Присъда по дело №9445/2022 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД №9445/2022г. по описа на РС - София

Срещу подсъдимия Р. К. С. е внесен обвинителен акт, за това, че в периода от
м.02.2020г. до м.02.2022г., включително в гр. София, след като е осъден с Решение
№287281 от 04.12.2017г. по гр.д.№22132/2017г. на СРС, III ГО, 80-ти състав, влязло в
законна сила на 04.12.2017г. да издържа свой низходящ син - М.Р. С., роден на
19.07.2016г. чрез неговата майка и законен представител П.Н. Ч., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25бр.
месечни вноски от по 130.00 лева или общо в размер на 3250.00 лева - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението. Счита, че категорично
се установило от самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на ДП
доказателства, които го подкрепят, че той не е заплащал инкриминираната издръжка на
детето си чрез неговата майка. Предлага, с оглед на наличието на смекчаващи вината
обстоятелства и реда, по който се разглежда делото на подсъдимия да се наложи
наказание Пробация, при двете задължителни мерки в срок, който съдът прецени за
справедлив.
Защитникът на подсъдимия - адв.А., като изхожда от реда за решаване на
делото и направените самопризнания на подсъдимия, апелира съда да се отнесе
снизходително и да определи наказания Пробация при минимален срок, тъй като С.
признал вината си и искал да се отнесе отговорно към детето си, затова въпреки, че бил
без образование работил и дълбоко съжалявал, че не може да полага повече грижи за
сина си. Въпреки своето затруднено положение бил категоричен, че спрямо
възможностите си ще се опита да осигури добър живот на детето си.
Подсъдимият - лично, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства да
тези факти. Поддържа изцяло пледоарията на защитника си и моли за минимално
наказание, за да може да полага труд и да издържа сина си.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. К. С. е българин, български гражданин, разведен е, не е
осъждан - реабилитиран, без образование, работи като строителен работник към „Тобо
Груп“, роден е на 09.04.1994г. в гр. София и живее в същия град, ..... ЕГН **********.
От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания и от
доказателствата, събрани на досъдебното производство, проверени от съда при
постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК, се установява по категоричен
начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.
От граждански брак между свид.Ч. и подс.С. те имат едно дете - М.Р. С., роден
на 19.07.2016г. С Решение №287281 от 04.12.2017г. по гр.д.№22132/2017г. на СРС, III
ГО, 80-ти състав, влязло в законна сила на 04.12.2017г. бракът между двамата бил
прекратен с развод, родителските права били предоставени на майката, а бащата бил
осъден да заплаща месечна издръжка на сина си, в размер на 130 лева. Първоначално
подсъдимият плащал издръжката, но от м.02.2020г. престанал да изпълнява
задължението си. Така до м.02.2022г. той не заплатил на детето си 25 месечни вноски
или общо 3250 лева.
1

При тези факти, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и следва да бъде
признат за виновен по така повдигнатото обвинение.
Категорично се установи от самопризнанията на подсъдимия, които се
потвърждават от писмени доказателства и показанията на свид.Ч., времето и мястото
на извършване на престъплението - м.02.2020г. до м.02.2022г., включително в гр.
София, когато подсъдимият не е заплащат издръжката на сина си, чрез майката и
законен представител.
Безспорно от същите доказателствени източници се установи авторството на
деянието - подсъдимият е негов извършител. Той е баща на Марин С., осъден е със
съдебно решение да заплаща издръжка и за инкриминирания период не е сторил това.
Категорично от самопризнанията на С. и писмени доказателства - съдебно
решение, се установи задължението на подсъдимия като баща на детето, да заплаща
издръжка на сина си, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 130 лева
до настъпване на основания за изменение или прекратяване. Подсъдимият не е
изплащал присъдената издръжка за инкриминирания период, а именно за повече от две
месечни вноски - 25 месечни вноски.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вината - пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. С. съзнателно
не е изпълнявал задължението си, да заплаща издръжка на детето си, каквито бяха
самопризнанията му, а се потвърди и от писмените доказателства, че по това време е
работил, макар на ниско платена работа, защото е без образование.
При конкретизиране на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, но да не приложи нормата на чл.58а,
ал.1 от НК, тъй като в санкционната част на чл.183, ал.1 от НК са предвидени две
алтернативни наказания - Лишаване от свобода и Пробация. Съдът като отчете
наличието на смекчаващите вината обстоятелства - подсъдимият не е осъждан -
реабилитиран, трудово зает е, има активно процесуално поведение, признава вината си
и е готов да изплаща издръжка на сина си, според възможностите си. Отчетени като
отегчаващи вината обстоятелства са високата стойност на неплатената издръжка за
дълъг период от време. При превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
съображение, че наказанието не е необходимо да е най-тежкото, а е достатъчно
извършителят да знае, че то е неотвратимо, съдът е преценил в хипотезата на чл.57,
ал.1 от НК, че най-подходящото по вид наказание е Пробация. За постигане на целите
на наказанието по чл.36 от НК са определени двете задължителни пробационни мерки
в минимален срок - задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, защото подсъдимият е заплащал
издръжка от момент на осъждането си, което е повече време, отколкото не е плащал
такава. Освен това се доказа, че през инкриминирания период не е имал постоянна
работа и доходи, а е разчитал на работата си като строителен работник на временни
ниски доходи.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на
МВР направените разноски на ДП, в размер на 117.00 лева за възнаграждение на вещо
лице. На осн. чл.190, ал.2 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна
2

такса, в размер на по 5.00лв. при издаване на 2бр. изпълнителни листа - първата
държавна такса ще се дължи при издаване на изпълнителен лист в полза на МВР за
сторените разноски на ДП, а втората държавна такса ще се дължи ако подсъдимият
след отправено до него уведомление по ДОПК за доброволно изплащане на първата
държавна такса в 7-дневен срок, не изпълни задължението си, което ще наложи
издаване на втори изпълнителен лист в полза на СРС.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	212
Дата:	23 септември 2022 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20221110209445
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юли 2022 г.

Присъда по дело №9445/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите