№ 11040
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.НА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от С.НА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20241110158272 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на
наказание „Забележка“, наложено на ищеца със Заповед № РД-02-234/23.08.2024г. на
и.д. Директор на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД.
Ищецът С. Л. А. твърди, че между нея и ответника съществува валидно трудово
правоотношение, по силата на което заема длъжност „главен специалист ОУЛ“ – ОПС
при ответника „Български пощи“ ЕАД. Със Заповед РД-02-234/23.08.2024г. на и.д.
Директор на РУ „Западен регион“ на ответното дружество, връчена на работника на
02.09.2024г., било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Излага доводи
за нарушаване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Поддържа, че заповедта не съдържа
всички изискуеми по силата на закона реквизити - не е мотивирана, не са посочени
конкретните нарушения, не е отразено с кои свои действия или бездействия
служителката е осъществила твърдяните дисциплинарни нарушения, както и кога
точно са извършени те, с което на практика е нарушено правото на защита. Твърди,
че атакуваната заповед не е подписана от работодателя, нито от упълномощено да
наложи дисциплинарно наказание лице. По същество твърди, че не е извършила
вмените нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да отмени наложеното
дисциплинарно наказание. Претендира разноски.
Ответникът „Български пощи“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди да е спазил процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание. На ищеца са поискани писмени обяснения и същата е
дала такива при налагане на наказанието. Дисциплинарното наказание е наложено с
мотивирана писмена заповед, съдържаща всички реквизити по КТ, с
индивидуализиране на извършителя, извършените нарушения, време и място на
извършване, издадена от оправомощено от работодателя лице. Излага съображения, че
наложеното наказание – забележка, е въз основа на резултатите от финансова проверка
на ОПС Благоевград, съгласно Доклад изх. № ВК-03-72/26.06.2024г. за периода
01.01.2022г. до 30.04.2024г. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
1
разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ:
За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина,
изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в
заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание,
спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК,
както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189
ГПК.
Безспорно между страните по делото е, че са обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "главен специалист
ОУЛ" в ОПС Благоевград, към РУ „Западен регион“ при ответника „Български пощи“
ЕАД.
Не е спорно и от представеното по делото писмено доказателство Заповед №
РД-02-234/23.08.2024г., на и.д. Директор на РУ „Западен регион“, съдът приема за
установено, че работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание по чл.
188, т. 1 КТ - "забележка".
С процесната заповед, връчена на ищцата на 02.09.2024г., на последната е
наложено посоченото дисциплинарно наказание за това, че не е упражнила
необходимия контрол относно изготвянето на протоколите от извършена месечна
инвентаризация на горивото в резервоарите на автомобилите и подробното месечно
сведение за реализация на преразход или икономия на шофьорите, като с
бездействието си е допуснала отчетността на автомобилите и информацията, подавана
за счетоводно отразяване да не се подава единствено на основание данните от
софтуерното приложение „Управление на автотранспорт“ и при спазване на
документалната обоснованост на стопанските операции съгласно разпоредбите на
Закона за счетоводството; за това, че не е упражнила необходимия контрол и не е
създала необходимата организация по спазване на „Инструкцията за реда на
отпечатване на пощенски пратки и пощенски продукти, тяхното съхранение,
отпускане, снабдяване, продажба и изтегляне от пощенската мрежа“; че не е създала
необходимата организация по осъществяване на ресурсно осигуряване съгласно
„Правилата за реда на ресурсно осигуряване на РУ и ОПС, в т.ч. заявяване и
отпускане на материали и формуляри за ПС и снабдяване с пощенски пликове и
кашони за търговска дейност, утвърдени с писмо, изх. № 47-И- 1/16.01.2024 г. на
Главния изпълнителен директор“; не е упражнила контрол относно представянето в
отдел „Счетоводство“ на справки за заредени количества търговски стоки по
доставчици и ПС, както и за отразяването на всички стоки за търговска дейност по
фирми; не е упражнила контрол на дейността по ресурсно осигуряване с материални
запаси в ОПС Благоевград; не е упражнила контрол и не е създала организация по
спазване на разпоредбите на чл. 8 и чл. 11 от „Инструкцията за паричната дейност в
ПС на „БП“ ЕАД“ и Заповед № РД-00-1368/16.10.2020 г. на директор РУ „Западен
регион“ и е допуснала нерегламентирана размяна на ценни пратки с парични средства
от една ПС на друга; не е упражнила необходимия контрол по спазването на
„Вътрешните правила за заявяване, приемане, предаване, транспорт, обработка и
съхранение на парични средства и ценности в главните каси на ОПС Видин, ОПС
2
Враца, ОПС Монтана и ОПС Благоевград“, утвърдени от директор РУ „Западен
регион“; Неспазването в пълна степен на разпоредбите в заповедите на ГИД на „БП“
ЕАД и директора на РУ „ЗР“ за провеждане и документиране на инвентаризацията в
ОПС Благоевград, не са предприети необходимите действия по документиране на
фактическата проверка на търговските стоки и пощенските ценности и съпоставянето
им със счетоводните данни.
В атакуваната заповед е отразено, че извършеното, за което на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, съставлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ – „неизпълнение на възложената
работа”, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове“.
Предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ има
за предмет отмяна на наложено дисциплинарно наказание. Дисциплинарните
наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед,
която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът
не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в
тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят С. Цачева; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев). Не на последно място,
съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание
следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника:
дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на
процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което
включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от
работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да
съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е
съответно на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Поначало, макар и да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ,
която е нарушена, съответно неточното позоваване, не обуславя само по себе си
отмяна на заповедта, като същественото за мотивирането на заповедта е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци. Липсата на посочването им нарушава правото на
защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна
проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
извърши съдът. Ето защо особено съществено изискване към мотивирането на
3
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци
на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено,
както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на
посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание, трябва да
бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери
осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти. Това е
така и с оглед принципа на равнопоставеност на страните /необходимо е при самото
предявяване на исковата молба работникът да знае фактическите и правните
основания за наложеното дисциплинарно наказание, за да може да осъществи
надлежна защита на правата си/. От друга страна, мотивите за налагане на
дисциплинарно наказание, относими към съответното правно основание, трябва да се
съдържат в самата заповед или в друг документ, доведен до знанието на работника
преди налагане на санкцията.
На първо място следва да се посочи, че неоснователни се явяват доводите на
ищцата по чл.192 КТ, че лицето издало процесната заповед няма работодателска власт.
Видно от приложените писмените доказателства лицето поискало обяснения и
наложилото и дисциплинарно наказание „забележка“ – Д. Иванов, заема длъжността
и.д. Директор РУ „Западен регион“. По делото за изясняване на спорните
обстоятелства е представено изрично пълномощно № 3290-11-142 от 19.06.2024г.,
заверено от нотариус Садифе Мехмедова, рег. № 785 от регистъра на НК, с район на
действие гр. София, по силата на което Цветилия Иванова Стоилкова, Главен
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД е упълномощила Д. Иванов -
Директор РУ „Западен регион“ да изпълнява работодателски функции, в т.ч.
правомощията по възникването и прекратяването на трудови правоотношения със
служители на ръководна длъжност, което се извършва след съгласуване с Централното
управление на „Български пощи“ ЕАД. Поради изложеното, съдът счита, че се спазени
изискванията на чл.192, ал.1 от КТ по налагане на процесното дисциплинарно
наказание.
На следващо място съдът намира, че процесната Заповед № РД-02-
234/23.08.2024г. на и.д. Директора на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД
не е мотивирана, доколкото в нея липсва изчерпателно описание на вменените на
работника нарушения на трудовата дисциплина, в частност по отношение на времето
на извършването им. В съдебната практика е прието еднозначно, че нарушението
трябва да бъде описано както с обективните, така и със субективните му признаци. В
заповедта ответникът се е позовал на допуснати от страна на ищцата нарушения на
трудовата дисциплина квалифицирани като неупражняване на необходимия контрол по
изпълнение на вменените по силата на трудовото правоотношение задължения и
неспазване на конкретни вътрешни актове на работодателя - „Инструкцията за реда на
отпечатване на пощенски пратки и пощенски продукти, тяхното съхранение,
отпускане, снабдяване, продажба и изтегляне от пощенската мрежа“, „Правилата за
реда на ресурсно осигуряване на РУ и ОПС, в т.ч. заявяване и отпускане на материали
и формуляри за ПС и снабдяване с пощенски пликове и кашони за търговска дейност,
утвърдени с писмо, изх. № 47-И- 1/16.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор“,
„Инструкцията за паричната дейност в ПС на „БП“ ЕАД“ и Заповед № РД-00-
1368/16.10.2020г. на директор РУ „Западен регион“. Същевременно в акта на
работодателя липсва очертаване във времево отношение – конкретна дата/и или
период на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, което съставлява пречка за
4
това работникът да разбере за какво деяние е ангажирана дисциплинарната му
отговорност, съответно се накърнява правото му на защита срещу твърденията на
органа разполагащ с дисциплинарна власт.
Ответникът се е позовал на извършена финансова проверка на ОПС Благоевград
за периода 01.01.2022г. до 30.04.2024г. от служители на Дирекция „Вътрешен контрол“
при ЦУ на „Български пощи“ ЕАД и издаден въз основа на нея Доклад изх. № ВК-03-
72/26.06.2024г., цитиран и в процесната заповед, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание. Следва да се посочи, че съдът споделя становището
застъпено в съдебната практика (така Решение № 313-2010-2010г., на IV ГО, ВКС), че
дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ,
посочен в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при положение, че този
документ е бил доведен до знанието на наказания работник. В настоящия случай
ищцата А. е оспорила с исковата молба запознаването си с резултатите от извършената
проверка, обективирани в доклад с изх. № ВК-03-72/26.06.2024г., съответно със
съдържанието на същия. Съгласно заключителната част на доклада от проверката се
предвижда длъжностните лица, чиято дейност е била обект на проверка, да бъдат
запознати със съдържанието на доклада, в обема и частта касаещи дейността им, като
в седем дневен срок имат възможността да дадат писмени обяснения и/или
възражения, подкрепени с документи, доказващи възникването на нови факти и
обстоятелства по така направените констатации. От страна на ответника не се твърди,
нито се установява документът да е бил предоставен за сведение на работника.
Същият съдържа единствено подпис на извършилия проверката главен експерт –
корпоративен и оперативен финансов контрол Виолина Бойкова, като други относими
доказателства и доказателствени искания в хода на съдебното дирене пред настоящата
инстанция от страна на ответника, носещ доказателствената тежест вменена му с
доклада по делото, не са релевирани.
С оглед на установените пороци, процесната Заповед № РД-02-234/23.08.2024г.
на и.д. Директор на РУ „Западен регион“ на ответното дружество като
незаконосъобразна следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., видно от
договор за правна защита от 24.09.2024г. /лист 33/, които не подлежат на намаляване
по направеното възражение за прекомерност, тъй като размерът им е под прага,
определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
разноски в размер на 80,00 лв. – държавна такса по уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № РД-02-
234/23.08.2024г. на и.д. Директор на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД,
5
дисциплинарно наказание "забележка", на С. Л. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Български пощи“ ЕАД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. А., ЕГН **********, сумата от 600 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Български пощи“ ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата в размер на 80,00 лв., разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6