Районна прокуратура гр. Лом е внесла
Обвинителен акт по досъдебно производство 215/2018 год. по описа на РУ МВР гр. Лом,
респ. пр. преписка № 682/2018 год. по описа на ЛРП срещу: Ц.А.М., адрес за призоваване
в страната: гр. Лом, ул. „а.р.“
№ 11, обл. Монтана и А.П.Л., настоящ адрес:***, адрес
за призоваване в страната: гр. Лом, ул.
„а.р.“ № 11, обл. Монтана за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимите Ц.А.М. и А.П.Л. са обвинени в това, че:
За времето от 30.11.2017 г. до
23.02.2018 г. в гр. Лом, обл. Монтана, в условията на продължавано
престъпление, след като е разрушена преграда, здраво направена за защита на
имот /разбита дървена двойна врата на кухня и два прозореца за първи и втори
етаж на къща/, в съучастие като съизвършители, отнели
от владението на Е.Л.И. ***, чужди движими вещи: 1 брой ръчна количка с едно
колело, корозирала с дървени дръжки на стойност 15,00 лева; 1 брой детска
червена на цвят шейна, марка „Чук и Гек“ на стойност 20,00 лева; 1 брой печка,
тип „Циганска любов“ с капак, боядисана сива на цвят, на стойност 20,00 лева; 1
брой метален лост с дължина 150 см. на стойност 10,00 лева; 6 броя метални
тръби със сечение цол и ½, всяка с дължина по 1 метър, на стойност 6,00
лева; 1 брой метална шина с
дължина 2 метра на стойност 2,00 лева; 1 брой метална щанга на стойност 1,00
лев, всичко на обща стойност 74.00 лева, негова собственост, без знанието и
съгласието му с намерение противозаконно да ги присвоят и
За периода от м. юли 2017 година до
29.04.2018 година, в гр. Лом, обл. Монтана,
в съучастие като съизвършители, отнели от владението
на И.Д.Д. ***, чужди движими вещи: 1 брой моторна
коса тример, червен на цвят, марка „Икра Могатек“, модел „1Е34Ф“, сериен номер
3038600006708 на стойност 150,00 лева; 1 брой моторна коса червена на цвят,
марка „Икра ВТ 10/45“, некомплектована на стойност 50,00 лева; 1 брой електрически храсторез, син на цвят
с оранжев предпазител, марка „Кинг Крафт К ЕС ЕН520“, сериен номер 038002 на
стойност 70,00 лева, всичко на обща стойност 270,00 лева, негова собственост,
без знанието и съгласието му с намерение противозаконно да ги присвоят.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимите. Предлага
на съда да им наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.
1 от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Подсъдимите не се явяват в проведеното
съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3 от НПК делото се разглежда и
решава в тяхно отсъствие. В съдебно заседание, редовно уведомени, се явяват
назначените за служебни защитници на подсъдимите - адвокат Н.Л. от МАК –
защитник на подсъдимата А.Л. и адвокат Н.Г. от МАК – защитник на подсъдимата Ц.М.. Същите молят съда да определи наказание при условията
на чл. 54, ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да
бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Ц.М. не е криминално проявена и не е осъждана за
извършени от нея престъпления от общ характер. А.Л. е осъждана един път за
извършено от нея престъпление от общ характер. С присъда по НОХД № 425/2011 г.
по описа на РС - Лом ѝ е наложено наказание „обществено порицание”, за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр.
чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата
влязла в законна сила на 06.06.2012 г. На 04.07.2012 г. наказанието е
изпълнено.
Ц.М. и А.Л. живеели заедно на един адрес ***. Една
вечер, между 30.11.2017 г. и 23.02.2018 г., в гр. Лом, М. и Л., минавайки покрай дома
на свид. Е.И., решили да извършат кражба, тъй като знаели, че в имота нямало
никой. Необезпокоявани проникнали в имота, като разбили дървената двойна врата
на кухнята и два прозореца за първи и втори етаж на къщата. След като огледали
намиращото се в къщата, двете отнели следните вещи: 1 брой ръчна количка с едно
колело, корозирала с дървени дръжки; 1 брой детска червена на цвят шейна, марка
„Чук и Гек“; 1 брой печка, тип „Циганска любов“ с капак, боядисана сива на
цвят; 1 брой метален лост с дължина 150 см.; 6 броя метални тръби със сечение
цол и ½, всяка с дължина по 1 метър; 1 брой метална шина с дължина 2
метра и 1 брой метална щанга. Част от вещите скрили близо до потока, а други
отнесли в дома си, като не съобщили за извършеното от тях деяние на лицата, с които
живеели на семейни начала: свид. Н.М. и Г.А.. На 23.02.2018 г., подсъдимите
обяснили на М. и А., че в близост до потока имало метални отпадъци, които да
откарат на пункта за изкупуване на черни и цветни метали. М. и А. отишли с
каруца до потока, където намерили вещите, натоварили ги и се насочили към пункта
за изкупуване на отпадъци. По пътя обаче били спрени за проверка от патрулен
автомобил на РУ гр. Лом. Полицейските служители установили метални предмети в
каруцата, усъмнили се, че вероятно са предмет на престъпно посегателство,
поради което сигнализирали за случая в ОДЧ РУ гр. Лом. На място пристигнал
полицейския служител свид. К.З. и при проведения разговор А. и М. обяснили, че
вещите намерили в близост до потока, където живеели, като същите им били
посочени от лицата, с които живеели на семейни начала - подсъдимите М. и Л..
Впоследствие било установено, че вещите са отнети именно от тях.
След намеса на органите на РУ - Лом, свид. А. предал с
протокол за доброволно предаване, следните вещи: 1 бр. ръчна количка с едно
колело, корозирала с дървени дръжки; 1 бр. детска червена на цвят шейна, марка
„Чук и Гек“; 1 бр. печка тип „Циганска любов“ с капак, боядисана сива на цвят;
1 бр. метален лост с дължина 150 см.; 6 бр. метални тръби със сечение цол и
½, всяка с дължина по 1 м.; 1 бр. метална шина с дължина 2 м. и 1 бр.
метална щанга. Вещите били върнати на собственика Е.И..
Една вечер, между м. юли 2017 г. и 29.04.2018 г., в
гр. Лом, подсъдимите М. и Л. отишли да събират дърва за огрев. Минавайки покрай
дома на свид. И.Д., забелязали отворен прозорец на избено помещение и решили да
извършат кражба, тъй като знаели, че в имота нямало никой. Проникнали в имота и
се насочили към избеното помещение, откъдето отнели следните вещи: 1 брой
моторна коса тример, червена на цвят, марка „Икра Могатек“, модел „1Е34Ф“,
сериен номер 3038600006708; 1 брой моторна коса червена на цвят, марка „Икра ВТ
10/45“, некомплектована; 1 брой
електрически храсторез, син на цвят с оранжев предпазител, марка „Кинг Крафт К
ЕС ЕН520“, сериен номер 038002. Отнесли вещите в дома си. Впоследствие, свид. А.,
без да подозира, че вещите са обект за престъпно посегателство, продал на свид.
М.М. 1 бр. електрически храсторез, син на цвят с
оранжев предпазител, марка „Кинг Крафт К ЕС ЕН520“, сериен номер 038002 и 1 бр.
моторна коса тример, червена на цвят, марка „Икра Могатек“, модел „1Е34Ф“,
сериен номер 3038600006708. На свид. Т.Д. продал 1 бр. моторна коса червена на
цвят, марка „Икра ВТ 10/45“, некомплектована.
След намеса на органите на РУ - Лом, М. и Д. предали
закупените от тях вещи и същите били върнати на собственика И.Д..
На 11.06.2018 г. е образувано ДП № 215/2018 г. и с
Постановление от 20.12.2018 г. и Постановление от 08.02.2019 г. А.Л. и Ц.М. са
привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят никакво
съмнение за фактите от предмета на доказване: отнемането на движимите вещи от Е.И.
и И.Д. без знанието и съгласието им, както и съзнаването на тези обстоятелства
от подсъдимите към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра
на показанията на служителите на РУ – Лом: К.З. и В.В..
Показанията на тези свидетели са добросъвестно дадени, обективни,
безпристрастни, без противоречия помежду си, като си кореспондират и със
събраните по делото писмени доказателства. Свид. З. потвърждава, че подсъдимите
А.Л. и Ц.М. са спрени за проверка в момента на превозване на вещите, като
каруцата, в която са били натоварени, е била управлявана от Н.М.. Подсъдимите
са признали и при двете извършени проверки, че са отнели описаните движими вещи
без знанието и съгласието на техните собственици. От друга страна, свид. В.
потвърждава, че е приел откраднатите вещи, за които е разбрал, че са отнети от
подсъдимите.
Съдът кредитира частично показанията на свид. М.М.. От тези показания се установява, че свидетелите А. и М.,
живеещи на семейни начала с подсъдимите Л. и М., са продали на М. вещи, които
са били предмет на престъплението „кражба“. На тази част от показанията на
свидетеля следва да се даде вяра, тъй като те изцяло си кореспондират с
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Свидетелят заявява
още, че според него А. и М. са извършили престъплението, а тъй като са
криминално проявени, подсъдимите Л. и М. се опитали да поемат вината и да ги
прикрият. Тази част от показанията на свидетеля е спорна, в противоречие с
останалите събрани доказателства (свидетелски показания, документи,
самопризнания на подсъдимите) и не следва да се кредитира. Но все пак,
преценени в съвкупност с останалите събрани и обсъдени от съда доказателства,
показанията на М. водят до извода, че процесното престъпление е извършено
именно от подсъдимите лица. В тази насока са и прочетените показания на
неявилите се свидетели: Е.И. и И.Д. – собственици на отнетите от подсъдимите
вещи; Н.М. и Г.А. (живеещи на семейни начала с подсъдимите) и Т.Д.. Тези показания
са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, със съгласието на защитниците на
подсъдимите. Те са свързани с останалите, събрани по делото гласни и писмени
доказателства и между тях няма противоречия. Изводът, който може да се направи
при съвкупната оценка на доказателствата, е именно, че престъплението е
извършено от подсъдимите М. и Л..
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 194 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване правото на
собственост. От обективна страна предмет на престъплението „кражба“ е чужда
движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта – прекъсване
владението върху вещта и установяване владение на дееца върху нея. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и
специфична цел – противозаконно да бъде присвоена вещта. При квалифицирания
състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК се изисква кражбата да е извършена чрез
разрушаване, повреждане или подкопаване на преграда, направена за защита на
имот.
Съдът намира, че
подсъдимите А.Л. и Ц.М. са
осъществили както от обективна, така и от субективна страна състав на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1,във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимите са
отнели от владението на Е.И. и И.Д., движимите вещи, описани в диспозитива на
обвинителния акт. Деянието са извършили в съучастуие, като съизвършители, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и при условията на
продължавано престъпление, тъй като от тях са извършени две деяния,
осъществяващи състав на едно и също престъпление, при идентична обстановка и
при еднородност на вината, а второто деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на първото.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимите Л. и Митоива са
съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1
от НК. Също така налице е и присвоителното намерение, което е задължително за
да е осъществен съставът на престъплението от субективна страна. По отношение
на съизвършителството, и двете подсъдими, освен прекия умисъл по отношение на
своето деяние, са съзнавали, че го осъществяват съвместно и са искали
настъпването именно на конкретния престъпен резултат.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимите съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата
на чл. 195, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода от една до десет години” и разпоредбите
на общата част на НК. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете
критичността на подсъдимите към извършеното деяние (разпитани на досъдебното
производство и М., и Л. признават вината си и съдействат на разследващите
органи). Като отегчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид, че става
дума за продължавано престъпление и отнемане на много на брой вещи (макар и
стойността им да не е висока, в каквато насока е и изготвената и приета по
делото оценителна експертиза). По разбиране на настоящия състав целите на
наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година. Предвид факта, че подсъдимите са с чисто
съдебно минало и при съблюдаване разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването
на така наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. Съдът споделя идентичните становища на обвинението и на защитата, че именно
с налагането на това наказание и в този размер, с отложено изтърпяване, могат
да се постигнат всички цели на наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да се
поправят и превъзпитат осъдените към спазване на закона и добрите нрави, да се
въздейства предупредително и възпитателно както върху тях, така и върху
останалите членове на обществото (т.нар. „генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимите за
виновни за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът наложи и на
двете наказание „Лишаване от свобода в размер на 1 година“, изтърпяването на
което се отлага с 3-годишен изпитателен срок.
По разноските и веществените доказателства:
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на РУ – гр. Лом направените в хода на
досъдебното производство разноски за изплащане възнаграждение на вещи лица, в
размер на 93,84 лева /деветдесет и три лева и
84 ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Лом.
На осн. чл.
189, ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата Ц.М. да заплати по сметка на
НБПП гр. София направените в хода на настоящото съдебно производство разноски
за адвокатско възнаграждение на определения от АС гр. Монтана неин служебен
защитник адв. Н.Г., на която с Решение № МН-187-12971/2019 г. от 01.07.2019 г.
на осн. чл. 17, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е определено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и 5 /пет/
лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Лом.
По
делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма
произнасяне в такава насока.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си на 03.06.2020 год.
Районен съдия: