№ 416
гр. Провадия, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130101543 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260
срещу Н. Х. А., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ******, ул. ****** № 2 иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: 19 663,36лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит ******/17.11.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 23.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението; 2 102,69лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 17.04.2022г. до 10.03.2023г.; 533,29лева, представляваща обезщетение за
забава начислено за периода 17.04.2022г. до 14.06.2023г., за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 456/31.07.2023г. по ч.гр.д.
№ 834/2023г. по описа на ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между страните на 17.11.2021г. е сключен договор за потребителски кредит, по който на
ответницата е бил отпуснат кредит в размер на 20020лева. Връщането на сумата е следвало
да стане на 120равни месечни вноски, всяка от 231,84лева, с падеж на последната
17.11.2031г. Съгласно чл. 3 за първите 12месеца от договора се дължала лихва от 6,6%, а за
следващите месеци лихвата се изчислявала при променлив лихвен процент от 6,6%, като
сбор от РЛП плюс фиксирана надбавка описана в Методология на банката.
На 17.03.2022г. ответницата е преустановила плащанията за главница, а на
17.04.2022г. и тези за възнаградителна лихва. Това е дало основание банката да обяви
вземането си за изцяло предсрочно изискуемо на 10.03.2023г., чрез връчена на ответника
покана с даден срок за доброволно изпълнение.
Предвид наличие на изискуемо вземане от ответника, за събирането му ищецът се
снабдил със заповед по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК обосноваващо правния интерес от заявяване на иска сега.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. Н. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Възразява срещу възможността търговски пълномощник да сключва договор със
сочените параметри. Оспорва сумата да е усвоена от ответницата, същата да е
преустановявала плащанията, размера на задълженията и надлежното упражняване правото
на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо.
Посочва, че в случая е била сключена застраховка по застрахователна програма
защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити на Юробанк
България АД, която покривала загубите по кредита. Премията в размер на 2520лева е била
еднократно платена при сключване на договора. В тази връзка се сочи, че не е проведена
процедура за проверка невъзможност на кредитополучателя да плати, която да бъде покрита
от застрахователя и едва след това да търси плащане изцяло. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание чрез процесуален представител с писмено становище исковата
молба се поддържа.
Ответникът поддържа доводите и оспорванията направени с отговора чрез назначения
му особен представител.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430
ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника
задължения по договор за потребителски кредит ******/17.11.2021г., вземанията, по който
ищецът твърди да са предсрочно изискуеми, която изискуемост е настъпила на 10.03.2023г.,
чрез връчена на ответника покана с даден срок за доброволно изпълнение.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 834/2023г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 834/2023г. по описа на ПРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите предмет на
настоящата искова претенция.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по договор
за потребителски кредит ******/17.11.2021г.; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; дължимост на сумите за главница и лихви, и то в посочените от ищеца
размери; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на
банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за
което кредитополучателят е бил уведомен надлежно, респ. дата на уведомяване; изпълнение
на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
падеж на задълженията; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на
кредиторите и обичайна печалба.
По възражението на ответника относно представителната власт на лицата, чрез които
ищецът е договарял с ответника, съдът е взел отношение с определението по чл. 140 ГПК,
2
приемайки, че няма да изследва този въпрос, поради недопустимост на възражението по арг.
от т.2 на ТР 4/2015г. на ОСГТК на ВКС.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 17.11.2021г. ответницата е отправила искане за отпускане на кредит в размер на
20020лева, платима на 120вноски, както и искане за сключване на договор за застраховка. На
17.11.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит ******/17.11.2021г.
По договора съгл. чл. 1, ал. 1 на ответницата е дадена в заем сумата от 20020лева за текущи
нужди, усвоявана по изрично посочена в договора банкова сметка на кредитополучателя.
Съгласно чл.1. ал. 2, ако към договора е сключена застраховка по програма „защита на
плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити предоставяни от Юробанк
България“ АД“, чиято премия е платима еднократно, страните се съгласяват, че сумата за
застрахователната премия е за сметка на кредита и се удържа служебно при усвояване на
сумата по кредита. Съгласно чл. 2, страните са уговорили, че част от отпуснатата в заем сума
следва да послужи за погасяване на задължения към други финансови институции, за което
страните са се съгласили, че след заверяване на сметката на ответницата с отпуснатата в заем
сума, банката ще извърши парични преводи към изрично посочени финансови институции,
към който ответницата има задължения. В чл. 3 е разписано, че за усвоения кредит
ответницата дължи лихва, като за първите 12месеца, тя се определя при фиксиран лихвен
процент от 6,600%, а от 13-ия месец до края на срока, лихвата се изчислява при променлив
лихвен процент от 6,600%, който представлява сбор от референтен лихвен процент Прайм
на банката за необезпечени кредити в съотв. валута плюс фиксирана договорна надбавка.
РЛП Прайм е предвидено, че се определя от Комитета по управление на активите и пасивите
съгласно Методологията на банката за определяне на РЛП Прайм по потребителски и
жилищно- ипотечни кредити, публикувани на интернет страницата на банката и
представляващи Приложение № 1 от договора. РЛП Прайм подлежи на преразглеждане на
тримесечна база при спазване условията на Методологията, като ако има основание за
промяната му в периода на прилагане на променливата лихва, актуалната му стойност и
датата на публикуването й, се обявяват на интернет страницата на банката и на видно място
в офисите й. Ако обявените стойности на Прайм са отрицателни, то тогава при определяне
на ГЛП за съответния период на договора, РЛП се приема и прилага със стойност 0%.
Прилаганата промяна в ГЛП е от датата, следваща първата падежна дата на месечната
вноска, след публикуване на новата стойност на Прайм. Съгл. чл. 3, ал.7 дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита съвпадаща с тази на заверяване сметката на
кредитополучателя. При изчислението й се приема, че месецът има 30дни, а годината
360дни. ГПР е 7,25%, а общата дължима сума по кредита е 27834,45лева, изчислена към
датата на сключване на договора. В чл. 3, ал. 9 са упоменати и взетите допускания при
изчисляване на ГПР. В чл. 5 са посочени дължимите такси при сключване на договора.
Уговорено е плащането на вноските по погасителен план с падеж 17-о число на месеца. При
допуснато просрочие или предсрочна изискуемост на вземането се дължи обезщетение за
забава върху просрочените вноски в размер на законната лихва /чл.9/. Съгласно чл. 14, при
непогасяване в срок на една или повече вноски, банката има право да обяви кредита за
3
изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл. 16 е предвидено правото на отказ от
договора. Съгласно чл. 17 неразделна част от договора са искането за отпускане на заема и
погасителния план. Като приложения към договора са Методологията на банката за
определяне на РЛП Прайм по потребителски и ипотечни кредити, погасителен план.
Договорът и погасителният план към него са били подписани от ответника, с което той е
удостоверил, че е запознат с тяхното съдържание и ги приема. С подписа си ответникът е
удостоверил и че преди сключването му е получил от банката преддоговорна информация
относно условията на договора във формата на стандартен европейски формуляр, запознал
се е с тях, разбира съдържанието им и сключва договора въз основа на информирано
съгласие /чл.22/. В заключение, процесният договор за банков кредит е валидно сключен.
По действителността на процесния договор за кредит в аспекта на потребителската
защита, за което съдът дължи и служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК,
становището на настоящия състав е следното:
Настоящият договор, е сключен при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г.
изм. ДВ бр. 30/26.03.2013г., в сила от 26.03.2013г./. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т.
7- 12, т. 20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на
кредита, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие,
предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за
правото на отказ от договора, условията за усвояване и издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо
дължимата сума по кредита. В договора ГЛП и ГПР са разписани по размер и начин на
формиране, с което изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК е спазено. Погасителният
план съдържа разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва. В договора са разписани
ясно общия му размер и условията за усвояването му. При преценка на клаузите на договора
в аспекта на чл. 143, чл. 145, ал. 1 ЗЗП, съдът не констатира неравноправност на някоя от
тях. В съдържанието на самия договор е изрично отбелязан начин на формиране на
договорната лихва и тази за забава. Договорът и погасителният план е предаден на
кредитополучателя и е подписан от него, факт който не е бил оспорен и презюмира, че
преди това кредитополучателят внимателно се е запознал със съдържанието на същите и ги
приема. Разписана е възможност за банката да изменя едностранно размера на дължимата
годишна възнаградителна лихва, респ. размера на дължимите месечни погасителни
анюитетни вноски чрез промяна на ГЛП /чл.3/, но тази възможност е заложена, с оглед
начина на формирането й и е на база обективни критерии и изначално оповестена
методология. Важното в случая обаче е, че в чл. 3 е предвидено и задължение за банката да
уведомява кредитополучателя за промените в РЛП, вкл. за правото на кредитополучателя да
прекрати договора. Освен това, съобразно заключението на в.лице, банката не е извършвала
едностранно промени в размера на възнаградителната и наказателна лихва и те са останали
в първоначално уговорените размери до момента на обявяване на предсрочната
изискуемост, съвпадащ с първия 12месечен период на олихвяване.
Ответницата е оспорвала усвояването на сумата, преустановяването на плащанията и
размера на задълженията.
За установяване на тези факти е изслушано и прието заключението на в.л. М. П. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като неоспорено от страните и даващо
отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по
делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето
4
от съда в цялост. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява
следното: Усвояването на сумата по кредита е осъществено чрез извършване на превод по
сметката на ответницата на 17.11.2021г. в размер на сумата от 20020лева с основание
„усвояване на кредит“. Със сумата от 14080,78лева са погасени задължения на ответницата
към Ти би ай банк ЕАД, декларирани от нея и в искането за отпускане на кредит, за
погасяването на които служебно от банката, е дала съгласие и в сключения договор.
Остатъкът от сумата е ползвана за плащане на застрахователна премия 2520лева, банкови
такси и 3190лева е теглена в брой. Последното плащане е от 15.03.2022г., като след тази дата
в.л. е установило, че салдото по сметката е нула и повече движения по сметката не са
установени. Плащанията по договора са 950,79лева и с тях първите три вноски са били
погасени изцяло, а четвъртата частично за възнаградителната лихва. Предвид на тези изводи
на в.л. следва, че възраженията на ответника срещу усвояването на сумите и
преустановяване на плащанията са неоснователни. Поетото от кредитната институция
задължение по договора за отпускане на заемателя на парична сума и съответно усвояването
на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната сметка
на заемателя, като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ.
Относно задължението за главница, в.л. сочи то да е в общ размер от 19663,35лева. За
периода 17.04.2022г. до 10.03.2023г. възнаградителната лихва е начислявана в размер на
6,6% и за този срок на договора не е променяна. Лихвата за просрочие е начислявана в
размер на законната лихва. Съответно размерът на възнаградителната лихва за периода
17.04.2022г. до 10.03.2023г. е 1267,56лева. На наказателната лихва размерът за периода
17.04.2022г. до 10.03.2023г. е 81,71лева и за периода 11.03-14.06.2023г. в размер на
598,81лева.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на вземането. Ответникът възразява това да е така. Задължението за плащане на
погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на
съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а
предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за
кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до кредитополучателя. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе
разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От заключението на в.л. по
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че кредитът е бил редовно
обслужван до 15.03.2022г., към която дата са били погасени задълженията по 3бр. пълни
вноски и четвърта частично. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК- 23.06.2023г. са били настъпили предпоставките на чл. 14 към договора и в полза на
кредитната институция е възникнало правото да обяви цялото вземане за предсрочно
изискуемо. Връчването на книжата е извършено чрез ЧСИ по постоянен адрес по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, доколкото при направените три посещения на адреса, едното от който в
почивен ден, лицето не е открито. Уведомлението е залепено на 25.11.2022г. и считано от
10.02.2022г. е редовно връчено. Връчването по настоящ адрес е също извършено по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, считано от 03.03.2023г. чрез залепване на уведомление на 16.02.2023г. на
видно място в кметството, доколкото селото няма улици, а връчителят е събрал данни от
племенница на бивш съпруг, че лицето е напуснало адреса преди много време. Справката не
е установила действащо трудово правоотношение. От 03.03.2023г. е започнал да тече
даденият с поканата- уведомление 7-дневен срок за доброволно изпълнение. С неговото
5
изтичане и считано от 10.03.2023г., предвид липса на плащане, следва да се приеме, че
правото на банката да обяви вземането за предсрочно изискуемо е надлежно упражнено. В
заключение настъпили са предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането по
договора предхождащо подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Възраженията на
ответницата в този смисъл са неоснователни. Исковата претенция е доказана в своето
основание.
Неоснователни са възраженията във връзка с липса на проведена процедура за
проверка невъзможност на кредитополучателя да плати, която да бъде покрита от
застрахователя по сключената застраховка по застрахователна програма защита на
плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити на Юробанк България АД.
Видно от представената застраховка е, че тя покрива рискове за лица от 18- 64г., каквато е
ответницата- смърт в резултат на злополука или заболяване; инвалидизация над 70% в
резултат на злополука или заболяване; продължителни болнични над 60дни в резултат на
злополука или заболяване; нежелана безработица в резултат на уволнение над 80дни и
хоспитализация в резултат на злополука над 7 дни. В случая твърдения за такъв настъпил
риск няма, а застрахованото лице е ответницата. Ако и банката като ползващо се лице да
бездейства в търсене на дължимото й се застрахователно обезщетение, това не освобождава
длъжника й от задължението към нея, а му дава правата по чл. 383 КЗ. А в случай, че е
погасил междувременно задължението тези по чл. 456 КЗ, когато се касае за покрит
застрахователен риск.
Съобразно заключението на в.л. дължимата главница е 19663,35лева. Това е чистата
стойност на вземането за главница и в този размер то следва да се признае за дължимо. Т.е,
искането за присъждане на главницата е доказано до размера на сумата от 19663,35лева, като
за разликата до пълния заявен размер от 19663,36лева, претенцията следва да се отхвърли.
Предмет на претенцията е и редовна договорна лихва в размер на 2102,69лева, за
периода 17.04.2022г. до 10.03.2023г. Този период следва датата на преустановяване на
плащанията и предшества датата на обявяване на предсрочната изискуемост, поради което
вземането за нея е дължимо. От заключението на в. лице е видно, че размерът на
договорната възнаградителна лихва за периода начислена върху чистата стойност на кредита
е 1267,56лева. Тя е уговорена в чл.3, като размерът на ГЛП е 6,600%, в който тя в
начислявана за целия период съгласно заключението. Тази лихва се дължи, тъй като
кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя страна се е задължил
да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през което заемодателят се е
лишил от ползване на паричните средства, т. е. от момента на предоставяне на паричната
сума до датата на нейното връщане в пълен размер. Тя е възнаграждение за ползваните пари,
уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на
потребителя. Следователно, искът за възнаградителната лихва се явява основателен и
доказан до размера на сумата от 1267,56лева, а за разликата до пълния заявен размер от
2102,69лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Предмет на претенцията е и лихва за забава върху просрочена главница, претендирана
в размер на 533,29лева за периода 17.04.2022г. до 14.06.2023г. Дължимостта й е предвидена
в чл. 9, уреждащ при забава в плащанията, право на банката да получи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. От експертното заключение се установи факта на
забавата, доколкото кредитът е бил редовно обслужван до 15.03.2022г. Съобразявайки ТР
3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, считано от 10.03.2023г. по договора се
дължи само законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Съгласно заключението на в.л. лихвата е начислявана в размер на законната
такава и върху падежиралата главница до 10.03.2023г., тя е в размер на 81,71лева. За периода
11.03-14.06.2023г. размерът й изчислен на база отново законната лихва е 598,81лева. Или при
спазване диспозитивното начало претенцията се явява основателна изцяло.
6
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението- 23.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението, както е
било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са: 474,65лева доплатена дължима
държавна такса, 925лева депозит за ССчЕ, 400лева депозит за особен представител и
2888,32лева адв. възнаграждение с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. При преценка
основателността му съдът съобрази задължителното за настоящия съд тълкуване дадено в
решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което възможно е намаляване
на претендирания адвокатски хонорар и под определения минимум в Наредбата, поради
противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Т.е съдът не е обвързан от
размерите на адв. възнаграждения по Наредбата, но все пак те следва да служат като
ориентир при оценяване труда на адвоката. Спорът не се отличава с фактическа и правна
сложност, приключил е в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител не се
е явил. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатската работа то е 2406лева. Отчитайки изложеното, настоящият състав преценява, че
адв. възнаграждение следва да се определи в размер на 1500лева, или 1800лева с ДДС. Общо
размерът на разноските в исковото производство става 3599,65лева. Съобразно уважената
част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
3464,84лв. за исковото производство.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта са
присъдени 445,99лева платена държавна такса и 1684,16лева адв. възнаграждение. И тук е
направено възражение за прекомерност. Определено по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа то е 1403лева или 1683лева с
ДДС. Отчитайки горното, настоящият състав преценява, че адв. възнаграждение следва да се
определи в размер на 1000лева, или 1200лева с ДДС. Общо разноските за заповедното
производство стават 1645,99лева. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 1584,35лева.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което съдът не присъжда
разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК. На особеният представител е определено
първоначално възнаграждение от 400лева, но в о.с.з същият е отправил искане за
увеличаването му предвид размерите предвидени в Наредба № 1/2004г за възнагражденията
за адвокатската работа. Действително определено по реда на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата то е
2406лева. Ето защо, при съобразяване на този факт, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, обема на организираната защита вкл. и представителство в с.з., и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав преценява, че адв, възнаграждение следва да
се определи в размер на сумата от 1500лева. Това ще рече, че на ищеца следва да се даде
възможност в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за доплатен депозит
от 1100лева за изплащане на окончателно определения размер на възнаграждението на
особения представител. В противен случай сумата подлежи на принудително събиране по
реда на чл. 77 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
7
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 съществува вземане срещу Н. Х. А., ЕГН
********** с настоящ адрес с. ******, ул. ****** № 2 за сумите, както следва: 19
663,35лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит ******/17.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда- 23.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 1267,56лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 17.04.2022г. до 10.03.2023г.; 533,29лева,
представляваща обезщетение за забава начислено за периода 17.04.2022г. до 14.06.2023г., за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с
№ 456/31.07.2023г. по ч.гр.д. № 834/2023г. по описа на ПРС, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над присъдената сума от 19663,35лева до пълния заявен размер от 19663,36лева;
иска за договорна лихва за разликата над присъдената сума от 1267,56лева до пълния заявен
размер от 2102,69лева.
ОСЪЖДА Н. Х. А., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ******, ул. ****** № 2 да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 3464,84лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. А., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ******, ул. ****** № 2 да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 1584,35лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 834/2023г. по описа на РС
Провадия, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата претенция,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител на ответника
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 1500лева.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да
представи по делото документ за допълнително внесен депозит по сметка на Районен съд
Провадия от 1100лева за изплащане окончателно определеното възнаграждение на особения
представител. Предупреждава ищеца, че при неизпълнение в указания срок, сумата подлежи
на принудително събиране, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8