ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500587 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Наталия Лозанова против разпореждане № 262919 от
09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2021/2020 г. по описа на РС-Бургас , В
ЧАСТТА с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника К. Й. Т., ЕГН:**********, с адрес:гр. Б., ул.“Л.“ № **, за следните
вземания, дължими по сключен помежду им договор за потребителски кредит №
30028548809 от 26.09.2019 г., а именно: за сумата от 1577.73лв. – договорно
възнаграждение за периода от 25.11.2019г. до 03.12.2020г ., за сумата от 273.83 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2019г. до 03.12.2020г. /с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г./, и за сумата от 151.34 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.12.2020г. до 01.02.2021г.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.
Излагат се съображения районният съд е излязъл извън обхвата на дължимата в
рамките на заповедното производство проверка и не разполага на този етап с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права, в т.ч. и с оглед настоящата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Оспорва като
неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2 и ал.3 от
ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за горепосочените суми, за което са
излога подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в
обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
1
ГПК за претендираните със заявлението вземания за договорно възнаграждение и
лихва за забава. Претендира присъждане на направените във въззивното производство
разноските за платена държавна такса от 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против
длъжника К. Й. Т. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им на
основание договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит №
30028548809 от 26.09.2019г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 3915.84 лв. и за
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
02.02.2021г. до окончателното й изплащане. За останалите вземания с разпореждане от
09.02.2021г. съдът е отхвърлил заявлението, като предмет на обжалване е
разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
частта относно вземанията за сумата от 1577.73лв. – договорно възнаграждение за
периода от 25.11.2019г. до 03.12.2020г ., за сумата от 273.83 лв., представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 26.11.2019г. до 03.12.2020г. /с изключение на
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г./, и за сумата от 151.34 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 03.12.2020г. до 01.02.2021г.
Заповедният е мотивирал отказа си досежно претенциите за договорна лихва
и изтеклите лихви за забава с мотив, че заявителят не е посочил какъв е размера на
главницата, върху която са начислени тези вземания, както и, че след служебно
изчисление е установил, че заявените им размери не съответстват на стойността на
главницата по договора.
Бургаският окръжен съд споделя изводите на първата инстанция, свързани с
преценката на валидността на договора за кредит, на който заявителя основава
вземанията си, доколкото тази служебна проверка е нужна с цел проследяване за дали
са спазени императивните законови изисквания. Предвид това, въззивният съд счита,
че извършвайки такава преценка, заповедния съд не е превишил правомощията си,
поради което не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова
изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.
Досежно обжалвания отказ за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за
вземанията по сключения между страните договор за кредит, в частта касаеща
договорна и мораторни лихви, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за
2
основателна, по съображения, че в заповедното производство съдът издава заповед по
чл. 410 от ГПК само въз основа на твърденията на кредитора, като в случай, че счита,
че заявлението не отговаря на някое от изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128,
т.1 и т.2 от ГПК заповедният съд следва да даде указания на заявителя съгласно чл.
410, ал. 2 от ГПК и едва при неизпълнението им следва да откаже издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК. Отделно от това що се касае до размерите на предявените вземания
за лихви и дали те съответстват на реално дължимите от длъжника съобразно
действителното фактическо положение, настоящата съдебна инстанция счита, че това
обстоятелство не подлежи на съдебна преценка в заповедното производство, доколкото
заповедта по чл. 410 от ГПК се издава само въз основа на твърдения на заявителя.
Такава проверка може да бъде извършена единствено в исковото производство по чл.
422 от ГПК.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част следва да бъде
отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на
заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за отхвърлените вземания за
договорна и мораторни лихви.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция – в размер на 15 лв. за платена
такса за въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение
по НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 262919 от 09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 2021/2020 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА с която е оставено без уважение
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Й. Т.,
ЕГН:*********, с адрес:гр. Б., ул.“Л.“ № **, а следните вземания, дължими по
сключен помежду им договор за потребителски кредит № 30028548809 от 26.09.2019
г., а именно: за сумата от 1577.73лв. – договорно възнаграждение за периода от
25.11.2019г. до 03.12.2020г ., за сумата от 273.83 лв., представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 26.11.2019г. до 03.12.2020г. /с изключение на периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020г./, и за сумата от 151.34 лв., представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 03.12.2020г. до 01.02.2021г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
срещу длъжника К. Й. Т., ЕГН:**********, с адрес:гр. Б., ул.“Л.“ № ** за следните
вземания, дължими по сключен помежду им договор за потребителски кредит №
30028548809 от 26.09.2019 г., а именно: за сумата от 1577.73лв. – договорно
възнаграждение за периода от 25.11.2019г. до 03.12.2020г ., за сумата от 273.83 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2019г. до 03.12.2020г. /с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г./, и за сумата от 151.34 лв.,
3
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.12.2020г. до 01.02.2021г.,
както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса във
въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на сумата от 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските
пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4