да бъдат изтъкнати.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.” От друга страна, според чл. 83 ЗАНН, при предвидени в закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като тази санкция се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Специалният ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш по чл.189 ал.4 и следващите от ЗДвП, не предвижда налагането на имуществени санкции на юридически лица. Следователно, по аргумент за противното, на административно санкциониране, посредством налагане на глоба, подлежат само физически лица дори тогава, когато превозното средство, с което е извършено нарушението, е собственост на юридическо лице. При положение, че в разглеждания специален ред не са изрично уредени случаи на административнонаказателна отговорност на юридически лица - за неизпълнение на задължения към държавата или общината, единственият възможен извод е, че на санкциониране подлежи физическото лице, което изпълнява функцията на законен представител, респ. лицето, на което законният представител е предоставил управлението на превозното средство – и именно в този смисъл е разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП. С обжалвания електронен фиш обаче е наложено административно наказание – глоба – на юридическото лице LILIAN EXPRESS EL-RO SRL, което е довело до особено съществено нарушаване на процесуалните правила по издаване на електронен фиш.

На второ място, по представената административнонаказателна преписка липсват каквито и да било данни, че в изпратената пощенска пратка, адресирана до LILIAN EXPRESS EL-RO SRL е бил приложен съответен превод на румънски език - официалният език на РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ, където е регистрирано юридическото лице и се намира неговото седалище. Необходимостта от такъв превод е свързана с гарантиране правото на защита на нарушителя, независимо от коментирания вече процесуален порок при определяне субекта на административното нарушение. Предоставяне на писмен превод на ЕФ се извежда от субсидиарното приложение на чл.395а вр.чл.55 ал.3 НПК в хода на административнонаказателното производство, доколкото, както вече беше нееднократно отбелязано, електронният фиш притежава както установителна, така и санкционна функция. Впрочем, предоставяне на писмен превод на издадения ЕФ, по аналогия може да се изведе и от разпоредбата на чл.189а ал.4 ЗДвП, при отчитане сходството на двата кръга случаи, подлежащи на уреждане и включващи, по-общо казано, взаимоотношения по административно наказване на чуждестранни лица. Във всеки случай обаче, касае се за необходимост от осигуряване на тези лица на възможност да научат, наред с другото, за какво деяние, въз основа на кои фактически положения е ангажирана юридическата им отговорност и какъв е реда да реализират правата си в хода на административнонаказателното производство. В настоящия случай това не е сторено и представлява нарушение на правото на защита на санкционираното лице, т.е. обуславя незаконосъобразността на издадения електронен фиш.

От така изложените съображения се налага извода, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв – следва да бъде отменен, без да бъде разглеждан правният спор по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче следва да бъде отбелязано, че Електронният фиш се явява и неправилен, тъй като от приобщените по делото веществени доказателствени средства не се установява нарушението, за което същият е издаден. По – конкретно, от споменатите доказателствени средства /изготвените с техническата система снимки и разпечатки по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП/ не се установява движение на посоченото в ЕФ моторно превозно средство със скорост от 92 км/ч, а вместо това - с движение от 95 км/ч. Следва да бъде напомнено, че това е скоростта, обективно установена чрез съответното автоматизирано техническо средство, за която, впрочем са представени и доказателства за техническа годност. Законът за движението по пътищата не предвижда приспадане на толеранс по начина, по който това е сторено в обжалвания ЕФ, а към датата на твърдяното административно нарушение, не е била част от действащото право разпоредбата на чл.16 ал.5 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / нова, в сила от 16.01.2018 г./, за да бъдат обсъждани условията за нейното приложение. В този смисъл, последващите заснемането на нарушението „преизчисления“ на установената по надлежния ред скорост са незаконосъобразни и имат като краен резултат единствено отбелязаната вече констатация, че  Електронният фиш е издаден за нарушение, което не се подкрепя от събраните доказателствени материали, т.е. - не е извършено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1628187, издаден от ОД НА МВР - ПЛЕВЕН, с който на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата, на LILIAN EXPRESS EL-RO SRL /адрес - ***/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: