№ 2645
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110202749 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С. В. В. ЕГН: **********, подадена чрез
адв.М. от САК против Заповед за задържане на лице рег.№ 464зз-
109/03.02.2024 г., издадена от полицейски орган-ст.полицай при ОСПС-СДВР.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за
това, че не е посочена конкретна разпоредба от нормативен акт, към която
препраща чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, както и, че към момента на задържане на
лицето не е била налична Заповед за незабавна защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед рег.№ 464зз-109/03.02.2024 г., издадена от полицейски
орган-ст.полицай при ОСПС-СДВР, на С. В. В. е наложена принудителна
1
административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 04 РУ при СДВР на основание чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР.
Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е
поради това, че В. нарушил ограничителна заповед на СРС -109 състав.
Липсва конкретика относно разпоредбата на кой нормативен акт е
нарушена от страна на задържания, не се сочи каква престъпна дейност е
извършвана от лицето, предстоят ли действия по разследване, налагащи
осигуряване на присъствието му.
В заповедта е отразено, че В. е задържан на 03.02.2024г. в 17:00 часа и е
освободен на 04.02.2024г.в 16:00 часа.
В. е подписал декларация, в която е посочил, че има здравословни
проблеми/припадъци, епилепсия/, желае медицински преглед от лекар, желае
адвокатска защита по негов избор, желае член от семейството му да бъде
уведомен за задържането.
Видно от копие на протокол за обиск на лице от 03.02.2024г., при обиска
на В. у него са били намерени мобилен телефон и парична сума.
По делото е представено изискано от съда досъдебно производство №
220/2024г.по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр.3120/2024г.по описа на СРП.
Досъдебното производство е водено за това, че 03.02.2024г., около
16:30ч.в град София, ул.“*** № 112 е осуетено изпълнението на съдебно
решение – Протокол на СРС, НО, 109 състав, за наложена забрана за
приближаване на пострадало лице по чл.67, ал.1 от НПК-престъпление по
чл.296, ал.1 от НК.В хода на разследването не било привлечено конкретно
лице в качеството на обвиняем.
Видно от копие на протоколно определение от 15.12.2023г. по НЧД
11465/2023г.по описа на СРС, НО, 109 състав, на основание чл.67, ал.1 от НПК
са взети мерки за защита на пострадалата С***а с ЕГН **********, като е
забранено на С. В. В. – обвиняем по ДП № 2045/2023г.по описа на 04 РУ
СДВР, пр.пр.54115/2023г.по описа на СРП на осн.чл.67, ал.1, т.1 от НПК да
доближава непосредствено С***а с ЕГН ********** на разстояние, по-малко
от 100 метра, както и да посещава мястото, на което пребивава пострадалата, а
именно нейния адрес в град София, кв.“***“, ул.“***№ 16А, ет.1, ап.1.
От събраните по досъдебното производство доказателства/ най-вече от
2
показанията на разпитаните свидетели/се установява, че на 03.02.2024г., около
15:30 часа В. и Нинчева се намирали в едно и също заведение в град София,
кв.“***“ – пицария“Ветрило“, където Нинчева дошла, заедно с малолетното
си дете/чийто баща е В./, а В. седял на друга маса, в компанията на
придружаващи го жени.Тъй като детето на Нинчева и В. останало задълго на
масата на баща си, не било върнато на майката, а тя искала да си тръгва от
заведението, чувствайки се притеснена и в невъзможност да направи това –
позвънила на телефон 112 и сигнализирала за случващото се.В този момент
В. и компанията му напуснали заведението, заедно с малолетната дъщеря на
В. и Нинчева, но при пристигането на полицейските служители С. В. се
появил пред тях и бил задържан.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от
04.04.2024г. на СРП наказателното производство по ДП № 54/2024г.по описа
на СДВР, пр.пр.3120/2024г.по описа на СРП, водено за престъпление по
чл.296, ал.1 от НК е прекратено на основание чл.199 от НПК, вр.чл.243, ал.1,
т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК – прието е, че срещата между В. и Нинчева в
заведението била случайна, като след забелязването на Нинчева, С. В. по
никакъв начин не извършил активни действия, насочени към приближаване на
свидетеля, с които да е реализирал от обективна страна престъпния състав на
чл.296, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения
в чл.140, ал.1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен
интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът
следва да я разгледа по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-К. Б. Б., заемащ
длъжността „ст.полицай”в ОСПС - СДВР. При издаването й полицейският
орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е
разполагал.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на
полицейските органи да задържат за срок не по-дълъг от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от
3
ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т.7 от ЗМВР/ преди
изменението ДВ бр.52 от 2025г./, съгласно който Полицейските органи могат
да задържат лице в други случаи, определени със закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват
основанията за задържането, а съгл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаване на акта. В обжалваната заповед липсва дори лаконично описание на
фактическата обстановка.Липсват и правни основания за извършеното
задържане. Липсва препращане към конкретен нормативен акт, относим към
конкретния случай. Препращане към нормативен акт следва да се съдържа в
самата заповед, а не да се извежда по тълкувателен път.
В конкретния случай не е съобразено императивното изискване на закона
– при основание за задържане - чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, задължително да се
цитира законовата норма, предвиждаща задържане на лицето като мярка за
административна принуда.В процесната заповед липсват посочени факти и
обстоятелства, мотивиращи прилагането на мярката, т.е. липсват
фактическите и правни основания за постановяването й и в този смисъл са
налице съществени нарушения и липса на мотиви на издадения акт, имащо за
последица невъзможността задържаното лице да упражни пълноценно
правото си на защита.Процесната заповед е в противоречие и с материалния
закон - не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР/действаща към 03.02.2024г./ и следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и съгласно представения списък на разноските на
жалбоподателя се дължи възстановяване на държавна такса в размер на 10лв.
и адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв.Възнаграждението е близко
до минимума, посочен в чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се
явява прекомерно.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1
АПК, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалба на С. В. В. ЕГН: **********, подадена чрез адв.М.
от САК, Заповед за задържане на лице рег.№ 464зз-109/03.02.2024 г., издадена
от полицейски орган-ст.полицай при ОСПС-СДВР, с която С. В. В., на
основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа в 04 РУ
на СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. В. В. направените по делото разноски
за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000/хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5