№ 82
гр. Ловеч, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214300600326 по описа за 2021 година
Постановена е Присъда № 26004/18.02.2021 година по
наказателно частен характер дело № 215/2019 година на Районен съд Л..С
тази присъда съдът е признал подсъдимия Б. С. Б., роден на 12.04.1984г в гр.
Л., постоянен адрес: с. Д., ул. „Г.Б." №5, с постоянно местопребиваване в
Обединеното Кралство,Саутхемптън, български гражданин, българин,
основно образование, женен с две деца, работи като машинен оператор във
фирма Полистар - Англия, не осъждан, баща на подсъдимите С. Б. С. и Д. Б.
С., за виновен в това, че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б."
при условията на пряк умисъл и в съучастие с К. Г. Б., С. Б. С., Д. Б. С. и Ж. П.
Б., всички от с. Д. нанесъл на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село,
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева
половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента
некървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни
рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош - престъпление по
чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
1
наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
Съдът е признал подсъдимият Б. С. Б. за невинен за това на 14.07.2019
г. около 10,00-10,30 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." да е казал нещо унизително за
честта и достойнство в присъствието на пострадалата АН. ИВ. АС., казвайки
й "курво, ще ти еба майката, от тук няма да минаваш" и на основание чл.
304 НПК го е оправдал по обвинението в извършване на престъпление по
чл.146, ал.1 НК.
Съдът е признал подсъдимата К. Г. Б., родена на 09.09.1983г. в гр. Л.,
постоянен адрес: с. Д., ул. „Г.Б." №5, с постоянно местопребиваване в
Обединеното Кралство Саутхемптън, омъжена, българска гражданка,
българка, начално образование, работи във фирма Полистар - Англия,
неосъждана, майка на двамата подсъдими С. Б. С. и Д. Б. С., за виновна, в
това че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." при условията на
пряк умисъл и в съучастие с Б. С. Б., С. Б. С., Д. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с.
Д., нанесла на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село, лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева половина,
малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента некървяща,
подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в
лумбалната област и долната част на гръдния кош - престъпление по чл.
130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК я
освоб05кдава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
Съдът е признал подсъдимата К. Г. Б. с гореснетата самоличност за
невинна за това на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." да е
казала нещо унизително за честта и достойнство на АН. ИВ. АС., казвайки й
„Курво, защо минаваш по тази улица", поради което и на основание чл. 304
НПК я е оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 146,
ал. 1, предл. 1 -во НК.
Съдът е признал подсъдимият С. Б. С., роден на 22.04.2002г. в гр. Л.,
български гражданин, българин, ученик в 11 клас в спорно училище „Г.Б." гр.
П., неженен, с постоянно местопребиваване в Обединеното Кралство
Саутхемптън, неосъждан, за виновен в това, че: на 14.07.2019 г. около 20,00
часа в с. Д. на ул. „Г.Б.", при условията на пряк умисъл и в съучастие с Б. С.
Б., К. Г. Б., Д. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с. Д. за виновен в това, че на
2
14.07.2019 г., като непълнолетен, около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б." при
условията на пряк умисъл и в съучастие с К. Г. Б., Б. С. Б., Д. Б. С. и Ж. П. Б.,
всички от с. Д. нанесъл на АН. ИВ. АС. с ЕГН ********** от същото село,
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява лицева
половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в момента не
кървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата, охлузни рани в
лумбалната област и долната част на гръдния кош -престъпление по чл. 130,
ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 НК го
е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание обществено порицание, което да се изпълни от кмета на с. Д., общ.
Л. чрез публично обявяване на присъдата в присъствието на представители на
местната общност и полицейският инспектор, отговарящ за селото.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Д. Б. С., родена на
09.09.2003г. в Л., адрес с. Д., ул. „Г.Б." №5, с постоянно местопребиваване в
Обединеното Кралство Саутхемптън, българска гражданка, българка, начално
образование, неомъжена, л.к.№ ********* изд. от МВР Ловеч, за виновна в
това, че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на ул. „Г.Б.", като
непълнолетна, при условията на пряк умисъл и в съучастие с Б. С. Б., К. Г. Б.,
С. Б. С. и Ж. П. Б., всички от с. Д. нанесла на АН. ИВ. АС. с ЕГН **********
от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
на лява лицева половина, малка разкъсно-контузна рана в очния ъгъл в ляво в
момента некървяща, подкожни хематоми в окосмената част на главата,
охлузни рани в лумбалната област и долната част на гръдния кош -
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, като на
основание чл. 78а, ал. 6 НК я е освободил от наказателна отговорност и й
налага административно наказание обществено порицание, което да се
изпълни от кмета на с. Д., общ. Л. чрез публично обявяване на присъдата в
присъствието на представители на местната общност и полицейският
инспектор, отговарящ за селото.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Ж. П. Б.,родена на
30 март 2004 година в Л.,с постоянен адрес село Д.,област Ловеч„О." №46,
българска гражданка, българка, неомъжена, безработна, начално образование,
неосъждана, за виновна в това, че на 14.07.2019 г. около 20,00 часа в с. Д. на
3
ул. „Г.Б.", като непълнолетна, при условията на пряк умисъл и в съучастие с
Б. С. Б., К. Г. Б., С. Б. С. и Д. Б. С., всички от с. Д. нанесла на АН. ИВ. АС. с
ЕГН ********** от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в оток
и кръвонасядане на лява лицева половина, малка разкьсно-контузна рана в
очния ъгъл в ляво в момента некървяща, подкожни хематоми в окосмената
част на главата, охлузни рани в лумбалната област и долната част на
гръдния кош - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1
НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 НК я е освободил от наказателна
отговорност и й налага административно наказание обществено порицание,
което да се изпълни от кмета на с. Д., общ. Л. чрез публично обявяване на
присъдата в присъствието на представители на местната общност и
полицейският инспектор, отговарящ за селото.
Съдът,на основание член 189 от НПК е възложил разноските на всеки
от подсъдимите Б. С. Б.,К. Г. Б., С. Б. С.,Д. Б. С., и Ж. П. Б., като е осъдил
всеки от тях да заплати сума от по 122.40 лева, представляваща съответната
1/5 идеална част от съдебно-деловодните разноски в общ размер на 612.00
лева.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
от адв.Р.М.,защитник на подсъдимите Б. С. Б., К. Г. Б., Д. Б. С., и Ж. П.
Б..Развиват се оплаквания за необоснованост на присъдата,както и за наличие
на института неизбежна отбрана.Считат отказа на Районен съд Л. да
възприеме тезата,че единствено и само К.Б. е причинила съставомерните
нараниявания на А.А. за неправилен.Твърди се също,че действията на К.Б. са
в ситуация на неизбежна отбрана,тъй като в същото време А.А. е заплашвала
детето Десислава,като я е хванала за косата и я е свалила на земята.Защитата
счита,че неправилно съдът се е доверил само на един свидетел,който,според
тях не е пряк очевидец на инцидента.Сочи,че подзащитните му са имали
желание да избегнат задълбочаване и влошаване на отношенията и по тази
причина не са обжалвали отказа на РП Л. да образува досъдебно
производство по тяхна жалба. Относно Б.Б. счита, че липсват каквито и да
било доказателства да е осъществил престъплението по чл. 146, ал. 1 НК и
това по чл. 130, ал. 1 НК. Относно обвинението срещу К.Б. счита, че същата
следва да бъде оправдана, защото е действала при условията на неизбежна
отбрана, защитавайки дъщеря си Д.С. от нападението на тъжителката.
Останалите подсъдими въобще са нямали контакт с тъжителката.
4
В съдебно заседание въззивниците,редовно и своевременно
призовани,не се явяват,вместо тях адв.М. поддържа въззивната жалба на
изложените в нея основания.
Въззиваемата А.А. се явява лично и с адв.П.Р.,който счита,че съдебния
акт е обоснован и мотивиран,Районен съд Л. е извършил обективна и
непредубедена оценка на доказателствената съвкупност.Моли,от името на
доверителката си А.А. първоинстанционната присъда да бъде изцяло
потвърдена.
От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства и
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Въззивната жалба на адв.Р.М. е подадена в преклузивния срок по член
319 от НПК от надлежно упълномощен защитник и е допустима за
разглеждане.По същество е неоснователна.Отфактическа страна решаващия
Л.ски районен съд е установил следната фактическа обстановка :
Петимата въззивници са членове на едно домакинство: Б. С. Б., роден
на 12.04.1984 г. и К. Г. Б., родена на 09.09.1983 г., са родители на
непълнолетната Д. Б. С., родена на 09.09.2003 г. и на С. Б. С., роден на
22.04.2002 г. Последният съжителствал на семейни начала с непълнолетната
Ж. П. Б., родена на 30.03.2004 г. Всички заедно живеели в къща, находяща се
в с. Д., общ. Л., ул. „Г.Б."№5. Подсъдимият Б.Б. е освобождаван от
наказателна отговорност по силата на решение по АНД 368/2003 на PC Л.,
влязло в законна сила на 17.11.2003 г., и е наказван по силата на
споразумение, одобрено по ЧНД 394/2006 на PC Л., в сила от 13.12.2006 г., с
глоба от 500 лева, платена на 14.12.2006 г. Останалите подсъдими не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност.
В същото село на ул. „М." №32 живеела и пострадалата АН. ИВ. АС.,
родена на 08.01.1967 г., която в село наричали „А.". При сина на пострадалата
- С.М.Я., живеело и дете от рода на подсъдимите -А.П. Б.. Семейството на
подсъдимия подозирало сексуално блудство спрямо детето, което разпалило
вражда между двете семейства.
На 13.07.2019 г. въззивника Б. С. Б. бил на празненство, организирано
от роднина пострадалата. Там възникнало скарване между него и С.Я. - сина
на пострадалата, което принудило подсъдимия да напусне празника.
5
На 14.07.2019 г. сутринта имало размяна на реплики по повод
конфликта между подсъдимия Б.Б. и С.Я. - син на пострадалата, както и
между бащата на подсъдимия и пострадалата.
По обяд около 12.00 часа конфликтът между враждуващите родове
ескалирал до степен, че бил смутен общественият ред в селото - преследвали
се с автомобили, гонели се с брадви и колове. Това станало повод да бъде
подаден сигнал на телефона за спешни повиквания 112 от случаен
гражданин,малко по късно сигнал бил подаден и от въззивничката К.Б. в
12.30 часа,която заявила на тел. 112,че група хора с брадви и колове идват д
ги бият.
В резултат на сигнала в 13.30 часа полицейски орган съставил на
основание чл. 65 ЗМВР срещу сина на пострадалата С.Я. Протокол за
предупреждение да не се саморазправя с подсъдимия Б.Б..
По-късно вечерта около 20,00 часа пострадалата А. посетила дома на
дъщеря си. На връщане минала по улица „Г.Б." и когато била до къщата на
въззивниците, върху нея се нахвърлили подсъдимите К.Б., Д.С. и Ж.Б., а от
къщата излезли и Б.Б. и С.С.. Жените я влачели, дърпайки я за косата, а
мъжете я ритали и удряли.
Свидетелката И.А.М. чула виковете за помощ на пострадалата и
излязла на терасата си, откъдето я видяла да паднала на улицата. В този
момент все още трите подсъдими я дърпали за косата, а поде. Б.Б. и С.С. я
удряли. Свидетелката се развикала от терасата да спрат, след което слязла
веднага на улицата, за да помогне на А.А.. Когато свидетелката излязла на
улицата, нападението вече било преустановено и тя видяла подсъдимите в
гръб. Пострадалата била силно уплашена, което наложило свидетелката да я
изпрати до дома й.
По това време свидетелят А.А.М., в качеството му на общински
съветник и председател на Комисията по етнически въпроси, вече бил
уведомен от началника на полицията в гр. Л., че имало проблем в махалата.
Отделно чул, че А.А. е пострадала и тръгнал към дома й, за да разбере какво е
станало. Заварил я силно изплашена и много изпоцапана. От нея научил, че е
„бита". Свидетелят постлал одеяло, за да не изцапа автомобила, и я откарал
до Филиала за спешна медицинска помощ в гр. Л., където била приета в 21:50
часа и били констатирани следните увреди по лицето: разкъсно-контузна
6
рана, оток и кръвонасядане, по окосмената част на главата болезнени
отоци/хематоми, заедно с дълбоки охлузвания по тялото. Тези телесни
увреждания са причинили на А.А. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В същото време пред дома на подсъдимите се струпали множество
хора от рода на пострадалата, сред които и сина й С.Я., които ги заплашвали
със саморазправа.
По повод сигналите на място дошли представители на РУ Л., които
разпръснали насъбралото се множество от хора и съставили 7 броя протоколи
за предупреждение, включително срещу пострадалата А.А., да не се
саморазправят с К.Б. и семейството й. От докладната на полицай Калчев се
установява, че предупредителни протоколи са били съставени срещу „по-
агресивните лица", участващи в тълпата.
Решаващия Л.ски районен съд е приел горната фактология за доказана,
като се е доверил на свидетелските показания на И.М., Алберт Методиев,
частично на обясненията на подсъдимите, на писмените доказателства -
полицейски докладни, справка от телефон 112, приложената прокурорска
преписка, протоколи за предупреждение, медицински документи, справки за
съдимост, експертните заключения по съдебно-медицинската експертиза,
изпълнена от съдебния лекар д-р Пламен Доровски, и съдебно-
психологичната експертиза, изготвена от психолога Мила Димитрова, както и
вещественото доказателство - запис от обажданията на тел. 112, приобщен по
делото чрез възпроизвеждането му в съдебния протокол пред Районен съд
Л..Основната теза на защитата се състои в твърдението,че всички
наранявания на пострадалата А. са причинени единствено от въззивничката
К.Б.,и то при условията на неизбежна отбрана.Тази теза,както правилно е
приел решаващия съд е в разрез с фактите по делото.Както правилно е отчел
съдът, от показанията на св. И.М. се установява, че петимата подсъдими
едновременно са увреждали пострадалата - жените са я дърпали за косата, а
мъжете са я ритали. Свидетелката е очевидец и показанията й не будят
съмнение за предубеденост, в каквато насока се опитват да я дискредитират
подсъдимите.Това се потвърждава и от показанията в съдебно заседание на
съдебният лекар д-р Доровски,който дава заключение за медико-
биологичните характеристики на нараняванията, както и че съответстват на
7
описания от тъжителката механизъм на причиняването им.Правилно
решаващия съд е приел,че с случая не са налице предпоставките на института
„ неизбежна отбрана „Съгласно чл. 12, ал. 1 НК не е общественоопасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение личността или правата на
отбраняващия се или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя, в
рамките на необходимите предели. От обективна страна, за да е поставен
подсъдимият в условията на неизбежна отбрана е от особено значение
поведението на пострадалия. То е следвало да се изразява в непосредствено
противоправно поведение, което пряко предизвиква действията на
отбраняващия се. Без това поведение последният не би действал.
Поведението на пострадалия следва да се проявява в някой от следните фази:
да създава непосредствена опасност от нападение; започнало изпълнение,
което поставя в опасност обществените отношения, обект на нападението, и
въздействие върху обекта на нападението, при което е започнало неговото
увреждане и същото не е завършило.В нито един момент от инцидента
пострадалата А. не е била в положението на нападател спрямо Д.С.,като,ако
това е било така,както правилно е отчел първостепенния съд,то К.Б.
незабавно би потърсила медицинска помощ или такава от органите на реда.
Въз основа горната фактология и внимателен и задълбочен анализ на
гласните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с експертните
заключения,Районен съд Л. обосновано е приел, че всеки един от
въззивниците е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Доказано е авторството в условия на
съизвършителство - всеки от петимата подсъдими е извършвал конкретни
действия, насочени срещу телесната неприкосновеност на пострадалата.
Подсъдимата Б., С. и Б. са дърпали и влачили пострадалата за косата, като
преди това първата я съборила на земята. Поде. Б. и С. са я ритали. В резултат
на това пострадалата е получила травматични увреждания, чиято медико-
биологична характеристика отговаря на юридическото описание на лека
телесна повреда.
Забраненият увреждащ здравето резултат е постигнат от
съучастническата дейност на подсъдимите, действали в условията на
съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК,като привилно е отчетено,че
конкретния принос на всеки от извършителите не следва да се конклретизира,
8
защото престъпният резултат (в случая телесното увреждане) е последица от
съвместно осъществяване на изпълнителното деяние.Съдът правилно е
отчел,че всеки от въззивниците е действал в условията на пряк умисъл
действията им са били пряко насочени към увреждане на здравето на
пострадалата. Естеството на тези действия - събаряне, влачене, скубане,
ритане, е такова, че предполага неминуемо да доведат до разстройство на
здравето, което означава, че всеки от подсъдимите е съзнавал, че ще постигне
този забранен резултат. Налице е и допълнителното условие с оглед
усложнената престъпна дейност в нейната форма на съизвършителство -
общност на умисъла. Всеки от съизвършителите ясно е възприемал
поведението на останалите, което е било насочено към постигане на една и
съща цел - увреждане на здравето на пострадалата, и се е съгласявал със
същото.
При индивидуализацията на наказанията и в съответствие с
разпоредбата на член 387 от НПК и за постигане целта на чл. 7 от Директива
2016/800/ЕС относно процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени
или обвиняеми в рамките на наказателното производство изиска
индивидуални Комплекси оценки за личността, образованието, средата и
условията на живот на подсъдимите непълнолетни С. и Б..
При определяне вида и размера на наказанията съдебния състав е
подходил строго индивидуално,отчитайки данните за всеки един от
подсъдимите,както и степента на личностната им зрялост с оглед
целите,визирани в член 36 от НК.По тези съображения е приел, че Б.Б. е
извършил престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Поради това,
че той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
(настъпила е реабилитация по право), и предвид вида и размера на
предвидените наказания, Б. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание - глоба.
Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК глобата е в размери от 1000 до 5000 лева.
Съдът е наложил глоба в минималния размер от 1000 лева, като съобрази, че
пострадалата и нейните роднини също са участвали активно с други действия,
които са допринесли за ескалирането на конфликта.
По обвинението в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК
този обосновано решаващия съд е приел,че Б. следва да бъде оправдан, тъй
9
като не се доказало, сутринта на 14.07.2019 година да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на пострадалата.
Обосновано е прието,че въззивничката в настоящето производство
К.Б. също е извършила виновно престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК и спрямо нея са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание - глоба, отново в минимален размер по същите съображения.
Правилно Б. е била оправдана оправдана по обвинението за обида, тъй
като не бе доказано тя е изричала срещу пострадалата инкриминирания израз
(псувня).
Съгласно чл. 78а, ал. 6 НК когато деянието е извършено от
непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като
му налага административно наказание обществено порицание или
възпитателна мярка.
Обосновано Районен съд Л. е приел,че въззивника С.С. е извършил
престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 HK, поради което и неговата
вина следва да бъде призната, след което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание обществено
порицание. Другото административно наказание възпитателни мерки, е
неприложимо, тъй като С. в хода на делото навърши пълнолетие
По сходен начин съдът е процедирал спрямо непълнолетната Д.С.,за
която мотивирано е приел,че също е извършила престъплението по чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и затова съдът я е признал за виновна, след което я е
освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно
наказание обществено порицание. Това административно наказание съдът е
приел, че ще постигне целите за поправяне на непълнолетната ефективно.
Този извод се налага въз основа на данните от индивидуалната оценка.
Общественото порицание ще позволи на непълнолетната да оцени вредното
влияние на семейството си, което я е въвлякло в родовия конфликт, тъй като
ще получи ясна представа за негативната обществена оценка на поведението
си.
Непълнолетната Ж.Б. също е извършила престъплението по чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което съдът обосновано я е признал за виновна и
също я е освободил от наказателна отговорност, като и на нея е наложил
10
административно наказание обществено порицание по същите съображения.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата
инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността
на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното
си убеждение.
Що се касае до присъдата в частта и,в която Б.Б. и К.Б. са признати за
невиновни по обвинение по член 146,ал.1 от НПК,то независимо от липсата
на жалба следва да се отбележи,че присъдата е правилна и в оправдателната и
част.Решаващия съд е съобразил съдебната практика, досежно липсата на
несъмнена доказаност на твърдяното от частното обвинение инкриминирано
деяние по член 146,ал.1 от НК. По аргумент от чл. 303, ал. 1 от НПК
присъдата не може да се основава на предположения. Когато са извършени
всички възможни и необходими процесуално – следствени действия за
разкриване на обективната истина, но въпреки това крайните изводи относно
даден съставомерен признак от престъплението са колебливи и неподкрепени
от наличната по делото доказателствена маса, то единствено възможният
изход от решаване на делото е постановяването на оправдателна присъда за
това обвинение.
Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда №
26004/18.02.2021 година по наказателно частен характер дело № 215/2019
година на Районен съд Л. е правилна и законосъобразна – не са налице
основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния
акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26004/18.02.2021 година по
наказателно частен характер дело № 215/2019 година на Районен съд Л..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12