Решение по дело №4238/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№      …...../……………, гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря МАРИЯ МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4238 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.М.К. ЕГН ********** ***-F566394/23.09.2020год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 31, ал.1 вр. ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006гд. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния и процес. закон и моли съда да го отмени изцяло. Сочи, че били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като в АУАН и НП не били описани съществени факти относими към въпроса за реда на санкциониране на извършеното нарушение и точната му правна квалификация. В условията на евентуалност моли съда да приеме, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Сочи, че фактическата обстановка изложено в НП се установявала по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, както и че нарушението не било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като въззивникът бил извършил 13 идентични нарушения и ако не ги било извършило щяло да бъде регистрирано по ЗДДС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

В хода на извършвана проверка с оглед основания за регистрация по ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД ЕИК ********* с представляващ въззивника К. К., възложена с резолюция № 0326920202095651/19.06.20201год. св. В. – инспектор по приходите установила следното: Констатирала, че дружеството осъществявало дейност свързана с предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък от обект Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул. „А.Сахаров“ №1. От представените в хода на проверката документи от страна на дружеството, св. В. установила, че в обекта има регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП50126357 (регистрирано на 12.08.2015год.), както и че ЗЛ е сторнирало сумата по издаден ФКБ на стойност 1500лв. с основание „върнат аванс поради недостиг на материали“, като е издало сторно касова бележка от кочан с № 8/14.04.2020год., а е следвало да издаде документ от ФУ с № ZK068281 в срок до 07.05.2020год. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.

За констатираното нарушение, на 24.08.2020год. св.В. съставила срещу въззивника К.М.К. АУАН № F566394 в който посочила, че задълженото лице не е спазило разпоредбите на чл. 31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника.

На 23.09.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-1813.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. ал.1 от ЗДДС наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер на 500лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката С.В., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика. Сочи, че лично въззивникът бил издал сторно касовата бележка, както и че нарушението било установено изцяло по документи предоставени от „Ива“ ДЗЗД. Сочи актът бил връчен лично на въззивника.

Като писмени доказателства към АНП са приложени касова бележка №8/14.04.2020год., разходен касов ордер от 14.04.2020год., покана № 33966/27.07.2020год. с адресат К.К. като управител на Ива 2015“ ДЗЗД, удостоверение за извършено връчване по ел. път на Ива 2015 с БУЛСТАТ ********* на покана с № 33966/27.07.2020гд., Резолюция за извършване на проверка № 032692002095651/19.06.2020год., Протокол № 031832002421309/27.07.2020год., удостоверение за извършено връчване по ел.път на „Ива 2015“ с БУЛСТАТ ********* на покана с № 031832002421309/27.07.2020год./27.07.2020год., съкратени отчети на фискалната памет за месеците април и март 2020год., както и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020год..

Показанията на св. В., както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно както в АУАН така и в НП не се съдържат факти описващи от обективна и субективна страна каквото и да било нарушение извършено от въззивника К.. В обст. част на същите неговото име е посочено единствено като представляващ „Ива“ ДЗЗД – дружеството на което е била извършена проверка, след което се съдържат факти единствено досежно дейността на това дружество като ЗЛ – ЗЛ било сторнирало сума, ЗЛ не било спазило разпоредбите на чл. *** и т.н.. Факти свързани с някакво осъществено от страна на въззивника поведение, било действие, било бездействие не се съдържат в обст. части. Безспорно дружествата по ЗЗД са неперсонифицирани такива и не са самостоятелни субекти на адм.наказателна отговорност, ако със специалните закони за тях да са създадени определени задължения. В тези случаи обаче намира приложение нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Посочената разпоредба нито е посочена в акта и НП, нито пък в обст. части се съдържат факти и обстоятелства описващи от обективна и субективна страна нарушение осъществено в тази хипотеза. Както бе посочено по-горе в мотивите в случая в акта и НП е описано неправомерно поведение от дружеството като ЗЛ. В тази връзка следва да се посочи, че е абсолютно недопустимо съставомерни факти да бъдат излагани едва в хода на съдебното следствие при събиране на гласни доказателства от актосъставителя. Горното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед на съобщеното от св. В. в съдебно заседание, че лично управителят К. бил издал сторно бележката.

На следващо място с НП на въззивника е наложена санкция съобразно нормата на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Налагането на санкция по чл. 185, ал.1 от ЗДДС в хипотезата на чл. 185, ал.2 от същия закон обаче предполага от нарушението да не води неотразяване на приходи. В случая нито в акта, нито в НП се съдържат констатации в тази насока. Нещо повече от показанията на св. В. дадени в хода на съдебното следствие, а и от пледоарията на процес. представител на въззиваемата страна във фазата по същество се установява, че в случая нарушението по-скоро води до неотразяване приходи. В края на краищата за какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника (в какво се състои неговото лично неправомерно поведение) въз основа на какви приети за установени факти), каква е била волята на актосъставителя и АНО може само да се гадае.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Доколкото в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. ал.4 от същата наредба. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете такова нарушение е било извършено.

Съгласно нормата на чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на ЗМФ сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

Съгласно ал.4 на същия член от Наредбата сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства.

В случая по делото няма спор, че на 14.04.2020год. е била издадена сторно касова бележка от кочан вместо да бъде издаден документ от ФУ въведено в експлоатация в обекта. Нарушението обаче не е било извършено на 08.05.2020год., както може да се изведе от фактите изложени в НП с оглед описания срок до 07.05.2020год. да се издаде документа от фискалното устройство, а на 14.04.2020год., видно от приложения разходен касов ордер на която дата сумата е  била върната на клиента. Цитирания в акта и НП 7-дневен срок касае единствено сторниране при оперативна грешка (погрешно маркирана сума – маркирана по-голяма сума и др. подобни), а настоящия случай не е такъв. Той попада в хипотезата на изр.2 на чл.  31, ал.4 от Наредбата.

В контекста на горното НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон ако и да се приеме, че въззивникът е допуснал нарушение в хипотезата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) отправеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 538331-F566394/23.09.2020год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К. ЕГН **********, на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                        

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: