№ 10661
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20221110110747 по описа за 2022 година
І. Производството е по ГПК, част ІІІ „Особени искови производства“, гл. ХХV „Бързо
производство“.
Образувано е по искова молба (ИМ) от ищеца ИВ. П. УЗ. с ЕГН ********** против
ответното юридическо лице фирма (нататък и: ответника), уточнена с молба, постъпила на
22.03.2022 г.
Ищецът твърди, че работел при ответника по Трудов договор № ЧР-ТД 506/ 31.07.2017 г. на
длъжност „Ръководител Вътрешен одит“ при последно брутно трудово възнаграждение (БТВ)
2132,15 лв. Ответникът бил предприятие по чл. 37 ЗИНЗС. На 30.11.2021 г. бил сключен договор, с
който управлението на ответника било възложено на Н.Д.. Със Заповед № 004-ТД-763/ 06.01.2022
г. на изпълнителния директор, връчена на ищеца на 07.01.2022 г., трудовото му правоотношение
(ТПО) било прекратено, считано от 10.01.2022 г., при посочено основание чл. 328 ал. 2 КТ.
Ищецът намира уволнението за незаконно, защото ответникът не е търговско дружество, няма
стопанска дейност и е учреден е по закон и защото в договора с изпълнителния директор не е
посочен конкретен резултат и не се преследва определена стопанска или производствена
програма. Моли за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната длъжност и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 12 793,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в периода от 06.01.2022 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба (ОИМ). Признава наличието на
ТПО, неговото прекратяване и размера на БТВ. Твърди, че ответникът е търговец по смисъла на
ТЗ; извършва стопанска дейност, вписана и в ТР; има пълна финансова самостоятелност съгласно
устройствения си правилник и Заповед № ЛС-04-712/ 23.11.2021 г. на министъра на правосъдието,
с която е обявена конкурсна процедура за избор на изпълнителен директор. В т. І.3. от поканата
били посочени и конкретните цели, за чието реализиране съобразно чл. 4.1. от договора за
възлагане бил задължен изпълнителният директор. Последният отговарял за вреди, а
възнаграждението му не било гарантирано. Моли се за отхвърляне на исковете.
ІІ. С ИМ се моли съдът да изиска от ответника да представи трудовото досие на ищеца.
Искането не отговаря на чл. 127 ал. 2, чл. 156 ал. 1 и чл. 190 ал. 1 ГПК – не са посочени
конкретните обстоятелства, които ще се установяват, както и конкретните документи, които
следва да бъдат представени. Длъжностната характеристика вече е представена към ОИМ.
С оглед чл. 254 ал. 1 ГПК съдът не излага мотиви по доказателствените и други искания на
страните, които намира за основателни и не са оспорени от другата страна. Съдът приема
прилагането на очевидно относими доказателства за доказателствено искане.
Тъй като съдът е сезиран редовно и срокът за отговор е изтекъл, следва да бъде определена
дата за публично разглеждане на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 140, 146, 311 и 312 ГПК СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА уточнението на исковете съобразно молбата от 22.03.2022 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.07.2022 г. от 10:30 ч., за когато да се
призоват страните, като на ищеца се връчи препис от настоящото определение и от
отговора на исковата молба и доказателствата към него, а на ответника – препис от
настоящото определение и от уточнителната молба.
ДОКЛАДВА делото:
— Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация:
а) по чл. 124 ал. 3 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 вр. чл. 328 ал. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца
от длъжността „Ръководител звено „Вътрешен одит“, извършено със Заповед № 004-ТД-763/
06.01.2022 г. на изпълнителния директор на ответника. Ищецът се позовава на: липса на стопанска
дейност, липса на бизнес задача.
б) по чл. 124 ал. 3 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа;
в) чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 12 793,50 лв., представляваща брутно обезщетение за оставане без работа
в периода от 06.01.2022 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането – чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД.
— Ответникът оспорва твърдените пороци.
— Неподлежащи на доказване факти: няма общо- и служебно известни, презюмирани и фингирани
факти.
— В тежест на ищеца е да докаже: наличието на безсрочно трудово правоотношение между
страните; достигнало до ищеца писмено уволнително изявление на ответника; оставането си без
работа в процесния период в причинна връзка с уволнението; размера на последното си брутно
трудово възнаграждение; падежа на обезщетението.
— В тежест на ответника е да докаже: че осъществява стопанска дейност; че изпълнителният
директор е бил обвързан от конкретна бизнес задача; своевременно плащане на обезщетението.
— Безспорни по делото са: наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните;
достигналото писмено уволнително изявление на ответника; размера на последното си брутно
трудово възнаграждение. На основание чл. 153 и чл. 175 ГПК съдът може да приеме тези факти за
осъществени. В случай че насрещната страна оттегли признанието си, носещата доказателствената
тежест страна трябва да извърши пълно доказване на съответния факт. Права не се признават.
— Ищецът не е ангажирал доказателства за: оставането си без работа в процесния период в
причинна връзка с уволнението.
— Ответникът не е ангажирал доказателства за: своевременно плащане на обезщетението.
Съгл. чл. 146 ал. 2 ГПК съдът не указва на страните, ако за дадени факти сочат
доказателства, но те не са достатъчни или достоверни. Всяка от страните може да осъществи
насрещно доказване за неосъществяване на фактите, чието доказване е в тежест на другата страна.
По претенциите за деловодни разноски всяка страна трябва да докаже направата им и да
предяви размера им чрез списък по чл. 80 ГПК, като последващ иск за разноски е недопустим.
ПРИКАНВА страните към спогодба – съдебна или извънсъдебна.
ДОПУСКА представените с исковата и уточнителната молба писмени
доказателства: трудов договор, уволнителна заповед и разписка за връчване; фиш.
ДОПУСКА представените с отговора писмени доказателства: заповеди от
23.11.2021 г. с публична покана и от 30.11.2021 г. с договор за възлагане на
управление; отчет за приходите и разходите за 2020 г., длъжностна характеристика за
„ръководител Вътрешен одит“ от 2016/ 17 г.
ОТХВЪРЛЯ искането за задължаване на ответника да представи документи.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от съобщението могат да депозират
писмена молба с препис за насрещната страна, в която да вземат становище във връзка
2
с доклада по делото, дадените указания и доказателствата и да предприемат
съответните процесуални действия. При неизпълнение на указанията в срок (вкл. ако
не ангажират доказателства), те губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
РАЗЯСНЯВА на страните, че могат да направят искане за прихващане на
вземанията за разноски, при условие че такива се следват и на двете страни.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес; а ако живеят или заминат за повече от един месец в
чужбина, са длъжни да посочат лице в гр. София, на което да се връчват съобщенията.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да вписват в
съответния регистър промените на адреса си. При неизпълнение на тези задължения
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, т.е. делото се
разглежда без призоваване на страните. УКАЗВА на ищеца, че съгл. чл. 238 ГПК, ако
нито се яви в заседанието по делото, нито вземе становище по отговора на исковата
молба, нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът
може да прекрати делото или по искане на ответника с необжалваемо решение да
отхвърли иска, ако го намери за вероятно неоснователен, както и да осъди ищеца за
деловодните разноски. УКАЗВА на ответника, че съгл. чл. 238 ГПК, ако нито е
представил в срок отговор на исковата молба, нито се яви в заседанието по делото,
нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът може да
прекрати делото или по искане на ищеца с необжалваемо решение да уважи иска, ако
го намери за вероятно основателен, както и да осъди ответника за деловодните
разноски.
РАЗЯСНЯВА на страните, че спорът между тях може да бъде разрешен и
доброволно, напр. чрез медиация. Това може да донесе редица изгоди – по-бързо е и
по-евтино, процедурата е спокойна и неформална и поверителна, могат да постигнат
взаимни отстъпки, запазват личните си и бизнес отношения и репутация за в бъдеще,
връща се половината държавна такса, споразумението обикновено се изпълнява
доброволно. Страната може да предложи медиация директно на другата страна, да се
обърне към медиатор или да поиска от съда да препрати към медиация.
Министерството на правосъдието поддържа Единен регистър на медиаторите.
Услугите на медиатора може да са платени. Понастоящем към СРС и СГС действа
Център за спогодби и медиация, който е безплатен – вижте в сградата или на интернет
сайта на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3