№ 2696
гр. София , 07.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503043 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Б. П., чрез процесуалния представител адв. И. М.
срещу Определение от 15.05.2020г. по гр.д.№ 8866/2016г. на СГС, ГО, 11с-в, в частта му, с
която се връща исковата молба на Б. Б. П., конституиран по реда на чл.227 ГПК като един от
двамата наследници по закон на първоначалния ищец Б. Б. П.-П., с която е предявен
конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на
сключения на 14.04.2010г. предварителен договор за учредяване на право на ползване,
касаещо ½ ид.част от имотите предмет на договора.
Счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба,
поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния
съд за продължаване на процесуалните действия.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е неоснователна.
Процесното първоинстанционно определение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното определение,
поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във
въззивната частна жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били
изтъкнати в производството пред първоинстанционния съд, на които в обжалваното
1
определение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
С разпореждане в открито с.з. след предприетото от процесуалния представител на
ищците Б. Б. П. и „П.“ЕООД- адв. М. уточнение, че исковете срещу „П. Имобилиен“ООД с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД са предявени при условията на евентуалност, както следва
: искът на „П.“ЕООД за обявяване за окончателен на предварителния договор за учредяване
на право на ползване от 14.04.2010г. да се счита като главен, а в случай че бъде отхвърлен да
се разгледа и уважи иска с правно основание предявен от Б. Б. П., съдът е счел исковата
молба за нередовно по отношение на евентуалния иск и е дал указания до този ищец да
ангажира доказателства за внесена държавна такса по неговия иск в посочения от съда
размер.
Впоследствие след като е констатирал неизпълнението на така дадените указания с
обжалваното определение от 15.05.2020г. съдът е върнал исковата молба по иска с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предявен от Б. Б. П. срещу „П. Имобилиен“ООД и е прекратил
производството по делото по отношение на този иск.
Съгласно действащата при предявяване на иска редакция на чл.72, ал.2 ГПК за
предявените с една искова молба алтернативно или субективно съединени искове срещу
едно лице се събира държавна такса като за един иск. В настоящия случай с исковата молба
при условията на активно субективно съединяване са предявени исковете на двама ищци,
всеки от които почива на общ правопораждащ факт от който двамата ищци черпят правата
си, следователно налице е искане за защита в един интерес и на едно и също материално
право. В този см. е и актуалната редакция на същата разпоредба, съгласно която за
предявените с една искова молба искове за защита на един интерес се събира една държавна
такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Без значение е
обстоятелството, че субективното съединяване е на страната на ищците, както и че същите
са само обикновени другари- това обстоятелство има значение единствено за процесуалната
легитимация на страните- дали с оглед допустимостта на производството е необходимо
исковете да предявени съвместно от другарите или е достатъчно да бъдат предявени
поотделно от всеки от тях, но няма отношение към размера на дължимата държавна такса.
Само за пълнота обаче следва да се посочи, че сочената от жалбоподателя съдебна практика
не намира отношение в случая тъй като тя е приложима при обективно съединяване на
исковете срещу един ответник при които те са предявени в условията на главно и
евентуално съединяване, а не при активно субективно съединяване на искове, както са
предявени в настоящия случай.
По изложените съображения и тъй като се установи, че дължимата държавна такса по
единия от исковете е внесена още при предявяването на исковата молба, то обжалваното
разпореждане за връщане на исковата молба по отношение на ищеца Б. П. следва да бъде
отменено и делото да бъде върнато обратно на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивите по-горе.
2
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 15.05.2020г. по гр.д.№ 8866/2016г. на СГС, ГО, 11с-в., в
частта му, с която се връща исковата молба на Б. Б. П., конституиран по реда на чл.227 ГПК
като един от двамата наследници по закон на първоначалния ищец Б. Б. П.-П..
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3