№ 946
гр. Перник, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720101417 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********. със седалище/адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш” № 1 чрез ю.к. П.П., срещу М. Б. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, с която по реда на чл.422, вр. чл.415, вр. чл.410 от ГПК са
предявени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.342, ал.1 от ТЗ, и чл.92,
ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 281,88 лева по Договор № ********* за
продажба на изплащане от 18.04.2018 г., за устройство Huawei Р20 DS Pink за
периода от 23.08.2019 г. до 22.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда – 16.12.2024 г. до окончателното погасяване на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 4992 от 17.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 06955/2024 г. на ПРС,
като им се присъдят сторените в заповедното и исковото производства
разноски.
В законоустановения срок за отговор по исковата молба, ответникът
М. Б. Т. чрез адв. В. Б. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорил
1
предявените искове. В който е противопоставила възражение за погасяване по
давност на процесната сум По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като и
се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез ю.к. Караколев, поддържа исковете, и моли съда да ги уважи, като
им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от адв. В.
Б., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят
сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове, за които е издадена Заповед № 4992 от 17.12.2024 г.
по ч.гр.д.№ 06955/2024 г. на ПРС, съдът намира за допустими, тъй като срещу
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение, ответникът е подал
възражение, поради което и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
Няма спор между страните, че по между им е сключен Договор №
********* за продажба на изплащане от 18.04.2018 г., съгласно който ищецът е
прехвърлил на ответника правото на собственост върху устройство Huawei
Р20 DS Pink, а последният се е задължил да заплати стойността на
устройството при първоначална вноска от 46,98 лева, и 23 вноски, включващи
главница и лихва. Не се спори, че ответника е получил устройството предмет
на процесния договор, както и че за периода от 23.08.2019 г. до 22.09.2019 г.,
не е заплатил дължимите погасителни вноски.
Видно от съдържаните на договора, в т.12.3, страните са уговорили
договорът да се прекратява при неплащане в срок на най-малко 2
последователни месечни вноски от страна на купувача, като в този случай
всички дължимите суми до края на срока на договора стават изискуеми от
датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от
2
купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
От приложената към исковата молба фактура № ********* от
26.09.2019 г., се установява, че същата е на стойност 281,88 лева, и е издадена
на 26.09.2019 г., с краен срок на плащане 16.10.2019 г. Не се спори между
страните, че в тази фактура са включени оставащите погасителни вноски на
ответника до края на срока на договора.
В депозираното в заповедното производство възражение, ответника е
противопоставил възражение за погасяване по давност на процесното вземане,
каквото възражение е противопоставено и в отговора на исковата молба.
Правоотношението между страните черпи материално правна опора в
договор за покупко-продажба на изплащане. В конкретния случай не се касае
за периодични плащания, а за разсрочено плащане на цената на
предоставената стока. Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа
на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл.66 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по т. д. № 3823 г на
ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да
тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Както се посочи по-горе съдът намира, че претедираната сума представлява
цена за прехвърлянето на вещта, поради което за погасяване на правото на
принудително изпълнение приложение намира общата петгодишна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
подадено на 16.12.2024 г., и от тази дата искът по чл.422 ГПК се счита
предявен - арг. от чл.422, ал.1 ГПК и погасителната давност за претендираните
вземания е прекъсната, по арг от чл.116, б.б ЗЗД. Вземането е станало
изискуемо на 16.10.2019 г., която дата е и крайният срок за плащане на
издадената фактура на 26.09.2019 г.
3
От друга страна чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародвано в ДВ, бр.28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 ПЗР на закона (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на този закон в "Държавен вестник".
По тази причина към петгодишния давностен срок, с който би се
погасило процесното вземане, следва да се прибави и периодът на спиране на
давностния срок, чиято продължителност е от 69 дни, или за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
Погасени по давност са искови претенции за периода от м. 08.19 г. до
част от м.09.2019 г., като правото на принудително изпълнение не е погасено
за вноските дължими за част от м.09.2019 г. или за 8 дни, които предвид
последната погасителна стойност от 46,80 лева, е на стойност от 12,48 лева, до
който размер предявения иск следва да се уважи, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размери от 281,88 лева, искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
За да достигне до горния извод, съдът съобрази приетото в
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според което
разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК,
не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението, като счита, че същото намира
приложение и спрямо настоящия казус. В този смисъл признаване
дължимостта на вземания за период, следващ заявения не съставлява
произнасяне, надхвърлящо заявеното.
4
Следва да се има предвид и това, че процесното вземане е за цена на
мобилно устройство, уговорена на отделни вноски, срещу ответника по
процесния договор, а уговорената в договора сума, обозначена като лихва
няма правната природа на този тип вземане, тъй като възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства. Тя е договорна лихва, която се дължи за
ползването на предоставена парична сума или други заместими вещи за
определен период от време, и представлява акцесорно задължение, което
предполага наличността на друг главен дълг. В случая ищецът не е извършил
кредитиране на ответника, не е предоставил за ползване парични средства или
родово определена вещ. В този смисъл съдът счита, че посочената сума има
естеството на възнаграждение за придобиване собствеността върху вещта.
В процесният случай съдът намира, че не се установи настъпила
предсрочна изискуемост на вноските, доколкото няма изрично заявено от
ищеца и достигнало до знанието на ответника изявление, че трансформира
вземането си в предсрочно изискуемо, т.е. че прекратява договора от
определена дата занапред, или че го разваля на някое от основанията,
предвидени в закона. По аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017 г., по
тълк. дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, клауза в договора, предвиждаща, че
при неплащане на определен брой вноски договорът става автоматично
предсрочно изискуем, е нищожна, то и следва да се приеме, че уговорката в
този смисъл в раздел IV от договора за продажба на изплащане няма правно
действие.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан за сумата от 12,48 лева, до който размер и следва да се уважи, като за
разликата до пълния предявен размери от 281,88 лева, искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че иска има за предмет парични вземания,
като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 16.12.2024 г., до окончателното
и изплащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
5
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните
разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се
реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и
чл.80 от ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените в заповедното и
исковото производства разноски, за което е представил списък на разноските
по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък на разноските ищецът
претендира следните разноски: заплатена държавна такса в исковото
производство от 25,00 лева, заплатена държавна такса в заповедното
производство размер на 25,00 лева. Ищецът е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, от които 50,00 лева за заповедното производство и 100,00 лева
за исковото производство. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съразмерно с
уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 8,85 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху
ответната страна.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноските.
Съгласно представения списък на разноските, ответникът е направил такива в
исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, и
съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 382,29 лева, които се възложат върху
ищцовата страна.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********. със
6
седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 сумата в размер
на 12,48 лева по Договор № ********* за продажба на изплащане от
18.04.2018 г., за устройство Huawei Р20 DS Pink, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 16.12.2024 г. до окончателното погасяване на сумата, за които
суми е издадена Заповед № 4992 от 17.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 06955/2024 г. на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
281,88 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********. със седалище/адрес на управление:
гр. София, ул. „Кукуш” № 1 сумата в размер на 8,85 лева, представляваща
разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената
част от иска, представляващи държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********. със седалище/адрес
на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** сумата в размер на 382,29 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 6955/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС, ведно с препис от влязлото в сила
решение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7