М
О Т И В И
към ПРИСЪДА № ........... от 20.05.2020 година
по НОХД № 219/2020 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен
акт по Бързо производство (БП) № 114/2020 година по описа на РУ - Свиленград,
пр.преписка с вх.№ 350/2020 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, повдига обвинение на:
Т.Д.Д., ЕГН:**********, роден
на ***г***,българин,български гражданин, живущ ***, със средно
образование,не женен,работи в областта на земеделието,осъждан , за това, че на
31.03.2020 г. в гр. Свиленград без надлежно
разрешително държал в себе си
високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение № 1 от Списък I към чл.3
ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП/, а именно : марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрохидроканабинол“ 6 % /тегловни процента/ с нето тегло 2,31 грама на обща
стойност 13,86 лева,като случая е маловажен- престъпление
по чл.354а,ал.5 вр.ал.3 т.1 от Наказателния
кодекс.
Участващият по
делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го
доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка,
изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за
формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.354а,ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК,
както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същият да бъде
признат за виновен по обвинението, като за извършеното престъпление му се
наложи наказание, индивидуализирано при
условията на чл. 54 от НК, а именно „Глоба” в размер на 800лева. Взема
становице относно предмета и средството на престъплението и веществените
доказателства по делото,както и относно възлагането на направинет в досъдебната
фаза разноски.
Подсъдимият Т.Д.Д. по така повдигнатото обвинение се признава за виновен и
изразява съжаление по случая . Също така не
оспорва изложената фактическа обстановка в обвинителния акт,като излага
обяснения по случая съвпадащи напълно с изложеното в ОА. Допълва още,че е
осъзнал вината си ,както и че приятелите с които е бил му влияли зле и напълно
се дистанцирал от тях и в момента работел в обастта на земеделието и получавал
добри доходи -1600лева месечно и живеел с жена на семейни начала.
По
същество подсъдимият, в хода на пренията пледира за налагане на наказание Глоба в размера
индивидуализаран от представителят на прокуратурата,а именно 800лева.Изразява съжаление по случая.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Д.Д., ЕГН:**********, роден на ***г***,българин,български
гражданин, живущ ***, със средно образование,не
женен,работи в областта на земеделието,осъждан.
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 375 от дата 02.04.2020 година на Районен съд - Свиленград, подсъдимият е осъждан два пъти, а именно с Решение по АНД №824/2016г. на РС Свиленград,влязла в
сила на 06.03.2017г. за извършено престъпление на 18.10.2016г по чл.354а,ал.5
вр с ал.3,т.1 вр с чл.63,ал.1,т. 5 от НК.,като му е наложено наказание Обществено
порицание и с Определение №37/22.02.2018г.по НОХД №49/2018г. по описа на РС
Свиленград,влязло в сила на 22.02.2018г. за извършено престъпление на
12.01.2017г по чл.197,т.3 вр с чл.195,ал.1,т.3 и т.4 вр с чл.194,ал.1,вр с
чл.20,ал.2 вр с чл.26,ал.1 вр с чл.63,ал.1,т.3 от НК,като му е наложено
наказание Пробация,а имено ЗРНА за срок от 9месеца с периодичност на явяването
3пъти седмично и ЗПСПС за срок от 9месеца,като с Определение №301/12.12.2018г.
постановено по ЧНД №363/20189г. по описа на ОС Хасково вл.в законна сила на
20.10.2018г.,съдът е заменил остатъка от наказанието Пробация в размер на
5месаца и 11дни с наказание Лишаване от свобода в размер на 2месеца и
20дни,чието изпълнение е отложено за срок от три години.
Видно от Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в кориците на
Досъдебното производство (ДП), става ясно, че подсъдимият Т.Д.Д. към
06.04.2020г. е несемеен , не притежава
недвижими имоти, движимо имущество, с единична стойност над 1 000 лв., непритежава
МПС, не притежава ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки. Не е трудово ангажиран.
От изготвената
от служител на РУ – Свиленград Характеристична справка се установява, че подсъдимият
Т.Д.Д. е криминално проявен,към момента обаче не се издирва от органите на МВР и
няма наложени наказания за напускане на страната. Подсъдимият бил склонен към извършване
на противообществени прояви. Имало данни че употребява наркотици и упойващи
вещества. Не се ползвал с добро име в обществото и контактувал предимно с
криминално проявени лица.
На
31.03.2020 г. следоябод подсъдимият Т.Д.Д., който преди известно време се бил завърнал в страната ни
от Холандия във връзка с настъпила смърт на негов роднина/баба/ решил да отиде
и да закупи марихуана за лична употреба,тъй като трудно преживявал смъртта на
роднината си. На горепосочената дата подсъдимият управлявайки велосипед се движил по ул.”Страшимир
Дочков” в посока ул.”Княз Борис I“ в гр.Свиленград.В себе си носил мъжка черна чанта в която държал две
полиетиленови сгъвки съдържащи марихуана.По същото време в сектор „Криминална
полиция“ в РУ-Свиленград били получени оперативни данни,че подсъдимият
Т.Д.Д. държи в себе си наркотични вещества и по този повод била създадена
организация за установяване на подсъдимия и проверка на сигнала.
На
кръстовището между ул.”Княз Борис I“ и ул.“Тодор
Каблешков“ в гр.Свиленград свидетелите Е.Д. и Р.К.-*** спрели за проверка подсъдимият
Т.Д.Д..По време на проверката в носената от подсъдимият мъжка черна чанта полицейските служители открили два броя полиетиленови
сгъвки съдържащи зелено-кафява суха листна маса с мирис на марихуана.Листната
маса била тествана с полеви наркотест „Narco spray ” и същата реагирала
положително на наркотичното вещество канабис /марихуана/.След претегляне било
установеното,че зелено-кафява суха листна маса е с общо бруто тегло 3,4
грама.Намереното общо количество зелен-кафявасуха листна маса с бруто тегло 3,4
грама поставена в два броя с свивки били
предадени доброволно от подсъдимият и приобщени като веществено доказателство по делото с изготвения
протокол от 31.03.2020 година.
Пред
полицейските служители подсъдимият обяснил,че намерената в него марихуана била за лична употреба,като
същото твърдение вписал собственоръчно и в изготвения протокол за доброволно
предаване.
За случая била уведомена
дежурната оперативно следствена група при РУ-Свиленград като
подсъдимият бил задържан за срок от 24ч. със Заповед за задържане на лице на
основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВр.
На
същата дата /31.03.2020г./ била извършена проверка на помещение със съгласието
на подсъдимия,а именно жилището в което същият живеел в
гр.Свиленград,ул.Скрижовски №1,офис №3/апартамент/,но не били открити вещи
забранени от закона,за което действие бил съставен Протокол /л.11 от БП/
За така предадените веществени доказателства била
назначена физико-химическа експертиза за установяване по безспорен начин на
наркотичното вещество по вид и количество.
От
заключението на изготвената физико-химическа експертиза обективирана в протокол
№ 187/03.04.2020 год. се установява,че представената за изследване
растителна маста от обект № 1 съдържаща се в две полиетиленови пакетчета с
неправилна форма представлява „коноп“ /марихуана, канабис/ със съдържание на
активен наркотично действащ компонент „тетрохидроканабинол“ 6 % /тегловни
процента/ и с нето тегло 2, 31 грама.
Остатъкът от неизразходваните
количества наркотични вещества,
метамфетамин с общо нетно тегло след анализ 2
грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрохидрокана бинол“ 6 % /тегловни процента/, след изготвянето на
физикохимичната експертиза в БНТЛ при ОД на МВР-Стара Загора били изпратени на
съхранение в ЦМУ, отдел "МРР-НОП" гр. София.
Тъй като марихуаната била включена в Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във вр. чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП
като растение и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Марихуаната
представлява наркотично
средство, което няма легална
употреба, пазар и производство и са под контрола съгласно Единната Конвенция на
ООН за психотропни вещества, ратифицирана от България, както и съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,а съгласно Постановление №
23 от 29.01.1998 година изм. в ДВ. бр.14 от 18.02.2000 година за определяне
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството цената на марихуаната
за 1 грам е 6 лева, като била изчислена общата
стойност на намерената марихуана с общо нетно тегло 2,
31 грама -
на стойност 13,86 лева.
Подсъдимият Т.Д.Д. бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.354а,ал.5 вр.ал.3 т.1 от Наказателния кодекс, а именно за това, че на 31.03.2020
г. в гр. Свиленград без надлежно
разрешително държал в себе си
високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение № 1 от Списък I към чл.3
ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП/, а именно : марихуана
/коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент „тетрохидроканабинол“ 6 % /тегловни процента/ с нето тегло 2,31 грама
на обща стойност 13,86 лева,като случая е маловажен.
Така изложената
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и изведе, въз
основа на обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени източници. За доказване релевантните факти по обвинението се
цениха и кредитираха - писмените
доказателствени средства и писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл.283 НПК, а именно:
Протокол за доброволно предаване от 31.03.2020г.,ведно с
фотоалбум към него; Протокол за извършена проверка в помещение със съгласието
на собственика или обитателя или в тяхно отстъствие от 31.03.2020г.,разписка от
31.03.2020г.; Заповед за задържане на лице от 31.03.2020г.,декларация и
Протокол за личен обиск на лице;,справка за съдимост,ведно с бюлетини към нея;
характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимият и Заключение
за извършена експертиза №187/03.04.2020год..
Съдът изцяло дава вяра на показанията част от разпитаните по делото свидетели,а именно на
свидетелите - Е.Й.Д. и Р.А.К.,
които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и логично
структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и
правдиво звучащи, така също и в пълна
корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях
лично и непосредствено,
същевременно липсват и индиции за тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
поради което не са налице основания за критика на показанията им, като
достоверен източник на информация. По своя
доказателествен ефект, същите са пряко относими и допринасят за
изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването на
деянието, времето и мястото на осъществяването му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството
му. В частност, всички изброени свидетели / Е.Й.Д. и Р.А.К. / еднозначно установяват
,че през процесния ден са получили сигнал,че подсъдимият държи в себе си
наркотични вещества и по този повод
издирили и установили същият в гр.Свиленград ,който действително държал такива
в мъжката си чантичка,за които подсъдимият пред свидетелите обяснил,че са
негови за лична употреба. Показанията на свидетелите са съществени, доколкото
анализирани в съвкупност изключват каквото и да съмнение относно държгането на накротичните вещества
от страна на подсъдимия на визираната в обвинителния акт дата в неговата мъжка
чантичка,както и количеството наркотичното вещество.
Тук
на първо място следва да се посочи, че не съществува пречка извънпроцесуалните
изявления на други лица, възприети непосредствено от полицейските служители, да
бъдат установявани чрез разпит на последните, а съдържащите се в показанията им
факти да бъдат ценени като доказателства /Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д.
796/2012 г. на ВКС, Решение № 188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на
АС-Пловдив, Решение № 853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се
отнася и за случаите, в които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления
или действия са били наблюдавани от полицейските служители, са придобили
качеството на обвиняеми, какъвто е и разглежданият случай. Вярно е, че
осъдителната присъда не може да бъде основана само на такъв вид показания,
както и че последните поради ролята им на производен доказателствен източник и
логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към обвинителната теза,
следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен стандарт към
критериите за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен анализ на
кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. В настоящата хипотеза
представената от свидетелите
Е.Й.Д. и Р.А.К. информация,
че подсъдимият е обяснил, след
разкриването на наркотика
,мотивите му да го вземе ,а именно за лична консумация ,не
е единственото доказателство, установяващо преследваната от подсъдимият
цел. Този факт, се подкрепя и от останалите
писмени доказателства,в частност и протоколите в това число за доброволно
предаване и експертизата по делото.
Писмените доказателствени
средства, не се оспориха от която и да е от страните, досежното тяхната
истинност и по съдържание. Тези от тях, представляващи и доказателствени
средства, възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени действия от
разследващ орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и имат
необходимите реквизити и съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци
от външна страна, в последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за
достоверни по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Съдът възприема изцяло и
заключението по физико –химическата експертиза, извършена в ДП, считайки я за
обективно, и компетентно дадена, като въз основа на последната се установяват
теглото, вида и съдържанието на наркотичното вещество, а именно : „коноп“ /марихуана, канабис/ със съдържание на
активен наркотично действащ компонент „тетрохидроканаби- нол“ 6 % /тегловни
процента/ и с нето тегло 2, 31 грама.
А относно стойността на
наркотичното вещество – инкриминираната марихуана, доколкото е нормативно
определена - установена в ПМС
№ 23 от 29.01.1998 година изм. в ДВ. бр.14 от 18.02.2000 година, за определянето й не са необходими специални знания.
Подс. Т.Д.Д., в съдебно заседание се признава за виновен ,дава обяснения по случая,като
твърди,че действително е държал марихуана в мъжката си чантичка на посочената в
обвинителният акт дата, тъй като се чувствал зле след смъртта на неговата баба
и отишъл да си закупи марихуаната за лична употреба и на връщане,полицаите го
спрели и проверили при което открили процесното наркотично вещество.
Кореспонденцията на така направеното
от подсъдимият признание на инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелите,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното
противозаконно държане от страна на подсъдимия високорисково наркотично вещество /така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на
този фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Съобразявайки събраните
доказателства по делото кредитирани и коментирани по горе в мотивите,съдът прие
че деянието осъществено от подсъдимия по начина описан в обвинителният акт се
доказа по безспорен и категоричен начин .
Както се посочи по-
горе:
марихуаната/коноп/ има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно
Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и се
намира под забрана съгласно ЗКВНВП обнародван в
Държавен вестник брой 30/1999 година, като марихуаната е
включена в Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във вр. чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП
като растение и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Марихуаната представлява наркотично
средство, което
нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрола съгласно
Единната Конвенция на ООН за психотропни вещества, ратифицирана от България,
както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите .
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. изм.ДВ.бр.14 от 18.02.2000
година за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, цената на марихуаната за 1 грам е 6 лева, , като общата стойност на намерената
марихуана с общо нетно тегло 2,31
грама възлиза на стойност 13,86
лева.
При така
изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:
НК
няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение № 676/01.10.2007 година по
к.н.д.№ 225/2007 година, І
н.о. „за
да е налице държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е
у дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него, а е достатъчно деецът
да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи контрол върху
съдбата на това вещество, включитерно да
се разпореди с него.”.
Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху
предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане”
с неговата продължителност.
Безспорно
и по несъмнен начин е доказано, че на 31.03.2020г.
в гр. Свиленград подсъдимия без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество, а именно:
марихуана с нетно тегло 2,31
грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 6 % тегловни процента на стойност 13,86
лева, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на
ВКС, НК, III н.о., в съдебната
практика трайно и последователно се приема, че въпросът когато случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл ТР № 23/1981
година на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на
ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на
ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на
ІІІ н.о.). Съгласно пък Решение №201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I
н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова- Преценката за
"маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е
от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения,
разписани в нормата на чл. 93, т. 9
от НК. От значение са конкретният механизъм на осъществяване на
деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за
личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като
всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и
стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но не
единствено, при извършване на дължимата преценка за степента на обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното. В същото
касационната инстанция е приела,че макар законът да не прави
разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество, предмет
на престъплението и да не третира по различен начин т. нар. "мека
дрога", видът на наркотичното вещество няма как да не бъде отчетен. От друга страна ако данните по делото сочат на
предназначението му за лична на подсъдимия
употреба, изведена не само от обективните данни по делото, а също и от
обясненията на самия подсъдим , то това
несъмнено сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект -
обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите, което безспорно е налице в настоящия случай.
При това положение
и с оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че деянието,
предмет на обвинението, покрива изискванията на легалното определение за
маловажен случай, дадено от разпоредбата на чл.93 т.9 НК по следните съображения: В
конкретния случай се касае за малко количество наркотик-2,31 грама марихуана на стойност 13,86 лв. В този смисъл е и
практиката на ВКС, като в редица решения висшата съдебна инстанция е приемала
за неголямо количество наркотик марихуаната/Решение
№ 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о.,Решение № 242 от
25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 669/2012 г., I н.о; Решение № 253 от 11.06.2009
г. на ВКС по н. д. № 241/2009 г., I н. о.; Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС
по н. д. № 329/2015 г., I н. о/. Като занижаващо степента на обществена опасност следва да се
отчете и вида на държаното наркотично вещество-марихуана,която макар и
високорисков наркотик, спада към групата на т.нар. мека дрога-така Решение № 19
от 30.01.2008 г. на ВКС по кас. д. № 616/2007 г., II н. о. На следващо място от
обясненията на подсъдимият дадени пред полицейските служители непосредствено след задържането му
се установява, че държаното количество е за лична употреба, което обстоятелство
също се разглежда в практиката на ВКС като смекчаващо обстоятелство-Решение №
34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о, Решение № 362 от
15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1776/2011 г., III н. о. С висока степен
на обществена опасност обаче е личността на дееца- същият е осъждан,с данни за криминални и други противообществени прояви
въпреки младата си възраст,трудово и семейно не ангажиран към онзи момент,буен,конфликтен и предизвикващ скандали,без постоянен адрес на
местоживеене.
Безспорно е, че престъпленията с наркотични
вещества /най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност.Не може да
се говори за малозначителност или за
явна незначителност на обществената опасност на деянието при условие, че се
касае за деяние по чл. 354 а от НК. Последиците са тежки и дори подсъдимият да жертва сам себе си,като е държал
наркотичното вещество за лична употреба,какъвто е и настоящият случай.С
оглед изложеното,настоящият съдебен състав ,счита че в настоящият случай вредните последици са незначителни и следва да се
характеризира като маловажен съгласно чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разкрива по
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от същия видс оглед количеството и стойността на наркотичното вещество.
Ето
защо Съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 354а,ал.5 вр ал. 3, т. 1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен в извършването на гореописаното престъпление, Съдът
прие, че той е извършил деянието си виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК,
тъй като е разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
както и е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е искал,
целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда
обстоятелството, че е държал наркотичното вещество в мъжката си чантичка при
условие,че напълно е съзнавал ,че няма такова разрешение за това.
При това положение и с
оглед гореизложеното ,съдът приема,че от
обективна страна подс. Т.Д.Д. *** без надлежно разрешително
държал в себе си високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение
№ 1 от Списък I към чл.3 ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични и чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП/, а именно : марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент „тетрохидроканабинол“ 6 % /тегловни процента/ с нето тегло 2,31 грама
на обща стойност 13,86 лева,като случая е маловажен- престъпление по чл.354а,ал.5 вр.ал.3
т.1 от Наказателния кодекс.
От субективна страна
подс. Т.Д.Д.,както се посочи по горе е извършил деянието виновно,
при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
В
тази връзка Съдът определи наказанието на
подсъдимия по следния начин:
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият, съобразно
установеното по делото, съдът намира,че са налице смекчаващи обстоятелства, с
който правен ефект съдът отчита
съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото и
сравнително младата му възраст. Взе се предвид лошите характеристични данни на
подсъдимия,които го очертават като криминално проявена личност, което се
квалифицира за отегчаващо обстоятелство, наред и с факта на обремененото му съдебно минало,което
обстоятелство не е възпряло подсъдимият от извършване на настоящото деяние,
както и че същият употребява наркотици. Др. такива, от категорията на
отежняващите не се установиха по делото,
поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са
достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема превес на оттегчаващите, спрямо
смегчаващите.Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид
степента на обществената опасност на деянието – не висока, както и тази
на дееца – висока, предвид обремененото
му съдебно минало, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната
съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание -ГЛОБА до 1000 лева,съдът определи същата в размер на 800лева,т.к.
прие че този размер е справедлив и соъбразен със социалният статус на
подсъдимият/който към настоящият момент работи и получава месечен доход в
размер на 1600лева/ ,както
и с характера на извършеното от него .
Определеното
при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Причини за извършване на
престъплението е незачитане на законовия
ред от страна на подсъдимия.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия.
Относно
веществените доказателства:
Съдът
отне в полза на Държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК веществените
доказателства- Остатъкът от неизразходваните количества наркотично
вещество -2 грама марихуана /коноп,
канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент „тетрохидроканабинол“ 6 % /тегловни процента/, намиращи
се на съхранение в Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП”
– град София към Агенция Митници и средството на
престъплението – 2броя свивки /поставени в пощенски плик/ - приложени по делото,находящи се на лист 59 от ДП съдът постанови след влизане в сила на Присъдата
вещественоте
доказателство
-2 грама марихуана
да се унищожат-/чрез изгаряне/по надлежния
за това ред, а 2броя свивки
/поставени в пощенски плик/ -
приложени по делото,находящи се на лист 59 от ДП да останат
приложени по делото .
Що се отнася веществените
доказателства -2 броя употребявани тестови ленти /полеви наркотест/-
приложени към материалите по ДП , съдът постанови да останат Т приложени по делото
Относно
разноските:
Съдът
на основание чл.189,ал.3 от НПК присъди в тежест на подсъдимия направените по
делото на фазата на ДП разноски в размер 77,16лева за извършената
Физико-химическа експертиза ,които следва да заплати в полза Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка
на ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...................................
