Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13946 по описа за 2010 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от малолетната М.К.Т., представлявана от нейния законен
представител М.П.Б., против Л.К.Т. и Р.Н.Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС и е отправена
молба по чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищцата твърди, че е дъщеря на К.Н.Т.,
б.ж. на гр.София, поч. на 21.03.2010 г., който притежавал ½ ид.част от
следните недвижими имоти: апартамент № 8,
находящ се в гр. София, улица „*********/петдесет и три/ (стар номер В-1
/едно/), етаж 3 /трети/, състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня,
тоалетна, входно антре, черно антре, дрешник и два балкона с обща застроена
площ 115.78 /сто и петнадесет цяло и седемдесет и осем стотни/ квадратни метра,
при съседи: апартамент на М.Г.Д., стълбище, апартамент на В.П.М., двор и улица,
заедно с избено помещение № 6 /шест/ със светла площ 16.08 /шестнадесет цяло и
осем стотни/ квадратни метра, при съседи: мазе на П.С.П., двор, мазе на Г.П.Ф.,
общо помещение, заедно с таванско помещение № 5 /пет/ със светла площ 18.73
/осемнадесет цяло и седемдесет и три стотни/ квадратни метра при съседи:
коридор, таван на Г.П.Ф., двор и таван на И.Н.М., заедно с 8.796/100 /осем цяло
седемстотин деветдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща квартал
51 /петдесет и едно/ от местността „Красно село-Стрелбище“ по общия
градоустройствен план на гр.София и гараж
№ 5, находящ се в град София, улица „********/петдесет и
три/, стар номер В-1 /едно/ със застроена площ от 19.46 /деветнадесет цяло
четиридесет и шест стотни/ квадратни метра, при съседи: общо помещение, гараж
на П.С.П., гараж на Ц.П.Н.и гараж на М.Г.Д., заедно с 0.897% /нула цяло
осемстотин деветдесет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща квартал
51 /петдесет и едно/ от местността „Красно село-Стрелбище“ по общия
градоустройствен план на гр. София. След смъртта на К.Н.Т.
ответницата Л.К.Т./майка на К.Н.Т. и баба на ищцата/, позовавайки се на удостоверение
за наследници, с което се легитимирала като единствен наследник по закон на К.Н.Т.,
продала на 28.05.2010г. останалата в наследство от К.Н.Т. ½ ид.част от гореописаните
апартамент и гараж на ответницата Р.Н.Т./сестра на К.Н.Т. и леля на ищцата/,
която продажба била обективирана в нот.акт
№ 71/28.05.2010г., том първи, рег. №0443, нот.дело № 52/2010г. на нотариус М.В.с
рег. № 292 от регистъра на Нотариалната камара с район на действие – районът на
СРС. Сделката от 28.05.2010г. била нищожна, тъй като прехвърлителката Л.К.Т.
не била наследник по закон на К.Н.Т. и не притежавала наследствената ½
ид.част от апартамента и гаража. Ответниците упражнявали фактическа власт върху
апартамента и отказвали да предадат владението
на ищцата. Поради изложените доводи, ищцата моли съда да приеме за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на ½ ид.част от
гореописаните апартамент и гараж и да осъди ответниците да й предадат владението
върху притежаваната от нея ½ ид.част от имотите. Моли съда, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, да обезсили нот.акт
№ 71/28.05.2010г., том първи, рег. №0443, нот.дело № 52/2010г. на нотариусМ.В.с
рег. № 292 от регистъра на Нотариалната камара с район на действие – районът на
СРС.
Ответниците оспорват иска. Твърдят,
че ищцата не била дъщеря на К.Н.Т., поради което не била придобила по
наследяване по закон правото на собственост върху ½ ид.част от
процесните имоти. Поддържат становището, че К.Н.Т. не бил сключвал брак с нейната
майка, поради което произходът й не бил установен с презумпцията по чл.61 от СК. Произходът на ищцата не бил установен и чрез припознаване, тъй като
представената по делото декларация за припознаване не отговаряла на
изискванията на чл.65, ал.1 от СК – не била адресирана до длъжностно лице по
гражданско състояние и не била подадена в съответната служба от покойния К.Н.Т.,
нито от негов пълномощник с изрично пълномощно, нотариалната заверка върху
декларацията била нищожна, на основание чл.576 от ГПК, вр чл. 590, ал.1 от ГПК,
вр чл.580, т.1 от ГПК, тъй като не били посочени час и място на нотариалната
заверка, а към датата на декларацията деклараторът бил в болница в тежко
здравословно състояние. Нарушени били чл.580, т. 3 и т.6, тъй като не бил
посочен документ за самоличност при извършване на нотариалната заверка и трите
имена на декларатора не били изписани саморъчно от него. Тъй като не бил
осъществен съставът на чл.65, ал.1 от СК, не било извършено припознаване на
ищцата от К.Н.Т.. Поради изложените доводи, ответниците поддържат становището,
че съставеният акт за раждане на ищцата е с невярно съдържание. Съставените въз
основа на него удостоверение за наследници № 002068/26.09.2010г. и
удостоверение за раждане също били с невярно съдържание. Единствен наследник на
К.Н.Т. била ответницата Л.К.Т., която прехвърлила имотите на втората ответница.
Поради изложените доводи, ответниците молят съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен този иск трябва да е осъществен
следният фактически състав: 1/ищцата да е собственик на процесната вещ; 2/ответниците да владеят или държат вещта; 3/упражняването на фактическа власт върху
вещта да е без правно основание.
Страните не спорят, че ½ ид. част от описаните в ИМ недвижими
имоти, находящи се в гр. София - апартамент и гараж, са били собственост на К.Н.Т.,
което се установява и от нот.акт № 77/10.12.1997г. по нот.дело № 44499/1997г.
на нотариус при СРС./л.8/.
Видно акт за смърт № 0367/21.03.2010г. К.Н.Т.
е починал на 21.03.2010г. /л.7/.
Спорен въпрос по делото е кой е
наследник на К.Н.Т., респ. кой е придобил по наследяване по закон ½ ид.част от процесните недвижими
имоти.
Представени са две удостоверения за наследници
- № 002068/29.06.2010 г. и № 000800/29.03.2010 г. с различно съдържание./л.10 и
л.50/. Според удостоверението от 29.06.2010 г. наследник на К.Н.Т. е неговата
дъщеря М.К.Т., а според удостоверението от 29.03.2010 г. наследник на К.Н.Т. е
неговата майка Л.К.Т..
От акт за раждане № 0963/10.06.2010 г.
се установява, че ищцата е родена на *** г. – два месеца след смъртта на К.Н.Т../л.63/.
В акта за раждане като нейн баща е вписан К.Н.Т.. Същите обстоятелства са
отразени и в удостоверение за раждане № 100963/10.06.2010г., което е съставено
въз основа на горепосочения акт за раждане, и в личен регистрационен талон на К.Н.Т../л.5 и л.84/.
Вписването в акта за раждане е извършено
въз основа на декларация за припознаване от 09.03.2010 г. с нотариална заверка
на подписа на К.Н.Т., копие от която е представено по делото. /л.6/.
По искане на ответниците е открито
производство по чл.193, ал.1 от ГПК по оспорване на декларацията за
припознаване от 09.03.2010 г. относно авторството, както и по оспорване на акт за раждане № 0963/10.06.2010
г. и удостоверение за раждане № 100963/10.06.2010г. относно тяхното съдържание,
като е указано на ответниците, че е тяхна доказателствената тежест в тези
производства, но същите не ангажираха доказателства, чрез които да опровергаят
истинността на оспорените документи.
Представени са множество определения на
СРС, СГС и ВКС, с които съдилищата са се произнесли по допустимостта на
предявени от Л.К.Т. искове за оспорване на припознаването – определения по
гр.д. № 28801/2012г. на СРС, ГО, 37 състав, по чгр.д. № 4695/2013г. на
ВКС, по чгр.д. № 1953/2013г. на СГС, ИМ
№ 23448/20.12.2012г. и определения по чгр.д. № 1953/2013г. на СГС и по чгр.д. № 1636/2014г. на СГС, които
настоящият състав не обсъжда, тъй като в тези съдебни актове липсва произнасяне
по същество относно действителността на припознаването, извършено с декларацията
от 09.03.2010г. на К.Н.Т..
С решение от 17.02.2016г. по гр.д. №
61635/2012г. на СРС, ГО, 37 състав, е отхвърлен предявен от Л.К.Т. против М.К.Т.
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за обявяване за нищожно на
припознаването на М.К.Т., извършено от К.Н.Т. с декларация от 09.03.2010 г./л.134
-136/. Решението е влязло в сила на 15.02.2018г., което е видно от представени
съдебни актове за извършен инстанционен контрол с решение по гр.д. № 13770/2016г.
на СГС и определение № 127/15.02.2018г. по гр.д. № 3595/2017г. на
ВКС/л.171-178/. От мотивите към решението се установява, че съдът е разгледал същите
възражения, които са въведени от ответниците в настоящото производство относно
извършеното с декларация от 09.03.2010г. припознаване - дали декларацията за припознаване отговаря на изискванията на чл.65, ал.1 от СК,
представляват ли пороци на волеизявлението неадресирането на декларацията до длъжностното
лице по гражданско състояние и непредставянето й лично пред длъжностното лице
от припозналия детето или от упълномощено от него лице, дали нотариалната заверка
върху декларацията е нищожна, съгласно чл.576 от ГПК, вр чл. 590, ал.1 от ГПК,
вр чл.580, т.1 от ГПК, поради непосочване на час и място на нотариалната
заверка, допуснати ли са нарушения на чл.580, т. 3 и т.6 от ГПК при
извършването на нотариалната заверка и по отношение на тези въпроси, които са предмет
на делото, е формирана сила на пресъдено нещо с постановеното решение спрямо
страните по него Л.К.Т. и М.К.Т.
При така представените от страните
доказателства, с оглед на акт за раждане № 09603/10.06.2010 г. и влязлото в
сила решение от 17.02.2016г. по гр.д. № 61635/2012г. на СРС, ГО, 37 състав, съдът
приема, че наследник по закон на К.Н.Т., съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, е неговата
дъщеря – ищцата М.К.Т., а не неговата майка Л.К.Т. и в този смисъл
удостоверението за наследници № 002068/29.06.2010 г. вярно отразява
наследниците на Топалов. За разлика от него представеното от ответниците
удостоверение № 000800/29.03.2010 г. е с невярно съдържание.
Тъй като ищцата е дъщеря на К.Н.Т.,
същата е придобила по наследяване по закон, на основание чл.5, ал.1 от ЗН, притежаваната
от него ½ ид.част от процесните недвижими имоти.
С определение в съдебно заедание от 21.10.2015
г. съдът е приел за безспорно обстоятелство по делото, че ищцата упражнява фактическа
власт върху имотите./л.124-гръб/. Представителят на ищцата не е възразил в
съдебно заседание срещу това определение на съда, но в нито един момент от
производството по делото, нито в хода на
пренията по съществото на спора, не е изразил становище, което да даде
основание за отделяне на този факт като безспорен. Напротив, твърденията на ищцата са в насока, че ответниците владеят имота, поради което
и в пренията по съществото на спора представителят на ищцата поддържа иска по чл.108
от ЗС. Ответниците от своя страна в т.6 от молба от 06.02.2013г./л.67-68/ и в
молба от 20.10.2015г./л.118 - 120/ заявяват, че процесните имоти са във
владение на втората ответница/Р.Н.Т./ и ищцата няма достъп до тях, като са се
противопоставили на нейното искане за събиране на доказателства по делото
относно обстоятелството, че владеят или държат процесните имоти. При така
поддържаните от страните становища не се спори по делото, че ответницата Р.Н.Т.
владее процесните имоти. Съдът приема, че и другата ответница Л.К.Т. също упражнява
фактическа власт върху тях, тъй като сама е регистрирала за свой постоянен и
настоящ адрес именно процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.”*********,
ап.*, което се установява от справка за адресна регистрация от 01.02.2012г./л. 38
от делото/. Същият адрес Л.К.Т. е посочила и по гр.д. № 61635/2012 г. на СРС,
ГО, 37 състав, по което е разгледан предявеният от нея срещу М.К.Т. иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за обявяване за нищожно на припознаването
на М.К.Т., извършено от К.Н.Т. с декларация от 09.03.2010г., което се
установява от представеното по делото съдебно решение по цитираното дело. /л.134-136/.
Не бе доказано в хода на процеса
упражняването на фактическа власт от ответниците върху притежаваната от ищцата
идеална част от имотите да се
осъществява на правно основание. Представен е нот.акт № 71/28.05.2010г., том
първи, рег. №0443, нот.дело № 52/2010г. на нотариусМ.В.с рег. № 292 от
регистъра на Нотариалната камара с район на действие – районът на СРС, с който
ответницата Л.К.Т. е продала на Р.Н.Т. ½ ид.част, придобита по
наследство, от процесните недвижими имоти, но този нотариален акт не установява
право на собственост за нито една от ответниците, тъй като по делото бе
установено, че Л.К.Т. не е наследник на К.Н.Т., респ. не би могла да прехвърли
правото на собственост върху наследствената идеална част от процесните имоти.
Осъществени са всички елементи от ФС на
чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт № 71/28.05.2010г., том
първи, рег. №0443, нот.дело № 52/2010г. на нотариусМ.В.с рег. № 292 от
регистъра на Нотариалната камара с район на действие – районът на СРС:
Молбата е неоснователна. Видно от нот.акт
№ 71/28.05.2010г., том първи, рег. №0443, нот.дело № 52/2010г. същият е конситутивен,
тъй като удостоверява сделка, с която се прехвърля вещно право. На
отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост, не и конститутивните, с които се
удостоверяват сделки за прехвърляне, изменяне или прекратяване на вещно
право върху недвижим имот. В тази насока е и ТР №
3/2012г. от 29.11.2012г. по т.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС. Правата на ищцата
са защитени, тъй като вещнопрехвърлителният ефект на сделката не е настъпил, а
формата на сделката следва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на
права, произтичащи от неизпълнение на договора, който не е произвел
транслативен ефект. Тъй като отмяната на констативен нотариален акт по реда на
чл.537, ал.2 от ГПК по същество е техническа последица при уважаване на иск за
собственост, не се дължи отделно произнасяне в диспотизитива на решението в
случаите, когато съдът установи, че се иска отмяна на конститутивен, а не на констативен
нотариален акт.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1882,21 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
По предявения от малолетната М.К.Т., ЕГН **********,
представлявана от законен представител – нейната майка М.П.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – за адв. О.М., против Л.К.Т., ЕГН **********, и Р.Н.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – за адв.К.Т. иС.Т, иск с правно основание чл.108 от ЗС:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.К.Т., ЕГН **********, и Р.Н.Т., ЕГН **********, че малолетната М.К.Т.,
ЕГН **********, представлявана от законен представител – нейната майка М.П.Б.,
ЕГН **********, е собственик по
наследяване по закон от К.Н.Т., б.ж. на
гр.София, поч. на 21.03.2010г., на
½ ид.част от следните недвижими имоти: апартамент № 8,
находящ се в гр. София, улица „*********/петдесет и три/ (стар номер В-1
/едно/), етаж 3 /трети/, състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня,
тоалетна, входно антре, черно антре, дрешник и два балкона с обща застроена
площ 115.78 /сто и петнадесет цяло и седемдесет и осем стотни/ квадратни метра,
при съседи: апартамент на М.Г.Д., стълбище, апартамент на В.П.М., двор и улица,
заедно с избено помещение № 6 /шест/ със светла площ 16.08 /шестнадесет цяло и
осем стотни/ квадратни метра, при съседи: мазе на П.С.П., двор, мазе на Г.П.Ф.,
общо помещение, заедно с таванско помещение № 5 /пет/ със светла площ 18.73
/осемнадесет цяло и седемдесет и три стотни/ квадратни метра при съседи:
коридор, таван на Г.П.Ф., двор и таван на И.Н.М., заедно с 8.796/100 /осем цяло
седемстотин деветдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща квартал
51 /петдесет и едно/ от местността „Красно село-Стрелбище“ по общия
градоустройствен план на гр.София и гараж
№ 5, находящ се в град София, улица „********/петдесет и
три/, стар номер В-1 /едно/ със застроена площ от 19.46 /деветнадесет цяло
четиридесет и шест стотни/ квадратни метра, при съседи: общо помещение, гараж
на П.С.П., гараж на Ц.П.Н.и гараж на М.Г.Д., заедно с 0.897% /нула цяло
осемстотин деветдесет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща квартал
51 /петдесет и едно/ от местността „Красно село-Стрелбище“ по общия
градоустройствен план на гр. София.
ОСЪЖДА Л.К.Т., ЕГН
**********, и Р.Н.Т., ЕГН **********, да предадат на малолетната М.К.Т., ЕГН **********,
представлявана от законен представител – нейната майка М.П.Б., ЕГН **********,
неоснователно владяната ½ ид.част от гореописаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА Л.К.Т. и Р.Н.Т. да заплатят на малолетната М.К.Т.,
представлявана от законен представител – нейната майка М.П.Б., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1882,21 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: