РЕШЕНИЕ
№ 260033 21.09.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на трети август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1054 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А.,
против Етажната собственост на комплекс „С.С.2“, КК „Слънчев бряг“,
представлявана от А. Цизман. Твърди се, че на
01.09.2019 г. между страните бил сключен договор за текуща поддръжка на
комплекс „С.С.2“, като в чл.8, ал.5 било предвидено, че всички ремонтни
дейности, които не били включени в списъка на дейностите по поддръжката, се
изпълнявали в отделно приложение към настоящият договор, и се заплащали
отделно, по писмено съгласие на страните. В тази връзка ответникът бил възложил
на ищеца извършването на следните допълнителни дейности: 1. монтаж на стая от
алуминиева дограма с ПВЦ ламели, входна врата и
бетониране на под; 2. монтаж на система за контролиран достъп на входните
врати, монтаж на автомат за затваряне, комплект дръжки на задните две врати.
Заявява се, че ищецът изпълнявал точно задълженията, за което същият бил
заплатил сумата от 1780 лв.- за дейностите по т.1, и сумата от 2446 лв.- за
дейностите по т.2. На 21.09.2019 г. Марина Христова, пълномощник на Председателя
на УС на ЕС, подписала приемо- предавателен протокол,
които свидетелствал за изпълнение на възложената допълнителна работа. Въпреки
отправената до ответника покана, същият не заплатил изработеното. Сочи се, че
между страните бил сключен договор за поръчка, като на основание чл.285 ЗЗД,
ответникът бил длъжен да заплати направените разноски заедно с лихвите и
вредите. Предвид на това се моли да бъде осъдена ЕС да заплати на ищеца сумата
от 4226 лв., представляваща сбор от разходите, направени на основание сключения
във връзка с чл.8, т.5 от договор за поддръжка, договор за поръчка за
извършване на допълнителните дейности, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срокът по чл.131 от ГПК
постъпи писмен отговор от ответника. Оспорва се като неоснователен предявеният
иск, като се твърди, че договор за поръчка със соченият предмет не бил
сключван. Липсвало изрично взето решение на общото събрание на ЕС за възлагане
на допълнителни ремонтни дейности на ищеца. Договорът за поддръжка между
страните бил с предмет- извършване на дейности по поддръжка на Етажната
собственост, а именно: функционирането и поддържане на чистотата на общите
части и асансьора; поддържане чистотата на двора, около сградата, общите
пространства за отдих и паркинга; поддържане и функционирането на басейна, като
разходите по него били изрично описани в приложение № 1. Съгласно ал. 5 на чл.
8 от договора, всички ремонтни дейност, които не били включени в списъка на
дейностите по поддръжка, се изпълнявали в отделно приложение към настоящия
договор и се заплащали отделно, по писмено съгласие на страните, като се
твърди, че нямало изрично писмено съгласие на ЕС за извършване на допълнителни
ремонти дейности извън приложение № 1 към договора, и такова писмено съгласие
да е достигнало до знанието на изпълнителя по договора съобразно нормата на
чл.283, ал.2 от ЗЗД. Заявява се, че такава воля не се съдържала и в приложената
към исковата молба кореспонденция. Навежда се оспорване истинността на Договор
за изработка № 2 от 13.09.2019 г., Договор за изработка № 3 от 15.09.2019 г.,
ведно с приложение № 1- неразделна част от Договор за изработка № 3/20.09.2019
г. /към друг договор за изработка от 20.09.2019 г./, разходен касов ордер № 2 от
13.09.2019 г., както и фактура № ********** от 28.10.2019 г. с издаден касов
бон към фактурата, като се твърди, че същите не отразявали действителното
положение. Сочи се, че от името на ЕС няма възлагане на допълнителни дейности,
за които се претендира плащане, не е налице така твърдения неформален договор
за поръчка. Оспорва се представеният приемо-
предавателен протокол, като се твърди, че лицето Веселин Колчев- подписало се
като приело работата, няма отношение с ЕС, а Марина Христова- подписала се като
приела дейностите, не била упълномощавана от ЕС. Във връзка с възникналият спор
ищецът уведомил ответника да демонтира устройствата за контрол на достъп в
комплекса, както и да премахне бетонова площадка от градинките. В този смисъл
се моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като взе предвид становището на
страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 03.08.2020
г. бе прието за безспорно, че на 01.09.2019 г. между страните бил сключен
договор, съгласно който ответникът възложил на ищеца да извършва поддръжка на
общите части на сграда- етажна собственост, находяща се в КК „Слънчев бряг”,
комплекс „С.С.2”, за срок от 1 година. „Д.” ЕООД, в качеството си на изпълнител,
е поело задължението да извършва лично или чрез други лица, както следва:
функционирането и поддържане на чистотата на общите части и асансьорите;
поддържане чистотата на двора, около сградата, общите пространства за отдих и
паркинга; поддържане и функциониране на басейна. В чл.8, ал.5 от съглашението
било уговорено, че всички ремонтни дейности, който не били включени в списъка
на дейностите по поддръжката, се изпълнявали в отделно приложение към договора
и се заплащали отделно, по писмено съгласие на страните. Ищецът твърди, че на
основание цитираната в предходното изречение алинея, бил сключен договор за
поръчка с предмет: 1. монтаж на стая от алуминиева дограма с ПВЦ ламели, входна врата и бетониране на под; 2. монтаж на
система за контролиран достъп на входните врати, монтаж на автомат за
затваряне, комплект дръжки на задните две врати, по който договор ответника
следвало да му заплати процесната сума.
С оглед на така изложеното съдът намира
предявената претенция за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната по- горе уговорка на
чл.8, ал.5 от договора, действително между страните е налице договореност за
извършване на други, извън предмета на вече сключения договор, дейности. Изрично,
обаче, е било упоменато, че се касае за отделна договореност, за която се
изисква изрично съгласие на двете страни, обективирано в писмена форма.
Действително договорът за поръчка, както го е квалифицирал ищеца, е неформален,
но при наличието на изрична уговорка между страните за писмена форма, това
допълнително и отделно съглашение е следвало да бъде сключено в уговорената
форма. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от Закона за задълженията и договорите,
сключените между страните договори имат силата на закон за тях. Ето защо за да
е налице валидно обвързване между страните следва да е сключен писмен договор,
какъвто по делото е безспорно, че няма. На следващо място липсва и взето
решение на ОС на ЕС за извършване на допълнителните дейности, които претендира
ищеца. Вярно е, че съобразно нормата на чл. 23, ал.3 от ЗУЕС, Председателят на
управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при
извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на
етажната собственост. Извършването обаче на сочените в исковата молба дейности
не могат да си приемат като такива, свързани с обикновеното управление на ЕС,
поради което е следвало да е налице взето решение на ОС. Касае се за дейности,
оценени от ищеца на сума, надвишаваща 7 пъти минималната работна заплата, като
същите нито са необходими, нито са неотложни. Не се доказа по делото да е провеждано
такова, въпреки твърденията на ищеца в тази насока. Дори, обаче, да е било
проведено общо събрание на 12.08.2019 г., както се твърди, и да е било взето
решение за сключване на договор, то същият, както бе посочено по- горе, изисква
писмена форма. Неспазването й е равнозначно на липса на уговорка между
страните, което прави претенцията неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Възраженията на процесуалният представител на ответната ЕС за липса
на пълномощия на управителя на ЕС за сключване на договора за поддръжка от
01.09.2019 г. не следва да бъдат разглеждани предвид на това, че са преклудирани, като наведени за първи път едва във второто
съдебно заседание.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответникът да му бъдат заплатени
сторените по делото съдебно- деловодни разноски. Видно от приложеният по делото
договор за правна защита, ответната ЕС е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. В последното съдебно заседание, обаче, бе направено искане от
страна на адв. Б. да бъде присъдено минималното
възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, на ЕС
следва да бъде присъдена само сумата от 525,85 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от А.А., за осъждане на Етажната собственост
на „С.С.2“, КК „Слънчев бряг“, представлявана от А. Цизман,
да заплати на ищеца сумата от 4226 лв.,
представляваща сбор от разходите, направени на основание сключения във връзка с
чл.8, т.5 от договор за поддръжка от 01.09.2019 г., договор за поръчка между
страните за извършване на допълнителни дейности, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А., да
заплати на Етажната собственост на „С.С.2“, КК „Слънчев бряг“, представлявана
от А. Цизман, сумата от 525,85 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: