№ 188
гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900681 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАЛИВА 47-СП
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Сливница
№93, срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е,
бул.Владислав Варненчик №258, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено между страните, че ЗАЛИВА 47-СП АД не дължи на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД сумата от 26766,68лв., за която е издадена фактура
№**********/04.10.2022г., начислена за периода от 01.07.2022г. до 28.09.2022г. за обект с
административен адрес гр.Варна, бул.Сливница №93, с клиентски №********** и с
абонатен №1164047.
Ищецът твърди, че между страните е налице правоотношение по пренос на
електрическа енергия и за достъп до електроразпределителна мрежа до обект на ищеца с
адрес гр.Варна, бул.Сливница №93 с кл. №********** и с аб. №1164047. Излага, че с писмо
от 04.10.2022г. ответникът претендирал заплащане на сумата от 26766,68лв. в срок до
24.10.2022г., като прилагал констативен протокол №5101764/28.09.2022г., справка и фактура
№**********/04.10.2022г., а ищецът подал жалба за оспорване на задължението. Твърди, че
процесната сума се претендира от ответника като цена за електрическа енергия, която не е
реално доставена, а е определена по извършени изчисления на ответника по ПИКЕЕ, обн. в
ДВ бр.35 от 2019г. Оспорва наличието на основание за ответника да получи исковата сума,
като твърди, че е заплащал потребената ел.енергия на съотв.доставчик. Оспорва данните в
констативния протокол и изготвянето му в съответствие с ПИКЕЕ от 2019г. Оспорва
данните в справката и определянето на пропускателна възможност на присъединителни
1
линии в съответствие с Наредба №3 от 2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии. Оспорва издаването на фактурата по редовно водени счетоводни
регистри на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР АД, както и в съответствие с ПИКЕЕ.
Твърди, че за процесния период обектът на ищеца не е бил свързан пряко с мрежа високо
напрежение. Оспорва ответникът да е собственик на 41454квч, които е доставило на ищеца,
както и правото му да доставя ел.енергия до краен потребител и да събира суми за услуги по
пренос и достъп до високо напрежение. В допълн.искова молба поддържа изложеното в
първоначалната такава като оспорва установяването на данните по конст.протокол да е в
присъствието на негов представител. Оспорва наличието на кабел за процесния период, през
който да е преминавала електроенергия от „ШК7“ и да е влизала в електроинсталацията на
неговия обект; пропусквателната мощност на кабела от 57.575квтч и че за процесния период
чрез кабела е потребено количество електроенергия от 41454квч.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР АД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по
основание. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на осн. чл.50, ал.2, и 3 от
ПИКЕЕ. Излага, че фактическият състав, от който възниква правото му да извърши
корекция, не включва наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната,
като процедурата няма характера на санкция, а конкретизира цената на доставената и
потребена ел.енергия. Излага, че ответникът е оператор на разпределителната мрежа съгл.
§1, т.34, б.а от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ според чл.116, ал.6 ЗЕ и съгласно чл.45 от
ПИКЕЕ има право да извършва техн.проверки на място на измервателната система и СТИ.
Счита, че със ЗИД на ЗЕ /в сила от 17.07.12г./ и приетите по чл.83, ал.2 от ЗЕ ПИКЕЕ е
предвидена възможност за крайния снабдител да коригира едностранно сметките на
потребителите в случаи на неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия, като
същият бил освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
ел.енергия. Твърди, че е изпълнявал точно задълженията си да пренася и снабдява с
ел.енергия обекта на ищеца, като на 28.09.22г. била извършена техн.проверка на
измервателната система от негови служители, в присъствието на независим свидетел,
документирана в конст.протокол №5101764/28.09.2022г. Излага, че при проверката е
установено наличие на неправомерно присъединяване към ел.разпр.мрежа, като са
предприети техн.действия за отстраняване на нередността и е възстановена правилната
схема на свързване. Сочи, че е подаден сигнал до тел.112 и е документиран отказ за
изпращане на оперативна група, а на 29.09.22г. е съставена справка за корекция, като е
използвана методиката по чл.50, ал.2 и 3 от ПИКЕЕ. С допълн.отговор заявява, че поддържа
всички наведени с отговора възражения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото между страните няма спор, че помежду им е налице
облиг.отношение за пренос на ел.енергия и достъп до електроразпределителна мрежа за
2
собствен на ищеца обект с адрес гр.Варна, бул.Сливница №93 с кл. №********** и с аб.
№1164047.
Съгласно приложеният по делото констативен протокол №5101764 от
28.09.22г., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили проверка на електромер №1114090935659818, на адрес гр.Варна, ул.Сливница
№93. Видно от констатациите в протокола при проверката е установено наличието на
извършено неправомерно свързване към ел.разпределителната мрежа, осъществено чрез
алуминиев кабел тип САВТ. Посочено е, че по този начин консумираната ел.енергия по този
кабел не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и не се заплаща. Така съставеният
конст.протокол носи подписите на служители на ответника, сред които св.М.Т. и св.Д.M., и
на служител на юрид.лице- Н. В.Д..
Видно от приложената справка за корекция от 29.09.22г., издадена от
отв.дружество, на осн. чл.50, ал.2 и 3 ПИКЕЕ е начислено количество от 41454 квтч.
ел.енергия за периода от 01.07.2022г. до 28.09.2022г.
От заключението по изслушаната съдебно-техн.експертиза, кредитирано изцяло
от съда, се установява, че в случая е налице неправомерно свързване между входящите и
изходящи фазови проводници преди и след процесното СТИ / поставен мост/, като по този
начин през електромера и неговата измервателна система не преминава цялото количество
потребена електроенергия, като през периода 01.07.22г.-28.09.22г. през измервателната
система на процесното СТИ не е преминала цялото доставена и потребена от ползвателя
ел.енергия. Вещото лице сочи, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики, но цялото количество потребена ел.енергия не е преминала през него и не
се отчита от измервателната му система, защото има неправомерно свързване между
входящите и изходящите фазови проводници, вкл. и през периода от 01.07.22г. до 28.09.22г.
Дава заключение, че изчисленото в справката количество ел.енергия за доплащане е
математически точно и е в съответствие с методиката, посочена в чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ.
Заключава, че техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че изчислената
електроенергия за доплащане от 41454квтч за период от 90 дни в обект с аб.№1164047 е в
рамките на допустимата, т.е. може да бъде доставена, както и количеството ел.енергия,
отчетено в справката за потребление, също може да бъде пропуснато през
присъедин.съоръжения.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.М.Т. и
св.Д.M., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
3
Безспорен по делото е факта, че ищцовото дружество е потребител на
ел.енергия за процесния обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на
отв.дружество.
Съгласно действащите понастоящем Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /обн. ДВ бр.35/30.04.19г./, изд. от КЕВР, същите регулират съгласно
чл.1 принципите, начините и местата на измерване на количествата електрическа енергия;
изискванията за точността на измерване и проверката на СТИ; условията и редът за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа
енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване и редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия в тези случаи.
В разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответното
дружество, е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, въз
основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 / ал.5 /.
В разглеждания случай констатацията за наличие на неправомерно свързване
към електроразпределителната мрежа е обективирана в гореописания констативен протокол.
Видно е, че същият, в съответствие с чл.49, ал.2 ПИКЕЕ, е подписан от представител на
оператора на съответната мрежа и от представител на ползвателя, като последният не е
оспорил изрично факта, че подписалото протокола лице е негов служител. Описаните в
протокола обстоятелства по проверката изцяло съответстват на показанията на разпитаните
в производството св.М.Т. и св.Д.M., кредитирани от съда. Доказателства, които да оборват
констатираното от служителите на ответното дружество в деня на проверката в обекта на
ищеца не са ангажирани. Предвид това съдът приема, че констативният протокол отразява
действителното фактическо положение, така както то е осъществено, отговаря на
изискванията за редовност от формална и съдържателна гледна точка, поради което и
съставлява законосъобразно проведен етап от производството по корекция на сметка
съобразно изискването на чл.49, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ и съставлява годно основание за
последващо коригиране на сметката на ползвателя.
Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че в случая е налице
неправомерно свързване между входящите и изходящи фазови проводници преди и след
процесното СТИ /поставен мост/, като по този начин през електромера и неговата
измервателна система не преминава цялото количество потребена електроенергия и
4
съответно същото не е отчетено. Доказателства, които да оборят този извод на вещото лице
не са събрани. Следователно установява се по делото наличие на промяна в схемата на
свързване на СТИ, водеща до неизмерване на целия обем доставена и потребена ел.енергия,
като елемент от фактическия състав на правомощието по чл.50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Предвид
това съдът приема, че предпоставките на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ са били осъществени и
извършената на това основание корекция на сметка е законосъобразно извършена. Видно от
заключението на вещото лице определената за доплащане ел.енергия е изчислена в
съответствие с методиката, посочена в чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът дължи на ответника
заплащането на допълнителното количество електроенергия, предмет на корекционната
фактура, чиято стойност е правилно изчислена, поради което и предявеният иск за нейната
недължимост като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и съобразно релевираното от страна на ответника
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива по правилото на чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени. Във връзка с отговорността за разноски от ищеца в с.з. е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. От приложения
договор е видно, че заплатеното от ответника адв.възнаграждение възлиза на 3192лв с ДДС.
В конкр.случай с оглед цената на иска съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата в редакцията й
към датата на подаване на отговора / 15.11.22г./, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 2791лв без ДДС или 3349лв с ДДС. Доколкото същото е под
минимума, съдът намира, че не е налице основание за намаляване на адв.възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, на ответника се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства, а именно сумата от 3192лв с ДДС -адв.възнаграждение и 430лв-разноски за
експертиза и свидетел.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАЛИВА 47-СП АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Сливница №93, срещу
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.Владислав
Варненчик №258, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено
между страните, че ЗАЛИВА 47-СП АД не дължи на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД сумата от 26766,68лв., за която е издадена фактура №**********/04.10.2022г., начислена
за периода от 01.07.2022г. до 28.09.2022г. за обект с административен адрес гр.Варна,
бул.Сливница №93, с клиентски №********** и с абонатен №1164047, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАЛИВА 47-СП АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Сливница №93, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.Владислав
Варненчик №258, СУМАТА от 3622лв /три хиляди шестстотин двадесет и два лева/,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6